Решение по дело №1828/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1124
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110201828
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ......./......г.         2020 година      гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на единадесети юни  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

           при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1828 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано по жалба на Р.Д.Г. ЕГН **********,***,   против НП № 19-0819-004703/ 28.08.2019г. на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което  на въз.Г. е  наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000лв. на основание чл.178ал.1т. 8 от ЗДвП за нарушение на чл.9 ал.3 от ЗДвП .

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

                   С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,твърди се, че липсват доказателства за извършено нарушение на път, отворен за обществено ползване и че мястото, на което е бил спрян бетоновозът и помпата са част от този път, визира се липса на посочване на рег.№ на бетоновоза и помпата, за които се твърди, че са били позиционирани на съответното място, като се приема, че непосочването на рег.№ на бетоновоза ограничава и възможността да се прецени дали въззивникът е собственик на процесното МПС и в този смисъл се ограничава възможността да се прецени авторството на деянието, тъй като отговорност следва да поеме лицето, затворило пътя, което е водачът на процесното МПС, допълнително се излагат аргументи в подкрепа на становището, че не собственикът на имота, в случая жалбоподателя, а водачът на бетоновоза е автор на нарушението и че лично въззивникът не е осъществил действия по затваряне на пътя и не е нарушил разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗДвП и се иска отмяна на НП.

          В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.Ж., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество  моли за отмяна на НП с аргументи, аналогични с изложените в жалбата.

            Представител на органа издал НП, не се явява в с.з..

           След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

            На 01.07.2019г., св. Х.Г.  и колегата му- Г.Г.-служители на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, по сигнал  били изпратени в м-т „Акчелар” в гр.Варна.Там улиците били без наименование, като при пристигането на место в 14,30ч.  било установено, че на земен път, в близост до поземлен имот 10135.2522.769 № 769, има позиционирани два бетоновоза с помпи за полагане на бетон и при разпъване на степенките за подаване на бетон се затварял подходът на улицата в двете посоки и нямало възможност да се разминат автомобилите.Автомобилите били управлявани от съответните водачи, които обяснили, че собственикът на имота- въз.Г. е там, като в последствие жалбоподателят дошъл при проверяващите, представил документи за собственост на имота и обяснил, че „машините” са там, тъй като полагат бетон.

          Предвид горното св.Х.Г. приел, че въз.Г. е нарушил нормата на чл.9 ал.3 от ЗДвП и на същата дата 01.07.2019г. съставил първо предупредителен протокол и в последствие   АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетото  за установено нарушение.

          АУАН бил подписан от въззивника без възражения и тъй като и в последствие  не били подадени писмени такива, въз основа на материалите по преписката  на 28.08.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

          Съдът напълно кредитира показанията на  св.Х.Г., дадени в с.з., тъй като същите са конкретни, последователни, непротиворечиви, а и въззивникът не ангажира никакви доказателства, които да сочат различна фактическа обстановка от приетата за установена.

          Съдът напълно  кредитира  писмени доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си.

          Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-, показанията на св. Х.Г., дадени в с.з.,НП, АУАН  и от останалите писмени доказателства по делото.

          Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

          Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

           Срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО не е провеждал разследване на спорни обстоятелства, но не е преценил в пълнота законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН.

            Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма.

              В конкретния случай съдът счита, че от посочените както в АУАН, така и в НП факти не става ясно точно в какво нарушение въззивникът е обвинен. В конкретният случай  съдът констатира, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, налице е несъответствие между фактическото и правно описание на нарушението, както и липса на кореспонденция между приетите за установени факти в АУАН и НП и установените в с.з.

            От фактическа страна в АУАН и НП се сочи, че на процесната дата въззивникът,като собственик на определен недвижим имот, извършва строителни дейности в обхвата на пътя/ полагане на бетон с бетоновоз и помпа/, като затваря пътя без разрешение- от кого- не е ясно, тъй като не се сочи.От правна страна се приема, че е нарушена разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗДвП, тъй като „Поставя предмети, извършва дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, като променя въведената организация за движение без съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя”, като факти дали има без съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя/ без разрешение не е еднозначно със  съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя/ и че е променена организацията на пътя в АУАН и НП липсват, а нормата на чл.9ал.3 от ЗДвП гласи, че „ Поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя”.

       Приложена е в конкретния случай санкционната норма на чл.178 ал.1т.8 от ЗДвП, съгласно която  се наказва с глоба онзи, който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя.

       От фактическа страна се сочи, че се извършват СМР в обхвата на пътя/ полагане на бетон с бетоновоз и помпа, без въобще да е ясно, къде точно се полага този бетон- на пътя или в имот/ и затваряне на пътя без разрешение- /как  точно е бил затворен пътя- факти същи липсват/ но  е наложено наказание на основание чл. 178 ал.1т.8 от ЗДвП, като има ли съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя- факти липсват, а санкционната норма не изисква разрешение за определена дейност, а съгласуване с определени органи.

        Не става ясно и кой точно извършва процесните строителни дейности, както се твърди, в обхвата на пътя, тъй като в АУАН и НП фигурира единствено правният извод на АНО, че тази дейност е извършвана от жалбоподателя, като собственик на недвижим имот и то с бетоновоз и помпа, с които се полага бетон.Фактът, че определено лице е собственик на недвижим имот не води до единствено възможният и категоричен извод, че същото, в близост до имота , е затворило пътя при извършване на СМР,  но факти, че именно той извършва строителна дейност липсват а и доказателства ,че жалбоподателят е собственик на някакъв имот и че именно в близост до същия е извършена проверка и е установено затваряне на пътя, по преписката липсват, не се ангажираха и в с.з.

           Липсата на факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението винаги съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя.

           Липсата на факти и несъответствията между  факти, описание нарушението от фактическа и правна страна и приложената санкционна норма  лишават и съда от възможност да прецени има ли извършени нарушения, правилно ли са били квалифицирани същите и правилно ли е била приложена санкционната норма, като е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з.

            Освен липсата на факти, следва да се отбележи, че съгласно събраните по делото гласни доказателства,  е имало два  автомобила „бетоновози” , неидентифицирани по никакъв начин, с помпи, управлявани от съответните водачи на МПС, позиционирани на пътя, които са извършвали съответните дейности по полагане на бетон и то в имота на жалбоподателя, а не на пътя, като няма как да се приеме, че строителните дейности са извършвани лично от въззивника.Безспорно съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична.Безспорно съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие и т.н. се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.В конкретния случай липсват както факти, така и доказатлства, въззивникът с активни свои действия, на место и в конкретния час да е извършвал строителни дейности, да е поставял предмети, да е променял организацията на движението без съответното съгласуване, а факти, по някакъв начин да е възложил, да е склонил, да е наредил да се извършват дейности на процесното място и то в обхвата на пътя, в АУАН и НП не се сочат.Няма имена на водачи на съответните МПС, няма рег.№ на процесните МПС, няма как да се провери кой, как и какво евентуално е възложил или наредил, а твърденията на актосъставителя кой какво е казал на место, не са достатъчни да се приеме за доказано нарушение и няма как да се приеме и точно какво нарушение е извършено, а и въззивникът не е обвинен за извършване на нарушение в определена форма на съучастие.Волята на АНО следва да е ясна и категорична, подкрепена от факти и доказателства, а не да се подменя от съда.Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено и доказано, че е извършено от конкретно лице, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

           Предвид гореизложеното съдът счита, че  НП  следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ  НП № 19-0819-004703/ 28.08.2019г. на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което  на Р.Д.Г. ЕГН **********,***, е  наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000лв. на основание чл.178ал.1т. 8 от ЗДвП за нарушение на чл.9 ал.3 от ЗДвП .

            Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна  в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

           След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

 

                                                    СЪДИЯ при ВРС: