№ 260128 / 4.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 948 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – С. Е., представлявано от Александър Александров – Изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт Калина Петкова против В.Д.К. и А.Т.К. xxx.
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 23.01.2020г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 3004341 срещу В.Д.К. и А.Т.К. xxx, в условията на солидарна отговорност, за сумата от 5130,65 лв., от които 4560,92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2019г., № **********/31.07.2017г. и № **********/31.07.2018г., ведно със законната лихва от 23.01.2020г. до изплащане на вземането, и 502.86 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 15.01.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на 56,73 лева - главница за м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.01.2020г. до изплащане на вземането, и 10,14 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.03.2017г. до 15.01.2020г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че с разпореждане, постановено по гр.дело № 490/2020г. по описа на РС - Монтана е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от дружеството на 15.05.2020г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането ни за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу В.Д.К. и А.Т.К. xxx като клиенти на ТЕ за топлоснабден имот - гр. София, п.к. 1324, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“ бл.409, вх. Ж, ап. 147 за процесния период.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните:
Поддържа, че ответниците, в качеството на ползватели на топлоснабдения имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “. София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “. С. Е. и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Поддържа, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР. В Раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответниците за заплащане на дължимите суми е 45-дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като в същите ОУ е прието, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2016г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016г. „Топлофикация С. Е. начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация С. Е..
Ищецът твърди също така, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период като не са погасили задълженията си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с “Техем сървисис” ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “. С. Е. по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на В.Д.К. и А.Т.К. xxx, че дължат на „Топлофикация С. Е. сума в общ размер на 5130,65 лв., от които 4560,92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2019г., № **********/31.07.2017г. и № **********/31.07.2018г., ведно със законната лихва от 23.01.2020г. до изплащане на вземането, и 502.86 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 15.01.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на 56,73 лева - главница за м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.01.2020г. до изплащане на вземането, и 10,14 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.03.2017г. до 15.01.2020г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направени са и искания за назначаване на съдебни експертизи, изискване на ч.гр.д.№ 490/2020 година по описа на МРС и привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице ФДР - “Техем Сървисис”ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Проф. Г.Павлов №3.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците В.Д.К. и А.Т.К. xxx представят писмен отговор на исковата молба и изразяват становище по иска, като поддържат, че е допустим, но частично основателен. Заявяват, че за процесния период са заплатили суми за ТЕ в общ размер на 780.44 лева, за което прилагат фискални бонове. В останалата част твърдят, че признават иска. Молят съда да постанови решение, съобразно извършените плащания в общ размер от 780.44 лева, като за тази сума бъде отхвърлен, ведно със законните последици. По същество поддържат предявения иск да бъде отхвърлен за сумата от 752.97 лева, която е заплатена. На основание чл.78, ал.3 ГПК молят за присъждане на разноските съразмерно с отхвърлената част на иска.
На основание чл.220 ГПК е конституирано трето лице помагач на ищеца ФДР “Техем Сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Проф.Г.Павлов №3. От третото лице няма постъпило становище по предявения установителен иск.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице К.Н.Б., специалист-топлотехник, приета от съда и не оспорена от страните.
Допусната е и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещо лице Л.З., приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №490 по описа на Районен съд гр.Монтана за 2020 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
С оглед характера на производството, а именно предявен иск след направено възражение по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – искът е допустим, предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщението от кредитора за постъпило възражение от длъжника по заповедното производство.
Предявеният иск е редовен и процесуално допустим, подаден в предвидения от закона срок – исковата молба е депозирана от ищеца на 27.05.2020 година, а съобщението за възможността на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, изпратено до заявителя по заповедното производство е с дата 15.05.2020 година, т. е. в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок.
Производството е по предвидения ред, след направеното възражение от страна на длъжника, поради което, съда счита, че предявеният иск е редовен.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство – чл. 422 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 490/2020г. по описа на Районен съд гр.Монтана и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415 ал. 1 ГПК.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Искът е основателен.
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника е да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното:
Действително, от представените в заповедното производство по ч. гр. д. №490 по описа за 2020 година не е необходимо, съобразно законовите разпоредби, да се представят доказателства, а съда приема заявеното изцяло и в него се сочи, че длъжниците В.Д.К. и А.Т.К. са ползвали доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 15.09.2017г. до 15.01.2020г. за топлоснабдения имот в гр.София, ж.к.Люлин бл.49 вх.Ж ет.5 ап.147, абонатен номер 155521 и не са погасили задълженията си.
Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане на 23.01.2020 година, с вх. № 3004341, пред Районен съд Монтана, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено.
Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. При тези доказателства, съда намира, че ищецът установи по безспорен и категоричен начин вземането си за посочения период.
В случая съдът счита, че следва да се съобрази с констатациите в представените и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, тъй като с тях обективно, компетентно и безпристрастно е отговорено на поставените от ищеца въпроси. Отразените данни са актуални за конкретния казус към момента на постановяването на съдебния акт.
Ответниците заявяват, че са погасили част от задължението си към ищеца с извършени плащания на 06.03.2017г. общо в размер на 752.97 лева, за което прилагат платежни документи, находящи се на л.62 до л.67 от делото.
Във връзка с тези плащания, вещото лице по ССЕ е отразило в писменото си заключение, че за процесния период м.май 2016г. до 30.04.2019г. има извършено частично плащане за ползване на топлинна енергия, които суми са в общ размер от 752.97 лева. След приспадане на извършените плащания вещото лице е отразило, че задължението на ответниците възлиза на общата сума от 4546.63 лева, в т.ч. 792.06 лева БГВ, сумата от 3239.53 лева отопление на имота и 515.04 лева изравнителни сметки, както и мораторна лихва за забава до 15.01.2020г. в размер на 676.42 лева.
Ищецът не е поискал изменение на предявения иск за мораторна лихва за забава съобразно с констатациите на вещото лице по ССЕ, поради което следва да бъде уважен за сумата, за която е предявен в размер на 502.86 лева.
Заключението е прието и не е оспорено от страните. Съдът приема изцяло изводите и извършените констатации от експерта.
При горното разбиране, съдът счита, че предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен за посочените по-горе размери, съобразно със заключението на ССЕ, ведно със законните последици.
Претендирани са разноски от ищеца за юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи лица, поради което се следва присъждане на такива в тежест на ответника, предвид изхода от делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно с уважената част на иска в размер на 248.61 лева в заповедното производство, както и сумата от 1229.84 лева разноски в исковото производство. Съобразно чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част на иска за главница в размер на 9.50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.К. ЕГН xxxxxxxxxx и А.Т.К. ЕГН xxxxxxxxxx, че вземането на “. С. Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София, ул. Ястребец №23Б, представляван от изпълнителния директор Александър Александров, чрез пълномощника си Калина Петкова, юрисконсулт, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 490 по описа на съда за 2020 година № 336/21.02.2020г. по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжниците В.Д.К. ЕГН xxxxxxxxxx и А.Т.К. ЕГН xxxxxxxxxx следва да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора “. С. Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София, ул. Ястребец №23Б, представляван от изпълнителния директор Александър Александров, сумата от 4 546.63 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.април 2019г., сумата от 502.86 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 15.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения до пълния заявен размер от 5130.65 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.К. ЕГН xxxxxxxxxx и А.Т.К. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “. С. Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София, ул. Ястребец №23Б, представляван от изпълнителния директор Александър Александров разноските в заповедното производство в размер на 248.61 лева, както и сумата от 1229.84 лева разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА “. С. Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София, ул. Ястребец №23Б ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.К. ЕГН xxxxxxxxxx и А.Т.К. ЕГН xxxxxxxxxx разноски в размер на 9.50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: