РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500381 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на В. Г. Д. от гр.Варна срещу решение № 260049/26.04.2021 г.
по гр.д.№ 2620/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени като
неоснователни и недоказани съединените при условията на евентуалност
искове по чл.23, ал.1 и 2 от СК и по чл.29, ал.3 от СК, предявени против В. П.
ДР.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на
процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на иска по чл.23, ал.1
от СК.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът на В.
П. ДР. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
1
фактическа обстановка:
Предявени са искове от В. Г. Д. против В. П. ДР., с правно основание
чл.23, ал.1 от СК, вр. с чл.21, ал.4 от СК, вр. с чл.124 от ГПК и цена 185946
лв., при условията на евентуалност - иск по чл.23 ал.2 от СК, евентуално – по
чл.29 ал.3 от СК: да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът е изключителен собственик на придобитите през време
на брака им недвижим имоти, евентуално – че има лично притежание в
размер на 44000/48766.40 ид.ч., евентуално - да определи по-голям дял в
размер на 95% /19/20 ид.ч./ от имуществото.
Оспорвайки исковете, ответницата твръди, че извършвала
самостоятелна търговска дейност, от която е получавала достатъчно средства
за участие в придобиването на процесните имоти..
Не се спори по делото, установява се от приложените писмени
доказателства, че с решение по гр.д.№ 437/2017 г. на РС - Генерал Тошево
сключеният на 27.03.1996 год. граждански брак между страните е прекратен с
развод на 07.11.2017 год.
С договор от 21.06.2005 год. между ищеца и ТД „Рубикон“ ООД, на
дружеството е възложено да построи за своя сметка жилищна сграда на
ул.“Халил Ефенди“ в парцел IV-9,10 кв.140 по плана на 7-ми микрорайон и да
прехвърли провото на собственост и идеални части от общите части на
сградата и от правато на строеж: от бл.Б, ап.№ 14 и № 15, на 6 надземен етаж
с обща застроена площ 101,31 кв.м., избено помещение № 14,15 с обща площ
5,55 кв.м., общи части 12,60 кв.м., парко място № 15 и маневрено хале с обща
площ 37,14 кв.м. Постигнато е съгласие за цената на апартамента - 32991,70
лева, а за паркомястото - 5083,60 лева и за начина на плащане, обективирано
в н.а. № 175, том.III, рег. № 7586, дело 420 от 28.06.2005 год., на нотариус
Илияна Маджунова, с район на действие РС-Варна.
Със служебна бележка изх.№ 378/02.11.2018 год., издадена от
Управителя на „Евролайф“ ищецът установява наличието на консултантски
договор с дружеството, по който е получил суми: за 2003 год. - 150475,83
лева, за 2004 год. - 147229,52 лева, за 2005 год.- 156846,22 лева, за 2006 год. -
177952,33 лева и за 2007 год. - 220045,69 лева.
С Протоколни решения от 05.05.2005 год и от 03.01.2007 год. ищецът,
като едноличен собственик на капитала на „ДОНАУТЕХ“ ЕООД, е
2
разпределил дивидент за сметка на неразпределената печалба от дружеството
в размер на 22000 лева и на 17 000 лева.
С договор за дарение се установява получаване от майката на ищеца
Троица Кръстева Д.а на сумата от 21000 лева.
През 2005 г. ищецът е изтеглил в брой от „Даутех“ ЕООД общо сумата
от 23000 лв.
Представени са по делото 6 бр. фактури с издател „Рубиком“ ООД, на
обща стойност в размер на 33075.12 лв.
Безспорно е установено, че ответницата е осъществяла търговска
дейност като ЕТ „В.Д.-НИК“, с ТД „Фрея-ВД“ ЕООД и „Аспасия козметикс“
ЕООД.
С договор от 14.06.2005 год. ищцата е получила сумата от 10000 лева
като заем от С.Ж. М. със задължение за връщане до 31.12.2008 год., като
сумата е получевна от майката на ответницата.
С договор за дарение от 18.06.2005 год. с се установява извършено в
полза на ответгницата дарение на сумите от 15000 евро и 10000 евро от
нейната майка Й.М.П.
С н.а. № 65 том.VI, рег. № 5652 д. № 925/2007 год. страните по делото
са продали на „КОРОЛЕКС“ ЕООД, с придобит през време на брака им
недвижим имот, находящ се в с.Кранево за сумата от 5000 лева.
Назначената съдебно-икономическа експертиза установи, че поради
изтекла 10-годишна давност, документи в счетоводството на „Донаутех“
ЕООД за периода 2002 год – 2007 год не се съхраняват.
Същата експертиза установява, че получената от ищеца сума по договор
за дарение от 15.02.2005 год. е от неговата майка и този договор не е отразен
в счетоводството на „Старт Инвест“ ДЗЗД.
От извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна
е налична информация за подадена от „СТАРТ ИНВЕСТ“ ДЗЗД ЕИК
********* справка по чл.73 от ЗДДФЛ за 2007г., от която не се установявао
декларирани от дружеството данни за изплатени през 2007 год. в полза на
ищеца доходи, платени данъци в т.ч. и от дивиденти.
Показанията на свид.Р.Т. - управител на „Рубикон“ ЕООД установяват
подробности по сключването на договора за покупко-продажба на имота,
3
находящ се на ул.„Халил Ефенди“ № 4; твръди, че е възможно С. да е ходил
да работи на апартамента; плащанията са извършвани само от В.
Свид.Б.Й. установява, че доходите им били относително високи,
работели в „Евролайф“, а получаваните хонрари „разхвърляли“ за
застраховки към няколко фирми, със съображения да се плащат по-малко
данъци. Първоначално живеели на квартира със сина на ответницата. В. се
хвалела, че с всичко се ангажира само и единствено В., а нейните доходи са
само лично за нея и да изучи сина си и всяка стотинка да събира за него. Като
жена В. винаги е обичала да си купува красиви неща, да ходи красиво
облечена, да пътува. През 2003-2004 г. В. е споделил със съпруга на
свидетелката, че иска да си купи жилище; по същото време В. й казала, че „В.
щял да си купува апартамент“.
Свид.П.П. - кръстник на страните установява, че доходите им били
високи от бизнеса със застраховки. В. ползвал фирми на негови близки, чрез
които да получава своите доходи; твърди, че двамата са водили
самостоятелен финансов живот. През 2004 г. - 2005 г. В. се похвалил, че е
решил да си купува апартамент. Според свидетеля В. категорично няма
участие в жилището.
Свид.Ст.И. установява, че е извършвал ремонт на обекта, намиращ се на
улица „Халил Ефенди“ и работел във фирма „Рубиком“ . Ответницата го
наела да шпаклова и да боядиса целия апартамент, да пренася плочки през
пролетта на 2006 г., за което му платила. Тя осигурила и плащала
материалите, боите и всичко необходимо, като накрая му платила лично за
труда.
Свид.В.М. - близка приятелка на ответницата от 2000 год. установява,
че първоначално в апартамента живеели страните, но сега живее само
ответницата. Тя се грижела за домакинството, а свидетелката й помагала с
пазаруването. Ответницата сама изцяло се грижела за домакинството -
чистела, готвела перяла. Грижела се е за сина на съпруга си М.; освен сина на
В., живел и сина на В. Преди време, когато живеели на на квартира,
ответницата се грижила за домакинството. След 2005 год. се преместили да
живеят в новия апартамент. Ответницата се занимавала с довършителните
работи - купувала плочки, ангажирала майстори
Показанията на свидетеля П.Д. - син на ответницата, преценени с оглед
4
чл.172 от ГПК установява, че заедно с доведения си брат свидетелят е живял в
жилището на ул.„Братя Миладинови“ № 24 и за кратко - на ул.„Халил
Ефенди“ № 4, където за тях се е грижела ответницата, която готвела, чистела,
перяла. Тъй като покупката на апартамента била на зелено и имало
довършителни работи, майка му се занимавала с тях и плащала на майстор.
През времето, когато свидетеля живял в апартамента на улица „Халил
Ефенди“, неговия доведен брат също живеел там. Спалнята била обзаведена с
две легла за двамата.
Свид.Ю.А.-И. - счетоводител на ЕТ „В.Д. – НИК“ и на „Аспасия
козметикс“ ЕООД установява, че В. е получила дарение от майка си и
братовчедка си за закупуване на апартамент през 2005 год. Тъй като имотът
бил в груб строеж, последвали довършителни работи. По съвет на
счетоводителката били изготвени договорите за дарение. От майка си
ответницата получила като дарение 15000 евро и 10000 лева, а от братовчедка
си 10000 лева. Свидетелката присъствала на акта на дарението в нейния
апартамент в Добрич по молба на ответницата.
По иска с правно основание чл.23 ал.1 от СК, вр. с чл.124 от ГПК:
съобразно посочената разпоредба, лични са вещните права, придобити по
време на брака изцяло с лично имущество. Безспорно е установено по делото,
че през време на брака си, страните са придобили процесните недвижими
имоти в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод и
преобразувана в обикновенна съсобственост при равни части.
Чл.21, ал.1 от СК предвижда принадлежност на вещните права,
придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос -
общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното и може да се
изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството.
Съвместен принос е налице винаги при осъществяването на възмездно
придобивно основание, освен ако не се установи, че имуществото е
придобито срещу личен имот или лични средства на единия съпруг, т. е. че
имуществото, чрез което е престирано при придобиване на собствеността,
принадлежи само на единия съпруг.
В конкретния случая, се установява, че по време на брака съпрузите са
5
придобили процесните имоти за сумата от 38075,30 лева без ДДС.
Твърденията на ищеца са, че покупката е извършена с негови лични
средства: по договор за дарение от 18.02.2005 г. от майка му в размер на
21000 лева и от „Даутех“ ЕООД - 23 000 лева - общо сума като лични
средства в размер на 44000 лева.
Ответницата претендира участие в покупката на недвижимите имоти за
сумата 15000 евро, 10000 лева и сумата от 10000 лева, получени в заем и
върнати от нейната майка.
Липсват доказателства, че именно с паричните суми, предмет на
договорите за дарение от ищеца и от ответницата, или от получения девиден
е заплатена цената на имотите, поради което презумцията по чл.21, ал.1 от СК
за семеен произход на заплатените средства от 38075,30 лева без ДДС или
45690,36 с ДДС не е оборена. Средствата за придобиване на недвижимите
имоти не са били лични средства на ищеца по делото, тъй като не е доказана
връзка между тях и плащанията по договора, поради което искът по чл.23,
ал.1 от СК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното
решение в тази му част – потвърдено.
По предявения в условията на евентуалност иск по чл.23 ал.2 от СК:
Не са представени доказателства за установяване на твърденията, че
процесните имоти са придобити само с лични средства на ищеца. Както
придобите чрез дарения средства, така и получените от ищеца дивиденти
безспорно са лични средства, но не е доказано, че само с тях са закупени
процесните имоти, тъй като безспорно е установено, че ответницата също е
доказала притежаването на лични средства, получени чрез дарение.
Не е доказана в плроцеса липсата на принос от ответницата. Гласните
доказателства установява, че ответницата се е грижела за семейството и за
домакинството, работела е по договор и със средствата е издържала децата си.
С приноса си е осигурила на ищеца спокойствие да работи, поемайки изцяло
грижата за домакинството и издръжката на семейството. Искът е недоказан и
следва да бъде отхвърплен, а обжалваното решение в тази му част –
потвърдено.
Неоснователен и недоказан е искът по чл.29 ал.3 от СК.
Доказателствата по делото установяват, че съпрузите са полагали еднакви
6
грижи за семейството и приноса за благополучието на семейството им е
равен. Недоказан е фактът на значителна разликата в доходите на двамата
съпрузи, че да може да обоснове изискването за изключителност и
значителност по смисъла на чл.29, ал.3 от СК.
От сключването на брака, до прекратяването му с развод, двамата
бивши съпрузи са се грижили за уреждането на дома, построяване и
обзавеждане на семейното жилище, работили са и средствата от това са били
за осигуряване на благополучие в семейството, от което следва извод, че те са
имали равен принос в осигуряване благополучието на семейството. В тази му
част, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззивницата сумата от 2400 лв. – разноски по водене на делото пред
настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049/26.04.2021 г. по гр.д.№ 2620/2018
г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.Варна, улица„Кап. Петко
Войвода " № 49, ет.5, ап. 10, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. ДР., ЕГН: **********, с
адрес в град Варна, ул. „Халил Ефенди" 4, вх. Б, ет. 6, ап. 15 сумата от 2400
лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едносемесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7