Р Е Ш Е Н И Е
15/9.1.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в
публично заседание проведено на девети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното
от съдията ГД № 517/2019 г., по
описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Херти“ АД гр. Шумен против „СЛ Лоджистикс“ ЕООД гр. София, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 367 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и цена 15 569.07 лв. - обезщетение за вреди по
чл. 17, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) и с правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ и цена 700.61
лв. - лихва по чл. 27 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), в размер на 5 процента
годишно върху обезщетението от 15 569.07 лв., за периода 30.03.2018 г. -
21.02.2019 г., ведно с искане за присъждане на лихва по чл. 27 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в размер на 5 процента годишно върху обезщетението от 15
569.07 лв., считано от 21.02.2019 г. (деня
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, обективно кумулативно
съединени, в условията на евентуалност, с обратни осъдителни искове от „СЛ
Лоджистикс“ ЕООД против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“, с правно
основание чл. 419, ал. 1 КЗ и цена 15 569.07 лв. - застрахователно обезщетение по Застрахователна полица № 150 18 1002 *********/09.03.2018 г.
за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе“ във връзка с чл.
17, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и с правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ и цена 700.61
лв. - лихва по чл. 27 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), в размер на 5 процента
годишно върху обезщетението от 15 569.07 лв., за периода 30.03.2018 г.-
21.02.2019 г., ведно с искане за присъждане на лихва по чл. 27 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в размер на 5 процента годишно върху обезщетението от 15
569.07 лв., считано от 21.02.2019 г. (деня
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че между страните бил сключен Договор за
международен автомобилен превоз на стоки уреден от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), по силата на който на 13.03.2018 г., чрез посредничеството
на спедитор - „Би Ес Логистикс“ ЕООД, предприел действия по организиране на транспорт/превоза по шосе на
товар от гр. Конин, Полша до гр. Плиска, България. Заявката за транспорт №
258035/13.03.2018 г. била изпратена до спедитора по ел. поща, респективно
потвърдена по телефон, като било договорено навло в размер на 1900 лв., без
ДДС. Спедиторът предприел действия по организиране на превоза и чрез Заявка-договор
от 13.03.2018 г. възложил на ответното дружество да извърши превоза на
товара с автомобил *** /ремарке ***/. За спедиторската услуга била
издадена Фактура № 8853/22.03.2018 г. на обща стойност 2 280 (1900 лв. -
данъчна основа и 380 лв. - ДДС). На 15.03.2018 г. в гр. Комин, Полша от склад
на товародателя-изпращач - Impexmetal S.A., било извършено товаренето
на 13 броя палети с алуминиеви листа. Стоката била натоварена в
стандартно използвана при такъв вид превоз опаковка: листовете алуминий били
наредени върху дървена плоскост (скара) по размер на материала, като била
поставена и дървена плоскост върху цялата пачка алуминиеви листа. Пачката била покрита
(фолирана) с термосвиваемо фолио и пристегната с 4 броя пластмасови чембери и
ъгли. Самите дървени скари били укрепени със специални колани против
разместване. След натоварването била съставена и Международна товарителница (CMR), без номер, от 15.03.2018 г. Превоза на товара завършил на
21.03.2018 г. в гр. Плиска, където се намирали производствените мощности на ищцовото
дружество. Преди започване на разтоварването от служител на ищцовото дружество,
в присъствието на шофьора на товарния автомобил, било установено, че 5 бр.
пачки с алуминий са със счупени чуканчета. Повредените алуминиевите пачки били с
номера: 129957/1, 129957/2, 129957/3 и 129957/5 на общо нето/бруто тегло: 3457
кг/3553 кг, като следствие счупване на дървените трупчета алуминиевите листа са
приплъзнали и настъпило изкривяване, надиране и получаване на ръбове. За това
обстоятелство е съставен Протокол № 8/21.03.2018 г. респективно било направено
надлежно отбелязване в Международната товарителница (CMR) от
15.03.2018 г. Разтоварената стока била преместена в закрит склад на ищеца до
решаване на проблема с евентуалната и стенен на увреждане и възможност да се
ползва по предназначение. Ищецът решил да пусне в производство видимо най-малко
повредената пачка с номер 129957/4 с оглед възможност за последващо използване
на останалите повредени алуминиеви листи. Резултатът от това действие бил, че
имало много обективни дефекти по алуминиевите листи, което ги правело негодни
за ползване по предназначение, тъй като влагането им в производството (което
било автоматизирано) водело до повреда на каучуковите валове на лакиращите
машини. На 27.03.2018 г. бил съставен Протокол № 9 от Комисия служители на ищцовото дружество
и е взето решение за рекламация на превоза, включително и възлагане на
експертиза на независим оценител – „Булгарконтрола“ АД. Същият ден бил извършен
оглед от авариен комисар-независим оценител, за което е съставен Авариен
протокол № 05.1/0068 от 03.04.2018 г. Констатираната стойност на частичната повреда
на товара била в размер на 15 569.07 лв. Ищецът изпратил писмена Рекламация,
която била получена от ответника на 30.03.2018 г. На 06.04.2018 г. страните по
делото съставили Споразумителен протокол за предприемане на действия и за извънсъдебно
разрешаване на проблема с краен срок 15.12.2018 г.. През месец януари 2019 г.
ищецът бракувал повредените алуминиеви пачки, но продължавал да ги съхранява в
свой склад.
Моли да бъде постановено решение с което ответникът да бъде осъден да плати на
ищеца: 15 569.07 лв. - обезщетение за
вреди по чл. 17, т. 1 от Конвенция за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR); 700.61 лв. - лихва по чл. 27 от Конвенция за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), в размер на 5 процента годишно върху обезщетението от 15
569.07 лв., за периода 30.03.2018 г.- 21.02.2019 г. (деня на подаване на
исковата молба), ведно с искане за присъждане на същата лихва считано от
21.02.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК
срок, ответникът не оспорва фактите и обстоятелствата посочени в исковата
молба. Намира, че причина за настъпилото увреждане на товара е рязко спиране на
товарния автомобил с оглед избягване на инцидент. Твърди, че дружеството има
валидна застраховка със ЗАД „Армеец“, която
по своята същност била разновидност на „Гражданската отговорност“ и покривала риска за частично повредена стока. Покритият риск със застраховката бил материалната отговорност
на застрахования превозвач за цялостна или частична липса и/или повреда на
превозвания товар с автомобилен транспорт. В
тази връзка предявява обратен иск към ЗАД „Армеец“ АД. Твърди, че за повредите по стоката, които най-общо се свеждали до
недопустими изкривявания, надиране и наръбване на листата алуминий, бил
уведомен и ответника по обратния иск - ЗАД
„Армеец“, който от своя страна ангажирал втора
аварийна компания в лицето на „Българска сървейторска компания“ ЕООД, която
потвърдила първоначалните констатации по Аварийния протокол, съставен по-рано
от „Булгарконтрола” АД. Моли в случай, че исковете на ищеца бъдат уважени, да
бъдат уважени предявените обратни искове като ответникът по тях бъде осъден
плати на ищеца по обратния иск сумата от 15 569.07 лева. - главница, явяваща се
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 150 18 1002
*********/09.03.2018 г. за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по
шосе“ във връзка с чл. 17, т. 1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) и сумата от 700.61 лв. - лихва върху главницата по чл. 27 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), за периода 30.03.2018 г. - 21.02.2019 г., ведно с лихвата по
чл. 27 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
в размер на 5 процента годишно върху 15 569.07
лева (главница), считано от 21.02.2019 г. (деня на подаване на исковата молба)
до окончателното и плащане. Претендират
разноски, включително и тези по основните и обратните искове.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по
обратната искова молба подава отговор като намира исковете за неоснователни.
Счита, че процесното събитие е проявление на изключени от застрахователното покритие
рискове, обосноваващи приложението на т. 4.1., предложение трето от ОУ на
застраховката - груба небрежност, което е от естество да обуслови отказ за
плащане на застрахователно обезщетение. Счита, че правилното натоварване и
надеждното укрепване на стоката не би довело да настъпилите щети. Намира, че, няма
данни да е настъпило пътнотранспортно произшествие/сблъсък, който да е довел до
разместването на палетите с товара, тъй като водачът на композицията, с цел да
избегне сблъсък, намалил рязко скоростта, без да е настъпил удар. Предвид, че
коланите били скъсани/повредени, т. е. не са издържали на натоварването, счита,
че товарът бил опакован неправилно и/или с некачествени колани. Наред с това
намира, че превозвачът не бил вписал забележка за неправилно натоварване в
товарителницата, съгласно предвидената възможност в чл. 9, т. 2 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), обн. ДВ бр. 61
от 1977 г., с което да се освободи от отговорност - изключения от покритието по
смисъла на т. 4.22., предложение второ - неподходящо натоварване, както и по т.
4.21. - неизпълнение от страна на застрахования на нарежданията на правоимащия
по време на превоза по условията на самия превоз. Квалифицира поведението на ищеца
по обратния иск, поради неизпълнението на множество задължения предвидени в договора
и довели до настъпването на процесното събитие, като груба небрежност от
естество да обуслови отказа на застрахователя да плати обезщетение. Счита, че
следва да се приеме, че не е налице предвидено в застрахователния договор
застрахователно събитие, тъй като се касае за изключен риск по т. 4.1., предл.
3 от ОУ - груба небрежност, поради което и на ищеца не се следва
застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните поддържат
изразените становища в исковата молба и отговора на исковата молба, обратния
иск и отговора на обратния иск.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието като безспорно и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, между ищеца
и ответника по първоначалния иск: че са се намирали във валидни облигационни
правоотношения по силата на сключен Договор за превоз и ищецът се явява
изправна страна по същия; че претърпените вреди са по вид и размер съгласно
исковата претенция, както и между ищеца и ответника по обратния иск: че между
тях е налично валидно застрахователно правоотношение; че е настъпило
застрахователно събитие; че настъпилите вреди по застрахованото имущество са от
вида и характера посочени от ищеца. Тези безспорни между страните факти и
обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства: Заявка/договор
за транспорт № 258035/13.03.2018 г. /л. 13/; Опаковъчен лист № 14120 от
15.03.2018 г. /л. 10/; Колективна фактура
FSYV2018001482
от 15.03.2018 г. /л. 7/; Международна товарителница (CMR) 0700/03/2018 от
15.03.2018 г. /л. 16/; Фактура № 8853/22.03.2018 г. за организиране на
вътрешнообщностен транспорт между Полша и България с автомобил № *** с начислен
сума 2 280.00 лв., с ДДС /л. 14/.
От
съдържанието на Заявката-договор от 13.03.2018 г. /л. 15/ до „СЛ Лоджистикс“ ЕООД се установява, че спедиторът е поставил общи условия за осъществяване на превоза,
сред които автомобилът задължително да има валидна застраховка и специфични
изисквания, след които автомобилът да има здрав под и брезент, както и да не се
товари друга стока в/у палетата.
В
Констативен протокол № 8/21.03.2018 г. /л. 19/, съставен от Г. Д. С. –
магазинер в ищцовото дружество, в присъствието на Н. Г. – шофьор, е отразено,
че при разтоварването, 5 броя пачки алуминиеви листа са със счупени чуканчета и
паднали.
В
Констативен протокол № 9/27.03.2018 г. /л. 20/ съставен от комисия при ищцовото
дружество е посочено, че по информация от шофьора Н. Г. по време на
транспортирането се е наложило да спре рязко поради инцидентна поява на хора по
пътя, при което част от палетите с алуминиеви листа се повреждат. Отразено е,
че повредата на палетите се състояла в счупване на дървените им трупчета, при
което пачките падат настрани, при което се получило приплъзване и изкривяване
на алуминиевите листа.
С
Писмо изх. № 94/30.03.2018 г. /л. 25/ ищцовото дружество е предявило Рекламация
до превозвача за повредени пет броя палети/пачки/ съдържащи алуминиеви листа с
номера: 129957/1; 129957/2; 129957/3, 129957/4 и 129957/5 за сумата от 15 569.07
лв.
От
Авариен протокол № 05.1/0068 от 03.04.2018 г. /л. 22/ се установява, че представените
за оглед четири броя палети/пачки/ съдържащи алуминиеви листа с номера:
129957/1; 129957/2; 129957/3 и 129957/5, са повредени и неизползваеми в
производството на ищцовото дружество.
Съгласно
Споразумителен протокол от 06.04.2018 г. /л. 27/ ищецът и ответникът по
първоначалния иск приемат за установено, че е налице увреждане на част от
превозвания товар – алуминиеви листи на обща стойност 15 569.07 лв., като
ответникът поема задължение да уведоми своя застраховател по СМР застраховка
„Отговорност за превоз на товари“ за настъпилото застрахователно събитие –
частично увреден товар.
На
21.01.2019 г. от склада на ищцовото дружество със Стокова разписка №
**********/21.01.2019 г. /50/ са изписани и с Акт за брак № 2359/21.01.2019 г. /л.
49/ са бракувани общо 3457 кг. Алуминий 8011/868.8Х863.4Х0.22, с посочено
основание „По вина на превозвача“.
От показанията на свидетеля Д. И. С. –
началник склад в ищцовото дружество и Ж. Р. П. - Директор управление верига на
доставки в ищцовото дружество, чиито показанията съдът кредитира, при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото се установява, че при пристигането на стоката са установили, че е
повредена. Създадената комисия установила, че повредените алуминиеви листи са
негодни, поради което били изписани като брак.
От Застрахователна полица № 150 18 1002
**********/09.03.2018 г. /л. 71/ се установява, че между ищеца и ответника по
обратните искове е сключена застраховка „Отговорност на превозвача на товари по
шосе“ при Общи условия /л. 72/ на превозно средство – влекачи, с ДК № *** и
полуремарке с ***, със срок от 00.00 часа на 10.03.2018 г. до 24.00 часа на
09.03.2019 г..
На 03.04.2018 г. пред ЗАД „Армеец“ АД
от „СЛ Лоджистикс“ ЕООД е предявена Претенция /л. 79/ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
С Писмо с изх. № 100-1944/02.05.2018 г.,
по описа на ЗАД „Армеец“ АД /л. 81/, застрахователят отказва да плати
застрахователно обезщетение като счита, че претърпяната щета е извън обхвата на
покритите рискове, а с Писмо изх. № 100-2520/11.06.2018 г., /л. 80/, заявява
готовност да преразгледа претенцията, в случай че бъде представена нова
аварийна констатация и предлага конкретно лице, което да бъде ангажирано с
нейното изготвяне.
От Авариен протокол № 4506/25.07.2018
г. /л. 82/, съставен от предложената от застрахователя „Българска сървейорска
компания“ ЕООД се установява, че по повърхността на предоставените за оглед 4
пачки алуминиеви листа с номера:
129957/1; 129957/2; 129957/3 и 129957/5, има
видими повреди от деформации и побитости като същите са негодни за употреба по
предназначение и имат остатъчна стойност като „скрап“.
Към отговора на обратната искова молба ответникът
е представил писмени обяснения от шофьора Н. Г./л. 103/, в които е заявил пред застрахователя,
че при товаренето мотокаристът поставил палетите със стока един върху друг, че
укрепил стоката с колани, но поради тежината на второто пале дървените трупчета
на долното поддали и са се счупили, а поради излезли на пътя пешеходци се
наложило да спре рязко, което довело до скъсване на коланите и наклоняване на
второто пале, което избутало другите пред него. Доколкото способът за събиране
на гласни доказателства в гражданския процес е устен разпит по реда на чл. 170
- чл. 171 ГПК, то следва, че тези свидетелски показания, като дадени в писмена
форма, не следва да се вземат предвид при решаване на настоящият правен спор.
От
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в
изследваното превозно средство *** /ремарке ***/ са били натоварени общо
13 палета алуминиеви листа, 12 от които били разположени на два реда по цялата
площ на пода на каросерията, като върху средните четири е бил поставен тринадесетият
палет, който е допълвал поръчката. Поставеният на втори ред по вертикала тринадесети палет бил осигурен против изместване по ширина/напречно/, но не е бил
осигурен против надлъжно изместване. Заключението е, че при натоварване на всичките
палети алуминиеви
листа на един ред вредите не биха
настъпили, тъй като увреждания са получили само тези четири палета върху, които
е бил поставен последния тринадесети палет, както и, че основна
причина за настъпилите увреждания е промяна в скоростта на движение на товарния
автомобил поради рязко спиране, а като съпътстваща причина е посочено, че
натовареният на втори ред тринадесети палет не е бил
осигурен против надлъжно изместване.
От
приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че размерът на дължаното обезщетение по Конвенцията за Договора
за международен автомобилен превоз на стоки, относно повредените алуминиеви
пачки с номера 129957/1; 129957/2; 129957/3 и 129957/5 с общо нето/бруто тегло:
3 457кг./3 553 кг., след приспадане стойността на брака подлежащ на предаване
за скрап, като е отчетен LME за алуминий (индексът на London Metal Exchange), е
15 456,34 лв.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните
доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Доколкото ищецът и ответникът по
предявените главни искове са се намирали във валидни облигационни
правоотношения по силата на сключен Договор за превоз с автомобилен транспорт,
при който мястото за приемане и натоварване на стоката и мястото на доставянето
й се намират в две различни държави, то към процесното правоотношение следва да
намери приложение Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки - в този смисъл Р. № 143/12.05.2016 г., ТД № 1234/2014 г., II т. о..
Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката
от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за
забавата при доставянето й. Основанията за освобождаване на превозвача от
отговорност са предвидени в чл. 17, § 2 и § 4 от Конвенцията.
С оглед установените по делото факти
настоящият състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника в качеството му на превозвач за частичната повреда
на стоката. По делото е доказано твърдението на ищеца, а и ответникът не спори,
че повредата е настъпила по време на превоза от гр. Конин, Полша до гр.
Плиска, България по причина на превозвача.
Този извод следва от приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, според което основна причина за настъпилите увреждания е промяна в
скоростта на движение на товарния автомобил поради рязко спиране. От друга
страна съдът намира, че не са били изпълнени дадените на превозвача указания в Заявка-договор
от 13.03.2018 г. превозваната стока да
бъде транспортирана като не се товари друга стока в/у палетата, с оглед на
което ответникът не може да се освободи от отговорност на основание чл. 17, § 2
от Конвенцията поради настъпване увреждането на стоката в резултат на нареждане
на правоимащия, а и ответникът не е ангажирал доказателства за наличие на
предпоставките за освобождаването му от отговорност, за което съгласно чл. 18,
§ 1 доказателствената тежест е негова. Предвид, че за получателя на стока,
съгласно заключението на допуснатата по делото ССчЕ, са настъпили вреди от увреждане
в размерът на 15 456,34 лв., следва че той разполага с активна легитимация да
претендира обезщетение по чл. 17 от Конвенцията.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че предявеният иск с правно основание чл. 367 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. - обезщетение за вреди по чл. 17, т. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), е основателен и следва да бъде уважен, в доказания
размерът на 15 456,34 лв., като до претендирания размер от 15 569.07 лв., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на обуславящия
иск основателен се явява и обусловения иск, с правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ - лихва по чл. 27 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в размер на 5 процента
годишно върху обезщетението от 15 456,34
лв., за периода 30.03.2018 г. -
21.02.2019 г., в размер на 695.62 лева като до претендирания размер от 700.61 лв., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Поради основателността на главните
искове подлежат на разглеждане за основателност и предявените, в условията на
евентуалност, обратни искове от „СЛ
Лоджистикс“ ЕООД против ЗАД „Армеец“.
Страните по тези искове не спорят, че е
между тях е налице валидно застрахователно правоотношение, настъпването на процесното
събитие, вида и характера на вредите по застрахованото имущество, както и
размера на обезщетението. Спорът е дали процесното събитие, е проявление на
изключени от застрахователното покритие рискове, обосноваващи приложението на
т. 4.1, предл. 3 от ОУ на застраховката - груба небрежност, което е от естество
да обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно клаузата
на т. 4.1., предл. 3 от ОУ на застраховка „Отговорност на превозвача на товари
по шосе“, неразделна част от Застрахователна полица № 150 18 1002 **********/09.03.2018
г., не се покрива отговорността при груба небрежност на застрахования, на
негови служители или други лица, чиито услуги са ползвани за извършване на
превоза. В тази връзка следва да се отбележи, че по общо правило българското
гражданско право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика
от наказателното право, българският граждански закон, при общия модел за
поведение на длъжника, не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и
несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма
на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е
противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на
противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се
свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на
поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на
грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може
да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване
на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която
разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се
изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба
небрежност. В застрахователното право на Република България формата на вина е
релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на
застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал
умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият
е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя
риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно
разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ /аналогична на разпоредбата на чл. 207, ал. 1 КЗ /отм.// застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от
настъпване на застрахователното събитие. Законодателят не е дал легално
определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката
се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която
дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност
се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена
форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Следователно
небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на
предоставянето й /условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава
по степен и също се изразява в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия.
В процесния случай по силата на
сключения договор за превоз по шосе на превозвача е възложено в периода от
14.03.2018 г. до 20.03.2018 г. да извърши превоз на стоки от гр. Конин,
Полша до гр. Плиска, България. В Заявка-договор
от 13.03.2018 г. на превозвача са били
дадени указания, сред които превозваната стока да бъде транспортирана като не
се товари друга стока върху палетата, както и да следи колетите, които се товарят
да съответстват на обявеното им количество по заявка, като при несъответствие е
бил длъжен да уведоми възложителят своевременно. Както съгласно Заявката/договор
за транспорт № 258035/13.03.2018 г. изпратена от ищеца до спедитора /л. 13/,
така и съгласно Заявка-договор от 13.03.2018 г. /л. 15/ до ответника, екземпляр
от която е представен по делото и от застрахователя /л. 102/, на превозвача е било възложено да превози „12 бр. палети, алуминий
– неопасен товар, с размери 6 бр. 910Х740 и 6 бр. 870Х830“. Съгласно
отразеното в CMR 0700/03/2018 на 15.03.2018 г. в гр. Конин, Полша, в товарен
автомобил с ДК № *** и
полуремарке с ДК ***, са били натоварени общо „13 броя опаковки алуминиеви листа с общо
тегло 9686 кг.“. От другите доказателства по делото еднозначно е установено, че
при товаренето дванадесет от палетите са били
разположени в два реда, по пода на каросерията, а тринадесетият палет е бил
поставен като втори „етаж“ върху средните четири палета, като е бил осигурен по ширина против напречно изместване, но
не и против надлъжно изместване. Установи се още, че на 21.03.2018 г. при
разтоварване на стоката в склада
на възложителя пет броя палети с номера: 129957/1; 129957/2; 129957/3, 129957/4
и 129957/5, са със счупени чуканчета, паднали настрани, при което се е получило
приплъзване и изкривяване на алуминиевите листа, поради което четири от тях с
номера: 129957/1; 129957/2; 129957/3 и 129957/5, са повредени и неизползваеми в
производството на ищцовото дружество. Натоварването
на тринадесет палети вместо заявените дванадесет, без да са представени други
аргументи и доказателства за това несъответствие
между броя на заявените и натоварени палети да е бил уведомен своевременно
възложителят, както и допускането да се постави
тринадесетият палет върху другите
палетата, по своята същност представлява неизпълнение от страна на застрахования нарежданията
на правоимащия по условията на самия превоз, което може да се характеризира като неполагане на грижата,
която би положил и най-небрежният човек, и представлява допуснато от
застрахования увеличение на покрития от застраховката риск. Този извод се
подкрепя и от заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно което при
натоварване на всичките палети алуминиеви листа на един ред
вредите не биха настъпили. От друга
страна осигуряването на тринадесетия палет, само против напречно изместване, но не и по дължина - против надлъжно
изместване, предвид дългият преход от мястото на натоварването до мястото на
доставка, води до извода за неподходящо укрепване, което и само по себе си представлява допуснато от застрахования превозвач увеличение
на покрития от застраховката риск. Отчитайки естеството на дължимата престация
и условията на предоставянето й, настоящият съдебен състав счита, че неизпълнение от страна на застрахования нарежданията
на правоимащия и неподходящото укрепване на поставения като втори ред върху средните
четири тринадесети палет, представлява
проява на груба небрежност.
По изложените съображения съдът намира,
че не е налице предвидено в застрахователния договор застрахователно събитие,
тъй като се касае за изключен риск по т. 4.1., предл. 3 от ОУ - груба
небрежност, поради което и на ищеца по обуславящия обратен иск не се следва
застрахователно обезщетение, поради което предявеният такъв с правно основание чл. 419, ал. 1 КЗ и цена
15 569.07 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид неоснователността на
обуславящия обратен иск неоснователен се явява и обусловения обратен иск с
правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ и цена 700.61 лв. - лихва по чл. 27 от Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
в размер на 5 процента годишно върху обезщетението от 15 569.07 лв., за периода
30.03.2018 г.- 21.02.2019 г..
Относно разноските:
С оглед
изхода от правния спор и направено искане ищецът има право на сторените в
производството разноски, за които са представени доказателства за плащане,
съобразно уважената част на исковите претенции, в размер на 673 лева - държавни
такси, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Ответникът по обратните искове има право
на разноски, в размер на 600 лева, от които 300 лева – депозити за експертизи и
300 лева – юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК,
съобразно отхвърлената част на обратните искови претенции, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р
Е Ш И:
Осъжда „СЛ Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София 1434, кв. Симеоново, ул. „***, да
плати на „Херти“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен 9700,
ул. ,***, сумата от 15 456.34 /петнадесет хиляди четиристотин петдесет и шест
лева и тридесет и четири стотинки/ лева - обезщетение за вреди по чл. 17, т. 1
от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), по
банкова сметка ***
***, ведно с лихва
по чл. 27 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), в размер на 5 процента годишно върху обезщетението от 15 569.07 лв.,
считано от 21.02.2019 г. (деня на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, на основание чл. 367 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като до пълно
предявения размер от 15 569.07 /петнадесет хиляди петстотин шестдесет и девет
лева и седем стотинки/ лева, отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда „СЛ Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София 1434, кв. Симеоново, ул. „***, да
плати на „Херти“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен 9700,
ул. ***, сумата от 695.62 /шестстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и две
стотинки/ лева - лихва по чл. 27 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
в размер на 5 процента годишно върху обезщетението от 15 569.07 лв., за периода
30.03.2018 г.- 21.02.2019 г., по банкова
сметка *** ***, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, като до пълно предявения размер от 700.61 /седемстотин
лева и шестдесет и една стотинки/ лева, отхвърля иска като неоснователен.
Отхвърля предявеният обратен иск от „СЛ
Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК***, седалище и адрес на управление: гр. София 1434, кв.
Симеоново, ул. ***, срещу Застрахователно Акционерно Дружество „Армеец“ АД, с
ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „***, с
правно основание чл. 419, ал. 1 КЗ и цена 15 569.07 лв. - застрахователно
обезщетение по Застрахователна полица № 150 18 1002 *********/09.03.2018
г. за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе“ във връзка с
чл. 17, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR), ведно с искане за присъждане на лихва по чл. 27
от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в размер на 5 процента годишно върху обезщетението от 15
569.07 лв., считано от 21.02.2019 г. (деня
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като неоснователен.
Отхвърля предявеният обратен иск от „СЛ
Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София 1434,
кв. Симеоново, ул. „***, срещу Застрахователно Акционерно Дружество „Армеец“
АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „***,
с правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ и цена 700.61 лв. - лихва по чл. 27 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в
размер на 5 процента годишно върху обезщетението от 15 569.07 лв., за периода
30.03.2018 г.- 21.02.2019 г., като
неоснователен.
Осъжда „СЛ Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София 1434, кв. Симеоново, ул. ***, да
плати на „Херти“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен 9700,
ул. ,***, сумата от 673 /шестстотин седемдесет и три/ лева - държавни такси, по банкова сметка *** ***, съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК.
Осъжда „СЛ Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София 1434, кв. Симеоново, ул. „***, да
плати на Застрахователно Акционерно Дружество „Армеец“ АД, с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ***, сумата от 600 /шестстотин/ лева,
от които 300 лева – депозити за експертизи и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК, съобразно отхвърлената част на
обратните искови претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия…………………..