Присъда по дело №1060/2021 на Районен съд - Ловеч

Мотиви на Присъда № 2 от 25.01.2022 г. по н.о.х.д. № 1060/2021 г. по описа на
Районен съд гр.Ловеч.

Районна прокуратура гр.Ловеч е внесла обвинение срещу подсъдимия М. Т. М. от
гр.Ловеч за престъпление по чл.227б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че в гр.Ловеч, в
качеството си на управител, представител и едноличен собственик на капитала на
„*********" ЕООД, ЕИК *********, в тридесет дневен срок от спиране на плащанията по
изпълнение на публично-правни задължения към бюджета на Република България, свързани
с търговската му дейност, считано от 29.08.2019 г., не е поискал от Окръжен съд гр.Ловеч да
открие производство по несъстоятелност.
В хода на разпоредителното заседание по делото, при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК, представителят на РП Ловеч е направил изявление, че са налице
предпоставки за разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК и е поискал съдът да се
произнесе относно освобождаването на подсъдимия М. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Подсъдимият М. е изразил становище, че е
съгласен с предложението на прокурора и че има основания делото да се гледа по този ред.
С оглед изявленията на страните, на основание чл.252 от НПК, съдът е разгледал
делото по реда на чл.378 от НПК.
По този ред и в хода по същество на делото, прокурорът заявява, че поддържа така
предявеното обвинение срещу подсъдимия, като счита, че фактическата обстановка по
делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Пледира подсъдимият М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание „глоба“ към минималния предвиден от закона размер.
Подсъдимият М. се възползва от правото си да не дава обяснения. По същество
заявява, че признава изложените в обвинителния акт факти и моли за наказание в
минимален размер.
С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка
:
Подсъдимият Мирослав Тодоров М. бил едноличен собственик на капитала,
управител и представляващ „МДМ - М.М." ЕООД - гр.Ловеч. Търговското дружество било
основано на 04.03.2013 г. и имало седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ж.к.
„Здравец", бл.213, вх.А, ап.40. Предмет да дейност на дружеството били производство на
хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия, външна и вътрешна търговия, посредническа,
маркетингова, лизингова, инженерингова дейност и др. /л.68, том 1/.
Свидетеката Сребрина Т. била управител на ************** ООД, което дружество
имало договор за счетоводно обслужване с „МДМ - М.М." ЕООД. Свидетелката Т. водела
счетоводството на представляваното от подъсдимия М. търговско дружество от момента на
регистрирането му на 04.03.2013 г. до 2018 г., тъй като след това подсъдимият М. спрял да
плаща задълженията си към нея за водене на счетоводството. В показанията си тя посочила,
че дружеството развивало дейност по изготвяне на тестени изделия. Били наети два обекта -
единият в гр.У., област Ловеч, а другият в гр.Я., област Ловеч. В двата обекта работели
общо около десет човека, но в определени периоди били и по-малко. В периода 2013 г. -
2014 г., в обектите били наети лица по програми от „Бюро по труда" – гр.Л.. По отношение
на тези работници имало задължение да се привеждат осигуровките по банкова сметка, като
дружеството имало собствена такава в Пощенска банка. Впоследствие всички заплати и
задължения ги бил плащал лично подсъдимият М., а свидетелката Т. превеждала наемите за
областната администрация. Не била оперирала с други парични средства на дружеството. Т.
знаела, че „МДМ - М.М." ЕООД имало големи задължения към НАП по невнесени
1

осигуровки на работниците, данък общ доход и ДДС. Тя била подавала декларациите по
чл.92 от ЗКПО до 2018 г., като всички отчети били изготвени на базата на предоставените ѝ
лично от подсъдимия М. документи.
В периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г., счетоводната дейност на търговското
дружество била извършвана от свидетеката Ц.Б. - управител на ******** ЕООД, като към
момента на сключване на договора за счетоводни услуги, финансовото състояние на „МДМ -
М.М." ЕООД било със задължения към НАП, а дружеството нямало краткотрайни и
дълготрайни материални активи.
Свидетелите В.И., Р.М. и Ю.Ц. работели в „МДМ - М.М." ЕООД, като всички
получавали редовно заплатите си лично от подсъдимия М..
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, то не е бил изследван счетоводния баланс за 2021 г., тъй като същия е следвало
да бъде подаден през 2022 година. Вещото лице не е изследвал и 2018 г., тъй като в
материалите по досъдебното производство липсвал счетоводен баланс и ОПР за тази година.
При извършена справка също така в публичните регистри на Агенцията по вписванията
липсва информация за 2018 година.
След анализа на счетоводните баланси на „МДМ - М.М." ЕООД за периода от 2014 г.
до 2020 г. експертизата констатирала, че дружеството не разполагало с дълготрайни активи,
краткотрайните били съвсем малко, а наличните парични средства в касата през изследвания
период липсвали, с изключение на 2014 година. Дружеството нямало задължения към
доставчици. Основните задължения произтичали от такива към персонала и от осигурителни
и данъчни задължения.
Водените в балансите на дружеството активи и пасиви за периода 2014 г.- 2021 г.
вкл., били следните :
Краткотрайни активи - суровини и материали през 2015 г. и 2016 г. са били 1 000 лева, а
стоки през 2020 г. са били 15 000 лева.
За периода 2015 г. – 2020 г. дружеството не разполагало с парични средства в банки,
а паричните средства в брой през 2014 г. Възлизали на 2 000 лева.
Установени били следните водени в балансите на дружеството задължения към
кредитори за периода 2014 г. – 2021 година :

ЗАДЪЛЖЕНИЯ2014201520162017201820192020

задължения към доставчици

до 1 година

над 1 година
595573 2215
Други задължения
595573 1915
до 1 година
3
над 1 година

в това число:
1111 5
към персонала
2

до 1 година 1111 5

над 1 година
471320 49
Осигурителни задължения
471320 49
до 1 година

над 1 година
1135 151
Данъчни задължения
1135 151
до 1 година

над 1 година
595573 2215
ОБЩО ЗАДЪЛЖЕНИЯ
595573 1915
общо до 1 година
3
общо над 1 година

Дружеството нямало задължения към финансови предприятия и задължения към
доставчици. Задълженията на дружеството към персонала нараствали от 1 000 лева през
2015 и 2016 години до 11 000 лева през 2017 година. През 2019 година нямало задължения
към персонала, а през 2020 г. те възлизали на 5 000 лева.
Осигурителните задължения на дружеството също нараствали, като от 4 000 лева
през 2012 г. достигнали 20 000 лева през 2017 година. През 2019 г. намалели до 4 000 лева и
отново се увеличили до 9 000 лева през 2020 година.
Данъчните задължения на дружеството от 1 000 лева през 2012 г. нарастнали до
15000 лева през 2019 г., а през 2020 г. намалели на 1 000 лева.
За периода от 2014 г. до 2017 г. общо задълженията на дружеството нарастнали от
5000 лева до 73 0000 лева.
За 2019 г. общо задълженията на дружеството намалели до 22 000 лева, от които
19000 до 1 година и 3 000 над 1 година.
За 2020 г. общо задълженията на дружеството намалели до 15 000 лева.
От счетоводните баланси на „МДМ - М.М." ЕООД за периода 2014 г. -2019 г. става
ясно, че дружеството не разполагало с дълготрайни активи, а краткотрайните не са били
достатъчни така, че при осребряването им да могат да се погасят задълженията. В този
смисъл, размерът на задълженията многократно надхвърлял активите на дружеството.
Единствено през 2020 г. сумата на задълженията е била равна на активите на дружеството.
В таблица вещото лице е изчислило и дало референтните стойности на показателите
за ликвидност, а именно :

№показателиначин на изчислениепрепоръчителни стойности
ОбщаКраткотр.активи/краткоср.задьлженияМежду 1 и 2
1
3

ликвидностСчита се, че числено значение около
2 е оптимално, но някои предприятия
оперират добре и при отношение
близко до единица.
БързаВземания+инвест.+пар.ср-ва/Между 0,5 и 1
2
ликвидносткраткоср.задължения
Общоприетата стойност на този
показател е 0,5-1,00, което
означава че тези бързоликвидни
активи трябва да осигурят 50-100%от
краткосрочните задължения.
НезабавнаВземан ия+пар. средства/теку щиМежду 0,5 и 0,7
3
ликвидностзадължения
Оптималните стойности са в
интервал 0,5-0,7. Стойности по
високи от 1 означават замразяване на
парични средства, които не се
използват ефективно в дейността.
АбсолютнаПар.средства / текущи задълженияНад 0,3
4
ликвидност
Препоръчително е стойността да не
пада под 0,3 т.е., за да е
предприятието ликвидно във всеки
момент, следва два поддържа
парични наличности покриващи
около 30% от задълженията

Във връзка с анализа на стойностите на посочените в таблицата изчислителни
коефициенти, в експертизата са били направени уточнения във връзка с икономическия
смисъл на всеки от показателите , а именно :
1. По отношение на показателите за ликвидност.
Съобразно икономическата литература коефициентите /показателите/ за ликвидност
представляват количествени характеристики и показват способността на предприятието да
изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, като в това число не се
включват разходи за бъдещи периоди, тъй като същите не представляват реален актив при
осребряването, на който биха могли да бъдат получени парични средства за удовлетворяване
на кредиторите. Основните показатели са коефициенти на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. Тези показатели отразяват възможностите на предприятието да
покрие задълженията си в даден момент, обикновено на балансова дата. В този смисъл
особено показателен е коефициента за абсолютна ликвидност, който характеризира
платежоспособността на предприятието, при положение, че падежите на текущите
задължения са близки до балансовата дата. Според експертизата, показателят за абсолютна
ликвидност не следва да се разглежда самостоятелно освен, ако не се касае за финансово
предприятие, а следва да се разглеждат в съвкупност с останалите три коефициента на
ликвидност. Също така, вещото лице е приело, че завишените стойности над 0,3 на
коефициентите на абсолютна и незабавна ликвидност, не винаги сочели за добро
имуществено състояние на предприятието, а по скоро неефективно управление на този
краткотраен актив (парични средства и финансови активи). Много често в такива случаи,
голямата парична наличност водена по баланс е фиктивна и не отговаряла на
4

действителната наличност.
Коефициентите на обща и бърза ликвидност към балансовата дата дават твърде
условна оценка за платежоспособността на предприятието, защото в техните елементи има
вероятност да са включени много бавно ликвидни и дори трудноликвидни активи.
Желателно е коефициентите за ликвидност да превишават 1 /единица/, което би означавало,
че предприятието разполага с повече краткотрайни активи от краткосрочните му задължения
балансовата дата. При това положение степента на риска предприятието да изпадне в
състояние на невъзможност да посрещне задълженията си е по-малка. Ниските стойности на
коефициента за обща ликвидност обикновено сигнализират за проблеми в текущите
разплащания.
За сравнение на четирите коефициента за ликвидност експертизата уточнява, че при
коефициента на бърза ликвидност от общата стойност на краткотрайните активи се
изключват материалните запаси и като база за изчисление остават бързоликвидните
краткосрочни активи. При коефициента за незабавна ликвидност, в сравнение с предходния
се изключват краткосрочните финансови активи и се съпоставят само паричните средства и
краткосрочните задължения.
Показателите за ликвидност отразяват възможностите на дружеството да покрие
задълженията си в даден момент. Коефициентът на обща ликвидност под единица показва,
че сумата на задълженията към датата на баланса е по-голяма от стойността на активите, т.е.
дружеството не може да покрие задължението си към определена дата. С оглед на това, за
периода 2014 г.- 2020 г. се виждало, че стойностите на показателите на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност са значително под нивото на референтните стойности,
което показвало недоброто финансово състояние на дружеството. Характерът на
финансовите затруднения на дружеството са били необратими. Същото не е било в
състояние да покрива краткосрочните си задължения в изследваните периоди. Налице е
било трайно и обективно състояние на невъзможност на дружеството да погасява
задълженията си. Дружеството не разполагало с достатъчно активи, с които да погасява
задълженията си.
Вещото лице по назначената експертиза е установило също така, че дружеството
имало изискуеми публични задължения събирани от НАП, като за целта е било образувано
изпълнително дело № 11150000438/2015 година. След наложен запор върху средства на
длъжника в каси, на 28.08.2019 г. е била иззета сума в размер на 249,90 лева. Към 21.07.2021
г. задълженията към НАП на дружеството възлизали в общ размер на 87 272,32 лева, от
които 64 750,65 лева представлявали главница и 22 521,67 лева лихви.
Дружеството не е правило плащания за погасяване на изискуемите си задължения,
тъй като е било във финансова невъзможност да погасява задълженията си, поради липса на
налични парични средства в касата и в банкови сметки.
Дружеството е направило едно единствено плащане за погасяване на изискуемо
задължение, което освен това е било принудително и епизодично, след наложен запор върху
средства в каси.
През целият изследван период от 2014 г. до 2019 г. стойността на задълженията на
дружеството е надвишавала стойността на активите му, като не е имало необходимите
средства, за да покрива задълженията си. Единствено през 2020 г. стойността на
задълженията на дружеството е била равна на стойността на активите му, т.е. можело е да
покрие задълженията си. В тази връзка, последното плащане от дружеството към доставчик
е било извършено на 17.12.2020 година.
От писмо изх.№ 1238/28.06.2021 г. на Окръжен съд гр.Ловеч става ясно, че от „МДМ
- М.М." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. Т. М., със седалище и
адрес на управление гр.Ловеч, ж.к.„Здравец", бл.213, вх.А, ап.40, не са подавали молба за
5

откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.626 от ТЗ, нито пък е било
поискано откриване на производство от кредитор срещу този търговец по реда на чл.625 от
ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.608, ал.1, т.2 от Търговския закон „Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност“. Посочената в заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, начална дата на
неплатежоспособност е 29.08.2019 година. Това е датата, на която, след наложен запор върху
средства на длъжника в каси, е била иззета сума в размер на 249,90 лева, за погасяване на
публичноправно задължение към бюджета на Република България. Така, въпреки
императивната разпоредба на чл.626, ал.1 от Търговския закон, че длъжник, който стане
неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на
производство по несъстоятелност, то подсъдимият М., като представляващ „МДМ - М.М."
ЕООД, в 30-дневен срок, считано от 29.08.2019 г., не е поискал от Окръжен съд гр.Ловеч да
открие производство по несъстоятелност.
С оглед на така установената фактическа обстановка, която настоящият състав
изцяло споделя въз основа на анализа на събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че с деянието си подсъдимият М. Т. М. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.227б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като в гр.Ловеч, в качеството си на управител,
представител и едноличен собственик на капитала на „*********" ЕООД, ЕИК *********, в
тридесет дневен срок от спиране на плащанията по изпълнение на публично-правни
задължения към бюджета на Република България, свързани с търговската му дейност,
считано от 29.08.2019 г., не е поискал от Окръжен съд гр.Ловеч да открие производство по
несъстоятелност.
Съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва от събраните по делото
доказателства, че подсъдимият М., в качеството си на управител на „*********" ЕООД, е
извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по чл.227б, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК. Осъществил е изпълнителното деяние чрез бездействие, като в 30-
дневния срок от спиране на плащанията, не е изпълнил императивно вмененото му
задължение по чл.626, ал.1 от ТЗ, да заяви пред окръжния съд по седалището на
дружеството, в случая ОС Ловеч, неплатежоспособността на същото и да поиска откриване
на производство по несъстоятелност. Съдът приема за безспорно установена и датата, от
която дружеството е било в неплатежоспособност, а именно : 29.08.2019 година. Тогава е
било последното плащане на дружеството посредством наложен запор върху средствата му
в каса, когато е била иззета сума в размер на 249,90 лева, за погасяване на публичноправно
задължение към бюджета на Република България. От тази дата плащанията от страна на
дружеството са спрели, видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза. В тази връзка, съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице, като обективно и безпристрастно изготвено, а и същото кореспондира със събраните
по делото писмени доказателства. Същото представлява един подробен финансов анализ на
дружеството и евентуалните възможности за излизането му от това състояние. За нуждите
на наказателното производство, от значение с оглед елементите от състава на повдигнатото
обвинение е било да се установи спрели ли са били плащанията на дружеството по
задължения, които е имало спрямо съконтрахенти, финансови институции, държавата и
работници и служители наети по трудови правоотношения и ако са спрели, от кой момент е
станало това. Експерта е направил задълбочено проучване на финансовото състояние на
„*********" ЕООД за периода от 2014 г. до 2020 г., като е установил, че през целия период
(с изключение на една единствена година) задълженията на дружеството са били
6

многократно по-големи от размера на активите и средствата по банкови сметки и каса.
Бездействието на подсъдимият е продължило 30 дни от спирането на плащанията,
който срок е изтекъл на 30.09.2019 г., тъй като 29.09.2019 г. е бил почивен, неработен ден.
От субективна страна подсъдимият М. е действал виновно, с пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е, че управляваното от него търговско дружество е
изпаднало в неплатежоспособност, знаел е кога последно то се е разплатило с бюджета, но
въпреки това, в императивния 30-дневен срок по чл.626, ал.1 от ТЗ не е поискал от
окръжния съд по седалището на дружеството откриването на производство по
несъстоятелност. Всички тези обстоятелства са били известни на подсъдимия, тъй като е бил
управители и едноличен собственик на капитала. В известност е бил и че срещу
дружеството има заведено изпълнително дело в НАП.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият М.М. е бил неосъждан за
престъпление от общ характер (реабилитиран – справка за съдимост, том 2, л.39). Не е бил
освобождаван и от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази
връзка същият не представлява голяма обществена опасност. Състава на престъплението, в
което е обвинен не предполага причиняването на имуществени щети. Освен това, за
деянието, което е умишлено се предвижда наказание до три години лишаване от свобода,
поради което съдът прие, че са налице условията на чл.78а от НК и подсъдимият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил с постоянно
местоживеене, не е осъждан за престъпления от общ характер, не е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради
което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще действа
предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от
НК.
Съдът, като отчете изложените обстоятелства прие, че М. Т. М. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.227б, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК и му се наложи административно наказание – глоба, в размер на 1 000
лева, която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът
съобрази предмета на престъплението, както и семейното и материалното му положение, а
също и че така ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото, съдът осъди подсъдимия М. Т. М. да заплати на ОД на
МВР Ловеч сумата 507,00 лева, представляваща направени по досъдебното производство
разноски.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
7

Номер на акта:	2
Дата:	25 януари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия:	Георги Бойчев Христов

Дело:	20214310201060
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1060/2021 на Районен съд - Ловеч

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите