№ 624
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично при закрити врати
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20211100902176 по описа за 2021 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят Е. БГ ООД твърди, че длъжникът Х.И. ООД е
неплатежоспособен, поради което моли да бъде открито производство по
несъстоятелност за този длъжник.
Твърденията в молбата са, че молителят има спрямо ответника
изискуема парично вземане, произтичащо от търговска сделка, което
ответникът не е в състояние да изпълни, като не притежава никакво
имущество, срещу него има образувани множество изпълнителни дела, а
предприетото от молителя принудително изпълнение е безрезултатно.
Ответникът по молбата не е депозирал отговор и не взема участие в
производството.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е
предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има
изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/
или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната
действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по
делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои
изискуеми парични задължения по такава сделка, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни
1
държавни вземания, или задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът
установява презумпции за наличие на състоянието при спиране на
плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на задължението
за обявяване на годишни финансови отчети за период от три години преди
датата на подаване на молбата за откриване на производство, както и в
случаите, в които вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен
акт, са останали частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано
изпълнително производство за принудителното им събиране в продължение
на повече от 6 месеца.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта
да докаже по делото, че затрудненията му са временни.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът по
молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а именно
дружество с ограничена отговорност без специфичен предмет на дейност,
като съгласно подадените данъчни декларации, дружеството е подавало
данни, че извършва търговска дейност с код по икономическа дейност
„изграждане на други инсталации“.
От представените по делото писмени доказателства – съдебно решение
от 15.03.2021 г. по т.д.№ 923/2019 г. на СГС, ТО, 6 – 7 състав и изпълнителен
лист 14.10.2021 г. по същото дело, се установява, че ищецът има изискуемо
парично вземане към ответника, с предишно наименование Е.И.. ООД,
произтичащо от търговска сделка – договор за изработка от 30.08.2017 г. и
следователно е активно легитимиран да поиска откриване на производство по
несъстоятелност.
По делото се установява от изготвената служебна справка и служебно
изискания препис от решение №12275/09.11.2020 г. на САС по т.д.№
1638/2020 г., че молба по чл.625 ТЗ на същия молител Е. БГ ООД за
откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник Х.И. ООД,
с предишно наименование Е.И.. ООД вече е била отхвърлена с влязло в сила
решение по т.д.№ 1432/2019 г. на СГС, 6-8 състав, като съдебното дирене е
приключило пред въззивната инстанция на 29.09.2020 г., към който момент
страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, че
ответникът не е бил неплатежоспособен, поради което и настоящия съдебен
състав е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на постановеното между
същите страни решение и да основе изводите си относно наличие на
състояние на неплатежоспособност на факти, настъпили след 29.09.2020 г.
Представените от ищеца доказателства относно образуването на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, издаден на молителя
по т.д.№ 923/2019 г. на СГС, ТО, 6 – 7 състав не установяват факти, относими
2
към приложение на законовата презумпция на чл.608, ал. 4 ТЗ, която изисква
изтичане на 6 -месечен период след образуване на изпълнителното дело,
което съгласно представената молба е образувано на 18.10.2021 г., от която
дата до приключване на устните състезания по делото не са изминали 6
месеца, нито са представени доказателства относно висящността на
изпълнителния процес и безрезултатността на предприето принудително
изпълнение.
От служебно изисканите справки и заключението на счетоводната
експертиза се установява, че ответникът има регистрирано едно МПС, като
няма вписвания относно притежавани недвижими имоти, нито налични суми
по активни банкови сметки.
Ответникът не е предоставил достъп до счетоводните си книги и не е
оказал съдействие на вещото лице за изготвяне на експертизата, като същата
изготвена база публикувани годишни отчети и информация от НАП за
подадени декларации. Ответното дружество е подало годишна декларация за
2020 г., с която е декларирало отрицателен финансов резултат, като на
29.10.2020 г. е дерегистрирано по ЗДДС и след тази дата в НАП не са
подавани справки-декларации, съответно не е налична информация, въз
основа на която да се направи извод, че дружеството има дейност и какъв е
нейният обем. Въз основа на установените от вещото лице обстоятелства по
закриване на всички банкови сметки, дерегистрацията по ДДС и установените
разпореждания с притежаваните и получените по договор за лизинг МПС през
2020 и 2021 г. и предвид липсата на предоставени счетоводни документи,
вещото лице прави извод, че дружеството не разполага с реални
краткотрайни активи към датата на изготвяне на заключението. Вещото лице
е установило, че ответникът има регистрирани непрекратени трудови
договори с 36 -ма служители, като през 2021 г. е декларирало разходи за
данъци и осигуровки към НАП. Установени са публични задължения към
05.01.2022 г. в общ размер на 1058729,84 лв., като най-старото задължение за
главница е по подадена декларация по ЗДДС и е с падеж 14.03.2019 г., като за
публичните задължения за наложени обезпечителни мерки.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че след
2018 г. ответното дружество е с влошени показатели за ликвидност, като
показателят за обща ликвидност е под единица, макар и близко до нея, като
изчисленията са направени въз основа на обявените данни в годишните
счетоводни отчети за 2018, 2019 и 2020 г. без възможност за проверка на
счетоводните документи и регистри. Обявените данни за активите за 2020 г.
не включват никакви дългосрочни активи, а в частта относно краткотрайните
такива се изчерпват с вземания, чиито размер нараства от 2018 г., като
предвид липсата на доказателства за възникването им и техния падеж, не
може да се приеме, че се касае за събираеми вземания, които могат да се
квалифицират като краткосрочен актив.
Следователно по делото се установява, че ответникът има значителни
3
по размер публични задължения, които е престанал да погасява още през 2019
г., както и задължения към молителя, които произтичат от търговска сделка и
които също са останали непогасени, като същите са присъдени със съдебно
решение, ведно със законна лихва от 16.05.2019 г., от която дата съдът приема
ответникът да е в забава на плащането. Същевременно не се установява
ответникът да притежава реално краткосрочни активи, които са достатъчни за
погасяването на тези задължения, поради което и съдът приема, че е изпаднал
в състояние на неплатежоспособност. Съдът приема, че това състояние е
трайно и необратимо предвид продължителността на неизпълнението и
липсата на доказателства ответникът да извършва реално търговска дейност,
респективно да генерира приходи.
С оглед обстоятелството, че страните са обвързани от влязлото в сила
решение, с което е отхвърлена молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по търговско дело№1432/2019 г. на СГС, която съдът е
длъжен да зачете, то и съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността – 30.09.2020 г., която непосредствено следва датата
на приключване на устните състезания по предходното дело и към която се
установява да са били изискуеми публични задължения за данъци и
осигурителни вноски, както и вземанията на молителя, респективно анализът
на коефициентите за ликвидност сочи, че ответникът е бил в невъзможност да
погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
По делото липсват доказателства, че ответникът има налично ликвидно
имущество, което да покрие началните разноски за възнаграждение на синдик
и издирване и оценка на имуществото. Кредиторите и длъжникът не са
привнесли началните разноски за развитие на производството по
несъстоятелност в дадения от съда срок /определение по чл.629б ТЗ/, поради
което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по
чл.632, ал.1 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Х.И. ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: с. ******* и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 30.09.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ , на
основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на Х.И. ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: с. *******
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Х.И. ООД, ЕИК ******* , със
седалище и адрес на управление: с. *******
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Х.И.
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. *******
4
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на Х.И.
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. *******
СПИРА производството по т.дело № 2176/2021 г. по описа на СГС, VI-
21 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание
чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5