№ 1175
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100901267 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.694 от ТЗ.
Ищецът Национална агенция по приходите поддържа, че с решение №260074 от
27.01.2022 г., постановено по т. д. 705/2021 г. на Софийски градски съд, вписано по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20220128145042 е открито производство по
несъстоятелност срещу „Д.“ ЕООД. Поддържа, че под №20220322074430 по партидата на
„Д.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредитори на тьрговеца,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публични вземания,
предявени с молба изх. № М-24-28-741/21#15/22.02.2022 г. Срещу списъка твърди, че е
депозирал възражение изх.№ м-24-28-741/21#16 от 29.03.2022 г. срещу определената от
синдика поредност на удовлетворяване на част от приетите публичните вземания, което е
оставено без уважение с определение № 261679 от 22.06.2022 г., постановено по т. д.
705/2021 г. по описа на Софийски градски съд, вписано под № 20220622175528 в ТР.
Предвид горното с исковата молба предявяване иск за установяване на поредност на
удовлетворяване на публични вземания в в общ размер на 273 493,00 лв., от които 229
066,50 лв. - главници и 44 426,50 лв. - лихви, изчислени до 03.02.2022 г. Твърди, че тези
публични вземания са за данъци и задължителни осигурителни вноски и са от категорията
на обезпечените по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и като
такива се ползват от предвидената в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ привилегия на удовлетворяване.
Поддържа, че за обезпечаване събирането на част от предявените публични вземания са
наложени обезпечителни мерки със следните постановления: 1. Постановление изх. №
С200022-022-0066294/28.09.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което е наложен зацор върху налични и
1
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, в
търговска банка на територията на страната, описана в посоченото постановление, който
запор е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2022022100658; 2.
Постановление изх. № С200022-023-0000675/26.02.2020 г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, в търговска банка на територията на страната, описана в
посоченото постановление, вписан в Централния регистър на особените залози под №
2022022100490, като с постановление изх.№ С200022-139-0001344/09.07.2020 г. е
продължено действието на наложените предварителни обезцечителни мерки с
Постановление изх. No С200022-023- 0000675/26.02.2020 г.; 3/ Постановление изх. №
С210022-023-0000434/12.02.2021 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки,
издадено от публичен изпълнител при тд на НАП София, с което е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, в търговска банка на територията на страната, описана в посоченото
постановление. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под N2
2022022100712, а с Постановление изх. № С210022-139-0000973/12.05.2021 г. е продължено
действието на наложените предварителни обезпечителни мерки. Запорът е вписан в
Централния регистър на особените залози под № 2022022100751. Ищецът поддържа, че
съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със
запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително
удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото
имущество, а видно от приложено към молбата Удостоверение № 1498642/21.02.2022 г.,
издадено от ЦРОЗ, цитираните постановления за налагане на обезпечителни мерки по реда
на ДОПК са вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ. Допълнителна искова молба
ищецът НАП не е подал. В хода на производството поддържа исковата си претенция чрез
процесуалния си представител – експерт Колева като претендира уважаването на исковете и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Д.“ ЕООД е подал писмен отговор от 09.08.2022., в който сочи, че счита
исковата молба за основателна и че същата следва да бъде уважена. Не оспорва, че с
цитираните постановления за налагане на обезпечителни мерки по отношение на банковите
сметки и авоари на дружеството са били наложени три запора за обезпечение на публични
задължения на същото, а видно от приложеното удостоверение No 1498642/21.02.2022 г.,
въпросните запори са били вписани по надлежен ред в ЦРОЗ. Поддържа, че ищецът
безспорно има качеството на обезпечен кредитор, който в съответствие с разпоредбата на
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ следва да се удовлетвори по предпочитание, в случай че бъде
осребрено някакво имущество на длъжника и бъде изготвена сметка за разпределение. Не
2
споделя изложеното от съда по несъстоятелността в постановеното от него Определение No
261679/22.06.2022 г., че посоченият текст от закона бил по същество неприложим.
Разпоредбата на чл. 722, ал. 1 от ТЗ има императивен характер и същата не може да бъде
тълкувана разширително или корективно. След като законодателят изрично е предвидил и то
с императивна норма, че кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан по реда на
303, се удовлетворява предпочтително от получената сума при реализацията на
обезпечението, това означава, че при осъществяване на предвидения фактически състав,
следва да намерят реализация и предвидените в същата норма последици. В хода на
производството не изпраща представител и не се явява в съдебно заседание.
Ответникът – синдика на дружеството Д. С. оспорва иска като неоснователен по
доводи, подробно изложени в писмения отговор от 04.08.2022г. Счита, че процесните
вземания в общ размер от 273 493,00 лева не се ползват от привилегията по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ, защото съгласно чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ наложените в изпълнителни производства
запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на масата на несъстоятелността.
Поддържа, че запорите са са вписани в ЦРОЗ едва на 21 февруари 2022 г., тоест след
откриване на производството по несъстоятелноет с Решение № 260074/27 януари 2022 г. по
т.д.№ 705/2021 г. Цитира подробно съдебна практика в подкрепа на твърденията си и сочи,
че същността на запора като обезпечителна мярка е насочена към това да запази
имуществото в патримониума на длъжника, а вписването в ЦРОЗ урежда само
конкуренцията с други кредитори, които биха могли да изпълняват по друг ред, извън
производството по несъстоятелност (в случая - чрез частното изпълнение по ЗОЗ, на
основание чл. 43 от ЗОЗ), но според синдика запорът не е вещна тежеет, за разлика от
ипотеката и залогьт. Запорът не дава други права на кредитора, освен това да се позове на
непротивопоставимост на разпоредителни действия с предмета на запора, извършени след
вписване на обезпечителната мярка и затова запорът не може да бъде приет като
обезпечение в рамките на производството по несъстоятелност. В хода на производството не
изразява становище.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 260074 от 27.01.2022 г., постановено по т. д. 705/2021 г. на Софийски
градски съд, вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20220128145042 е
открито производство по несъстоятелност срещу „Д.“ ЕООД. Следователно от тази дата
текат сроковете за предявяване на вземания.
С молба изх. № М-24-28-741/21#15/22.02.2022 г. НАП са предявили вземания, като
самата молба и приложенията към нея са представени на стр.6 и следващите от делото. Под
№ 20220322074430 по партидата на „Д.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите
вземания на кредитори на тьрговеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са
включени публични вземания, като поредността им е по чл. 722, ал.1 т.6 от ТЗ. С
представеното възражение на стр.50 и следващите от делото, НАП е оспорил списъка, като с
определение № 261679 от 22.06.2022 г., постановено по т. д. № 705/2021 г. по описа на
3
Софийски градски съд, вписано под № 20220622175528 по партидата на длъжника в
ТРРЮЛНЦ, възражението е оставено без уважение.
С исковата молба е представен ревизионен акт от 19.06.2020г., който е за
несъстоятелното дружество по ЗДДС за периода от 01.06.2018г. до 31.07.2019г., по който са
установени задължения за довнасяне в общ размер на 311 163,91 лв. и лихви за просрочие в
размер на 39 862,42 лв., а с втория представен ревизионен акт от 28.04.2021г. са установени
за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020г. задължения за довнасяне общо в размер на
125 546,32 лв. и лихви в размер на 16275,11 лв. На стр. 25 и следващите от делото са
представени декларациите обр.6 за процесните периоди, а на стр. 40 и следващите –
постановление за налагане на обезпечителни мерки. Съгласно представеното постановление
изх. № С200022-022-0066294/28.09.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП София, е наложен зацор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, в
търговска банка на територията на страната, като задълженията са по посоченото
изпълнително дело №*********/2020г. в общ размер на 109 198,89 лв. С постановление №
С200022-023-0000675/26.02.2020 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, в търговска банка на територията на страната, като вземанията са в
предполагаем размер от 206 510,82 лв., във връзка с ревизия по описаната заповед за
възлагането й от 08.11.2019г. С постановление с № С200022-139-0001344/09.07.2020 г. е
продължено действието на наложените предварителни обезцечителни мерки с
Постановление изх. No С200022-023- 0000675/26.02.2020 г. С постановление № С210022-
023-0000434/12.02.2021 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, в
търговска банка на територията на страната, като предполагаемото вземане е в размер на
138 961,56 лв. и е във връзка с ревизия по заповед за възлагане от 18.12.2020г. С
представеното на стр. 44 от делото постановление № С210022-139-0000973/12.05.2021 г. е
продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по
гореописаното постановление.
На стр. 45 от делото е представено удостоверение №1498642/21.02.2022г. от
Централния регистър на Особените залози, от които е видно какви са вписванията по
партидата на „Д.“ ЕООД и е видно, че всички вписвания на запор на имущество от НАП по
описаните разпореждания са от дата 21.02.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Предявеният иск по чл. 694 от ТЗ е допустим, тъй като са налице специалните
процесуални предпоставки за горното. Ищецът-кредитор НАП като представител на
Държавата е предявил в производството по несъстоятелност вземания срещу
несъстоятелния длъжник, като по молбата му синдикът на дружеството е изготвил и обявил
списък в ТР. В срок от обявяване на списъка е постъпило възражение от НАП срещу
определената поредност на вземанията му, а именно по чл. 722, ал.1 т.6 от ТЗ, вместо
претендираната по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ, като с определение на съда по несъстоятелността
под № 261679 от 22.06.2022 г., постановено по т. д. № 705/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, вписано под № 20220622175528 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ,
възражението е оставено без уважение. Исковата молба е подадена по пощата на
04.07.2022г., което е в законоустановения двуседмичен срок от обявяването на акта в ТР и
следователно искът е процесуално допустим.
Спорният въпрос е дали приетите вземания на кредитора –ищец следва да са с
поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ, както се претендира от него или с
приетата от синдика поредност по чл. 722, ал.1 т.6 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. в ред първи се удовлетворяват
вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози – от получената сума при реализация на обезпечението.
В разпоредбата на чл. 121, ал.1 от ДОПК е предвидено, че в хода на ревизията или
при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от
публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие
на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 на същата разпоредба
мерките се налагат с постановление. Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.4 ДОПК, когато в
срок до четири месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е
издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен
ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по
местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка.
Вземанията върху имущество, за което е наложен залог, ипотека, запор или възбрана,
както и запор, вписан по реда на ЗОЗ, се удовлетворяват предпочтително когато се
реализира продажбата на обезпеченото имущество по силата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. По
отношение на запора, вписан по реда на ЗОЗ се приема в практиката, че вписването на този
запор има за цел да противопостави правата на лицето, в чиято полза е вписан на правата на
кредитора, в чиято полза е учреден особен залог върху имуществото. Залогът, вписан след
запора върху същото имущество, не може да се противопостави на правата на вписалия
запора по силата на чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. Вписването на обезпечителните
мерки, конкретно запор, по реда на ЗОЗ имат за цел не право на предпочтително
удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително
реализиране на заложното право. С оглед чл. 32 а от ЗОЗ, вписването на насочване на
5
принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява към изпълнение от заложния
кредитор. Този извод следва от нормите от индивидуалното принудително изпълнение, чл.
459, ал. 1 вр. чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, така както са разяснени в т. 7 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл.
194, ал. 5 ДОПК/.Следва изрично да се съобрази и разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ,
предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на наложените в
изпълнителното производство запори и възбрани, и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която
изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ,
съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или
запорирана вещ. Контантно в съдебната практика се приема, че
наложените запори по реда на ДОПК, дори и вписани по реда на Закона за особените
залози, не създават привилегия за удовлетворяване на държавата по смисъла на посочената
разпоредба, като разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ следва да се тълкува корективно,
като се отчете фактът, че по реда на ЗОЗ не е предвидено вписване на възбрана, и че
вписаните по реда на ЗОЗ запори представляват по своя характер обезпечителни мерки, а не
обезпечения, каквито са залогът и ипотеката, а с наложените обезпечителни мерки се
забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с определено имущество, като
тези действия са непротивопоставими на другите кредитори (чл. 451 ГПК); различни са
правните последици на обезпечителните мерки и на обезпеченията - съгласно чл. 195, ал. 2
ДОПК, целта на обезпечителните мерки е да обезпечат събирането на публичните
задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква право на предпочтително
удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото. Следователно сам по себе
си фактът, че за публичните вземания са наложени запори, вписани по ЗОЗ не създава право
на предпочтително удовлетворение, а в конкретния случай е видно безспорно от данните, че
запорите не са били вписани към датата на откриване на производството по
несъстоятелност. За да се ползват с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
вземанията трябва да са не само възникнали, но и да са обезпечени задължително преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което се отнася в
пълна степен за вписания по реда на ЗОЗ запор, като вписването му трябва да предхожда
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В случая видно от
данните по делото решението за откриване на производството по несъстоятелност е от
27.01.2022г., а всички вписани запори по ПОМ на НАП са вписани на 21.02.2022г., т.е. не са
налице законоустановените предпоставки, доколкото вписването на запорите в ЗОЗ следва
откриването на производството по несъстоятелност и не може да се приеме, че се касае за
вземания, които са били обезпечени по надлежния ред към датата на откриване на
производството, за да се ползват от привилегията по т.1 на чл. 722, ал.1 от ТЗ. Както
изрично приема и ВКС в константната си практика, „няма необходимост от разяснения, че
запорът, вписан в ЦРОЗ, след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника,
не може да създаде ред за удовлетворение съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични
вземания“, изрично в определение № 238/10.05.2021г. по т.д.№ 1597/2020г., Т. К., ІІ Т. О. на
6
ВКС, както и мн.др. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявените от
НАП публични вземания не трябва да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1
от ТЗ, а както ги е приел синдика, тъй като не попадат в хипотезата на горепосочената
разпоредба. С оглед горното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на ищеца не се следват разноски, а ответникът не е заявил претенция
за присъждане на такива. Доколкото производството е с предмет публични държавни
вземания, макар да не е събирана ДТ предварително, по аргумент от чл. 84 от ГПК такси не
се дължат в случая.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от Национална агенция
по приходите /НАП/ с адрес – гр. София, ул.“******* срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес – гр. София, район “Красно село“, бул. ******* и синдика на дружеството
– Д. К. С., с адрес – гр. София, ул.“Проф. ******* за признаване за установено, че публични
вземания в общ размер на 273 493,00 лв., от които 229 066,50 лв. - главници и 44 426,50 лв. -
лихви, изчислени до 03.02.2022 г., предявени с молба с изх. № М-24-28-741/21#15/22.02.2022
г. от НАП, включени в списъка, обявен под № 20220322074430 по партидата на „Д.“ ЕООД
в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания на кредитори на тьрговеца, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, с поредност по чл. 722, ал.1 т.6 от ТЗ, са с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7