Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 20.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ
СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдия Митева АНД № 1541 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г. и за да
се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***”
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул. „***” № *,
представлявано от изпълнителния директор Т.И.Г., чрез адвокат Т.В.А. от САК,
със съдебен адрес:***, партер, офис 6, срещу Наказателно постановление № * г., издадено
от Началника на Регионален отдел „***” /ГД МН/ към Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на „*” АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Д*,
бул. „***” № *, представлявано от изпълнителния директор Т.И.Г., за нарушение
по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/, на основание
чл. 85, ал. 2 от ЗИ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/
лева.
С жалбата се иска наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание се представлява от В*Т*С* - алник на Регионален отдел „Метрологичен
надзор Североизточна България” в Главна дирекция „Метрологичен надзор” при
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На *** г. в интервала от 11:00 до
11:10 часа, свидетелите Н.Д.Д. и Д.А.Ж. извършили надзорна проверка в обект -
водопроводно отклонение с водомерен възел в санитарно помещение на заведение за
бързо хранене в гр. Д*, бул. „*” № *. Известно е, че дружеството, което
осъществява присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и водоснабдяване с вода за
питейно-битови, стопански и обществени нужди на територията на гр. Д* е „*” АД.
В тази връзка свидетелите приели, че монтираният водомер във водопроводно
отклонение на посочения обект се използва от същото дружество за непрекъснато
измерване на обема на доставената вода, която преминава през водомера с цел
осъществяване на търговски плащания, с оглед на което средството за
измерване-водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.
При проверката се установило, че за
непрекъснато измерване на обема на вода, с цел осъществяване на търговски
плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, „***” АД, на описания обект за абонат – „***”
ЕООД с абонатен № *, използва водомер с идентификационен номер *, производител
„Б*”, с номинален разход Qn =5 m3/h. Водомерът е в употреба, тъй
като е монтиран на водопроводно отклонение с водомерен възел в санитарно
помещение на заведение за бързо хранене на посочения адрес, свързан е към
водоснабдителната мрежа и осигурява подаване на питейна вода към водопроводната
инсталация на абоната.
Във връзка с извършване на
надзорната проверка и на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗИ, търговецът представил
следните документи: заверено копие от карнета за отчитане показанието на
водомера /Приложение 1 към акт № ВН 483/10.08.2017 г., в който за потребителя „**”
ЕООД с абонатен № **за водомер № * са вписани ежемесечните отчети на показанията
му до месец юни 2017 г. и заверено копие на фактура № **** г. /Приложение 2 от
акта/, с която е начислено изразходваното количество вода от 04.05.2017 г. до 15.06.2017
г. Видно от фактурата, въз основа на обявените резултати от измерванията
/Приложение 1/ е пресметната разлика от показанията на водомера, т. е. изчислен
е обема на доставената и консумирана от абоната вода и е начислена дължимата
сума за плащане на абоната.
В съответствие с така
установеното, проверяващите достигнали до извода, че водомерът се използва
правилно и по предназначение от „***” АД за непрекъснато измерване на обема на
доставената вода за абоната „***” ЕООД с абонатен № *, с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ.
При извършената надзорна проверка
свидетелите Д. и Ж. установили, че върху описания водомер е поставен знак за
последваща проверка, съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИПМК/, Приложение № 52 от
наредбата и представлява оловна пломба с отпечатък: върху едната страна на
пломбата – индивидуалния номер на проверителя 08402, а от другата – горната
част на знака за последваща проверка, заедно с последните две цифри от годината
на извършване на проверката 11, т. е., последващата проверка е била извършена
през 2011 г.
Последваща проверка за водомери с
номинален разход Qn ≤ 15 m3 се извършва на всеки пет години,
която периодичност към датата на проверката е била определена в Заповед №
А-791/30.09.2015 г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр. 85/2015 г./,
издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Такава периодичност е била
определена и със Заповед № А-412/16.08.2004 г. на председателя на ДАМТН,
издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ и която заповед е била публикувана в
Официалния бюлетин на ДАМТН. Следователно по отношение на посочения водомер
5-годишният срок е изтекъл на 31.12.2016 г. и след тази дата на водомера,
намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена последваща проверка и да се
удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от НСИКПМК.
При надзорната проверка на 06.06.2017
г. свидетелите Д. и Ж. извършили външен оглед на процесния водомер за наличие
на знак за последваща проверка и установили, че върху водомера няма поставен
знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал.
1 от ЗИ, удостоверяващ извършването на последваща проверка.
Достъпът до обекта – водопроводно
отклонение с водомерен възел на посочения адрес е бил осигурен от С*В*Г* – отчетник
измервателни уреди при „*” АД и надзорната проверка е била извършена в нейно
присъствие.
Резултатът от проверката бил
обективиран във фиш от надзорна проверка на лицата, които доставят електрическа
енергия или вода, който фиш бил подписан от проверяващите – свидетелите Н.Д. и Д.Ж.,
както и от присъствалата на проверката С*Г*.
Въз основа на представените документи и така установената фактическа обстановка, св. Д. образувал административно-наказателно производство срещу жалбоподателя, съставяйки в присъствието на св. Ж. АУАН № ВН *** г., в който приел, че на *** г. използвайки за непрекъснато измерване на обема на водата, която преминава през описания водомер, намиращ се в гр. Добрич на посочения адрес, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка, „***” АД е извършило нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
С писмо с изх. № *** г. /л. 16/,
представляващият „*” АД – Д*Р*Р* е бил поканен да се яви лично /или да се яви
изрично упълномощено от него чрез нотариално заверено пълномощно лице/ в
Регионален отдел „*” на ГД „***”, гр. В*, ул. „* № *, етаж *, стая *, на *** г.
от 10:00 ч. до 12:00 часа за съставяне и връчване на преписи от актове за
установяване на административни нарушения. Поканата е била получена на
31.07.2017 г. от длъжностно лице на търговското дружество С*Ж*, което
обстоятелство е било удостоверено посредством подписа й /л. 7/.
На *** г. М*Г*– технически
секретар при санкционирания търговец, се явила в Регионален отдел „***” на ГД „*”,
гр. В*, ул. „*” № *, етаж *, стая *, като представила нотариално заверено
пълномощно /рег. № 6459/09.08.2017 г. на нотариус Д*Б* – рег. № 535 на
Нотариалната камара/, по силата на което Д*Р*Р*, в качеството си на
изпълнителен директор на „*” АД, я упълномощава да получи съставени преписи от
актове за установяване на административни наказания.
Така АУАН бил съставен в
присъствие на упълномощеното лице, връчен е по надлежния ред именно на
Георгиева, в качеството й на пълномощник, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал.
5 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на * г. било издадено и процесното НП, в което наказващият орган
възприел описаната в акта фактическа обстановка, квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 44, т. 4, във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ и на основание чл. 85, ал. 2 от ЗИ наложил имуществена санкция в размер от 200 лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели Н.Д.Д. и Д.А.Ж., както и от приложените по делото
доказателства: копие от
известие за доставяне; АУАН № ВН * г.;
копие от карнет на аб. № *, партиден № ***; фактура-копие *** г.;
наказателно постановление № *** г.; известие за
доставяне; заповед № *** г.; заповед № *** г.; обратна разписка; фиш от надзорна проверка на
лицата, които доставят ел. енергия или вода.
Анализът на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства води съда до следния извод от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗИ „Лицата, които използват средства за
измерване, са длъжни: 4. да не използват средства за измерване без знаците по чл. 43, ал. 1”,
съгласно който „Последваща
проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява
със знаци за последваща проверка.”
Доколкото жалбоподателят се явява
доставчик на вода на територията, на която е извършена проверката, като за
целта използва средства за измерване на доставеното количество вода /водомери/,
то несъмнено същият е субект, годен да носи административно-наказателна
отговорност по смисъла на Закона за измерванията. Именно от този закон
произтичат и задълженията на субекта, като в случая нарушението се изразява в
използване на средство за измерване без знак, удостоверяващ извършена
последваща проверка.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението /дата, място и начин на извършване/ са установени
от свидетелите Н.Д.Д. и Д.А.Ж., които пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на надзорната проверка и чийто показания са
последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. От събраните
гласни доказателства и от приобщените писмени документи съдим, че в момента на
проверката жалбоподателят е използвал конкретно описаното средство за
измерване. Видно от приложения карнет и фактура, въз основа на измереното от
средството количество вода, е начислена и съответна сума за плащане, с което се
удостоверява, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си да достави
определено количество вода, а за абоната е възникнало аналогично задължение да
я заплати.
Пак от събраните доказателства се
удостоверява, че средството за измерване не е било предмет на последваща
проверка, доколкото върху него не се намира съответен знак за това.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
нарушение по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ за доказано по безспорен и
категоричен начин, като материалната норма е определена правилно и съответства
на установеното нарушение.
От процесуална гледна точка съдът
намира, че АУАН № ВН 483 от 10.08.2017 г. АУАН е съставен от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от
Закона за измерванията /ЗИ/ и приложената по делото Заповед № А-333/10.05.2017
г. на и. д. Председател на ДАМТН в присъствие на упълномощен представител на
търговеца, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен
е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставяне на акта пълномощникът на юридическото лице не се е възползвал от
правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
било депозирано писмено възражение по акта.
АУАН е съставен в определените от
закона срокове по чл. 34 от ЗАНН. Тези срокове са два и започват да текат от
два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на
нарушението. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от
ІІ колегия на ВАК сроковете са давностни и тяхната продължителност зависи от
вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една
година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В
настоящия случай нарушението, респективно и нарушителят са били открити при
извършената на 06.06.2017 г. надзорна проверка. В случая се касае за т. нар. в
теорията „продължено нарушение”, т. е. такова, което се извършва непрекъснато
във времето и продължава до неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на конкретното
нарушение започва да се осъществява с изтичането на 31.12.2016 г. на 5-годишния
срок и продължава до момента на извършване на последващата проверка или
образуване на административно-наказателното производство. Нарушението е било
прекратено със съставянето на 10.08.2017 г. на АУАН, който е поставил и
началото на административно-наказателното производство. При съпоставка на тези
дати – датата на откриване на нарушението и нарушителя - 06.06.2017 г., и
датата на образуване на административно наказателното производство - 10.08.2017
г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът
не споделя доводите на жалбоподателя, че било нарушено правото му на защита,
тъй като не бил ясен моментът на извършване на нарушението, кога е възникнало
задължението за последваща проверка на водомера, в какъв срок е следвало да се
направи това, кога е изтекъл този срок и от кога с бездействието си
жалбоподателят е осъществил състава на визираното в наказателното постановление
нарушение. Имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в
пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното
постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило
объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно
– за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и
незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е
инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление
нарушение.
Доколкото с АУАН е ангажирана
административно-наказателната отговорност на юридическо лице /ЮЛ/, а не на
физическо лице /ФЛ/, то в настоящия случай наказано лице се явява „*” АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул. „***” № *, представлявано към
датата на съставяне на акта от Д*Р*Р*, а не конкретно определено физическо
лице. Характерна особеност при ангажиране на имуществената отговорност на ЮЛ е
обстоятелството, че съставеният АУАН се връчва на представляващия дружеството
или на упълномощено от него лице. Ето защо абсолютно законосъобразно, актосъставителят
е връчил АУАН на М*К*Г*, в качеството на пълномощник на санкционираното ЮЛ. С
оглед на изложеното съдът не споделя доводите, изложени в жалбата за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно връчване на АУАН и
за нарушено право на защита.
При съставяне на АУАН е спазена и
процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите,
съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. От разпита на актосъставителя Н.Д.Д. и св. Д.А.Ж.
се установява, че и двамата са очевидци на нарушението, тъй като същите в
качеството си на длъжностни лица от ГДМН са констатирали самото нарушение,
предмет на настоящото дело. От показанията на св. Д. и св. Ж.
се установява, че същите непосредствено са възприели извършеното нарушение.
Показанията на двамата свидетели се непротиворечиви и описаното от тях
нарушение на Закона за измерванията, извършено от страна на жалбоподателя е в
резултат на непосредствени възприятия. И тъй като на проверката не е
присъствало трето длъжностно лице от ГДМН, правилно и законосъобразно,
съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като втори свидетел в АУАН е
вписана С.В.Д., за която изрично е отбелязано, че е свидетел на съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Вписването в АУАН на
свидетел, който не е присъствал при извършване или установяване на нарушението
обаче не е процесуално нарушение, още повече пък и съществено такова, тъй като
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН повелява, че при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В
тази насока е и константната съдебна практика, поради което не могат да бъдат
споделени доводите на пълномощника на жалбоподателя, че е налице съществено
процесуално нарушение, опорочаващо издаденото наказателно постановление до
степен, обуславяща неговата отмяна, тъй като на проверката не били присъствали
поне двама свидетели.
Наказателното постановление е
издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗИ и
приложената по делото Заповед № А-331 от 10.05.2017 г. на и. д. Председател на
ДАМТН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата. Законосъобразно за
извършеното нарушение е санкционирано ЮЛ. Отговорността, която законът възлага
на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Относно наведените в жалбата
доводи за липса на реквизити в АУАН и в НП, съобразно чл. 42 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН:
В АУАН и в НП като нарушени са
вписани нормите на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за
измерванията. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства
безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 44,
т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
В разглеждания случай, въззивната
инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни
обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение
на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията. И
актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които
е било извършено нарушението. В акта са описани всички факти и обстоятелства,
които са от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност
на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН.
Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 44, т. 4 във
вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като правилна правна квалификация на деянието е
посочена и в процесното наказателно постановление.
В този смисъл съдът не споделя
доводите, наведени пред настоящата инстанция, за липса на реквизити в АУАН и в
НП, съобразно чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както и че в АУАН и
в НП липсвало описание на релевантни обстоятелства – използване на измервателното
устройство, заплатени сметки за потребена вода, нейното количество и време на
ползване, което водело до необоснованост на констатациите за извършено
нарушение. Напротив, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано с всички
негови съставомерни признаци и това описание и съответно правна квалификация,
не създават никаква неяснота, за какво точно нарушение е санкционирано
дружеството. В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е описано къде, кога и в кой
обект наказаното лице използва средство за измерване – водомер, с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за
последваща проверка на средството за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от
ЗИ.
Посочената като нарушена
разпоредба на чл. 44, т. 4 от ЗИ задължава лицата, които използват средства за
измерване, да не използват такива без знаците по чл. 35 – знак за одобрен тип
средство за измерване, по чл. 39, ал. 1 – знак за първоначална проверка или по
чл. 43, ал. 1 – знак за последваща проверка, ако такава е била извършена, т. е.
по същество забранява използването на средства за измерване без такива знаци,
като в конкретния случай се касае безспорно за знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
Относно наложеното наказание:
Съгласно нормата на чл. 85, ал. 2
от ЗИ физическо лице, което не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва
с глоба от 100 до 300 лева, като за същото нарушение, когато е извършено от
едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до
500 лева.
Правилно наказващият орган е
приложил санкционната норма на чл. 85, ал. 2 от ЗИ в частта й относно
санкцията, предвидена за юридическите лица. Предвидената имуществена санкция по
чл. 85 ал. 2 от ЗИ е в размер от 200 до 500 лв. Наложената имуществена санкция
е в минималния, предвиден в закона размер, като не подлежи на преразглеждане от
съда.
Неоснователно е и направеното
възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението
представлява маловажен случай, по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния
вид. Т. е. маловажността е конкретна преценка на степента на обществената
опасност на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. В действителност
липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които
да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме,
че нарушението е първо по ред. Изхождайки от това съображение обаче не може да
се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението
на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на
съответния текст от Закона за измерванията, респ., всяко първо нарушение при
осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е
маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя
за този вид деяния. От друга страна фактът, че нарушението е първо и
дружеството няма извършени други нарушения е по съществото си смекчаващо отговорността
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при
преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не
представлява административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Следва да се има предвид и
значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени
отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на
измерванията. В случая се касае за нарушение на норми, които гарантират точност
и достоверност на измерванията. Касае се да средство за измерване /водомер/ на потребена
вода с цел осъществяване на търговски плащания по чл. 5 от ЗИ, поради което и
дума не може да става за маловажен случай.
В този смисъл становището на
административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за приложението
на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно.
С оглед изложеното, съдът намира,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № *** г., издадено от Началника на Регионален отдел „***” на
Главна Дирекция „***” /ГД МН/ към
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „*” АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул. „*” № *, представлявано
от изпълнителния директор Т.И.Г., за нарушение по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал.
1 от Закона за измерванията /ЗИ/, на основание чл. 85, ал. 2 от ЗИ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: /Галя Митева/