Решение по дело №547/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 587
Дата: 15 юли 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150700547
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          587 / 15.7.2021г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първата година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                                СВЕТОМИР БАБАКОВ

при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 547 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на от И.Д.К. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв Р., с посочен съдебен адрес ***, пл. Съединение, № 3, офис 407, срещу Решение № 178 от 29.03.2021 г., постановено по  а.н. дело № 316 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г., с което е  потвърден Електронен фиш серия К, № 3551578 от 16.03.2020г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, с който на И.Д.К., за нарушение на чл. 21, ал. 1, от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба  в размер на 400,00лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Според жалбоподателя, от обжалваното решение не се установява кой точно е извършителят на нарушението, като от извършения анализ на доказателствата се установява различно лице от посоченото в електронния фиш. Сочи се например, че навсякъде в решението се описва, че нарушението е извършено от водачка, а не от водач какъвто е жалбоподателя.

Счита се, че са налице очевидни противоречия в решението, досежно обстоятелството къде точно се е намирало техническото средство ATCC „ARH САМ S1“ с фабричен № 11743bb, като не става ясно, дали техническото средство е било в патрулния автомобил или пък извън него.

Поддържа се, че, електронния фиш не е достигнал до знанието на адресата си, доколкото липсва подпис на нарушителя. Това възражение с свързва с нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и възможността да се декларира, кое е всъщност лицето, което е управлявало автомобила.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени оспорения електронен фиш и се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Ответната Областна дирекция на МВР, Пазарджик не взема становище по касационната жалба.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. На 16.03.2020 г. в 16:48, в гр. Пазарджик бул. „Г. Бенковски“, № 153 в посока на движение към  автомагистрала Тракия,  с автоматизирана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип ARH САМ S1, е било заснето движение на лек автомобил „БМВ X 5“ с регистрационен № …., със скорост от 87km/h. с отчетен толеранс от минус 3 km/h, при максимално разрешена скорост за движение от 50 km/h. Нарушението е установено и заснето с техническо средство с фабричен №11743bb. Установен е собственика на автомобила, а именно И.Д.К. с ЕГН **********,***.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като съответно на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00лв.

 

7. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

- Протокол рег. № 1006р-2837 от 17.03.2020 г.,  за използване на автоматизирано техническо средство или система на 16.03.2020г., с посочено място на контрол гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“, № 153 в посока на движение към автомагистрала Тракия. В протокола е посочено, че максималната скорост за движение в контролирания участък е 50 км/ч., както и служебния автомобил с рег. № ….. Отбелязано е, че режимът на измерване на скоростта е стационарен. Началото на работа е 15:00часа, а края е в 19:00часа. Протоколът е придружен от снимка на въпросното АТСС.

- Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от № 17.09.5126 от 07.09.2017г.

- Протокол от проверка № 54-С-ИСИ от 30.09.2019г., относно техническо средство №11743bb ;

- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП;

- Справка за нарушител/водач И.Д.К., от която е видно, че от момента на издаване на свидетелството за правоуправление на 26.08.1996г. до момента, нему са издадени 12 наказателни постановления ; 23 електронни фиша и е наложена една принудителна административна мярка за допуснати нарушения на ЗДвП ;

- Представени са пет броя снимки на които е видно процесното МПС с рег. РВ6485АВ. На четири от снимките липсват данни за „разстояние“ ; „скорост“ и „ø“. На петата снимка е отбелязано „Разстояние : 50 м.; ø – 15см.; Скор. : +90km/h(прибл.). Според маркерите на снимката, данните се отнасят до автомобил с рег. № ….. Посочени са GPS координатите на заснетия автомобил, датата  и часа – 16.03.2020г, 16:48 часа.;

- Справка за регистрацията на процесния автомобил, от която е видно, че той е собственост на И.Д.К..

 

8. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че атакувания електронен фиш  има всички законово установени реквизити, като формата и съдържанието му са изцяло съобразени с изискванията на чл. 189, ал.4 изр. второ от ЗДвП.

Въз основа на разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1 от 2013 г,Съдът е приел, че относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено  нарушението.

Счетено е, че автоматизирана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип ARH САМ S1, с фабричен №11743bb е съответна на тези по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП и  Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Описани и обсъдени са данните, съдържащи се на заснетите от АТСС фотоси. Констатирано е, че в случая е налице надлежно съставен от оператор със системата, който е служител на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532 от 12.05.2015 г., към който е приложена снимка на АТСС. Въз основа на тези данни е формиран извода, че данните получени от процесното АТСС, следва да бъдат приети за достоверни.

Решаващия съд е посочил, че действително, факт е, че няма доказателства процесния фиш да е бил връчен, но и факт е също така, че жалбоподателя в жалбата изрично е посочил, че той е бил връчен на 15.01.21 г. Констатирано е, че липсва подадена от жалбоподателя декларация по смисъла на чл. 189, ал,5 от ЗДвП. Според съда, с връчването на фиша на посочената в жалбата дата, жалбоподателя е узнал от съдържанието му, че има право се да подаде декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, но не е сторил това. Посочено от съда е, че в случая не се и спори, кой е управлявал автомобила при извършване на процесното нарушение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващия съд е формирал окончателния си извод за съставомерност на нарушението по възприетата от административния орган правна квалификация и основателност на ангажираната административно наказателна отговорност чрез налагане на предвидената в конкретен размер глоба  по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

 

ІV. За правото :

 

9. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от категория В, при движение в населено место - 50 km/h.

Според чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.

Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е установеното процесуално правило, според което изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес.

Съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

 

10. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

11. Относно поддържаните в касационната жалба възражения, е необходимо да се отбележи следното :

Действително, на две места в мотивите на обжалваното решение, районния съд е употребил съществителното „жалбоподателката“ и на още две места, спрямо жалбоподателя е употребено личното местоимение за трето лице, единствено число, женски род - „тя“. Ясно е, че в случая става реч за допуснати технически грешки, които сами по себе си нито променят, нито пък внасят някакво съмнение или неяснота по отношение на  лицето, което е адресат на оспорения електронен фиш и което е страна – жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство. Ясно е, че това е  И.Д.К., който е собственик на процесното моторно превозно средство и негов водач, при установяване и заснемане на административното нарушение.

 

12. На следващо място, трябва да се отбележи верността и правилността по принцип на съжденията на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в обстоятелствената част на жалбата и поддържани по същество в касационното производство, относно процесуално правното значение и последиците от неизпълнението на изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,  електронният фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДВП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Тези разбирания за приложението на правния институт се споделят впълнота от настоящия състав.

В случая обаче, както правилно е констатирал районния съд, в жалбата с която е бил сезиран се съдържа изрично волеизявление, че електронен фиш серия К, № 3551578 от 16.03.2020г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик е връчен на неговия адресат – И.К.Д. на 15.01.2021г. При липса на данни и твърдения на ответната страна  за нещо различно, съдът е приел за неспорно и истинно това обстоятелство и е приел подадената на 28.01.2021 г. жалба(виж приложената по първоинстанционното дело товарителница),  за заявена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и допустима за разглеждане по същество. Едва в писмената защита депозирана пред първата съдебна инстанция е направено възражение, че електронния фиш не бил връчен на неговия адресат. Това възражение се поддържа и в настоящото касационно производство.

В тази насока трябва да се отбележи, че в касационното производство не се отрича обективираното в първоинстанционната жалба волеизявление, че  електронен фиш серия К, № 3551578 от 16.03.2020г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик е връчен на неговия адресат – И.К.Д. на 15.01.2021г. Не се твърди, това волеизявление да е неистинно, да е направено въз основа на погрешно възприети факти или обстоятелства или пък поради някакви други причини да е несъответно на обективната действителност.

Следва в тази насока, да се поясни, че връчването на електронния фиш по начините указани в на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се удостоверява с волеизявлението на получателя на писмото, обективирано в известието за доставяне и скрепено с неговия подпис или посредством волеизявление на лицето на което от длъжностното лице е връчен електронния фиш, обективирано върху екземпляр от фиша или в нарочно съставена разписка, скрепено с неговия подпис.

С оглед изложените до тук фактически и правни съображения, в случая следва да се приеме, че удостоверителното волеизявление, обективирано в първоинстанционната  жалба, че процесния електронен фиш е връчен на К. на 15.01.2021 г.  е достатъчно за да се приеме, че изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е изпълнено редовно и жалбоподателя е могъл да осъществи всички свои права и да упражни правото си на участие и защита в производството в цялата ѝ пълнота.

 

 

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил в рамките на установените процесуални правила,  един валиден, обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 178 от 29.03.2021 г., постановено по  а.н. дело № 316 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:              1.

                                  

                                 

                                     2.