Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Плевен, 14.03.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при секретаря ……….. Ивайло Цветков …….……… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 871 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 92/28.06.2018г. по гр.д.
№ 11/2013г. на РС гр.Никопол, съдът е
ОБЯВЯВИЛ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.350 от ГПК предявеният с протоколно
определение от 30.05.2018г. ПРОЕКТ ЗА РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ на допуснатите до
делба земеделски имоти, съгласно който наследствените земеделски земи се
разделят на следните пет реални дяла, от
които както следва:
ДЯЛ І
1. НИВА с площ от 7,119 дка, находяща се в м.
„над моста”, четвърта категория, имот N 185001, ЕКАТТЕ 14876 при граници и
съседи: имот N 185002 – нива на ДЯЛ втори, имот N 000520, имот N 000555, на стойност 5695.20 лв
2. НИВА с площ от 5,860 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 922047, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот
922028–, имот N 922023, имот N 00058, имот N 922046 на стойност 4 687.60 лв.
3. ЛОЗЕ с площ от 0,482 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 152015, ЕКАТТЕ 14876, при граници и съседи: имот N
608012, имот N 152014, имот N 001008, имот N 1152015–на стойност 430,00 лв.
4. НИВА с площ от 13, 084 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 065067 ИМОТ №065064 ЕКАТТЕ 14876 при граници и
съседи: имот N 065028 имот N 065007, имот N 065006, имот N 065066, имот N
065021 и, на стойност 10 467,20лв.
Обща стойност на този дял 21 280,00
лева.
ДЯЛ ІІ
1. НИВА с площ от 6,735 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 065066, ЕКАТТЕ 14876при граници и съседи: имот N
065065 –, имот N 065005, имот N 065006
,имот N 065067, имот № 065021на стойност
5 388,00лв
2. ЛОЗЕ с площ от 2 000 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 256092, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот N
256094 –, имот N 000782, имот N 256069, имот N 256067, имот N 256093 и имот №
256095, на стойност 1800.00 лв.
3. НИВА с площ от 6,998 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 445003, ЕКАТТЕ 14876, при граници и съседи: имот N 445004,
имот N 445002 , имот N 001149, на стойност 5 598,40 лв.
4. НИВА с площ от 10,617 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 922046, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот N
922047 –, имот N 000458, имот N 922031, имот N922029, имот N 922028на стойност
8 493,60 лв.
Обща стойност на този дял 21 280,00 лева.
ДЯЛ III
1. ЛОЗЕ с площ от 1,764 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 256094, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот N
256092 имот N 256095, имот N 256084 и
имот N 256079, имот N 000782, на стойност
1 587,60лв
2. НИВА с площ от 16,620 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 922031, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот N
922022 –, имот N 000458, имот N 922046, имот N 922029, имот N 922030, на
стойност 13 296,40 лв.
3. НИВА с площ от 7,995 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 200028, ЕКАТТЕ 14876, при граници и съседи: имот N
200029, имот N 200026, имот N 200015 и имот
N 000578, на стойност 6 396,00 лв.
Обща стойност на този дял 21 280,00 лева.
ДЯЛ IV
1. НИВА с площ от 7, 995 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 200029, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот N
200028, имот N 000578, имот N 200017 и
имот N 200018, имот N 200019 имот N 200020 имот N 200021 имот N 200022 имот N
200023 имот N 200024 имот N 200052 имот N 200026 , стойност 6 396,00лв
2. ЛОЗЕ с площ от 1 000 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 256093, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот N
256092 –, имот N 256067, имот N 000976, имот N 256095, на стойност 900.00 лв.
3. НИВА с площ от 4,180 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 065065, ЕКАТТЕ 14876, при граници и съседи: имот N
065063, имот N 065005 , имот N 065059 и имот
N 065021, на стойност 3 344,00 лв.
Обща стойност на този дял 10 640,00 лева.
ДЯЛ V
1. ЛОЗЕ с площ от 1,240 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 256095, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот N
256094 –, имот N 256084, имот N 000976 и
имот N 256093 , имот N 256092 на
стойност 1 116,00лв
2. НИВА с площ от 6 998 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 445003, ЕКАТТЕ 14876 при граници и съседи: имот N
445004 –, имот N 445002, имот N 001149, на стойност 5 598,40 лв.
3. НИВА с площ от 4,907 дка, находяща се в м. „***”,
четвърта категория, имот N 922022, ЕКАТТЕ 14876, при граници и съседи: имот N
922031–, имот N 922030 , имот N 922018 и имот
N 000458, на стойност 3 925,00 лв.
Обща стойност на този дял 10 640,00 лева.
Скиците, неразделна част от заключението на
експерта по изготвената съдебно-техническа експертиза, представляват неразделна
част и от проекта за разделителен протокол.
Проекта за разделителен протокол е предявен на
страните в открито с. з., същите не са направили възражения по него, поради
което следва да бъде обявен за окончателен с настоящето решение. След влизане в
сила на последното, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание за разпределяне на имотите между съделителите, чрез теглене
на жребие, като за разпределение на дялове I, ІІ и III се тегли жребие между Н.Д.И.,
Г.Т.П. и Я.Т.П.; за дялове IV и V се тегли жребие между: П.Ц.П. и Т.Й.Я..
ОСЪДИЛ на основание чл.346 от ГПК Г.Т.П., с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.И.,***
сумата от на 5733,86 лв. - неизплатени наеми по Договор за аренда.
Произнесъл се и за разноските съобразно
стойността на дяловете на страните като осъдил на основание чл.355 от ГПК Н.Д.И.,*** да заплати
по сметка на НРС д. т. в размер на 851,20лв.
Осъдил на основание чл.355 от ГПК Г.Т.П., с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на НРС д. т. в размер на 851,20лв.
Осъдил на основание чл.355 от ГПК Я.Т.П., с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на
НРС д. т. в размер на 851,20лв.
Осъдил на основание чл.355 от ГПК П.Ц.П., с ЕГН **********
от гр.Троян да заплати по сметка на НРС д. т. в размер на 425,60лв.
Осъдил на основание чл.355 от ГПК Т.Й. Я., с ЕГН: **********
от гр.София да заплати по сметка на НРС д. т. в размер на 425,60лв.
Осъдил на основание чл.355 от ГПК Г.Т.П., с ЕГН **********
*** да заплати на Н.Д.И.,*** сумата в размер на 314,75лв. направени по делото
разноски.
Осъдил на основание чл.355 от ГПК Я.Т.П., с ЕГН **********
*** да заплати на Н.Д.И.,*** сумата в размер на 314,75 лв. направени по делото
разноски.
Осъдил на основание чл.355 от ГПК П.Ц.П., с ЕГН: **********
от гр.Троян да заплати на Н.Д.И.,*** сумата в размер на 157,38лв. направени по
делото разноски.
Осъдил на
основание чл.355 от ГПК Т.Й. Я., с ЕГН ********** от гр.София да заплати на Н.Д.И.,***
сумата в размер на 157,38 лв. направени по делото разноски.
Недоволен
от решението в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на Н.Д.И. сумата от 5 733,86лв.,
представляваща неизплатени наеми по Договор за аренда е останал Г.Т.П., с ЕГН ********** ***, който чрез адв.И. А. от ПлАК го обжалва в
законния срок. Оплаква се, че искането на първоначалната ищца е направено за
обезщетение в съдебно заседание на 24.01.2018г., но чл.31 ал.2 ЗС предвижда, че
когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата от която лишени, от деня на писменото
поискване. Н.Д.И. *** не установява да е канила писмено Г.П. да плати
обезщетение, нито е правила такова изявление в ИМ, а съгласно решение на ВКС на
РБ, което цитира, за да е писмена покана ИМ, в нея трябва да се съдържа изрично
искане за обезщетение. Твърди, че дори да се приеме, че има предявен иск, то
ищцата претендира сумата за ползване на Една шеста идеална част от всички
наследствени имоти. Навежда доводи, че от доказателствата по делото и
заключението на вещото лице се е установило, че Г.Т.П. е получавал рента само
за 10дка от процесните 42, 595дка – арендни плащания за стопанските 2012г.,
2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. След влизане в сила на решението по допускане
на делбата твърди, че е установено правата
на ищцата на Една четвърт идеална част от 42,595дка наследствени имоти, то по
заключението на вещото лице е установено, че Г.П. е получил сумата от
2 200лв. арендни плащания и при това положение не може да дължи на ищцата
5 773,86лв.
Моли съда да отмени решението
на НРС в обжалваната Част и да отхвърли иска изцяло като неоснователен, както и
да й присъди разноски за иска по сметките за двете инстанции.
Ответницата по въззивната жалба Н.Д.И. ***М. от ПлАК изразява становище, че
предявения иск е съгласно чл.346 от ГПК,
а именно иск по сметки, допустим именно в първото заседание, във втората фаза
на производството по делбата, а именно след допускането й. Сумата за обезщетение за пропуснати аренди плащания е
формирана съобразно приетата и неоспорена от страните съдебно счетоводна
експертиза.
Моли съда да
потвърди решението и да й присъдите направените разноски за настоящата
инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ П.В.Т. и М.В.Т. чрез адвокат Ст. Б.от ПлАК изразяват
становище, че жалбата е неоснователна, решението
на Районен съд Никопол е правилно, законосъобразно и следва да остане. Молят да
им се присъдят направените разноските съгласно списък.
ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗЗИВАЕМИ СТРАНИ Я.Т.П., Р.И.П., П.Ц.П.,
Т.Й.Я., Р.Й.Я., Г.Х.Г., М.Х.Г., А.Х.Г., М.Х.К., редовно призовани, не се явяват
и не изразяват становище.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1, допустима е и е
частично основателна.
За да постанови решението в обжалваната Част НРС е приел, че преди първото
по делото заседание е подадена молба от ищцата на осн. чл.346 от ГПК и е
допуснат иск по сметките зa плащането на сумата от 5 733,86лв. от Н.Д.И. против
Г.Т.П..
Приел също така след като се запознал със заключението на назначената и
приета от съда експертиза, което не е оспорено от страните, че въз основа на
сключените Договори за аренда за стопанските 2012/2013г.; 2013/2014г.;
2014/2015г.; 2015/2016г. и 2016/2017г. на ищцата е следвало да бъде заплатена
общо сумата от 5733,86 лв.
Поради това, че към настоящия момент няма данни на ищцата да е заплатена
въпросната сума, приел че предявения иск по сметките е основателен и доказан
досежно сумата от 5 733,86лв., в който размер да се осъди Г.Т.П. да заплати на Н.Д.И.
въпросната сума.
Предвид чл.355 ГПК според, който по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл.78 ГПК липсва произнасяне за такива
разноски с обжалваното решение, поради което искането по въззивната жалба ПлОС
да намали размера на разноските, които Г.Т.П. е осъден да заплати на Н.Д.И. на
внесения от нея депозит за назначаване на експертиза за иска й по сметките не
може да бъде разгледано във въззивното производство предвид обжалваната Част от
решението.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При тези данни неправилно НРС е осъществил процедурата по размяна на книжа
– администрирането на въззивната жалба и по отношение на всички останали
съделители, вместо предвид обжалваната Част от решението настоящото
производство да се води само между ищцата Н.Д.И. и ответника Г.Т.П.. След това
и ПлОС е призовал за съдебното заседание без нужда останалите въззиваеми П.В.Т.,
М.В.Т., Я.Т.П., Р.И.П., П.Ц.П., Т.Й.Я., Р.Й.Я., Г.Х.Г., М.Х.Г., А.Х.Г. и М.Х.К.,
които нямат отношение по иска по сметките между първоначалната ищца и
съделителя – ответник Г.Т.П.. Ето защо настоящото производство спрямо горните
съделители следва да се прекрати – решението по извършване на делбата не се
обжалва от тях, нито се обжалва от която и да било страна в делбата в Частите,
които се отнасят до тях, а по иска по сметките делото следва да продължи своя
ход между Н.Д.И. и Г.Т.П..
Неоснователно при тези данни остава искането на П.В.Т. и М.В.Т. чрез
адвокат Ст. Б.от ПлАК да им бъдат заплатени разноски за въззивната инстанция в
размер на 960лв. съгласно представен списък – л.65 от делото и Договори за
правна помощ – л.61 – л.62 от делото. Както вече стана ясно иска по сметките е
само между първоначалната ищца Н.Д.И. и ответника – съделител Г.Т.П.. След като
не са подали жалба и последните двама не обжалват решението в Частите му, които
касаят съделителите П.В.Т. и М.В.Т., то никой от страните по настоящото дело не
дължи сторените от тези двама въззиваеми разноски за Плюс по правилата на чл.78 ГПК, които след като са получили книжата по делото и призовките е следвало да
съобразят, че няма въпроси, по които да се защитават пред ПлОС, както това са
направили другите страни и да не правят тези разноски.
Изводите на НРС по съществото на иска по сметките не се споделят от
настоящата инстанция. Неправилно НРС приема, че при съобразяване на
доказателствата и заключението на съдебно счетоводната експертиза на в.л. С. П.на
ищцата се дължи сумата от 5 733,86лв. от ответника Г.Т.П..
Видно от протокола от първото по делото съдебно заседание след допускане на
делбата от 24.01.2018г. – л.483 от делото на НРС, ищцата е твърдяла, че
процесните имоти се ползват само от Г.Т.П., поради което предявява на осн.
чл.346 ГПК искане по сметките между нея и този ответник за сумата от
11 870лв. считано за пет години назад от предявяване на иска. Посочила е
доказателствата си – Договори за аренда и е поискала експертиза. Уточнила е, че
сумата е изчислена при средно арендно плащане от 50лв. на дка съобразно правата
й върху съсобствените имоти.
Макар да няма изрично оплакване, че облигационната претенция не е предявена
с писмена молба както всеки иск, то предвид твърденията по жалбата че няма
писмено поискване на сумата уместно е да се отбележи, че съществуват две
становища за начина на предявяване на исковете по сметките. Едното стои на
разбирането, че същите трябва да се предявят по правилата на чл.127 и чл.128 ГПК – с писмена молба, а другото, че чл.346 ГПК предвижда облекчен ред за
искания по сметките, стига в протокола да се очертаят обстоятелствата, на които
се основава облигационната претенция – Определение № 512/19.10.2011г. по
ч.гр.д. № 411/2011г. на първо г.о. и Определение № 486/08.10.2012г. по ч.гр.д.
№ 437/2012г. на първо г.о. на ВКС на РБ. Доколкото нещата в настоящото производство
са сведени до две страни, за една конкретна сума, формирана от арендни плащания
за процесните имоти за стопанските 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.,
т.е. за времето на разглеждане на делото, ищцата е посочила доказателствата си
и е поискала експертиза, то настоящия състав на съда приема, че изискването на
чл.346 ГПК е изпълнено своевременно – в първото по делото съдебно заседание
след допускане на делбата и вписаното в протокола изявление на ищцата поражда
редовно упражняване на правото на иск за сумата от 11 870лв. от ответника,
представляваща арендни плащания за стопанските 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г. за делбените имоти съобразно правата на ищцата в съсобствеността.
В съдебно заседание на 28.03.2018г. след изслушване на заключението на в.л.
С. П.и по искане на адв.Р. М. от ПлАК – представител на ищцата, съдът е
допуснал изменение на иска по сметките, който от 11 870лв. е предявен за
5 733,86лв., съгласно изводите на експертизата за съответстващата на
правата на ищцата в съсобствените имоти сума.
Съдът обаче не е задължен да възприеме еднозначно заключението на вещото
лице, а следва да го обсъди наред с всички доказателства по делото.
Видно от представените Договори за аренда по делото – този от 19.04.2011г.
– л.490 – л.491 – П.В.Т. чрез пълномощника си В.П.Т. като арендатор е сключил
Договор за аренда с Т.А.П. за пет ниви в землището на с.*** за 15 стопански
години при арендно плащане от 25лв. на дка.
Видно от представената Справка от арендатора П.В.Т. по делото на НРС –
л.503, ответникът Г.Т.П. е получил от 2013г. до 2017г. за Имот № 065064 от
10дка общо 2 200лв., като този имот не е обхванат от петте имота, отдадени
под аренда от наследодателя на този ответник – Т.А.П. съгласно представени
Договор.
Тези писмени доказателства не са оспорени от страните и при отсъствие на
други или искания на ищцата за установяване, че точно този ответник е
управлявал всички делбени имоти по време на разглеждане на делото от 2013г.
насам, следва да се отчетат за уреждане на сметките между ищцата и Г.Т.П..
Видно от заключението по ССЕ на в.л. С. П.– л.509 от делото на НРС, с нот.
акт № 46/27.09.2011г. Т.А.П. се легитимира за собственик на 105,594дка земи в
с.***, от които се обработват 99,108дка, прехвърля имотите на синовете си Г.Т.П.
и Я.Т.П., а те от своя страна продават част от имотите на П.В.Т..
Ответникът Г.Т.П. разделя Имот № 065029 и продава една Част от същия, като
остава собственик на 10дка ПИ № 065064, който отдава под аренда на П.В.Т. и за
същия получава 2 200лв. арендни плащания за периода от 2013г. до 2017г.
Ищцата
Н.Д.И. неправилно счита, че за своите права от Една четвърт идеална част от
всички делбени имоти следва да получи полагащата й се сума от арендата от
ответника Г.Т.П.. Той е отдавал под аренда само 10дка от земите и е получил
сумата от 2 200лв. за пет години назад от предявяване на иска,
следователно това което следва да плати на ищцата е сумата от 550лв., т.е.
съобразно нейната Една четвърт идеална част от тези десет дка.
Жалбоподателят
за да обоснове неоснователност на целия иск неправилно счита, че същия намира
основанието си в чл.31 ал.2 ЗС – текстът има предвид когато общата вещ се
ползва лично от някой от съсобствениците, а в случая за да се преодолее
неоснователното обогатяване на един от съделителите за сметка на ищцата същата
претендира на осн. чл.30 ал.3 ЗС да участва в ползите от общата вещ съразмерно
с Частта си като успява да докаже, че съделителят Г.Т.П. й дължи сумата от
550лв., представляваща арендни плащания за отдадени под аренда от този ответник
десет дка от съсобствените имоти за периода от 2013г. до 2017г. включително.
Решението
следва да се отмени в обжалваната Част за разликата от дължимите 550лв. до
присъдените 5 733,86лв., като искът по сметките по чл.346 ГПК във връзка с
чл.30 ал.3 ЗС се отхвърли за сумата от 5 183,86лв. като неоснователен.
Предвид липсата
на произнасяне по разноските за иска по сметките в НРС, то и искането на ищцата
да й се присъдят разноски и за първата инстанция по настоящото дело се явява неоснователно.
По
правилата на чл.78 ГПК за въззивната инстанция и на ищцата и на ответника се
дължат разноски съразмерно на уважената Част от жалбата и на отхвърлената Част
от жалбата съгласно представените Списъци за разноските, при което след
компенсация Н.Д.И. следва да бъде осъдена да заплати на Г.Т.П. разноски по иска
по сметките в размер на 29,61лв.
При горните съображения и на основание чл.271 ГПК Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 92/28.06.2018г. на Районен съд Никопол, постановено по гр.д. № 11/2013г.
по описа на НРС в ЧАСТТА, с която на осн. чл.346 ГПК Г.Т.П., с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Н.Д.И.,*** разликата
от дължимата сума от 550лв. до присъдената сума от 5 733,86лв. -
неизплатени наеми по Договор за аренда, като
незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът по сметките на Н.Д.И. *** против Г.Т.П. ***
с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.30 ал.3 ЗС за сумата от
5 183,86лв., представляваща неизплатени наеми по Договор за аренда.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92/28.06.2018г. на Районен съд Никопол, постановено
по гр.д. № 11/2013г. по описа на НРС в останалата обжалвана ЧАСТ, т.е. за
сумата от 550лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 вр. ал.1 ГПК Н.Д.И.,*** да заплати на Г.Т.П., с ЕГН ********** *** сумата от
29,61лв., представляваща деловодни разноски по компенсация за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.71 ГПК Г.Т.П., с
ЕГН ********** *** да заплати по Бюджета на съдебната власт – по сметка
на ПлОС сумата от 50лв. - д.т. върху уважения размер на иска по сметките.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело спрямо въззиваемите П.В.Т., М.В.Т., Я.Т.П., Р.И.П.,
П.Ц.П., Т.Й.Я., Р.Й.Я., Г.Х.Г., М.Х.Г., А.Х.Г. и М.Х.К., които не са страни по
иска по сметките между първоначалната ищца Н.Д.И. и съделителя – ответник Г.Т.П..
ОТХВЪРЛЯ искането на П.В.Т. и М.В.Т. чрез адвокат
Ст. Б.от ПлАК за заплащане на разноски за въззивната инстанция в размер на
960лв. като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.