Решение по дело №268/2024 на Административен съд - Враца

 

     Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с  чл. 63в от  ЗАНН.

     Образувано по касационна жалба на „Н.-Т.“ ЕООД ***, ЕИК **, представлявано от * И.П.Н., депозирана чрез * П.И. против решение №26/23.01.2024г., постановено по АНД №1069/2023г. на Районен съд Враца, с което е изменено НП № 06-2300110/27.09.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Враца, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като същата е намалена в размер на 1500 лева. С касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да  се  отмени издаденото НП.

Подадена е на основание на чл. 229 от АПК вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и частна касационна жалба от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Враца срещу определение № 63/26.02.2024г., постановено по АНД №1069/2023г. на Районен съд Враца, с което е оставено без уважение искането на Директора на ДИТ Враца за присъждане на разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение. Доводите, които развива частния жалбоподател са, че такива му се дължат на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3-4 от НПК и ТР № 3/08.04.1985г. по н.д.№ 98/1984г. на ОСНК на ВС.

  Касаторът „Н.-Т.“ ЕООД в с.з., редовно призован, не се представлява. В писмена молба, подадена чрез * П.И. моли за отхвърляне на подадената частна касационна жалба срещу определение № 63/26.02.2024г. в частта за разноските, по съображения, че разпоредбите на чл.189, ал.3-4 от НПК са неприложими за юрисконсултско възнаграждение.

  Ответникът - Директор на Дирекция “ИТ”-Враца в с.з. се представлява от **. М.К., която оспорва изцяло касационната жалба и моли за решение, с което се остави в сила оспореното решение на РС-Враца, като правилно, обосновано и законосъобразно. По отношение на частната жалба моли за уважаването й и отмяна на оспореното определение, с което е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение пред въззивната инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представена е и писмена защита с изложени съображения по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура-Враца, прокурор В.Вътов дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Решението счита за правилно, като моли да бъде оставено в сила.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение №26/23.01.2024г., постановено по АНД №1069/2023г. на Районен съд Враца, е изменено НП № 06-2300110/27.09.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“- Враца, с което  на „Н. Т.“ ЕООД ***, ЕИК **, в качеството на юридическо лице – работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ е наложена на основание чл.415, ал.1 КТ имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, като размера на наложената санкция е намален на 1500 лева. За да постанови този резултат въззивния съд в решението е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на адм.нарушение по чл.415,ал.1 от КТ, за което му е наложено адм.наказание, изразяващо се в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство. Счел е, че не е налице маловажност на случая по чл.415в от КТ, тъй като липсват доказателства нарушението да е отстранено веднага след констатирането му. Прието е, че наложеното наказание в размер на 3000 лева е завишено и е изменено, чрез намаляването му в размер на 1500 лева, което наказание според въззивния съд е справедливо и ще окаже своята превантивна роля. 

   При разглеждане на делото въззивния съд е събрал необходимите за правилното му изясняване писмени и гласни доказателства. В резултат на техния задълбочен анализ е достигнал до направените от него правни изводи за безспорна установеност на извършеното административно нарушение, които са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящия съдебен състав.

    Нарушението, за което дружеството е санкционирано, се изразява в неизпълнение на предписание №1 на контролен орган, дадено с протокол за извършена проверка № ПР 2315724/18.05.2023г., касаещо изплащане на уговорено трудово възнаграждение за месеците 04, 05, 06 и 07.2022г., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ на работника Х. К.. Уточнено е, че предписанието е със срок на изпълнение 01.06.2023г.  От  данните по делото е  видно и е доказано по безспорен начин, че от страна на дружеството - касатор към датата на последващата проверка 31.08.2023г. не е изпълнено дадено задължително предписание на контролен орган с протокол за извършена проверка № ПР 2315724/18.05.2023г., връчен на дружеството на същата дата и със срок на изпълнение 01.06.2023г., поради което правилно с издаденото НП е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството по чл.415, ал.1 КТ.

По делото няма данни протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от   КТ, както и такива това предписание да е отменено, поради което същото е влязло в законна сила, като е породило за работодателя, описаното в него задължение. Няма данни в срока за изпълнение да е искано и удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание от страна на дружеството, поради което също е подлежало на изпълнение. Придобило е задължителност за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, съгласно нормата на чл.415,ал.1 КТ, както е приел и РС в своето решение.

  Възраженията на касатора, развити в касационната жалба, за недопустимост ответника по жалбата да се меси в съществуващ трудов спор, с оглед липсата на доброволно плащане на дължимо по трудово възнаграждение, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на  чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" са компетентни да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите правоотношения. С оглед този законов текст контролния орган, в лицето на ответната инспекция, разполага със делегирани му законови правомощия да дава такива предписания и тяхното неизпълнение е въздигнато в нарушение на чл.415,ал.1 от КТ, както е приел и първостепенният съд.

  Противно на твърдяното от касатора, не са налице предпоставките за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, в която насока правилни са изводите на РС, тъй като до съставянето и връчването на АУАН, послужило като основание за издаването на процесното наказателно постановление, от страна на дружеството – касатор не са представени никакви доказателства за отстраняване на извършеното нарушение, респ. за изпълнение на даденото задължително предписание по т.1 с протокола от проверката, като същото е отразено и в самото наказателно постановление. Плащане по банков път с платежно нареждане на сумата 164.97 лева, дължимо трудово възнаграждение само за м.07.2022г., е направено на 30.08.2023г., което представлява закъснение с три месеца от датата, на която, съгласно даденото предписание е следвало да се осъществи, при това без да е осъществено такова за останалите месеци, предмет на даденото предписание. В този смисъл възраженията на касатора, че дължимото обезщетение е изплатено преди изтичане на дадения срок са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.

  Съгласно чл.27 ЗАНН определената санкция от АНО е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, поради което наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение, като същото неправилно е изменено и занижено от РС в минимално предвидения размер в чл.415,ал.1 КТ, а именно от 1500 лева. Липсва обаче подадена касационна жалба от ДИТ, при което положение е налице законова забрана за влошаване положението на дружеството жалбоподател. Не се споделя от касационния състав довода на жалбоподателя за маловажност на случая по чл.415в от КТ, както правилно е приел и РС.

   С  оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия правен извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение  за  валидно и допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на спора по касационната жалба и своевременно направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да се присъди такова в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, а именно възнаграждение в  размер от 150.00 лева.

По отношение на частната касационна жалба, съдът намира следното: 

С Определение № 63/26.02.2024г., постановено по АНД №1069/2023г. на Районен съд Враца на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК е оставил без уважение молба на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" за изменение на постановеното по делото №26/23.01.2024г., постановено по АНД №1069/2023г. по описа на съда, в частта за разноските.

Частната жалба е допустима за разглеждане като депозирана в 14-дневен срок по чл. 144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдебният акт в частта му за разноските е несъответстващ на приложението на закона. С изменението на Закона за административните нарушения и наказания(ДВ, бр. 109 от 2020 г.) в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 е предвидено правото на разноски на страните в производството пред районния и административния съд. Разноски се присъждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс(АПК), съобразно изхода на спора, отговорността за разноски е уредена в чл. 143, ал.1 от АПК, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата, съгласно ал.2 от същия,  има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК постановява, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Очевидно е, че в приложимия чл. 143 от АПК не е включена и предвидена хипотезата на изменение на административния акт чрез намаляване на санкцията, какъвто е настоящия случай, поради което съдебни разноски не следва да бъдат присъдени на ответника. Със задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г. ОСНК категорично е прието, че когато наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Това тълкувателно решение не е изгубило своето действие, предвид аналогичността на действащата по време на неговото приемане правна уредба.

С оглед изложеното следва да се отмени Определение № 63/26.02.2024г., постановено по АНД №1069/2023г. на Районен съд Враца относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, като се уважи искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за представителство от юрисконсулт в размер на сумата 150 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в  от ЗАНН, и на осн.  чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр. с  чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 235 от АПК, Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ в сила решение №26/23.01.2024г., постановено по АНД №1069/2023г. на Районен съд Враца, с което е изменено НП № 06-2300110/27.09.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Враца и наложената  на „Н.-Т.“ ЕООД *** имуществена санкция в размер на 3000 лева е намалена в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА „Н.-Т.“ ЕООД ***, ЕИК **, представлявано от * И. П. Н. да заплати на  Дирекция “Инспекция по труда“ - Враца разноски пред касационната инстанция в размер на 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОТМЕНЯ Определение № 63/26.02.2024г., постановено по АНД №1069/2023г. на Районен съд Враца, с което е оставено без уважение искането на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Враца за присъждане на разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Н.-Т.“ ЕООД ***, ЕИК **, представлявано от * И.П.Н. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ - Враца разноски по АНД №1069/2023г. на Районен съд Враца в размер на 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

      

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                          2.