№ 5765
гр. С..., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110134912 по описа за 2022 година
Производството е исково по исковата молба на „....“ ЕООД, ЕИК ...,
представляван от Р... Т.а, гр.С.. против Й. Т. Й. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С..., жк...., общ. С.., обл. С... (столица) за постановяване на решение, с
което бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2
434,56 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 08.02.2013г., сключен с трето по
делото лице – ОББ АД ведно със законна лихва за период от 29.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 583,20 лева, представляваща договорна
лихва за период от 15.04.2019г. до 15.03.2020г., сумата 643,80 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2019г. до 29.03.2022г,
които суми се излага, че са получени и невъзстановени от длъжника.
Излага се, че с договор от 31.01.2018г., сключен между кредитодателя и
ищеца са били прехвърлени вземанията на банката в полза на .... ЕООД.
Излага се, че за цесията длъжникът е уведомен, поради което се твърди, че са
налице условията за уважаване на исковата претенция и с оглед издадената и
оспорена заповед по чл. 410 от ГПК от 05.04.2022г. по ч.гр.дело с №
16667/2022г. се желае решение за установяване сумите по заповедта – 2434.56
лева като частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 15.04.2017г. до 15.03.2019г. вкл ., 583.20 лева като вземане за
1
частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от
15.04.2019г. до 15.03.2020г., обезщетение за забава за периода от 15.04.2019г.
до 29.03.2022г. и законовата лихва от датата на сезиране на съда до
окончателното плащане,. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който искът се оспорва като
неоснователен – не е налице договор между цендента и кредитоплучателя;
оспорва се положения по договора за кредит подпис да е положен от
ответника; навежда се общо нищожност на договора като противоречащ на
ЗПК; оспорва се получаване на сумата по исковата молба, която се търси,
оспорва се претенцията да е част от цесионното вземане тъй като е изключена
с анекси към цесията; навежда се давност в условията на евентуалност,
ненадлежно уведомяване за твърдяното прехвърляне. Ангажират се
доказателства и се оспорват част от исканията на ищеца. Претендират се
разноски.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД,
чл.240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, както и по чл.86 от ЗЗД.
Няма спор и това се установява от ч.гр.дело с № 16667/2022г. по описа
на СРС, че в полза на ищеца е била издадена заповед по чл.410 от ГПК за
исковите суми, която е оспорена в законовия срок и с оглед на което се
претендират и настоящите искови претенции.
Страните в останалата част спорят по всички релеванти за спора факти
като от доказателствата се установява следното от фактическа страна:
Представен в копие и оригнал е договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 08.02.2013г. От него е видно, че
като страни за кредитодател е посочена банката ОББ АД и като
кредитополучател е посочен ответника Й.. Ответната страна оспорва
наличието на валидно възникнало заемно правоотошение между твърдения в
исковата молба кредитодател – цедент по договора за цесия от 31.01.2018г.
със страни банка Обединена българска банка АД и ищеца .... ЕООД и
ответника Й.. Навежда се, че положеният за Й. подпис не е негов като
доказателства в тази връзка не се ангажираха въпреки указаната от съда
тежест, поради което съдът намира, че това възражение е недоказано и
договорът е с положен за кредитополучателя подпис именно от Й..
2
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит
в редакцията му към датата на възникване на правоотношението –
20.11.2012г. договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне, а според текста на чл.9, ал.2 от ЗПК страни
по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Или
безспорно и съобразно приложимата към датата 08.02.2013г. материално –
правна норма по делото се установи, че конкретният договор е потребителски
такъв, което води до регулиране на правилата за възникването му, неговото
изменение и прекратяване чрез специалните правила на Закона за
потребителския кредит в цитираната му редакция. Съгласно чл.10, ал. 1 от
ЗПК ( в редакция отново към 20.11.2012г. ) договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Като съгласно ал.3
тази форма се прилага и за всички изменения и допълнения към сключения
договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на
случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на
лихвения процент едностранно от страна на кредитора. Разпоредбата на
чл.10,ал.2 от ЗПК пък изключва възможността на кредитора да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
В конкретния случай се оспорва валидното възникване и на
цесионното правоотношение между банката – цедент и ищеца .... ЕООД като
цесионер, но се оспорва и валидното възникване на договора за кредит
поради неспазване на предвидената за неговата действителност писмена
форма. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЗД договорът е съглашение
между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна
връзка между тях, а за да се приеме в случаите на изискване за писмена форма
на договора, че е налице съглашение между договарящите, то следва техните
3
волеизявления по възникването, изменението и прекратяването на тази връзка
да са обективирани писмено върху носителя, върху който е изписано
съглашението и от тях да е ясна волята на всяка една страна по сключване,
изменение или прекратяване на договора, както и че тази воля е тяхна. В
конкретния случай по представения договор за кредит и в копие по делото, и
в оригинал липсва подпис за банката кредитодател, което води до липса на
воля за възникване на договорната обвързаност между страните в писмен вид,
което автоматично води до неспазване на предвидената от законодателя за
потребителските кредити писмена форма и до неговата недействителност
като такъв, сключен в противоречие на Закона за потребителския кредит или
на чл.10, ал.1 от ЗКП.
А съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът на едно
вземане може да го прехвърли на друго лице, стига естеството на вземането
да позволява, като действието, с което е извършено това прехвърляне, за да
обвърже длъжника, следва да е надлежно съобщено на длъжника при
спазване императива на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В конкретния случай липсва
вземане на кредитодателя – цедент Обединена българска банка АД изначало и
цедирайки вземане на ищеца, което цедентът не е имал води до липсата на
такова вземане в правната сфера на цесионера .... ЕООД спрямо ответната
страна Й. Й..
При горните мотиви съдът приема, че „....“ ЕООД не е
материалноправно -легитимиран да претендира исковите суми, което дава
основание на съда да отхвърли заявените спрямо ответника искове.
Съдът е сезиран с искане за присъждане на разноски в полза на
ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, за което се представя и списък по
чл.80 от ГПК – л.113 от делото. Съгласно този списък се търсят разноски за
платено възнаграждение на адвокат от страна на ответника в размер на 500
лева. По делото е представен договор за правна помощ – л.72 – между
ответника Й. и неговия пълномощник – адв. Пекунов, съгласно който договор
възнаграждението за процесуалното представителство по гр.дело с № 34912/
2022г. за първата инстанция е в размер на 500 лева и е платимо в седмодневен
срок от подписване на договора. В този договор няма отразяване за начина на
плащането на договореното възнаграждение, нито пък се прави признание от
страна на пълномощника за неговото плащане към датата на сключване на
4
договора, което с оглед дадените в ТР № 6/ 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д.
№6/2012г., ОСГТК, в т. 1 от него указания води до недоказаност на плащане
на възнаграждението и разноски за платен адвокатски хонорар не следва да
бъдат присъждани в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД на „....“
ЕООД, ЕИК ..., представляван от Р... Т.а, гр.С.. против Й. Т. Й. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С..., жк...., общ. С.., обл. С... (столица) за
постановяване на решение, с което бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2 434,56 лева, представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
08.02.2013г., сключен с трето по делото лице – ОББ АД ведно със законна
лихва за период от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 583,20
лева, представляваща договорна лихва за период от 15.04.2019г. до
15.03.2020г., сумата 643,80 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.04.2019г. до 29.03.2022г, които суми се излага, че са получени и
невъзстановени от длъжника, които са предмет на издадена и оспорена
заповед по чл.410 от ГПК от 05.04.2022г. по гр.дело с № 16667/2022г. по
описа на СРС, 144 гр.състав и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Т. Й. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С..., жк...., общ. С.., обл. С... за присъждане на съдебно – деловодни
разноски в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5