№ 4501
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110208945 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК“ ООД с ЕИК *********, на
основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван в срок от санкционирания субект, като в
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на същия. Оспорват се
фактическите положения, приети в електронния фиш, навеждат се доводи за
наличие на процесуални нарушения. В условията на алтернативност се твърди
наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната
на оспорения фиш и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, тя изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Георгиева, която в
пледоарията си по същество иска от съда да потвърди издадения електронен
фиш и да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 20.08.2021 г. в 05:44 часа състав от пътни превозни средства, състоящ
се от влекач марка „Ивеко“, с рег. № РВ 2163 НМ, с технически допустима
1
максимална маса 20000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6 и
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса
44000 кг., се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427 в
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по него без да е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като била налице подадена декларация за преминаването на посочения
състав, но е заплатена такса за по-малка категория от измерената.
Нарушението е било установено посредством устройство с № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
След осъществяване на справка за собствеността на превозното средство
било установено, че същият принадлежи на „ПИМК“ ООД с *******, чийто
законен представител бил управителят Антон Йорданов. Поради това на
юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш с №
**********, с който му било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е
еднопосочна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна
проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В резултат на
тази проверка, съдът намира следното:
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране
на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:
„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
2
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се
установи, че на 20.08.2021 г. в 05:44 часа състав от пътни превозни средства,
състоящ се от влекач марка „Ивеко“, с рег. № РВ 2163 НМ, с технически
допустима максимална маса 20000 кг., брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 6 и ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса 44000 кг., се движил по път А-6, като при пътния участък на
км. 50+427 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по
него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като била налице подадена декларация за преминаването на
посочения състав, но е заплатена такса за по-малка категория от измерената.
Електронният фиш за нарушение, установено чрез електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден
от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като АПИ
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различни категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на система за събиране на пътните такси. При
изпълнение на своите правомощия и при нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може
да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП. В горния смисъл е практиката на АССГ –
виж Решение № 6720/07.11.2023 г. по КАНД № 6714/2023 г. на XX
касационен състав.
На следващо място, съдът намира, че не може да сподели доводите в
жалбата за нарушено право на защита на санкционираното дружество, защото
независимо, че в производството по издаване на ЕФ то не може да сочи
доказателства, защото нарушението се установява автоматично, то няма
3
пречка тези доказателства да бъдат ангажирани пред съда в производството по
обжалване на същия. Ето защо, дружеството не е лишено от възможност да се
защитава като поиска събирането на доказателства, каквото искане впрочем
не е сторено пред съда.
Съдът обаче приема, че в случая не е налице допуснато административно
нарушение от страна на жалбоподателя, защото разпоредбите на чл. 179, ал.
3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП влизат в пряко противоречие с общностното
право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-
конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (по-долу Регламента),
които е следвало да намерят пряко приложение. Това е така, защото:
Съгласно чл. 2, §7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска
услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство". Тази разпоредба обаче, въпреки изричното
указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е
съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона
за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за
пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са
добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал.
7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно
недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“
Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, §7 от
Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с
общостното право.
Това означава, че нормите на българският закон, въвеждащи нарушения
на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-
конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл.
10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко
действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се
ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното
4
заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, §7 от Регламента и
заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на
компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента.
Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП влизат в сила на
01.01.2024 г. не променя този факт.
Доколкото действащото законодателство към датата на процесното
нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на
правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били
обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно
събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при
декларирането на тол – данни и заплащането на тол- такси, нормите на
вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на
дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на
изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, §7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.,
което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е
извършило нарушение.
Това е така, тъй като в конкретния случай, към процесната дата между
„ПИМК“ ООД и Конкорд смарт инфраструктура“ АД е пораждал действие
договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с последващо плащане, в който дори е предвидено
задължение за доставчика на услуги да уведомява ползвателя за всеки
констатиран технически проблем на бордовото устройство, включително,
когато то не предава данни. За да съобрази разпоредбата на чл. 2, §7 от
Регламента, при констатация на неотчетено ползване на платената пътна
мрежа и незаплатени такси, доставчикът на електронната услуга, респ.
Агенция пътна инфраструктура, е следвало да уведомят въззивника да
отстрани техническата неизправност в бордовото устройство и да заплати
доброволно дължимата за съответния пътен участък тол такса. При наличието
на договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно
дължимата такса, идеята на чл.2, §7 от Регламента е в такива случаи
нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е
напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации, свързани с проблеми от
техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на
отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни,
съответно декларации, при вероятно възникнал технически проблем при
отчитането, при това допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към
жалбоподателя, нито пък той да търпи неблагоприятни последици от това.
Едва при констатирано последващо бездействие от страна на дружеството, е
следвало да се пристъпи към ангажиране на имуществената отговорност на
собственика на пътното превозно средство. В случая уведомяване не е
извършено, така че да се коментира бездействие на жалбоподателя след него,
което налага и извод, че не е допуснато нарушение.
5
Ето защо настоящият състав намира, че административнонаказващият
орган не е провел производството законосъобразно срещу „ПИМК“ ООД по
повод така констатираното нарушение.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим към
неизпълнението на всяко правно задължение, но преценката за неговото
наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. С оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". В конкретиката на настоящия случай липсата на
декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на
платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък
пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения,
свързани с финансирането на поддръжката на пътищата.
От друга страна, при констатирано първо нарушение, имуществената
санкция от 2500,00 лева противоречи на принципа за пропорционалност,
заложен в чл. 5 от ДФЕС. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз,
административните или репресивните мерки не трябва да превишават това,
което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да
бъде съразмерна на тежестта на нарушението.
Именно поради горните мотиви, този състав на съда намира, че
процесният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото и доколкото жалбоподателят е претендирал
разноски, съдът следва да присъди такива. Съгласно представения списък с
разноски, възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя
възлиза на 480 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК“ ООД с ЕИК *********, на
основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
6
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплати в полза на
„ПИМК“ ООД с ЕИК ********* сумата от 480 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7