О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 260764
23.03.2021г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание на 23.03.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното
от съдия Михова в.ч.гр.дело № 774 по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Мого България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Изток“,
бул. „Доктор Г.М. Димитров“ № 16-А, представляван от И.Г., чрез пълномощника юрк. К., срещу
Определение № 260330 от 14.01.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 13250 по описа
за 2020 г. на РС Пловдив, с което е
обезсилена издадената в полза на жалбоподателя Заповед № 260841/15.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и прекратено
производството по делото.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение с искане за неговата отмяна като се сочи, че
жалбоподателят е спазил предвидения от закона едномесечен срок за предявяване
на иска си по реда на чл.422 от ГПК както и за представяне на доказателства за
това пред заповедния съд, изпратени чрез куриерска фирма на 08.01.2021г.
Пловдивският
окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването.
Поради изложеното същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна.
По
ч.гр.д.№ 13250 по описа за 2020 г. на РС Пловдив е
издадена в полза на „Мого България“ ООД,
ЕИК *********, Заповед №
260841/15.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , връчена на
длъжника П. Т.П. на 09.11.2020г., който в срока по чл.414 от ГПК на
18.11.2020г. е депозирал възражение срещу заповедта.
С
Разпореждане от 19.11.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск относно вземането си в едномесечен срок,
както и му е указал, че ако не представи доказателства за предявяване на иска в
посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Това разпореждане е
съобщено на заявителя на 11.12.2020 г.
На
14.01.2021 г. е постановено обжалваното определение, с което заповедният съд е
обезсилил издадената заповед на осн.чл.415, ал.5 от ГПК.На същата дата е постъпила в
регистратурата на РС-Пловдив и молба от заявителя, с която представя
доказателства за предявен иск за установяване на вземането си , която молба
видно от приложената товарителница е била изпратена на 08.01.2021г. чрез
куриерска фирма „Спиди“.
Съгласно
чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат когато изпращането на
документите е станало по пощата, която разпоредба следва да се приложи и за
случаите на изпратени документи по куриерска служба /Определение № 594 от
20.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 3163/2013 г. на ВКС/.
В
процесния случай срокът за подаване на исковата молба
по реда на чл.422 от ГПК и за представянето на доказателства пред заповедния
съд е спазен, тъй като последният ден от
срока за изпълнение на разпореждането на заповедния съд е 11.01.2021 г.
-понеделник , присъствен ден. С оглед на изложеното въззивният
съд намира, че заявителят „Мого България“
ООД, ЕИК ********* е депозирал в
срок /на 08.01.2021г./ иска по реда на
чл.422 от ГПК за установяване на вземането си, както е и представил
доказателства за това в заповедното производство.
Ето
защо, съдът намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на заповедта за
изпълнение, което прави обжалваното определение на ПдРС
незаконосъобразно и като такова ще бъде отменено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260330 от 14.01.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 13250 по описа за 2020 г. на РС Пловдив, с което е обезсилена издадената в полза на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, Заповед №
260841/15.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и прекратено
производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/