Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Велико Търново, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело № 167/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно -
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Делото е образувано по жалба, подадена от М.М.П. ***, чрез *** Т. от ВТАК, против Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ34501000416-1/30.11.2021 г. на
инспектор по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ (МДТ) при Община
Велико Търново, потвърден с Решение № 7/18.03.2022 г. на директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, в частта, в която на оспорващия
са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за периода 2016
г. – 2018 г. включително в общ размер на 307,71 лв. и лихви в размер на 132,77
лв. и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2016 г. – 2021 г. в общ размер 1 410,75
лв. и лихви в размер на 403,94 лв. за недвижим имот, находящ
се в ***, представляващ земя и сграда и включващ 5 броя самостоятелни обекта,
представляващи стаи за творческа дейност.
С оглед свързаността на предметите и страните, към настоящото производство е присъединено и адм. д. № 216/2022 г. на АСВТ, образувано по жалба,
подадена от Н.И. ***, чрез *** Т. от ВТАК, против Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ34501000417-1/30.11.2021 г. на
инспектор по приходите в Дирекция МДТ при Община Велико Търново, потвърден с
Решение № 9/18.03.2022 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Велико Търново, в частта, в която на същата са установени задължения за ДНИ
за периода 2016г. – 2018г. включително в общ размер на 307,71 лв. и лихви в
размер на 132,77 лв. и ТБО за периода 2016 г. – 2021 г. в общ размер
1 410,75 лв. и лихви в размер на 403,94 лв. за недвижим имот, находящ се в ***, представляващ земя и сграда и включващ 5
броя самостоятелни обекта, представляващи стаи за творческа дейност.
В жалбите се излагат идентични доводи за
незаконосъобразност на оспорените актове. Твърди се, че стаите за творческа
дейност са част от жилищна сграда с магазини и гаражи, за чието построяване са
издадени две разрешителни за строеж, съответно – разрешение за строеж № 164/24.03.2006
г. за сграда от IV категория (I етап – жилищна сграда, II етап – магазини с
гаражи) и разрешение за строеж № 829/08.11.2006 г., с което сградата става III
категория и с което се разрешава строителство на подпокривното
пространство с обекти, където са разположени и процесните стаи за творческа
дейност. Оспорващите считат, че с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 14/27.01.2010
г. на Община Велико Търново сградата е въведена в експлоатация като такава от IV
категория, макар същата след допълнителното застрояване да е такава от III
категория. Изтъкнато е, че в това удостоверение изрично са посочени обектите,
за които то е валидно, сред които не са таванските стаи за творческа дейност. В
този смисъл се твърди, че имотите, за които са установени задължения за ДНИ и
ТБО, все още са на Акт 14, като няма издаден Акт 15 и разрешение за ползване. Предвид
това считат, че ДНИ следва да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 15, ал. 5
от ЗМДТ и влизането й в сила от 01.01.2019 г., като
такса битови отпадъци не се дължи. По изложените съображения се иска отмяна на
актовете, в обжалваните им части, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез
процесуалния им представител *** Т., поддържат жалбите по изложените в същите съображения.
Претендират разноски по списък. Правят възражение за прекомерност на претендираните
от ответната страна разноски.
Ответникът – директорът
на Дирекция МДТ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** Г., в
представено писмено становище оспорва депозираните жалби и моли същите да бъдат
отхвърлени. Посочва, че в случая предвид информацията, получена от директора на
Дирекция „Строителство и устройство на територията“ при Община Велико Търново и
тази, предоставена от главния архитект на Община Велико Търново, е безспорно,
че въпросните стаи за творческа дейност са въведени в експлоатация, като
прилежащи части към строежа, въведен в експлоатация с удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 14/27.01.2010 г. на Община Велико Търново, поради
което за тях се дължи ДНИ и ТБО. Претендира присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид жалбите, доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С Разрешение за строеж № 164/24.03.2006 г., издадено
от главния архитект на Община Велико Търново, е разрешено извършването на
строеж IV категория
„Жилищна сграда с магазини гаражи“ в УПИ I-6380, кв. № 552 по плана на ЖК „Бузлуджа“, общ. В. Търново, съобразно
одобрени на 09.03.2006 г. инвестиционни проекти. На ръка е дописано „I етап – жил. сграда II етап магазини с гаражи“. Като възложители в
разрешението са посочени Т.Ц.М. от гр. В. Търново, Б.Н.Ц. от гр. В. Търново, Д.Ц.М.
от гр. В. Търново и Т.В.М. от гр. В. Търново. Впоследствие през 2006 г. и 2007
г. са извършени множество промени по отношение собствеността и правото на
строеж върху посочения УПИ.
От главния архитект на Община Велико Търново е
издадено следващо Разрешение за строеж - № 829/08.11.2006 г., с което е
разрешено на Т.Ц.М. от гр. В. Търново, Б.Н.Ц. от гр. В. Търново, Д.Ц.М. от гр.
В. Търново, Т.В.М. от гр. В. Търново и ЕТ „Ликом – Й.П.“
– Й.В.П. от гр. Г. Оряховица, извършването на строеж III категория – Корекция към основен проект „Жилищна сграда с магазини и
гаражи“ в УПИ I-6380, кв. №
552 по плана на В. Търново, съобразно одобрени на 06.11.2006 г. инвестиционни
проекти, предмет на което е подпокривното
пространство в сградата, включая и процесните 5 стаи
за творческа дейност.
Съгласно Нотариален акт № 1178, том VI, рег. 12670, дело № 817 от 2008 г., на 25.06.2008 г.
жалбоподателят М.М.П. е закупил от Й.В.П. и П.К.П. в
качеството им на едноличен търговец с фирма „Ликом – Й.П.“
следните недвижими имоти, находящи се в ***, а
именно: идеални части от УПИ I-6380, кв. №
552 по ПУП на гр. В. Търново, стаи за творческа дейност № 1, 2, 3, 4 и 5,
намиращи се на тавански етаж в построената в този УПИ „Жилищна сграда с
магазини, гаражи“ със степен на завършеност груб строеж и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ I-6380.
С вх. № 63-13/21.01.2010 г. в Община Велико Търново е
постъпило искане за регистриране на обект IV категория от Ц.П.Ц. – представляващ гражданско дружество по ЗЗД „Сгради“,
за строеж „Жилищна сграда – I етап от строеж“.
Въз основа на искането, приложения окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ
и останалите документи, от гл. архитект на Община Велико Търново на основание
чл. 177, ал. 3 от ЗУТ е издадено Удостоверение № 14/27.01.2010 г. за въвеждане
в експлоатация на строеж „Жилищна сграда вх. Б“, намиращ се в УПИ I-6380, кв. № 552 с идентификатор № 10447.515.195.9,
10447.515.195.10 по КК на гр. В. Търново, с административен адрес ***. Като
възложители са посочени: Я.Г.И. за ап. № 2, Б.И.Б. за ап. № 3, Г.П.Б. за ап. №
4, И.А.И., Д.Б. И. – за ап. № 5, Г.И.А., А.И.К. – за
ап. № 6, Д.Н.П. – за ап. № 7, И.Г.И. – за ап. № 8, Ц.П.Ц. – за ап. № 10, Н.К. И.
– за ап. № 12, Г.К.Я. – за ап. № 13, Й.Н.К. – за ап. № 14, П.Н.И. – за ап. № 15
и ап. № 16, И.И.К. – за ап. № 18, С.И.П. – за ап. №
19, Н. Г.И. – за ап. № 20, М.Г.М. – за ап. № 21, Г.Ц.К., Д.Ц.К. – за ап. № 23, В.К.К. – за ап. № 25. Посочено е, че за останалите обекти в
сградата няма данни, съответно остават собственост на ЕТ „Ликом
– Й.П.“ – Й.В.П. от гр. Горна Оряховица съгласно Нот. Акт № 1649, т. 9, рег. №
12456, дело 1223/06 г. Ползване на строежа: по предназначение: 28 бр.
апартаменти. Отразено е също така, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрени проекти на 09.03.06 г., Разрешение за строеж № 164/24.03.06 г.,
Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 20/05.04.06 г. с
резултатите от проверките на контролните нива и изисквания към строежите.
Във връзка със служебно
установяване на задълженията за посочените по горе недвижими имоти, собственост
на М.М.П., с писмо рег.№ 80-689-4/18.10.2021 г. директорът
на Дирекция МДТ при Община Велико Търново е изискал от Дирекция „Строителство и
устройство на територията“, Отдел „Устройство на територията“ при Община Велико
Търново информация за степента на завършеност на самостоятелните обекти,
намиращи се в сграда с идентификатор 10447.515.195.9; степента на изграденост на инфраструктурата общо за имота;
предназначението, етажносттта, годината на
построяване и конструкцията на сграда с идентификатор 10447.515.195.9;
предназначение на самостоятелните обекти, намиращи се в сградата, собственост
на П..
В отговор на същото, с писмо
рег. № 80-689-4#1/24.11.2021 г. директорът на Дирекция
„Строителство и устройство на територията“ при Община Велико Търново е посочил,
че за самостоятелните обекти, намиращи се в сграда с идентификатор
10447.515.195.9 е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 14/27.01.2010
г.; за имота е изградена инфраструктура; предназначението е за жилищна сграда;
на 7 етажа и 1 подземен етаж; наличие на асансьор; сградата е построена през
2010 г., а конструкцията – МЗ. Уточнено е в писмото, че основната сграда е
допусната с Разрешение за строеж № 164/24.03.2006 г., издадено от Главния
архитект на Община Велико Търново за обект „Жилищна сграда с магазини, гаражи“,
като е разделено на два етапа - I етап – „Жилищна сграда“ и II етап – „Магазини
с гаражи“. С Разрешение за строеж № 829/08.11.2006
г., издадено от Главния архитект на Община Велико Търново е допусната корекция
по чл.154 от ЗУТ към Разрешение за строеж №164/24.03.2006г., с което е обособен
подпокривен
етаж (стаи за творческа дейност). Посочено е, че с Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №14/27.01.2010г. е въведен в експлоатация I етап –
„Жилищна сграда“, вкл. стаи за творческа дейност. Към писмото са приложени попълнена
страница от декларация по чл.14 от ЗМДТ,
разрешения за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и
разпределение на подпокривния етаж.
Предвид така представената
информация, органът по приходите е издал Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ34501000416-1/30.11.2021
г., с който, за периода от 2016г. – 2021г. включително, в тежест на М.М.П. са установени задължения за ДНИ в размер на 588,20 лв.
и лихви в размер на 168,40 лв. и ТБО в размер на 1 410,75 лв. и лихви в
размер на 403,94 лв.
Предвид обстоятелството, че
недвижимите имоти, за които на М.П. са установени задължения за ДНИ и ТБО, са съсобствени в режим на СИО, органът по приходите е издал Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ34501000417-1/30.11.2021
г., с който, за периода от 2016г. – 2021г. включително, в тежест на съпругата му
- Н.И.П. са установени задължения за ДНИ в размер на 588,20 лв. и лихви в
размер на 168,40 лв. и ТБО в размер на 1 410,75 лв. и лихви в размер на
403,94 лв.
И в двата акта са посочени в
табличен вид задълженията за ДНИ и ТБО за всяка една година пооотделно,
като са вписани данъчните оценки на всеки един обект, начисления годишен размер
на ДНИ/ТБО и следващия се размер на ДНИ/ТБО за притежаваната ½ идеална
част от имота.
АУЗ № АУ34501000416-1/30.11.2021г.
е връчен на М.П. на 14.01.2022г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне (л. 35 от делото).
С жалба рег. № 94ММ-6786-1/21.01.2022
г. П. е оспорил акта по административен ред. Посочил е, че посочените в АУЗ
недвижими имоти са закупени от него и за
тях няма издаден Акт 15 или разрешение за ползване, с оглед на което данъците
за тях следва да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ и
влизането й в сила от 01.01.2019 г., като такса
битови отпадъци изобщо не се дължи.
АУЗ №
АУ34501000417-1/30.11.2021 г. е връчен на Н.И.П. на 22.02.2022г., видно от
приложеното по присъединеното към настоящото дело адм.д.
№216/2022г. известие за доставяне (л. 21 от делото).
С жалба рег. № 94НН-11381-1/25.02.2022
г. П. е оспорила акта по административен ред, като се е позовала на изложените
от М.П. съображения.
По повод така депозираната
жалба от М.П., с писмо рег. №94ММ-6786-1#1/24.02.2022 г. директорът на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново е изискал от главния
архитект на Община Велико Търново информация дали самостоятелните обекти, за
които е издадено Разрешение за строеж № 829/08.11.2006 г. от Община Велико
Търново (и за които с двата АУЗ са установени задълженията) са въведени в
експлоатация.
С писмо рег. № 94ММ-6786-1#2/17.03.2022 г. на главния архитект е посочено, че с Разрешение за строеж
№ 164/24.03.2006 г., издадено от Главния архитект на Община Велико Търново за
обект „Жилищна сграда с магазини, гаражи“, като е разделено на два етапа - I
етап – „Жилищна сграда“ и II етап – „Магазини с гаражи“. С Разрешение за строеж
№ 829/08.11.2006 г., издадено от Главния архитект на Община Велико Търново е
допусната корекция по чл.154 от ЗУТ към Разрешение за строеж №164/24.03.2006г.,
с което е обособен подпокривен етаж (стаи за творческа дейност). Посочено е,
че с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №14/27.01.2010г. е въведен в
експлоатация I етап – „Жилищна сграда“. Изтъкнато е, че съгласно чл.102, ал. 3
от Наредба №7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони и предвид
съдебната практика по гр.д. №1204/2016 г. на Варненски окръжен съд, в подпокривните пространства могат да се изграждат ателиета и
за обитателите на сградата – стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна
дейност. Доколкото обаче тези кабинети са да обслужват обитателите в сградата,
то те не могат да са отделен обект. Предвид това и доколкото стаите за творческа
дейност са обособени в подпокривното пространство,
съгласно Разрешение за строеж № 829/08.11.2006 г. на Главния архитект на Община
Велико Търново и представляват част от етап I – „Жилищна сграда“, то същите са
въведени в експлоатация с въвеждането в експлоатация на строежа – предмет на
първото строително разрешение.
С оглед на така събраната
информация, директорът на Дирекция МДТ - Велико Търново е постановил Решение №
7/18.03.2022 г., с което е потвърдил АУЗ № АУ34501000416-1/30.11.2021 г. Решението
е връчено на М.П. на 22.03.2022г., видно от известие за доставяне на л. 19 от
делото.
Недоволен от така
установените задължения, П. е оспорил АУЗД, в частта, в която с последния са
установени задължения за ДНИ за периода 2016г. – 2018г. включително и ТБО за
периода 2016г.-2021г., и Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№14/27.01.2010г. на Община Велико Търново по съдебен ред чрез решаващия орган с
жалба, подадена на 05.04.2022 г., въз основа на която е образувано и настоящото
дело.
Предвид обстоятелството, че
жалбата съдържа по същество две отделни жалби, които не могат да се разгледат
съвместно в едно дело, с Определение №1/13.04.2021г. жалбата на М.М.П. против Удостоверение №14/27.01.2010г. на главния
архитект на община Велико Търново за въвеждане в експлоатация на помещения е
отделена от настоящото дело. По тази жалба е било образувано адм.д. №177/2022г. по описа на АСВТ.
С Решение № 9/18.03.2022 г.
директорът на Дирекция МДТ при Община Велико Търново е потвърдил и АУЗ №
АУ34501000417-1/30.11.2021 г. Същото е връчено на Н.П. на 28.04.2022г., видно
от известие за доставяне на л. 16 от адм.д.
№216/2022г.
Недоволна от така
установените задължения, П. е оспорил АУЗД, в частта, в която с последния са
установени задължения за ДНИ за периода 2016г. – 2018г. включително и ТБО за
периода 2016г.-2021г., по съдебен ред чрез решаващия орган с жалба, подадена на
29.04.2022 г., въз основа на която е образувано адм.д.
№216/2022г. по описа на АСВТ.
Предвид връзката между
страните и предмета по двете дела, с Определение №155/09.05.2022г. по горното
дело, съдът е присъединил производството по адм.д.
№216/2022г.по описа на АСВТ за съвместно разглеждане с настоящото дело (адм.д. №167/2022г.) и е прекратил производството по адм.д. №216/2022г. по описа на АСВТ.
Като писмени доказателства
по делото са приети административните преписки, изпратени с писма изх. № 94ММ-20931-1#1 от 11.04.2022 г. и изх. № НН-11424-1#1 от 04.05.2022 на община Велико Търново.
Като доказателство по делото
е вложено и административно дело №177/2022г. по описа на Административен
съд-Велико Търново, образувано по отделената от настоящото производство жалба
против Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 14/27.01.2010 г. на Община
Велико Търново, което е било оспорено именно с доводите на ответника в
настоящето производство – че същото произвежда действие за жалбоподателите по
настоящето дело и въвежда в експлоатация техните стаи за творческа дейност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбите са допустими, като подадени в
законоустановения срок, от адресатите на акта, до компетентния съд, след
изчерпване на процедурата по административно оспорване.
Разгледани по същество са основателни, като
съображенията на съда за това са следните:
Задълженията за данък върху недвижимите имоти и
за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е
изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ.
Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за ДНИ и
за ТБО приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4,
ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси
се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3
във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в
производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал. 5 на чл. 4 е регламентирано че кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощия на Териториален директор на НАП.
В конкретния случай установяването на вземанията
за местни данъци и за местни такси е осъществено с административни актове, които
са издадени от И. И.-***, която въз основа на Заповед № РД 22-1784/28.09.2021
г. на Кмета на Община Велико Търново и съобразно заеманата от нея длъжност е
определена да извършва дейности по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. С оглед на това,
настоящият състав на АСВТ намира, че процесните актове са издадени от
оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия. Потвърждаващите АУЗ решения
са издадени от директора на Дирекция МДТ при Община Велико Търново, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи,
също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл.
второ от ЗМДТ.
Оспорените актове са постановени в предписаната
от закона форма и съдържат фактическите и правни основания за тяхното издаване.
В необходимата и достатъчна степен са индивидуализирани и обосновани
установените задължения за ДНИ и за ТБО от гледна точка на субекта и обекта на
задълженията, основанието за тяхното възникване и размера на дължимите суми.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, включително при
извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и
обстоятелства. АУЗ са издадени в хипотезата на чл. 107, ал.3 от ДОПК –
служебно, поради неподадена декларация и неплатени публични задължения и това
обстоятелство изрично е посочено в същите.
По отношение съответствието на оспорените актове
с материалноправните разпоредби на закона:
Както се каза по-горе, предмет на настоящото
производство е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
АУ34501000416-1/30.11.2021 г. на инспектор по приходите в Дирекция МДТ - Велико
Търново, потвърден с Решение № 7/18.03.2022 г. на директора на Дирекция МДТ - Велико
Търново, в частта, в която на М.М.П. са установени задължения за ДНИ за периода 2016г. –
2018г. включително в общ размер на 307,71 лв. и лихви в размер на 132,77 лв. и ТБО
за периода 2016г. – 2021г. в общ размер 1 410,75 лв. и лихви в размер на
403,94 лв., и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
АУ34501000417-1/30.11.2021 г. на инспектор по приходите в Дирекция МДТ - Велико
Търново, потвърден с Решение № 9/18.03.2022 г. на директора на Дирекция МДТ - Велико
Търново, в частта, в която на Н.И.П.
са установени задължения за ДНИ за периода 2016г. – 2018г. включително в общ
размер на 307,71 лв. и лихви в размер на 132,77 лв. и ТБО за периода 2016г. –
2021г. в общ размер 1 410,75 лв. и лихви в размер на 403,94 лв.
По делото не се спори относно размера на
установените данъци и такси. Спорна е единствено дължимостта на установените с
двата АУЗ (в обжалваната им част) задължения за процесните периоди, като
основното възражение на жалбоподателите е, че самостоятелните обекти – стаи за
творческа дейност, които са част от „Жилищна сграда с гаражи“, не са въведени в
експлоатация, поради което за спорните периоди за тях не е възникнало
задължение за плащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци
съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ.
Дължимостта на данъка за новопостроени сгради
или части от тях, каквито безспорно са имотите, за които са установени задълженията
с двата АУЗ, е регламентирана от законодателя в разпоредбата на чл. 15 от ЗМДТ, като ал. 1, в редакцията си до изменението през
2018 г., установява две алтернативни предпоставки, при наличието на които
възниква задължението за данък върху недвижимите имоти – завършването или
започване на използването им.
В сегашната си редакция, в сила от 01.01.2019 г., нормата свързва началния момент на дължимост на данъка единствено със завършването на сградите,
което обстоятелство, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗМДТ, се установява с
удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени
по реда на ЗУТ.
В настоящия случай, с обжалваните АУЗ на
жалбоподателите са установени задължения за ДНИ и ТБО за недвижим имот, находящ се в ***, представляващ земя и сграда и включващ 5
броя самостоятелни обекта, представляващи стаи за творческа дейност. Тези
самостоятелни обекти (стаи за творческа дейност) са част от „Жилищна сграда с
магазини, гаражи“, намираща се в УПИ I-6380, кв. № 552
с идентификатор №10447.515.195.9. Съдът намира, че тези
обекти ответникът неправилно счита за въведени в експлоатация на 27.10.2010 г.,
тъй като същите не са част от строежа, който Удостоверение № 14/27.01.2010 г.
за въвеждане в експлоатация касае.
От представените по делото доказателства е видно, че изграждането на строеж
IV категория „Жилищна сграда с магазини, гаражи“ е допуснато с Разрешение за
строеж № 164/24.03.2006 г. (л. 46 от делото), издадено от главния архитект на
Община Велико Търново на база одобрени на 09.03.2006 г. инвестиционни проекти,
като в същото е вписано на ръка „I етап – жил.
сграда, II етап магазини с гаражи“.
Впоследствие, от главния архитект на Община Велико Търново е издадено
Разрешение за строеж № 829/08.11.2006 г. (л. 47 от делото), с което е разрешено
е коригирано първото, като е разрешено извършването на строеж III категория
– Корекция към основен проект „Жилищна сграда с магазини и гаражи“ в УПИ I-6380, кв.
№ 552 по плана на В. Търново, съобразно одобрени на 06.11.2006 г. инвестиционни
проекти. Процесните стаи за творческа дейност са част
именно от този строеж и предмет на това строително разрешение, доколкото с
корекцията е обособен подпокривен етаж, който включва
именно тези стаи за творческа дейност.
От наличните по делото доказателства се установява също, че въз основа на
постъпило в Община Велико Търново искане за регистриране на обект IV категория
за строеж „Жилищна сграда – I етап от строеж“ и
приложените към него документи (л. 27 и сл. от адм. д. № 177/2022 г.), от гл. архитект на Община Велико Търново на основание чл. 177,
ал. 3 от ЗУТ е издадено Удостоверение № 14/27.01.2010 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „Жилищна сграда вх. Б“ (л. 48- л. 50 от делото), намиращ
се в УПИ I-6380, кв. № 552
с идентификатор № 10447.515.195.9, 10447.515.195.10 по КК на гр. В. Търново, с
административен адрес ***. Видно е от процесното удостоверение, че със същото е
въведена в експлоатация единствено жилищна сграда – I етап (като такова е и направеното
искане), но не и стаите за творческа дейност, които не са част от това
строителство. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в удостоверението
изрично е посочено, че се издава въз основа на одобрени проекти на 09.03.2006
г. и Разрешение за строеж № 164/24.03.2006 г. (с което е допуснато изграждането
именно на жилищната сграда), както и че се отнася за 28 бр. апартаменти. Няма
никакво основание да се твърди, че част от този строеж са и процесните имоти,
защото е ясно, че те не са одобрени с това, а със следващото строително
разрешение. Нещо повече, с тяхното разрешаване строежът е и прекатегоризиран
от четвърта в трета категория, за които строежи главният архитект на общината
принципно не е компетентен да издаде удостоверение или акт за въвеждане в
експлоатация. Във въпросното удостоверение, накрая, липсва отбелязване, че
същото касае и самостоятелните обекти в сградата - стаите за творческа дейност,
които са одобрени с проект от 06.11.2006 г. и чието изграждане е допуснато както
се каза и с различно Разрешението за строеж - от 08.11.2006г., като не е налице
позоваване и на посочените документи. Предвид изложеното се налага изводът, че
стаите за творческа дейност категорично не са въведени в експлоатация с Удостоверение
№ 14/27.01.2010 г. на главния архитект, с оглед на което към настоящия момент
са на етап „груб строеж“, на какъвто етап всъщност са били и към датата на
придобиването им от жалбоподателите с Нотариален акт от 25.06.2008 г. (л. 9 и л.
10 от делото).
Всъщност, че жалбоподателите не са адресати на
удостоверението за въвеждане в експлоатация от 2010 г., на което ответникът се
позовава в настоящето дело за целите на облагането/таксуването, е ясно и от
влязлото в сила определение по адм. д. № 177/2022 г.
на АСВТ. Съдът е приел, че от съдържанието на това удостоверение се установява
по безспорен начин фактът, че същото няма за предмет собствените на П. обекти в
сградата, установени по приложения нотариален акт от 2008 г. – 5 бр. стаи за
творческа дейност на тавански етаж, придобити, както е посочено в него, на груб
строеж. Следователно жалбоподателите по настоящето дело нямат качеството на
възложители в производството по издаване и не са адресати на издаденото Удостоверение за въвеждане
в експлоатация № 14/27.01.2010 г., като „същото не засяга негови (на М.П., който
е страна по това дело, бел. моя) законни права и интереси, нито му вменява задължения.“ Това определение е влязло с сила. След
като това е така, няма как се черпят основания за облагането/таксуването на
тези собствени на П. и съпругата му имоти от посоченото удостоверение.
На края, практиката на останалите окръжни
съдилища не е задължителна за настоящия съд и принципно цитираното Решение по
гр.д. № 1204/2016 г. на Варненски окръжен съд е ирелевантно, но трябва да е
ясно, че няма как да се възприеме становището на ответника, че стаите за
творческа дейност са някакви несамостоятелни обекти, които като такива са били
въведени в експлоатация с основния строеж, тъй като не могли да са отделен
обект, а стаи (помещения), обслужващи съответните обитатели на жилищната
сграда. Жалбоподателите не са обитатели на сградата, същите не са собственици
на никакви други обекти в нея – предмет на основното строително разрешение (апартаменти
и гаражи), а са придобили стаите за творческа дейност самостоятелно. Самите
стаи за творческа дейност не са общи части, прилежащи към никой от основните
обекти – предмет на основното строително разрешение, а и същите са предмет на прехвърлителна сделка (с която са станали собственост на жалбоподателите)
именно като самостоятелни обекти, като нотариалния акт за това е официален документ,
който не е оспорен в настоящето производство. Същите обекти се облагат и с
оспорваните актове именно като самостоятелни обекти, независимо от мотивите в
обратния смисъл на същия орган за несамостоятелния им характер.
По изложените мотиви, съдът намира, че творческите
стаи на жалбоподателите не са въведени в експлоатация с Удостоверение №
14/27.01.2010 г.
Факт е обаче, че те са самостоятелни обект в сграда,
завършена на етап груб строеж още към 2008 г. С изменението на чл. 15 от ЗМДТ
(ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), е приета нова ал. 5, според
която данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от
завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от
съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на
територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение
за ползване. С това изменение, законодателят е въвел задължение за заплащането
на ДНИ от собственика на сградата, построена в груб строеж, респективно на
самостоятелни обекти в нея, в случай, че тя не е въведена в експлоатация или не
е издадено разрешение за ползване, в посочения в закона срок.
В случая е безспорно, че самостоятелните обекти (стаи
за творческа дейност) са били построени на етап „груб строеж“ още през 2008 г.
когато са закупени от М.П.. По тази причина и във връзка с въведеното
задължение по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, жалбоподателите се явяват задължени лица
за заплащане на ДНИ, но считано от 01.01.2019 г.
Следва да се отбележи, че в закона не е предвидено, че нормата ще действа само
за новопостроените сгради, поради което е необходимо да се приеме, че тя е
приложима и за сгради или части от сгради, които към 01.01.2019
г. са били построени на етап груб строеж, но не са били въведени в експлоатация
или за тях не е издадено разрешение за ползване. Според настоящия съдебен
състав чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ няма обратна сила (съгласно чл. 14, ал. 1 от
Закона за нормативните актове), защото регулира за в бъдеще обществени
отношения, свързани с въвеждането в експлоатация на новопостроени сгради. За
собствениците на такива новопостроени сгради няма да възникнат публични
задължения за заплащане на ДНИ за минал период, т. е. две години след
построяването им на етап груб строеж, а от момента на влизането на закона в
сила, т. е. от 01.01.2019 г. и то само ако са минали
две години от завършването им на етап груб строеж. В случая самостоятелните
обекти в процесната сграда са придобити от жалбоподателите през 2008г. на етап
„груб строеж“, поради което ДНИ, е дължим от 01.01.2019
г. С оглед на така изложеното, съдът намира, че незаконосъобразно на
жалбоподателите са установени задълженията за ДНИ за периода преди 01.01.2019 г., а именно периода от 201 6г. -2018 г.
включително.
По отношение на установените задължения за ТБО,
следва да се има предвид, че съобразно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, таксата по чл. 62
се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. В чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. Доколкото по изложените по-горе съображения
съдът намира, че данък недвижими имоти не се дължи за периода от 2016 г. - 2018
г. вкл., то незаконосъобразно е определена и такса битови отпадъци за същия
период.
Съдът намира, че незаконосъобразно са
установените и задълженията за ТБО за периода 2019 г. -2021 г., доколкото с
изменението на ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), когато е
приета разпоредбата на чл. 15, ал. 5, е предвидено единствено, че ДНИ се дължи
за сгради, построени в груб строеж, но не въведени в експлоатация или без
издадено разрешение за ползване. Подобно задължение за заплащане на ТБО обаче
не се открива в глава Трета, раздел I от ЗМДТ.
По силата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на
Република България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени
със закон, съобразно техните доходи и имущество. При положение, че с
изменението на ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.),
законодателят не е предвидил изрично, че ТБО се дължи и за сгради, построени в
груб строеж, но не въведени в експлоатация или без издадено разрешение за ползване
в определен срок, няма как да се приеме, че такива задължения могат да
съществуват. Такова законодателно решение е напълно логично, защото сградите,
които не са въведени в експлоатация не могат да се обитават, респективно да
генерират, каквито и да е битови отпадъци.
Предвид изложеното, съдът намира, че изложените
от жалбоподателите доводи за отмяна на административните актове се явяват
основателни, а процесните АУЗ, като постановени в противоречие с материалния
закон, следва да бъдат отменени в обжалваните им части.
При
този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателите за
присъждане на разноски.
Претендираните от М.М.П.
разноски в списък с разноските (л. 70 от делото) са в размер на 510 лв., от
които заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. (съгласно договор за
правна съдействие и защита от 23.03.2022 г. (л. 68) и държавна такса в размер
на 10 лв. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът,
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото и предвид материалния
интерес на същото, намира за основателно. В настоящия случай материалният интерес по делото е
в размер на 2 255,17 лв. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението, при интерес от 1 000 до 5 000
лв., какъвто е настоящия случай, е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1 000 лв. В
конкретния случай адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 500 лв. се явява прекомерно, поради което същото следва да бъде
намалено до 387,86 лв. (300 + 7% х 1 255,17 лв.). Предвид изложеното съдът
намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя М.П. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 387,86 лв., както и 10 лв. – държавна
такса, или общо 397,86 лева.
Претендираните от Н.И.П. разноски в списък с
разноските (л. 71 от делото) са в размер на 510 лв., от които заплатен
адвокатски хонорар в размер на 500 лв. съгласно договор за правна съдействие и
защита от 28.04.2022 г. (л. 69) и държавна такса в размер на 10 лв. От страна
на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
което съдът намира за основателно по изложените по-горе съображения. Предвид
това, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателката Н.П. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 387,86 лв., както и 10 лв. – държавна
такса, или общо 397,86 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.П. ***
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ34501000416-1/30.11.2021
г. на инспектор по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Велико Търново, потвърден с Решение № 7/18.03.2022 г. на директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, в частта, в която са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2016 г. – 2018 г.
включително в общ размер на 307,71 лв. и лихви в размер на 132,77 лв. и такса
битови отпадъци за периода 2016 г. – 2021 г. в общ размер 1 410,75 лв. и
лихви в размер на 403,94 лв.
ОТМЕНЯ по жалба на Н.И.П.
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
АУ34501000417-1/30.11.2021 г. на инспектор по приходите в Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 9/18.03.2022
г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново,
в частта, в която са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за
периода 2016 г. – 2018 г. включително в общ размер на 307,71 лв. и лихви в
размер на 132,77 лв. и такса битови отпадъци за периода 2016 г. – 2021 г. в общ
размер 1 410,75 лв. и лихви в размер на 403,94 лв.
ОСЪЖДА Община
Велико Търново да плати на М.М.П. с ЕГН **********, с
адрес ***, направените по делото разноски общо в размер на 397,86 лева (триста
деветдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Община
Велико Търново да плати на Н.И.П. с ЕГН **********, с адрес ***, направените по
делото разноски общо в размер на 397,86 лева (триста деветдесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му
от страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: