РЕШЕНИЕ
№………
08.01.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 16595 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на „Софийска П.Г.ПО Т.“ /СПГ по
туризъм/ чрез адв. Д. срещу Решение №451464/16.07.2018 г., постановено по гр.д. №86822/2017 г. по описа на СРС, 153 състав, с което
„Софийска П.Г.ПО Т.“ е осъдена да заплати, на основание чл. 200, ал.1 от КТ на Б.К.Н.
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от трудова злополука, реализирала се на 20.06.2017 г. в гр. София, в сградата на Софийска П.Г.ПО Т.,
ведно със законната лихва от 20.06.2017 г. до погасяването на главницата, като
искът за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до пълния претендиран
размер от 7000 лв. е отхвърлен
Във въззивната
жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Сочи се, че
първоинстанцинният съд не е правил правилен анализ на доказателствата, поради
което е присъдил обезщетение в завишен размер, който не съответства на принципа
на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че уврежданията причинени на ищцата вследствие на
трудовата злополука не са безспорно установени по вид и степен от събраните по
делото доказателства, както и че не е доказано, че причинените увреждания са в
причинно-следствена връзка със злополуката /относно причинените от удара
увреждания и обострянето на сърдечно-съдовото заболяване на ищцата/. Поддържа
възражението си наведено още с отговора на исковата молба за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, доколкото последната е
поставяла слаби оценки на нападналия я ученик и е имала лошо отношение към
него, с което го е предизвикала да извърши деянието. Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение
или намаляване на размера на определеното обезщтение. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.К.Н. чрез адв. В..
Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и се иска неговото
потвърждаване. Излага се, че съдът е направил правилен анализ на събраните по
делото доказателства, правилно е установил фактическата обстановка и е приел,
че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй
като ответникът не е доказал наведеното от него възражение. Сочи се, че от
събраните доказателства /медицински документи, съдебно-медицинска експертиза и
свидетелски показания/ безспорно се установява вида на претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Излага се, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от 5000 лв. е правилно определен от съда. Претендират се разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт на
съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима
в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част.
Съдът намира, че доколкото искът на ищцата Н. е частично отхвърлен – за размера
над 5000 лв. до пълния претендиран размер, в тази част за ответника не е налице
правен интерес да обжалва същото, доколкото то се явява постановено в негова
полза. В частта, с която първоинстанционното решение се обжалва в
отхвърлителната част въззивната жалба е недопустима, поради липсата на правен
интерес от обжалване и същата в тази част подлежи на връщане, а производството
по делото следва да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на районния съд. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да
бъде допълнено следното.
Предмет на разглеждане е иск с правна
квалификация чл. 200 от КТ. За основателността на иска ищецът следва да докаже:
1.) съществуването на трудово правоотношение между страните, 2.) настъпването
на трудовата злополука установена по предписан от закона ред, 3.) обстоятелството,
че злополуката е причинила временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, 4.) настъпването на вреди за работника или
служителя вследствие не злополуката – техния вид /в конкретния случай ищцата
твърди да е претърпяла само неимуществено вреди/ и размер, интензитет и продължителност.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, чиято основателност дължи да
докаже при разпределяне на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че между страните
е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор №835/01.11.1982
г. /по делото е приложено допълнително споразумение от 22.01.2017 г. към
трудовия договор/, по силата на което ищцата Н. заема длъжността „старши
учител“ в СПГ по туризъм.
По делото е
прието Разпореждане № 20902/27.06.2017 г., на ТП – град
София на НОИ, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната от СПГ по
туризъм злополука, при която Б.Н. на 20.06.2017
г. е нападната и ударена от ученик, вследствие на което е получила повърхностни
травми на дясната подбедрица е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
От приетия болничен лист (л.8 от делото
пред СРС) се установява, че ищцата е била в отпуск при временна
нетрудоспособност от 21.06.2017 г. – 30.06.2017 г.
С оглед изложеното
съдът намира за установено, че са налице първите три от посочените по-горе
елементи от фактическия състав, чието осъществяване е необходимо за ангажиране
на отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ.
Спорни между
страните са въпросите: дали и какви неимуществени вреди е претърпяла ищцата,
дали сочените неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка със
злополуката, какъв е
справедливият размер на обезщетението за претърпените вреди. Спорен е и
въпросът допринесла ли е ищцата за настъпване на вредоносния резултат от
злополуката.
В представен
лист за преглед на пациент № 018373 издаден от д-р Г.И.на 20.06.2017 г., е отразено че ищцата Б.Н. към момента на прегледа има
повърхностни рани на подбедрицата, като в листа е посочено,че на лицето са
правено изследвания на десния глезен и подбедрица.
От представения в
първоинстанционното производство болничен лист за временна нетрудспособност №
Е20170827444 се установява, че ищцата е била в отпуск, поради временна
нетрудоспособност в периода 03.07.2017г. – 17.07.2017 г. Поставената диагноза е
лявокамерна недостатъчност.
От епикриза издадена от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД – гр. София, Клиника по кардиология се установява, че ищцата Н. е била приета
за болнично лечение в периода 03.07.2017
г. – 06.07.2017 г. с диагноза : остра и изострена хронична сърдечна
недостатъчност.
От приетата в първоинстанционно
производство съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от д-р Ц.Г.се
установява, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че при
медицински преглед в деня на инцидента е констатирано, че ищцата има
повърхностни травми на подбедрицата, които не са описани морфологично, като не
са налични данни да е било предписано лечение, но такива травми биха могли да
бъдат повлияни чрез приемане на обезболяващи и приложение на криотерапия. Ищцата
е провела лечение в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД – гр. София, Клиника по
кардиология е периода 03.-06.07.2017 г.
във връзка с наличието на остра лявокамерна сърдечна недостатъчност, като съгласно
медицинското заключение това състояние е болестно обусловено и е в резултат от
обостряне на хронично сърдечно-съдово заболяване. В проведеното на 19.06.2018
г. открито съдебно заседание по делото д-р Г.на въпроси на страните е обяснил в
какво се изразява и как се проявява заболяването „сърдечна недостатъчност“ и че
същата е хронично заболяване, което може да се изостри при стресови ситуации /
поради повишено кръвно налягане/.
От показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели – А.К.и Р.К.– Д.се установява
следното:
От показанията на свидетеля К. – дъщеря
на ищцата, се потвърждават данните, че ищцата е била нападната от ученик по
време на работа на 20.06.2017 г. Свиделят сочи, че ищцата е имала синина на
левия крак, била е разстроена от инцидента. Няколко дни след инцидента
здравословното състояние на Н. се влошило дотолкова, че наложил приемът ѝ
в болница, поради хипертонична криза, което не се е случвало преди това,
въпреки хроничното сърдечно - съдово заболяване на ищцата. Свидетелят разказва,
че Н. била негативно емоционално повлияна от инцидента – станала по малко
комуникативна, не искала да се връща на работа, приемала успокоителни.
От показанията
на свидетеля К. – Д./работи като учител в СПГ по туризъм/ се
установява, че същата е била очевидец на инцидента, Свид. разказва, че около
12.30 ч. на 20.06.2017 г. ученик е влязъл в учителската стая на гимназията
ответник, като не е видяла нанасянето на удара, но е видяла, че ищцата била седнала на земята, след което ученикът
взел стол, но Д.го взела от ръцете му, с което предотвратила удар по ищцата. Н.
не се оплакала от болки непосредствено след инцидента.
В хода на въззивното производство, по
искане на ответника, са изслушани показанията на М.А.Ц. /срещу същия е
образувано наказателно производство във връзка с инцидента от 20.06.2017 г., по
което страна е и ищцата/. Той разказва, че с ищцата, която му е преподавала са
имали конфликти. Н. била направила негативно оценителен коментар пред съученици
на Ц. във връзка с представена от ученика презентация. Свидетелят заявява, че
не си спомня Н. да му е поставяла слаби оценки и дали му е поставила слаба
срочна оценка. Свидетелят казва, че не си спомня дали в деня на инцидента е
виждал ищцата и дали тя е проявила някакво отношение към него.
При така установена фактическа страна
съдът намира следното от правна страна:
Въззивният съд
изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на всички елементи
от фактическия състав на чл. 200 от КТ, които да доведат до ангажиране на
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение на претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Настоящият състав намира и че правилно
първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди като е съобразил принципа на справедливостта,
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът намира за
неоснователно възражението на въззивника, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод за вида на нараняванията получени от
ищцата вследствие на нанесения ѝ от ученика удар. От разпореждането на ТП
на НАП се установява, че ищцата е претърпяла трудова злополука, при която е
била ударена от ученик в учителската стая на училището, в което работи. Надлежният
ред за установяване на трудовата злополука е определен в чл. 57 и сл. КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. Според него осигурителят в определен срок осигурителя следва да
декларира пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. След
извършена проверка, подробно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по
утвърден от управителя на НОИ формуляр. Съгласно трайната практика на ВКС разпореждането
на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на ответника - работодател и от който зависи
съществуването на правото / така Решение № 298 от 8.11.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 184/2012 г., III г. о., ГК/. С разпореждането по чл. 60 КСО се удостоверява
дали злополуката е трудова, както и какви са причините и обстоятелствата за
възникването и и вида на уврежданията.
В допълнение, съдът
намира, че с оглед медицинските документи и свидетелските показания на свид. К.,
от удара ищцата е претърпяла леко
телесно увреждане – синина. Този извод на съда е обусловен от свидетелските
показания на свид. К., които се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но на които настоящият състав намира, че следва да бъде дадена вяра в тази
част, доколкото телесните увреждания описани от същата съответстват на
медицинските документи, съгласно които неописаната морфологично травма е с
характер неналагащ провеждането на последващо медицинско лечение. Относно
мястото на травмата на ищцата, съдът намира, че при съвкупен анализ на
доказателствата по делото може да се направи извод, че травмата е била на
десния крак, доколкото именно той е бил изследван при прегледа. Въпреки
показанията на свид. К., която твърди, че майка ѝ е имала болки в левия
крак, съдът намира, че доверие следва да бъде дадено на медицинските документи
и респ. изготвената съдебно-медицинска експертиза, доколкото прегледа на
пострадалата е извършен в деня на инцидента, докато показанията на свидетеля са
дадени почти една година след същия. По делото няма данни за по-сериозно
увреждане причинено пряко от нанесения удар.
Относно
възражението на въззивника, че по делото не е доказано по безспорен начин, че
обострянето на хроничното сърдечно-съдово заболяване на ищцата, наложило
болнично лечение в периода 03.-06.-7.2017 г. е в причинно-следствена връзка с
процесната трудова злополука съдът намира следното:
От заключението
на СМЕ се установява, че болничния престой на ищцата за лечение в кардиологична
клиника е вследствие обостряне на съществуващо хронично заболяване, като в
откритото съдебно заседание експертът подробно обяснява какво представлява
сърдечната недостатъчност, като сочи, че повишеното емоционално напрежение
вследствие на инцидента може да предизвика развитие на хипертонична криза
/обостряне на хроничното заболяване/. Съдът намира, че заключението и
обясненията на експертът са компетентно дадени, поради което им дава вяра.
Във връзка със
заключението на вещото лице за причините способни да предизвикат влошаване на
съществуващото хронично заболяване и наведените от ищеца твърдения в исковата
молба за вида на претърпените неимуществени вреди, съдът следва да разгледа
въпроса и за претърпените от ищцата морални и психически вреди.
Настоящият
състав напълно споделя извода на първоинстанционният съд, че в конкретния
случай ищцата е претърпяла лека физическа увреда, която не е била съпроводена
със силни болки, но се касае за дълбоко укоримо от морална гледна точка
социално поведение – нападение от ученик на неговия учител в учителската стая
пред други учители. Това поведение е довело до дълбоки и продължителни негативни
психологически последици за пострадалата, която е учител с дългогодишен педагогически
стаж и безупречна репутация. Според показанията на свид. К. ищцата се е
затворила в себе си след инцидента, като не е искала да комуникира, изпитвала е
срам и унижение, не е искала да се върне на работа след случилото се. Съдът
намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля, доколкото в
обсъжданата ситуация, описаната реакция на пострадалата е съвсем нормална и
житейски обяснима.
Необходимо е да
се отбележи, че в случаи, като настоящия съдът приема, че емоционалните и
психически вреди за потърпевшия произтичат от особената социална роля, която
той заема във връзка с образоването и възпитанието на учениците, на които
преподава и стреса, смущението, унижението и срама, които учителят изпитва при
проявено социално нежелано и неприемливо агресивно и противоречащо на
обществените норми поведение от страна на ученика. Еднократно проявеното
насилие от ученика, не променя факта, че за учителя остава трайна психическа
травма вследствие на непредизвиканата проява.
В конкретния
случай отчитайки описаната специфика на случая и като взе предивд, че болничния
престой на ищцата, поради влошеното ѝ хронично заболяване е в период
съвсем близък до датата на злополуката, съдът намира, че ищцата е преживяла
емоционално напрежение и безспокойство с характер предизвикал влошаване на
съществуващото ѝ сърдечно заболяване от инцидента приет като трудова злополука
по законоустановения ред и то /обострянето/ е в причинно-следствена връзка със
случилото се на 20.06.2017 г.
Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след
преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и
степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и
възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и
социално положение, икономическа конюнктура и др. /Постановление № 4 от
23.12.1968 г., Пленума на ВС/ Принципът
за справедливост изисква в най - пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания,
настъпили в резултат от вредоносното действие. При изложените по-горе мотиви и
доколкото съда прие, че на ищцата са нанесени леки телесни увреждания, в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука е настъпило влошаване на
съществуващо хронично заболяване на увредената и същата е претърпяла трайни емоционални
и психически вреди изразяващи се в стрес, срам и унижение вследствие на особено
укоримото от обществена гледна точка поведение довело до трудовата злополука,
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че справедливия
размер на обезщетението е в размер на 5 000 лв.
Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, наведено от
ответника съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл.
200, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва
да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника
груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и
главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е
допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност./ в този смисъл и Решение
№ 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК/.
По делото не са
събраните доказателства / включително и от изслушаните по искане на ответника
свидетелски показания/ за нарушение от страна на ищцата на правила за
безопасност на работа. Действително като безспорно по делото обстоятелство е
отделено, това че ищцата е поставяла слаби оценки на ученика по преподавания от
нея предмет, което обаче, както е отбелязано от първия съд е изцяло в рамките
на нейните задължения като учител да оценява знанията на учениците.
При
така изложените мотиви, въззивният съд намира, че първоинтанционното решение в
обжалваната /осъдителната/ част е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено
При този изход на спора въззивника няма
право на разноски. В полза на въззиваемия Б.Н. следва да бъдат присъдени
поисканите от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие между
въззиваемата и упълномощения процесуален представил адв. В., в който е
отбелязано, че представителството се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 от ЗАдв. На основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв вр. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на
адв. В. следва да бъде присъдена сумата от 580,00 лв. съгласно чл. 7, ал.2, т.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част Решение №451464/16.07.2018 г., постановено по гр.д. №86822/2017 г. по описа на СРС, 153 състав.
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. №5155893/03.10.2018
г. на „Софийска П.Г.ПО Т., в частта с която Решение №451464/16.07.2018 г., постановено по гр.д. №86822/2017 г. по описа на СРС, 153 състав се обжалва в
отхвърлителната част за сумата над уважения размер от 5000 лв. до пълния
претендиран размер от 7000 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
ОСЪЖДА „Софийска П.Г.ПО Т.“, Булстат ******, адрес: гр. София, бул. ******да заплати
на адв. Т.В., адрес: ***, на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, сумата от
580,00 лв. /петстотин и осемдесет лева / - адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението
в частта, с която се връща въззивната жалба и производството по делото се
прекратява в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му пред САС.
В
останалата част решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.