Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 30.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи състав, в публичното заседание на втори октомври
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 318 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 257/22.12.2016 год. по гр. дело № 710/2013 год. РС-К. във втора фаза
по извършване на съдебна делба е поставил
в дял по реда на чл. 353 от ГПК на И.С.Й. *** ЖИЛИЩНА СГРАДА – вила с
площ 42 кв.м., без земята, върху която е построена, представляваща вилно място
с площ 1200 кв.м., находящо се в м. „Родана“, с. Г., община Г., както и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Б.П., местност „Реката“ с площ около 500
кв.м., за което е отреден имот пл. № 72 в кв. 11 по плана на селото, като
стойността на дела е 6 300 лева. С решението съдът е поставил в дял на С.С.К. *** ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 2062 в кв. 151 по плана на гр. К.
с площ по нот. акт 500 кв.м., а по скица – 512,65
кв.м., заедно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ 45 кв.м. и стопанска постройка от 28 кв.м., на обща стойност
78 800 лева. Съдът е осъдил С.К. да заплати на И.Й. сумата 56 850
лева за уравнение на дела му от допуснатите до делба имоти. Ищецът е осъден да
заплати на С.К. сумата 4135,50 лева, представляваща съответна на дела й част от
стойността на направени подобрения в допуснатия до делба имот в гр. К. –
двуетажната еднофамилна жилищна сграда. С решението съдът е отхвърлил
претенцията по сметки по чл. 346 от ГПК на И.С.Й. за сумата 6 591,50 лева
за направени подобрения в имота в гр. К., а именно – двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 45 кв.м.
Отхвърлена е и претенцията на И.Й. за заплащане на обезщетение за лишаването му
от ползване на поземлен имот № 2062 в кв. 151 по плана на гр. К., както и на
първия етаж от двуетажната жилищна сграда и стопанска постройка в имота за
периода от 13.11.2012 год. до 13.08.2015
год. в размер на 150 лева месечно или общо за периода сума в размер на
4 950 лева. С допълнително решение № 117/08.03.2017 год. КРС е отхвърлил
иска на И.С.Й. за заплащане стойността на направени подобрения във вилната
сграда в с. Г. с площ 42 кв.м. - изграждане на подпорна стена и стълбище на
стойност 600 лева и претърсване и ремонт на покрив и подмяна на керемиди – 600
лева.
Ищецът
И.Й. е сезирал Софийския окръжен съд с въззивни жалби
срещу основното и допълнителното решение, които обжалва изцяло. Счита, че съдът
неправилно е разпределил делбените имоти, като не е
съобразил квотите на страните и е поставил в дял на ответницата имот на много
по-голяма стойност от паричната равностойност на дела й. Моли съда да отмени
решението в тази част и да постави в дял на ответницата дворното място в с. Б.П.,
а на жалбоподателя - останалите имоти съобразно вариант втори от заключението
на в.л. Н.. Счита за неправилен и извода на съда за погасяване по давност на
претенцията му за извършени подобрения в имота в гр. К., като сочи, че такова
възражение е направено от ответницата едва в хода на устните състезания и
поради това е преклудирано. Неправилно според
жалбоподателя съдът е приел също така, че поканата до ответницата за заплащане
на обезщетение за ползване на делбения имот не е
връчена надлежно. Твърди, че приложената по делото нотариална покана е връчена
по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК. Сочи, че неоснователно съдът е уважил
претенциите по сметки на ответницата за извършени подобрения в имота в гр. К.,
тъй като по делото е установено, че ищецът не е дал съгласие за извършване на
подобренията и категорично се е противопоставил на предприетите от К. незаконни
строителни дейности. Обжалва и постановеното допълнително решение, тъй като по
делото е установено, че е извършил посочените подобрения в делбения
имот в с. Г., поради което решението следва да се отмени и претенциите му по
сметки бъдат уважени изцяло.
Ответницата
оспорва въззивните жалби и моли съда да потвърди
решението от 22.12.2016 год. и допълнителното решение от 08.03.2017 год.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С
решение № 205/20.11.2014 год. по гр.д. № 719/2013 год. КРС е допуснал делба между И.С.Й. и С.С.К. на следните недвижими имоти и при дялове, както
следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 2062 в кв. 151 по плана на гр. К. с площ по нот. акт 500 кв.м., а по скица – 512,65 кв.м., заедно с
построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 45
кв.м. и стопанска постройка от 28 кв.м., при дялове за И.Й. – 3/4 ид.ч. и за С.К. – 1/4 ид.ч.;
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Б.П., местност
„Реката“ с площ около 500 кв.м., за което е отреден имот пл. № 72 в кв. 11 по
плана на селото, при дялове за И.Й. – 1/2 ид.ч. и за С.К.
– 1/2 ид.ч.; ЖИЛИЩНА СГРАДА – вила с площ 42 кв.м.,
без земята, върху която е построена, представляваща вилно място с площ 1200
кв.м., находящо се в м. „Родана“,
с. Г., при дялове: за И.Й. – 5/6 ид.ч. и за С.К. –
1/6 ид.ч. Страните по делото са брат и сестра, като
съсобствеността е възникнала на основание съдебна спогодба в делбено производство по гр.д. № 198/1987 год., договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с
н.а. № 16/1988 год. и договор за дарение, сключен с н.а. № 2/1993 год.
В
първото съдебно заседание след допускане на делбата страните са предявили
претенции по сметки, както следва: ищецът претендира С.К. да му заплати следните
подобрения в поземлен имот № 2062 в кв. 151 по плана на гр. К. и построените в
имота жилищна и стопанска сграда, както следва: изграждане на бетонен пояс за
ограда на стойност 1000 лева; изграждане на ВиК
инсталация – 300 лева; изграждане на бетонна настилка около 30 кв.м. и
поставяне на плочи – 500 лева; подмяна на дограмата на втория етаж от къщата –
1500 лева; поставяне на 3 броя врати на втория етаж от къщата – 1200 лева;
изграждане на отоплителна инсталация с котле на твърдо гориво – 2800 лева,
както и следните подобрения в имота в с. Г.: изграждане на подпорна стена и
стълбище за достъп до втория етаж на жилищната сграда – 600 лева; претърсване и
ремонт на покрив, подмяна на керемиди на жилищната сграда – 600 лева. С молба
от 12.06.2017 год. ищецът е конкретизирал времето на извършване на всяко от
посочените подобрения, като е посочил, че същите са извършени със знанието на
ответницата и без противопоставяне от нейна страна. С молбата, депозирана в
първото съдебно заседание след допускане на делбата, ищецът е предявил и
претенция за заплащане от съделителката на
обезщетение за лишаването му от ползване на процесния
имот в гр. К. – дворно място и първи етаж от жилищната сграда и стопанска
постройка за периода от 13.11.2012 год., когато ответницата е получила
нотариална покана, до 13.08.2015 год. в размер на 150 лева месечно, или общо
4 950 лева
Претенции
по сметки са заявени и от ответницата С.К. за извършени подобрения в
допуснатата до делба жилищна сграда, находяща се в гр.
К., конкретизирани в молба от 16.09.2015 год. и молба от 21.06.2017 год., както
следва: смяна на дограма на три прозореца на първия етаж – 1000 лева; гипсокартон в кухнята, хола и банята – 500 лева; плочки за
банята – 480 лева; плочки за кухнята и коридора – 275 лева; облицовъчен
декоративен камък – 400 лева; замазка на подове в хола, кухнята, банята и
коридора – 420 лева; латекс за кухнята, хола и спалнята – 75 лева; лайсни за
таван в кухнята и хола – 50 лева; лайсни за пода в кухнята – 80 лева, ламперия
за коридора – 220 лева, врата и прозорец на банята – 435 лева, санитарен фаянс
в банята – тоалетна чиния, мивка, смесител, душ – 320 лева, бойлер – 295 лева,
демонтиране и поставяне на нова метална врата – 285 лева, демонтиране и
поставяне на външна порта и гаражна врата – 580, замазка на двора с бетон – 220
лева, възнаграждения на майстори – 2636 лева, или общо 8 271 лева. В
уточняваща молба във въззивното производство от
21.06.2017 год. е конкретизирано времето на извършване на всяко от претендираните подобрения. Посочено е също така, че
подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на другия съделител.
С
нотариална покана, в която е удостоверено, че е връчена на адресата на
13.11.2012 год. по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК ищецът И.Й. е поканил С.К.
да му заплаща по 150 лева месечно за неоснователното ползване на описания
по-горе поземлен имот в гр. К. - първия етаж на жилищната сграда и стопанската
постройка, като е заявил също така, че се противопоставя на извършваните от
ответницата подобрения в имота, а именно: зазиждане на главния вход на
сградата, незаконно изграждане на баня и тоалетна, прокарване на водопровод,
канализация и ел. инсталация, ремонт на първия етаж – полагане на гипсокартон, шпакловка и др.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. Н.
от 20.10.2015 год. къщата в допуснатия до делба поземлен имот в гр. К. е
двуетажна със застроена площ 45 кв.м. и РЗП 90 кв.м., масивна и в добро
състояние. Къщата е измазана отвън, като мизалката е
в лошо състояние. Между първия и втория етаж и над втори етаж конструкцията е
гредоред. Прозорците са с нова пластмасова дограма, сградата има нова метална
входна врата. Първият етаж се състои от входно антре, баня-тоалетна, дневна,
преходна стая и стая. Банята е с нова алуминиева врата, теракот
и фаянс, оборудвана с моноблок, душ, бойлер и мивка.
Дневната е с теракот и гипсокартон
и частична облицовка с дървена ламперия и каменна облицовка. Достъпът до втория
етаж е по стоманобетонова
стълба с теракот и дървени плоскости. Вторият етаж се
състои от антре, дневна, преходна стая, кухня-трапезария и баня-тоалетна.
Преходната стая е единственото помещение със запазена стара дограма. Стаите на
етажа са със старо дюшеме; банята е с теракот, фаянс,
мазилка, оборудвана с бойлер, мивка и тоалетна чиния. Средната пазарна стойност
на сградата към момента на изготвяне на заключението възлиза на 45 000
лева, а цената на построената в същото място стопанска сграда с площ 28 кв.м.,
която е с топлоизолация и изградена баня е 5 600 лева. Цената на дворното
място в гр. К. възлиза на 28 200 лева. Жилищната сграда, находяща се в с. Г. е двуетажна със застроена площ 42 кв.м.
и РЗП 78,5 кв.м. В дворното място няма водопровод и канализация. Сградата не е
измазана отвън, със стари дървени прозорци, външна тоалетна. Дворното място, в
което се намира, е с много затруднен транспортен достъп – черен път с наклон.
Първият етаж на сградата се състои от две складови помещения, преходни едно към
друго, като само в едното има ел. инсталация и е измазано. Вторият етаж
представлява две преходни помещения – измазани и с изпълнена ел. инсталация.
Достъпът до втория етаж е по външна стоманобетонова
стълба. Средната пазарна стойност на сградата възлиза на 4800 лева. Вещото лице
е оценило празното дворно място в м. „Бучин дол“ с площ 500 кв.м., за което е
отреден имот пл. № 72 в кв. 11 за сумата 1500 лева. Отчетени са фактори, които
значително понижават цената, а именно: имотът е извън регулация и достъпът до
него е труден, като същият изцяло е обрасъл с ниска и средна дървесна
растителност. Паричната равностойност на всички допуснати до делба имоти
възлиза на 85 100 лева, като делът на ищеца е на стойност 63850 лева, а този
на С.К. - 21 250 лева. Всеки от процесните имоти
е неподеляем, тъй като разделянето би било в
нарушение на чл. 201, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, чл. 19 и чл. 40, ал. 1 от ЗУТ.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Делото
е във втора фаза по извършване на съдебна делба.
Страните не са направили искания за възлагане на
допуснатия до делба жилищен имот в срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК. Съдът счита,
че е единственият приложим способ за извършване на съдебната делба е този по
чл. 353 от ГПК чрез разпределяне на имотите без теглене на жребий. Съставянето
на дялове и теглене на жребий в случая е невъзможно, тъй като е налице
съществено неравенство в дяловете на съделителите
/вж. в този смисъл решение № 267/1977 год. по гр. дело № 2629/76 год. на І
г.о.; решение № 2276/1981 год. по гр. дело № 1735/1981 год. на І г.о. на ВС на
РБ и др./. Съдът намира, че при разпределяне на делбените
имоти по реда на чл. 353 от ГПК в дял на ищеца следва да бъде поставен имота с най-висока
стойност, а именно – дворното място в гр. К. с находящите
се в него двуетажна жилищна сграда и стопанска сграда, на обща стойност
78 800 лева. В дял на С.К. следва да бъдат поставени празното дворно място
в м. „Бучин дол“ и допуснатата до делба сграда в с. Г., на обща стойност
6 300 лева. Това е така с оглед правилото, че при разпределяне на
допуснати до делба имоти между съделители с различни
квоти имотите на по-висока стойност се възлагат на съделителя
с по-голяма квота, а по-малките имоти – на съделителя
с по-малка квота. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика /решение
№ 1/07.02.2001 год. на ВКС по гр.д. № 393/2000 год. I г.о. и др./. Обстоятелството, че ответницата живее в делбения имот в гр. К. и има жилищна нужда не би могло да
обоснове друг извод, тъй като въпросът дали съделителят
има жилище е относим само при делба на неподеляем имот – съпружеска имуществена общност или
сънаследствен имот, с оглед разпоредбите на чл. 349, ал. 1-2 от ГПК. Спорният
между съделителите жилищен имот в гр. К., който е
най-голям и с най-висока цена, следва да се постави в дял именно на ищеца,
притежаващ 3/4 ид.ч. от правото на собственост и
чиято квота е три пъти по-голяма от тази на другия съделител.
Вторият по големина имот – жилищната сграда в с. Г., заедно с по-малкия имот в
м. „Бучин дол“ следва да бъдат поставени в дял на С.К.. При така възприетия
вариант I съгласно заключението на вещото лице ищецът следва
да заплати на ответницата сумата 14 950 лева за уравняване на дела й от
допуснатите до делба имоти. При този вариант се дължи и по-малка сума за
уравняване на дяловете. Всяко друго разпределение на имотите ще доведе до
необходимост от заплащане на значителни суми за уравнение на дяловете, което е
недопустимо. Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
районния съд обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно
начина на разпределение на делбените имоти и вместо
него съдът следва да постанови друго, с което извърши разпределението по чл.
353 от ГПК по посочения по-горе начин с присъждане на дължимата сума за
уравнение дела на съделителката С.К.. Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която С.К. е осъдена да заплати държавна
такса върху стойността на дела й от допуснатите до делба имоти за разликата над
850 лева до пълния присъден размер от 2 274 лева, а И.Й. следва да бъде
осъден да заплати допълнително държавна такса в размер на 2302 лева
По
предявените претенции по сметки по чл. 346 от ГПК съдът намира следното:
Претенцията
на ищеца И.Й. за заплащане увеличената стойност на имота в резултат на
извършени от него подобрения е частично основателна. Към момента на извършване
на подобренията страните по делото са упражнявали
фактическа власт върху съсобствените имоти. Следва да се приеме, че те са имали
качеството на владелци на своята идеална част и на държатели на частта на другия съсобственик. По делото не се твърди и не се
установи никой от съсобствениците да е демонстрирал намерение за своене
на идеалната част на другия
чрез отблъскването му от имота. Поначало в отношенията между съсобствениците
не се поставя въпросът за добросъвестност или за недобросъвестност
на владението, освен в случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерението си да владее имота само за себе
си, какъвто не е конкретният
случай. Единствено тогава отношенията между съсобствениците
във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС. Ако обаче
съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението
си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно
правилата за водене на
чужда работа без пълномощие, т.е. до размера на обогатяването в хипотезата на чл.
61, ал. 2 от ЗЗД, тъй като съсобствениците са предприели и в свой интерес направата
на подобренията, при липса
на противопоставяне от ответниците
по исковете. С оглед това в случая съсобственикът – подобрител може да иска за направените подобрения заплащане от ответницата съобразно дела й в съсобствеността
на съответна част от увеличението
на стойността на имота, с което се е обогатила /вж. разясненията в ТР № 85/1968 г. на
ОСГК на ВС; ППВС № 6 от
По делото не се спори, а и от показанията на разпитаните свидетели А. и Х. се установи, че ищецът е извършил през периода 2001-2012 година описаните по-горе ремонтни работи и подобрения в имота в гр. К., както следва: изграждане на бетонен пояс за ограда; прокарване на ВиК инсталация; поставяне на бетонна настилка и плочи; подмяна на дограмата на втория етаж от къщата; поставяне на 3 броя врати на втория етаж и изграждане на отоплителна инсталация с котле на твърдо гориво, като увеличената стойност на имота в резултат на тези подобрения възлиза на 6 591,50 лева, от които ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 1648 лева, представляваща 1/4 от стойността на направените в имота подобрения, съобразно дела й в съсобствеността. Основателен е и искът за заплащане на съответна част от стойността на направените от ищеца подобрения в имота в с. Г., а именно: изграждане на подпорна стена и стълбище за достъп до втория етаж на жилищната сграда и претърсване и ремонт на покрива, както и подмяна на керемиди на жилищната сграда. Същите са установени от показанията на разпитаната по делото свидетелка Х.. Според вещото лице общата стойност на тези подобрения възлиза на 1403 лева, но тъй като искът е предявен за сумата 1200 лева /по 600 лв. за всяко от подобренията/, искът следва да бъде уважен, така както е предявен, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати 1/6 от стойността на тези подобрения или сумата 200 лева /100 лв. за изграждане на подпорна стена и стълбище и 100 лв. за претърсване и ремонт на покрива/, съответна на притежаваната от съделителката идеална част в съсобствеността върху този имот. Тъй като крайният извод на настоящата инстанция не съвпада с този на районния съд, постановеното допълнително решение от 08.03.2017 год. на КРС следва да бъде частично отменено и вместо това съдът следва да постанови друго, с което да уважи претенцията по сметки за посочените суми. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се разглежда възражението на ответницата за погасяване на иска поради изтекла погасителна давност, тъй като същото е преклудирано. В производството за съдебна делба, където всеки от съделителите има качеството на ищец и ответник, всички възражения, включително и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на предявените облигационни претенции, следва да бъдат предявени в първото съдебно заседание по извършването на делбата, в което същите са приети за разглеждане. В случая такова възражение не е предявено от ответницата в този срок, поради което не следва да бъде разглеждано.
По предявения иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, съдът намира следното:
Според чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично
само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване.
Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС
ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това - той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея; ползващият съсобственик е допуснал трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ /ТР № 7/2012 г. на ОСГК/. Съобразно дадените указания с ТР № 7/2012 г. на ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.По делото не се установи ответницата да е получила отправената й от ищеца нотариална покана да му предостави ползването на имота или да му заплаща обезщетение за лишаване от ползването. Не може да се направи извод, че п
редставената по делото покана /л. 111/, адресирана до С.К. за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на съсобствения недвижим имот в размер на 150 лева месечно, е връчена надлежно на ответницата. В документа е отразено, че поканата е връчена редовно, на основание чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК, т.е. чрез залепване на уведомление.
Съдебната практика
обективирана в постановени по реда на чл.
290 от ГПК Решение № 217 от 12.05.2015 г. по т. д. № 62-2014 г., I т.
о., ТК, Решение № 84 от 5.06.2014 г. по т. д. № 1220/2013 г., II т. о., ТК,
Решение № 430 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., III г. о., ГК,
приема, че процедурата по чл.
47 от ГПК се прилага и в охранителното нотариално производство, а за да
е налице редовно връчване чрез залепване на съобщение по реда на чл.
47 от ГПК, следва връчителят в нотариалното
охранително производство да спази установената процедура и надлежно да я
удостовери.
По правилата на ГПК
до процедурата на връчване по реда на чл.
47 от ГПК следва да се прибягва едва при невъзможност за редовно
връчване по реда на чл.
38 от ГПК - на настоящия или на постоянния адрес. Предвидена е като
изключение, а не като първи възможен вариант за уведомяване. Освен това
процедурата по чл.
47 от ГПК изисква връчителят да удостовери как
е установил, че адресатът не може да бъде намерен на посочения адрес.
Практиката е наложила изискване да се посети адреса най-малко три пъти в
рамките на срок по-дълъг от един месец, да се направят опити да се открие
информация адресатът пребивава ли там и кога може да бъде открит, да се потърси
друго лице, което е съгласно да получи съобщението /в т.см. решение №
829/13.12.2010 г. по гр.д. № 1527/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение №
217/12.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 62/2014 г., I т.о., решение № 84/05.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
1220/2013 г., II т.о. и др./. Едва в случай, че и след извършване на тези
действия връчителят не успее да връчи книжата, може
да прибегне към залепване на съобщение, като и това действие е нужно да се
удостовери и опише, като се посочи къде е залепено уведомлението и по какви
причини. При спор относно редовността на връчването на поканата, в тежест на
ищеца е да установи, че посочените изисквания са изпълнени и че са били налице
всички предвидени в закона предпоставки за залепване на уведомление – нещо, което по делото не беше доказано. С
оглед това и претенцията по чл. 31, ал. 3 от ЗС е изцяло неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
претенцията по сметки на С.К. по чл. 346 от ГПК, съдът намира следното:
Претенции по
сметки са заявени и от ответницата С.К. за извършени подобрения в допуснатата
до делба жилищна сграда, подробно посочени по-горе. Извършването на посочените
подобрения е доказано от показанията на Григорова и К., както и от заключението
на съдебно-техническата експертиза. С.К. е извършила подобренията
като съсобственик, поради което отношенията
следва отново да се уредят съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие, т.е. до
размера на обогатяването в хипотезата
на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, тъй като
съсобственичката е предприела
и в свой интерес направата на подобренията.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че се е противопоставил
на извършване на посочените
подобрения с изпратената нотариална покана. Това е така, тъй
като по изложените по-горе съображения следва да се приеме, че поканата не е достигнала до знанието на подобрителкатата. Следователно, подобренията са извършени със
знанието и при липса на противопоставяне от ответника по иска. С оглед това ответникът дължи на ищцата за направените подобрения следните суми, приети от съда въз основа на заключението на вещото лице: смяна на дограма на три прозореца на
първия етаж – 820 лева; гипсокартон в кухнята, хола и
банята – 500 лева /искът не е увеличен/; плочки за
банята – 480 лева; плочки за кухнята и коридора – 275 лева; облицовъчен
декоративен камък – 280 лева; замазка на подове в хола, кухнята, банята и
коридора – 300 лева; латекс за кухнята, хола и спалнята – 75 лева /искът не е
увеличен/; лайсни за таван в кухнята и хола – 50 лева; лайсни за пода в кухнята
– 80 лева, ламперия за коридора – 120 лева, врата и прозорец на банята – 420
лева, санитарен фаянс в банята – тоалетна чиния, мивка, смесител, душ – 320
лева /искът не е увеличен/, бойлер – 250 лева, демонтиране и поставяне на нова
метална врата – 285 лева /искът не е увеличен/, демонтиране и поставяне на
външна порта и гаражна врата – 580 лева, замазка на двора с бетон – 120 лева, или
общо сумата 4955 лева, от които ответникът следва да заплати на ищцата сумата
3716, 25 лв., съобразно дела му в съсобствеността на имота /5/6 ид.ч./. Претенцията на ищцата
за направени разходи – заплатени възнаграждения на майстори за извършване на строително-монтажните и ремонтни работи на стойност 2636 лева, не беше доказана /по делото не са ангажирани каквито
и да било доказателства за изразходвани
суми за труд при извършване
на подобренията/, поради което тази сума не следва да се включва в стойността на подлежащите на заплащане подобрения. За разликата над 3716,25 лева до пълния
предявен размер от 8271 лева /уточняваща
молба от 16.09.2015 год./ искът по сметки на С.К. е
неоснователен. С оглед това и решението на районния съд следва
да бъде потвърдено в частта, с която претенцията по сметки на С.К. по чл. 346 от ГПК е уважена
до размера от 3716,25 лева, като в останалата част решението следва да се отмени
и вместо него съдът следва
да постанови друго, с което
да отхвърли иска за разликата
до пълния присъден
размер от 4135,50 лева. Районният съд
не се е произнесъл в пълнота
по претенцията на С.К. по чл. 346 от ГПК за претендираните подобрения за разликата над 4135,50 лева до пълния
предявен размер от 8271 лева /липсва
отхвърлителен диспозитив/,
но тъй като не е подадена молба за допълване на решението в тази част по реда на чл. 250 от ГПК, респ. не е подадена и въззивна жалба, въззивният съд не следва да се произнася по тази част от претенцията.
Воден от
горното, Софийският окръжен съд
ОТМЕНЯ решение № 257/22.12.2016 год. по гр. дело № 710/2013 год. на
РС-К. в ЧАСТТА, с която
е разпределелил допуснатите до делба с решение № 205/20.11.2014 год. на КРС по същото дело имоти и е осъдил С.С.К. да заплати
на И.С.Й. сумата 56 850 лева за уравнение на
дела му от
допуснатите до делба имоти, на основание чл. 353 от ГПК; в
ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на И.С.Й. срещу С.С. Кичева за заплащане стойността на направени подобрения в поземлен имот № 2062 в кв. 151 по плана на
гр. К., заедно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда и стопанска постройка, а именно: изграждане на бетонен пояс
за ограда; прокарване на ВиК инсталация; поставяне
на бетонна настилка и плочи; подмяна на дограмата на
втория етаж от къщата; поставяне
на 3 броя врати на втория
етаж и
изграждане на отоплителна инсталация с котле на твърдо гориво до размера от 1648 лева, с правно основание чл. 346 от ГПК; в
ЧАСТТА, с която И.С.Й. е осъден да заплати на
С.К. стойността на направени подобрения в допуснатия до делба
имот в гр. К. – двуетажната еднофамилна жилищна сграда за разликата над 3 716,25 лева до пълния присъден размер от 4135,50 лева, както
и в частта, с която С.С.К. е осъдена да заплати
държавна такса върху стойността на дела й от допуснатите до делба имоти за
разликата над 850 лева
до пълния присъден размер от 2 274 лева; в частта, с която ищецът е осъден да заплати
държавна такса върху уважената претенция по сметки за разликата над 148,65 лева до пълния
присъден размер от 165,42 лева, както
и в частта, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса върху отхвърлените искови претенции за подобрения и за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за разликата
над 369 лева до пълния присъден
размер от 462 лева, и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за разликата над 680 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 от ГПК, както следва:
ОСЪЖДА С.С.К. да заплати на И.С.Й. сумата 1648 /хиляда шестотин четиридесет и осем/ лева за извършени подобрения в поземлен имот № 2062 в кв. 151 по плана на
гр. К., заедно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда и стопанска постройка, а именно: изграждане на бетонен пояс за ограда; прокарване на ВиК инсталация; поставяне на бетонна настилка и плочи; подмяна на дограмата на
втория етаж от къщата; поставяне
на 3 броя врати на втория
етаж и изграждане на отоплителна инсталация с котле на твърдо
гориво, на основание чл.
346 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257/22.12.2016 год. по гр.
дело № 710/2013 год. на РС-К. в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на И.С.Й.
срещу С.С. К. за заплащане стойността на направени
подобрения в поземлен имот № 2062 в кв. 151 по плана на гр. К. за
разликата над 1648 лева до пълния предявен размер от 6591,50 лева, както и в ЧАСТТА, с която И.С.Й.
е осъден да заплати на С.К. стойността на направени
подобрения в допуснатия до делба имот в гр. К. – двуетажната еднофамилна
жилищна сграда, а именно: смяна на дограма на три прозореца на първия; гипсокартон в кухнята, хола и банята; плочки за банята;
плочки за кухнята и коридора; облицовъчен декоративен камък; замазка на подове
в хола, кухнята, банята и коридора; латекс за кухнята, хола и спалнята; лайсни
за таван в кухнята и хола; лайсни за пода в кухнята, ламперия за коридора;
врата и прозорец на банята; санитарен фаянс в банята – тоалетна чиния, мивка,
смесител, душ, бойлер, демонтиране и поставяне на нова метална врата,
демонтиране и поставяне на външна порта и гаражна врата, замазка на двора с
бетон до размера от 3 716,25 лева, по исковете с
правно основание чл. 346 от ГПК, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на И. Славчов Й. за заплащане на обезщетение за
лишаването му от ползване на поземлен имот № 2062 в кв. 151 по плана на гр. К.,
както и на първия етаж от двуетажната жилищна сграда и стопанска постройка в
имота за периода от 13.11.2012 год. до
13.08.2015 год. в размер на 150 лева месечно или общо за периода сума в размер
на 4 950 лева, с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС, като неоснователен, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати
държавна такса върху уважената претенция по сметки до
размера от 148,65 лева и държавна такса върху отхвърлените искови претенции за подобрения и за обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС до размера от 369 лева; в частта,
с която ищецът е осъден да заплати на ответницата
разноски до размера от 680 лева, както и в частта, с която С.С.К. е
осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела й
от допуснатите до делба имоти до размера от 850 лева.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.