№ 445 / 14.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....трети наказателен състав в публично
заседание на 14 октомври........……..………….…..………………………….
през две хиляди и деветнадесета година...........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова………….......................…и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………....….................АН дело 993 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000008/ 17.01.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на И.А.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.1 и 2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.А.И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата. Представя и писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят И.И. е съставен АУАН, за това, че на 07.01.2019г. около 07.30 часа в град Монтана, ул.”ц. Б. I.” управлявал личния си лек автомобил „Ф. Ц. М.”, с рег.№ XXXX , като на кръстовището с бул.”Ал.Стамблолийски” не съобразява поведението си с пътесн знак В2 и не пропуска приближаващият се от дясната му страна и движещ се по пътя с предимство лек автомобил „Хюндай Акорд” с рег.№ XXXX , с водач Д. И.Д., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, като го блъска странично. От реализираното ПТП са нанесени материални щети по двете МПС-та. Водачите са изпробвани за употреба на алкохол с Алкотест 7510 ARBB-0007 и пробата е отрицателна. Жалбоподателят И. не уведомява органите на МВР и напуска мястото на произшествието.
Актосъставителят К.Г.Д. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта В.М.В. счели, че поведението на жалбоподателя съставлява нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП-не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, като причинява ПТП и нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП-нарушава задълженията си като участник в ПТП.
Предвид на това съставили на жалбоподателя И. АУАН от същата дата, като му го предявили лично. Жалбоподателят не направил възражения. В срокът по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят написал възражения – арг.л.13 от делото, с които оспорил констатираното. Навел доводи, че не е извършил нарушенията, които са му вменени, поради което и неправилно му е съставен АУАН. Навежда още доводи, че получил обяснение от лице возещо се в другото МПС, с което е реализирано произшествието, че се е обадила на тел.112 и от там са я уверили, че МВР няма да посети ПТП.
Административнонаказващият орган приел възраженията за неоснователни и издал атакуваното НП, с което на жалбоподателя били наложени и съответните наказания.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Жалбоподателят оспорва констатираното в АУАН и НП. Твърди още, че атакуваното НП е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка.
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил деяния, които по смисъла на чл.6 от АНН да съставляват административни нарушения, правилно ли са определени нарушените и санкционните норми, допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила, правилно ли е определен размера на всяко едно от наложените наказания.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаните деяния в съставеният против жалбоподателя акт съдържат всички обективни и субективни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че И.И. е извършил посочените административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове /какъвто е настоящият/ имат доказателствена сила до установяване на противното. В конкретният случай жалбоподателят по никакъв начин не доказа твърденията си изложени в жалбата.
Съдът намира възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство за неоснователно.
Факта, че трето лице от автомобила, с което е реализирано ПТП е уверило жалбоподателя, че след подаден сигнал на тел.112 е разбрало, че МВР няма да посети мястото на произшествието е твърде несериозно твърдение. Дори и да се презюмира, че това е вярно, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, видно от неговото ЕГН и човек с житейски опит, поради което би следвало да знае правилата за движение по пътищата, както и какво следва да е поведение при настъпило ПТП.
Наведени бяха доводи, служителите на КАТ, установили жалбоподателя като нарушител са му съставили АУАН след работното си време, което по някакъв начин прави неверни констатациите в същия. Видно от показанията на разпитания в хода на настоящето производство свидетел В. се установява, че „...Когато ни изтича смяната си доработваме ПТП-то, тъй като е постъпил сигнал преди това. След 8 ч. не можем да вземаме ПТП на новата смяна и затова след като водачът е напуснал ПТП, извикан е и е съпроводен от нас до КАТ, за да си довършим ПТП-то и новата смяна да си вземе автомобила, за да постъпи наряд. ...”. В тази насока са събраните и писмени доказателства – ежедневна ведомост.
Видно от приложения по делото протокол за ПТП-арг.36 от делото се установява с точност фактическата обстановка, при която е реализирано ПТП, местоположението на автомобилите и последиците от него. С абсолютна точност са вписани и причинените материални щети по автомобилите.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Наказанието по чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.1 и 2 от ЗДвП е правилно индивидуализирано и не подлежи на изменение. То е определено в минималния предвиден в закона размер. При определяне размера на наказанието по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП обаче съдът намира, че наказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че няма данни да е наказван до сега за допуснати нарушения на ЗДвП. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН, а именно наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100.00 лева да бъдат намалени на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца и глоба от 50.00 лв.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-000008/ 17.01.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на И.А.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 50.00 лева, а в останалата част досежно наложеното наказание на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева го ПОТВЪРЖДАВА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: