Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа
докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 39 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 14, чрез юрисконсулт Н.А.М., против Д.П.М., ЕГН **********, с
адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2018 г. между страните бил
сключен договор за потребителски заем № PLUS-16160435, по силата на който ищецът
предоставил на ответницата кредит в размер на 3000 лв. и застраховка от 604,80
лв. Ищецът изпълнил задължението си по договора, като изплатил посочената сума,
а ответницата удостоверила усвояването й с подписа си в поле „Удостоверение на
изпълнението”. За ответницата възникнало задължението да погаси заема на 36
месечни вноски по 152,50 лв., включващи главницата по заем, ведно с годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент.
На 20.12.2018 г., след
погасяване на четири месечни вноски, ответницата преустановила плащането на
вноските по кредита. Сочи се, че съгласно чл. 5 от сключения договор вземането
по кредита става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. При това положение ищецът претендира, че ответницата следвало
да изплати остатъка от заема в размер на 4426,40 лв., представляващ оставащите
32 броя погасителни вноски към 20.01.2019 г., когато станал изискуем в целия му
размер. Ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на ответницата, с която
изрично обявил вземането си за изискуемо и я поканил да го погаси. Поканата
била изпратена на посочения в адреса договор, което съгласно същия било
приравнено на узнаване. Наред с това ответницата дължала и обезщетение за
забава в размер на 241,41 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на
20.01.2019 г. до 11.11.2019 г.
В заключение е обобщено, че към подаване на исковата молба ответницата дължи на
ищеца сумата в размер на общо 4667,81 лв., от която главница в размер на
2934,34 лв., възнаградителна лихва в размер на 1492,06 лв. и обезщетение за
забава в размер на 241,41 лв.
С оглед липса на изпълнение на
задълженията на ответницата, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
1204/2019 г. по описа на РС – Харманли.
По наведените в
исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да приеме
за установено наличието на вземане на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България от ответницата Д.П.М. в размер на следните суми: 2934,34 лв.
- главница по кредита, 1492,06 лв. - възнаградителна лихва по договора, 241,41
лв. - обезщетение за забава за периода от 20.01.2019 г. до 11.11.2019 г., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира се присъждане на направените разноски
в заповедното производство и по настоящото дело.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от адвокат Г.К.Я., в качеството на особен представител на
ответницата Д.П.М.,
в който е изложено становище за допустимост на предявените искове. По същество
се оспорва размерът на възнаградителната лихва от 1492,06 лв., като прекомерен
и поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че по начина, по който е
уговорена, лихвата била предназначена да санкционира заемателя за виновно
неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Сочи се, че
това задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало
пряко върху главното задължение.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Във връзка със заявление
за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, подадено от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против Д.П.М. е било
образувано ч. гр. д. № 1204/2019 г. по описа на РС – Харманли, по което е
издадена заповед № 671/27.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за следните суми: 2934,34 лв. - главница, 1492,06 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 20.07.2021 г., 241,41 лв.
- мораторна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 11.11.2019 г., ведно със
законната лихва от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноски по делото в размер на 93,36 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск в едномесечен
срок, в рамките на който е депозирана исковата молба, инициирала настоящото
производство.
От фактическа страна се установява, че
на 28.06.2018 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-16160435 между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, в качеството на кредитор, и ответницата Д.П.М.,
като кредитополучател, с размер на предоставената в кредит сума от 3000 лв. за
потребителски цели. В ал. 2 от договора е уговорено, че от сумата се удържат
стари задължения на ответницата по договори CREX-15273825 и CREX-15982038 на
обща стойност от 568,40 лв. С подписването на договора кредитополучателят е
удостоверил, че е получил сумата, като от своя страна е поел задължение да
заплати на кредитора погасителни вноски, включващи главницата по кредита, ведно
с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Съгласно чл. 5 от договора за
кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава.
В
договора се съдържа погасителен план, видно от който предоставеният кредит е
разсрочен на 36 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 152,50 лв.,
с падеж на първата вноска на 20.08.2018 г. и на последната - 20.07.2021 г. Годишният
процент на разходите е в размер на 42.73 %, лихвеният процент - 33.39 %, с
включена такса ангажимент от 105 лв., като общата стойност на плащанията е в
размер на 5490 лв.
Представени са
приложимите условия по договора за кредит, носещи на всяка страница подписа на
кредитополучателя. Приложени са още стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, условия за обработка на
лични данни и съгласие за това, подписано от ответницата.
Видно от Сертификат № PLUS-16160435 от
28.06.2018 г. ответницата е сключила договор за застраховка “Защита на
плащанията” с посочени в него застрахователни покрития, размер на
застрахователната премия от 604,80 лв. съобразно параметрите на договора за
кредит и срок на застраховката, равен на срока по договора за кредит. Във
връзка със застраховката ответницата е попълнила и подписала кратък медицински
въпросник за приемане за застраховане, както и Общи условия за застраховка
“Защита на плащанията” на кредитополучателите по договор за потребителски
паричен кредит.
По делото е приета
покана, отправена от ищцовото дружество до ответницата на 13.05.2019 г., с
която последната е уведомена, че е преустановила плащането на вноските по
договора на 20.12.2018 г., като е просрочила две или повече месечни вноски,
поради което вземането е обявено за предсрочно изискуемо. В поканата са
посочени за дължими следните суми: 2934,34 лв. - главница, 1492,06 лв. -
договорна лихва, 92,47 лева - обезщетение за забава, като общо дължима сума
възлиза в размер на 4518,87 лв. Относно връчването на поканата е представена
товарителница на куриерска фирма, носеща датата 21.05.2019 г.
Представено е извлечение
по кредит PLUS-16160435,
което съдържа погасителен план, получени плащания и разнесени плащания,
актуално към 17.01.2020 г.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се
потвърждава, че ищцовото дружество е предоставило на ответницата кредит в
размер на 3000 лева, като след удържане на 105 лв. за такса ангажимент и 568,40
лв. и стари задължения е преведена сумата в размер на 2320,60 лв. Вещото лице е
констатирало, че ответницата е платила 4 броя погасителни вноски в размер на
152,50 лв. или общо 610 лв., с които са погасени следните суми: 149,66 лв. -
главница, 393,14 лв. - договорна лихва и 67,20 лв. застраховка, като
впоследствие е преустановила плащанията. Към подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение дължимите от ответницата суми възлизали на
2850,34 лв. - главница, 1492,06 лв. - договорна лихва, 84 лв. - застраховка,
или общо 4426,40 лв. Отбелязано, че договорът за застраховка е бил прекратен,
при което са били анулирани месечните суми за застраховка след деветата вноска.
Посочено е, че законната лихва върху главницата от 2850,34 лв. за периода от
20.01.2019 г. до 11.11.2019 г. е в размер на 234,36 лв. Вещото лице е
установило, че размерът на задълженията по пера е съшият и към изготвяне на
заключението. Съдът кредитира заключението на съдебно счетоводната експертиза
като обективно и компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит,
съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Основателността на предявения по реда на чл. 422
от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД е
обусловена от следните предпоставки – наличие на облигационно правоотношение
между страните по
договор за потребителски кредит, предоставяне на заетата парична сума,
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на кредита и
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията.
По делото е безспорно установено, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало от Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-16160435 от 28.06.2018 г. Спрямо него са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото отговаря на дефиницията, дадена в чл. 9, ал. 1
от същия закон. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
изготвен на ясен и разбираем език, като съдържа необходимите реквизити
съобразно чл. 11 от ЗПК. Посочен е размерът на кредита /3000 лв./, броя на
погасителните вноски /36 бр./, размера на всяка от тях /152,20 лв./, техният
падеж съобразно инкорпориран в договора погасителен план, общата стойност на
плащанията /5490 лв./, годишният процент на разходите /42,73 %/, лихвеният
процент /33,39 %/, както и застрахователната премия по допълнително сключен
договор за застраховка /604,80 лв./, и такса ангажимент /105 лв./ Общите
условия по договора за кредит са приложени като неразделна част от същия, като
са подписани на всяка страница от страните.
В
изпълнение на задълженията си по сключения договор ищецът е предоставил на
ответницата сумата по кредита в размер на 2326,60 лв., след приспадане на
уговорените в договора удръжки. Този правно релевантен факт се установява както
от самия договор, който в тази насока
има качеството на разписка за получаване на сумата, така и от заключението на
съдебно счетоводната експертиза. При това положение може да се направи извод,
че ищецът е изправна страна
по договора за потребителски кредит.
От събраните по делото доказателства се доказва по
несъмнен начин, че ответницата не е изпълнила породеното от договора задължение
да върне в цялост предоставената по кредита сума. Така от заключението на
допусната експертиза се установява, че ответницата е погасила само първите четири месечни вноски в общ размер от
610 лв., след което е преустановила плащанията. В тази насока е и
предоставеното извлечение по кредита, видно от което последното плащане е
извършено на 19.11.2018 г. Следващите
две вноски с падежи 20.12.2018 г. и 20.01.2019 г. не са били платени, което
изпълнява предпоставката на чл. 5 от договора за възникване на правото на
кредитора да обяви предсрочна изискуемост на вземането си.
Съобразно
разясненията, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост е обусловена от
кумулативното наличие на две предпоставки - осъществяване на уговорените между
страните обективни факти, водещи до настъпването й, както и уведомяване на
длъжника за обявяване й от кредитора. Тези предпоставки следва да са налице към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. В настоящия случай уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост е изпратено чрез куриерска фирма на посочения в
договора адрес, който съвпада с установените по делото постоянен и настоящ
адрес на ответницата. Видно от приложената товарителница липсва отбелязване за
недоставяне на пратката, като в същата, макар и да не е посочено името на
получателя, се съдържа негов подпис, дата и час на връчване, както и подпис на
куриер. При това положение и с оглед липсата на оспорване на връчването, съдът
намира, че ответницата е надлежно уведомена за обявяване на предсрочната
изискуемост на 21.05.2019 г. Тази именно дата е меродавна за настъпването на
предсрочната изискуемост, а не падежът на втората непогасена месечна вноска,
както твърди ищецът, но така или иначе предхожда подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
С
оглед настъпилата предсрочна изискуемост ответница дължи изцяло главницата по
сключения договор за потребителски кредит, включително и вноските с ненастъпил
падеж. Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза размерът на
дължимата главница е 2850,34 лева. В претендирания с исковата молба размер на
главницата 2934,34 лева е включена и дължимата сума по сключената застраховка
„Защита на плащанията“ в размер на 84 лева. Същата е обусловено от
обстоятелството, че договорът за застраховка е действал до момента на
упражняване от кредитора на право му да обяви кредита за предсрочно изискуем с
отправена до длъжника покана на 13.05.2019 г. След този момент вноските по
застрахователната премия след деветата са анулирани поради прекратяване на
договора. От изложеното следва, че предявеният иск за главницата е основателен
и доказан в пълния предявен размер от 2934,34 лева, поради което следва да се
уважи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.11.2019 г. до
окончателното изплащане.
По
отношение на претендираната възнаградителна лихва и нейния размер настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено,
че ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е
дадена дефиниция на „Общ разход по кредита за потребителя“. От двете разпоредби
се установява, че ГПР включва и размера на възнаградителната лихва по конкретния
кредитен договор. С разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗКП законодателят е
определил лимит на лихвата по потребителските кредити, като е определил
максималния размер на годишния процент от разходите, който защитава интересите
и двете страни по договора и с оглед на това не е в противоречие с добрите
нрави. Предвид размера на законната лихва, определена с ПМС № 426 на МС от
18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. - размерът на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта, договореният с процесния договор ГПР не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. Следователно клаузата, уговаряща
размера на лихвата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради
което релевираното в отговора на исковата молба възражение в тази насока се
явява неоснователно. Що се отнася до размера на възнаградителна лихва следва да
се съобрази Тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на Върховен касационен съд,
ОСГТК. В т. 2 от същото се приема, че размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Уговореното възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Предвид изложеното в
настоящия случай ответницата дължи възнаградителна лихва за периода от първата
непогасена месечна вноска - 20.12.2018 г. до настъпване на предсрочната
изискуемост - 21.05.2019 г. От
представеното извлечение по кредита в частта разнесени плащания е видно, че
става въпрос за 6 месечни вноски в общ размер от 451,5 лева. При това положение
предявеният установителен иск за вземането за възнаградителна лихва следва да
бъде уважен до размера на сумата от 451,5 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1492,06 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна с оглед
преустановеното заплащане на погасителните вноски по кредита. Същата е
претендирана в размер на 241,41 лева за периода от 20.01.2019 г. до 11.11.2019
г. От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е
изпаднала в забава още на 20.12.2018 г., но съдът е обвързан от посочения в
исковата молба период. Що се отнася до размера на лихвата за забава, съобразно
заключението на съдебно счетоводната експертиза изчислена върху главницата за
периода от 20.01.2019 г. до 11.11.2019 г. възлиза в размер на 234,36 лв.
Предвид изложеното предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата в размер на 234,36 лв. за
периода от 20.01.2019 г. до 11.11.2019 г., като за разликата до пълния
претендиран размер от 241,41 лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата Д.П.М. следва да се
възложат направените от ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България
разноски по делото. Видно от представения по делото списък с разноски ищецът
претендира присъждане на следните разноски, направени в исковото производство:
133,70 лева за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 556,75
лева за внесено възнаграждение за особен представител и 150 лева за
възнаграждение на вещо лице или общо сумата в размер на 940,45 лева. Съразмерно
с уважената част на предявените искове в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 729,39 лв. за направените по делото разноски.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Тези разноски са претендирани
в размер на 93,36 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част на
исковете следва да се присъдят разноски в размер на 111,19 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, по Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-16160435 от 28.06.2018 г. следните суми: 2934,34 лева - главница,
451,50 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018 г. до
21.05.2019 г., 234,36 лева - обезщетение за забава за периода от 20.01.2019 г.
до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
26.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед № 671/27.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 1204/2019 г. по описа на РС – Харманли, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 451,50 лева до
пълния претендиран размер от 1492,06 лева и за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 234,36 лева до пълния предявен размер от
241,41 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата в размер на 729,39 лева,
представляваща направените по делото разноски, както и сумата в размер на 111,19 лева за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: