МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 575 / 2020 г. по описа на ВОС, постановена на 29.06.2020 г.
На 05.11.2019 г. Варненска окръжна
прокуратура е внесла във ВОС обвинителен акт ПД № 72 / 2019 г., въз основа на
който е образувано производство пред първа инстанция по НОХД № 1212 / 2019 г.,
като с него са повдигнати обвинение срещу:
М.В.И., роден на *** *** обл. Варненска, български гражданин, със средно
образование, неженен, неработи, неосъждан, ЕГН: ********** по
чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 24.01.2019 г. в гр. Белослав обл. Варненска, в съучастие като
съизвършител с Д.М.В., отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 8000
/осем хиляди/ лева, от владението на Г. Н. Д., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и грабежа е придружен с убийството на Г. Н.
Д.;
Д.М.В., роден на*** год. в гр. Варна, живущ ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, неработи, неосъждан, ЕГН: ********** по
чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 24.01.2019 г. в гр. Белослав, обл. Варна, в съучастие като
съизвършител с М.В.И., отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 8000.00
/осем хиляди/ лева, от владението на Г. Н. Д., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и грабежа е придружен с убийството на Г. Н.
Д.;
по чл. 195, ал. 1, т. З и т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че
на 21.01.2019 г. в гр. Белослав обл. Варненска, в
съучастие като съизвършител с Г.М.Г., чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот и използване на неустановено техническо средство,
отнел чужди движими вещи - сумата от 900.00 /деветстотин/ лева и спестовна
книжка на Банка ДСК, от владението на Г. Н. Д. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои и срещу
Г.М.Г., роден на ***
г. в гр. Варна, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
работи, неосъждан по
по чл. 195,
ал. 1, т. З и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а
именно за това, че на 21.01.2019 г. в гр. Белослав обл.
Варна, в съучастие като съизвършител с Д.М.В., чрез повреждане на прегради
здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо
средство, отнел чужди движими вещи - сумата от 900 /деветстотин/ лева и
спестовна книжка на Банка ДСК, от владението на Г. Н. Д. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
В рамките
на образуваното НОХД № 1212 / 2019 г. на ВОС, по искане на подс. Г. Г. на основание чл. 384 и сл. от НПК е образувано НОХД № 1382 / 2019
г. на ВОС, по което съдът е одобрил споразумение, ВЗС на 13.12.2019 г. по
отношение на подс. Г.М.Г., респ. е прекратил и наказателното производство.
По отношение на подс. М.И. и подс. Д.В.
е постановена Присъда № 7 / 28.01.2020 г., ВЗС на 13.02.2020 г.. С Решение № 83
/ 11.06.2020 г. на ВКС посоченaта присъда е
отменена, делото е възобновено и върнато за разглеждане от друг състав на съда.
Въз основа на цитираното решение на ВКС е образувано и настоящото
производство.
По него
представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатите спрямо подсъдимите
обвинения. Счита, че извършеното от тях деяния се доказват по несъмнен начин от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, надлежно приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, свързано с одобреното съгласие на страните по чл. 372, ал. 3 от НПК. Изразява становище за налагане на
наказание лишаване от свобода с размер около минималния предвиден в закона,
доколкото приема, че са установени по делото единствено смекчаващи вината обстоятелства.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители адв. Ж. изразява несъгласие в
аргументите на държавното обвинение, свързани с определяне на наказанието за
двамата подсъдими. Насочва вниманието към интензитета на действията, сломяващи
съпротивата на жертвата. Счита и че съдействието им по ДП е надценено,
доколкото органите на разследването са предприели незабавни и адекватни
действия за установяване и доказване авторството на престъплението. Предлага на
съда да наложи наказание в предвидения от закона максимум.
Подсъдимите
М.И.
и Д.В. по реда на чл. 371, т. 1 от НПК са дали
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и на вещите лица, признавайки
процесуалната стойност на тези доказателства, респективно, съдът с протоколно
определение от 29.06.2020 г. по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК е одобрил изразеното
съгласие, доколкото действията по разследването са извършени при условията и по
реда предвиден в НПК.
Защитникът
на подс. И., адв. Н., с оглед
проведената процедура, се съгласява с установената фактология по делото и
извода на държавното обвинение, че подзащитният му е извършил престъплението.
Счита, че наказанието му следва да се определи в минималния размер предвиден в
закона. Горните доводи аргументира със занижената степен на обществена опасност
на дееца, както и налични смекчаващи вината обстоятелства.
Идентични
са и аргументите на адв. С., защитник на подс. В.. На преден план се извежда
съдействието за разкриване обективната истина, липсата на съдимост и младежката
възраст на дееца. Предлага на съда да наложи наказание към предвидения минимум.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите М.И.
и Д.В. се познавали от години, често се събирали, като употребявали наркотични
вещества и посещавали казината в гр. Варна, за да играят на хазартни игри. Към
тяхната компания се присъединявал и подс. Г. Г., доколкото и той живеел в гр.
Белослав.
Вечерта на
20.01.2019 г. в дома на подс. М.И. *** се събрали подс. Г. Г., подс. Д.В., св. Д.Я.и
св. Р.Х.. Те играли карти и разговаряли за паричните си задължения и
възможностите да се снабдят с пари за да разплатят дълговете си.
Подс. В.
предложил да извършат кражба от къща на заможни хора в града, но останалите не
се съгласили. След 22.00 часа си тръгнали, като по пътя подс. Д.В. и подс. Г.
обсъдили варианта по-късно през вечерта да влязат в къщата на Г. Д. и да
откраднат пари. Предложението дошло от подс. В., който още като непълнолетен
извършил кражба от дома на пострадалия Д. и знаел мястото, където криел парите
си.
Подс. В.
повел подс. Г. към къщата на Д., за да му покаже откъде ще проникнат вътре.
Минали през улица „Роза“ и след това продължили по ул. „Авджи Сава“, където В.
му показал мястото в оградата, откъдето смятал, че лесно ще преминат.
Двамата се
върнали се в дома на подс. М.И., но не споделили с него намерението си да
извършат кражба. Там останали до около 02.00 ч. на 21.01.2019 г., след което се
отправили към къщата на Г. Д.. Подс. В. носел фенерче и нож, като на ръцете си
поставил плетени ръкавици. Отишли до оградата на къщата, откъм ул. „Авджи Сава“.
Повдигнали оградната мрежа и преминали под нея. По бетонната пътека стигнали до
задния вход на къщата. Установили, че вратата е отключена и влезли в коридора,
но вратата към следващото помещение била заключена. Осветили с фенерчето, което
носели. Разбили вратата с неустановен метален инструмент намиращ се в
помещението. От това действие се вдигнал шум и те изчакали малко, докато
разберат дали Д. се е събудил. След като се убедили че спи, преминали през
стаята и влезли в следващото помещение, чиято врата била отворена. В дясно
видели раклата с наредени върху нея бутилки. Отворили я, за да проверят дали
парите са вътре, но там не намерили нищо. Тогава подс. В. преместил част от
бутилките върху близкото легло, надигнал покривката в дясната част и на две
места намерил и взел банкноти на обща стойност 900,00 лева. В това време подс. Г.
също опипал покривката, намерил в лявата страна на масата спестовната книжка на
Д. от Банка ДСК и я взел. Излезли от къщата и от двора по същия път и се
отправили към дома на подс. М.И., като същевременно преброили и разделили
взетата парична сума.
При
пристигането си, те разказали на подс. М.И. какво са направили и показали
спестовната книжка на Г. Д.. Подс. В. подарил на подс. И. 100,00 лева. Подс. Г.
решил да се прибира в домът си и се разделил с В. и И.. По телефона те се
уговорили със св. Д.Янчев, който в последствие ги отвел с автомобил в казино в
гр. Варна, където заложили парите на хазартни игри.
Вечерта на
21.01.2019 г. подс. В. нямал вече пари, поради което заложили телефон с марка
„HUAWEI” в заложна къща „Фламинго“ в гр. Варна и получил сумата от 200,00 лева.
На сутринта Г.
Д., забелязал, че част от бутилките са преместени върху леглото. Проверил и
разбрал, че липсва сумата от 900,00 лева и спестовната книжка издадена от Банка
ДСК.
За
извършената кражба уведомил полицията. Докато изчаквал идването на полицейските
служители разказал на брат си - св. Д.Т. какво се е случило. Полицейски служители
извършили оглед на местопроизшествие и започнали досъдебно производство /ДП №
2022 / 2019 г. по описа на Четвърто РУ гр. Варна/. След приключването на огледа,
Д. показал на полицейските служители четирите пачки с банкноти. В присъствието
на св. Т. ги преброили и се установило, че възлизат на сумата от 8000,00 лева.
По досъдебното производство Г. Д. е разпитан в качеството на свидетел. За
извършената кражба той споделил със свои съграждани, като изразил задоволството
си, че те не са намерили и взели по-голямата парична сума.
Вечерта на
23.01.2019 г. подс. В. и подс. Г. отново отишли в дома на подс. М.И.. Тримата
започнали да мислят откъде да си набавят парични средства. Решили да установят
дали могат да изтеглят пари от взетата при кражбата спестовна книжка. Те
установили че в нея има записана сума - спестявания над 10 000,00 лева.
При обсъжданията на варианти решили да откраднат личната карта на Г. Д., да
направят фалшиво пълномощно, с което да изтеглят сумата.
Подс. И. се
свързал със св. П.М., чието
семейство имало офис на „Изипей“ в гр. Белослав. Двамата се срещнали до Клуба
на пенсионера в гр. Белослав, след което отишли в дома на подс. М.И.. Там
показали на св. М. спестовната книжка на Д. и го попитали дали чрез
информацията в „Изипей“ могат да се снабдят с личните данни на Д.. Свидетелят М.
им обещал да разговаря с майка си по този въпрос, след което се прибрал. Нямал
намерение да изпълнява обещанието си, изгледал един филм, след което по
„Месинджър“ написал съобщение на подс. Г., че няма как да се снабди с личните
данни на Д.. Подс. Г. предал съобщението на В. и И. и по- късно се прибрал в
дома си.
Когато
останали сами подс. М.И. и подс. Д.В. употребили наркотични вещества и
обмисляли варианти за снабдяване с парични средства. Подс. В. предложил като
бърз и лесен начин да се снабдят с пари да влязат в къщата на Г. Д.. Той заявил
че е сигурен в това, че възрастния мъж има още пари, които могат да откраднат,
както и да вземат личната му карта, която да им послужи за последващо
присвояване на депозираните в банката средства.
В изпълнение
на замисленото двамата облекли върху носените от тях други тъмни на цвят дрехи,
за да не бъдат заподозрени от минувачи. Върху ризата си подс. И. облякъл черна
на цвят горница на анцуг с надпис „Adidas“, а върху сините си дънки, тъмна
долница. За връхна дреха плетена жилетка с качулка. На ръцете си поставил черни
плетени ръкавици, а за да има с какво да осветява помещенията в къщата, взел
черна на цвят запалка с надпис FOOTBAAL, която имала вградено фенерче.
Подс. В.
облякъл тъмна спортна горница тъмно на цвят долнище на анцуг, а като връхна
дреха черно на цвят яке. Сложил на си ръцете плетени ръкавици, сини на цвят с
черно сиво и жълт кант в областта на китката и взел фенерче синьо на цвят в
двата с надпис www.ring.org.
Към дома на Д.
тръгнали около 04.00 ч. на 24.01.2019 г.. В двора на къщата влезли, като
повдигнали оградната мрежа откъм улица „Авджи Сава“. Първи вървял подс. В., тъй
като познавал добре обстановката. При опит да влязат в къщата установили, че
задната входна врата е заключена. Подс. Д.В. огледал дали може да влезе от
друго място, видял, че прозорчето на банята е затворена само с гвоздей, отворил
го и влязъл в банята, като преди това съблякъл якето си и го дал на подс. И.. Отворил
вратата на банята и излязъл в коридора. Установил, че ключът се намира в
бравата на задната входна врата и я отключил откъдето влязъл подс. М.И.. След
това облякъл якето и двамата се насочили към вратата на следващото помещение.
Те установили че е заключена, поради което подс. В. я изкъртил чрез сила. Поел
към стаята, в която Г. Д. си съхранявал ракията, като предполагал, че там има
скрити още пари, а подс. И. вървял плътно зад него.
Подс. В.
светнал с фенерче, опипал покривката на раклата, но не намерил пари и личната
карта. Насочил се към стаята, където на диван спял пострадалия Д., а след него
вървял и подс. И.. Първи влязъл подс. В. и видял, че Д. е буден и лежи на
дивана, находящ се в лявата част на помещението. Веднага се хвърлил към него и
му запушил устата, за да не вика, а подс. И. го последвал. Притискали го и му
крещели да им даде парите. Д. се съпротивлявал, като ухапал за ръката подс. В.
през ръкавицата и тогава успял да каже, че ще им даде парите. Независимо от
казаното двамата продължили да го притискат за устата и носа, като се опитвали
да го задушат и през цялото време го питали къде са скрити парите. В един
момент възрастния мъж успял да си извърти главата и да извика „Помощ!“. Подс. В.
отново му запушил устатата, а подс. И. му нанесъл удари с юмрук в областта на
главата. За секунди Д. изхъркал и се отпуснал. Веднага след това отново ухапал
ръката на В. и той отново му запушил устата. Под възглавницата си Д. държал нож
с черна пластмасова дръжка, предназначен за самозащита. В борбата ножът се
открил, подс. И. го видял, грабнал го и докато подс. В. държал Д. му нанесъл
няколко наранявания в лява област на шията и по ръцете. Тъй като ножът се
огъвал не е остър, подс. В. казал на подс. И. да намери друг предмет, с който да го удари. Тогава той
захвърлил ножа на пода и се върнал в предходната стая. От раклата грабнал
стъклена бутилка с ракия, с етикет „BLACK RAM“ и бяла на цвят капачка. Върнал
се и започнал да нанася удари с нея в главата на Д.. Доколкото капачката не
била добре затворена, бутилката започнала да се изплъзва от ръцете на подс. И.,
като я захвърлил на леглото. Подс. В. грабнал възглавницата и започнал да души Д.
с нея. Подс. И. също се включил и двамата го притискали с възглавницата. Подс. В.
озверен от съпротивата на Д., решил да потърси нещо остро. Изправил се и с яд
нанесъл силен удар с юмрук в областта лявата гръдна половина на Д.. Огледал се
и видял, че на перваза до телевизора има метална ножица, сребриста на цвят.
Докато подс. И. притискал Д. с възглавницата, подс. В. взел ножицата. Надвесил
се над Д. и забил ножицата в лявата област на шията. Д. престанал да оказва
съпротива и не мърдал. Подс. В. извадил ножицата и я подал на подс. И.. Той
също нанесъл удар с нея в лявата област на шията и я захвърлил в завивките.
Използвайки
фенерчетата, които носили двамата започнали да търсят парите и личната карта в
стаята. Отместили леко дивана, проверили около телевизора, в секцията и
рафтовете над мивката, но не намерили нищо. Тогава съборили тялото на Д. на
пода, за да вдигнат дивана, като махнали и завивките. Дръпнали седалката на
дивана и видели, че в горния край на раклата има четири пачки с банкноти.
Веднага си разделили по две пачки, след което тръгнали да излизат от стаята.
При излизане от стаята затворили вратата. На подс. В. му прилошало, влязъл в
банята, завъртял лявото кранче на батерията и пил вода. След това излезли от
къщата по същия път, като подс. В. преминал първи през оградата. При
преминаването, подс. И. се закачил за мрежата, паднал и съборил два камъка от
оградата.
Около 04:25
часа двамата минали по ул. „Авджи Сава“ към дома на подс. И.. Вече на светло в
дома му установили, че по тях и по дрехите им има кръв от Г. Д.. Съблекли
дрехите, измили се и се преоблекли. Подс. И. прибрал дънките си в гардероба, а
горните дрехи, с които бил облечен поставил на облегалка на стол в стаята си.
На масичка в същата стая оставили двете фенерчета. Ръкавиците и тъмните спортни
панталони, с които били облечени и горната спортна дреха на подс. В. скрили под
леглото в стаята. След като останали с дрехите, които са облекли от вечерта
започнали да броят парите. По някои от банкнотите имало зацапвания от кръв,
поради което ги почистили. Преброили ги няколко пъти и ги разделили по равно. Подс.
И. отделил от своята част една банкнота от сто лева и я прибрал в метална кутия
в стаята си.
След около
час и половина доволни, че разполагат с достатъчно пари решили да отидат в гр. Варна
и да играят хазартни игри в казино „УИНБЕТ“, намиращо се на ул. „Ген. Скобелев“
№ 31, но нямали превоз. За да намерят транспорт, с който да отидат до там подс.
В. в 06:06 ч. изпратил съобщение от телефона си с № 0892 935 117 на св. Д.Я.да
му се обади. Последният от телефона си с № 0895 055 823 позвънил и разговарял с
подс. М.И., който му предложил да ги закара до гр. Варна, като му заплатят
горивото. Св. Я.се съгласил, взел лек автомобил „Мазда 626“ с рег. № * *** **,
собственост на св. Р.М., който обикновено ползвал и пристигнал пред дома на подс.
И.. При влизане в автомобила подс. В. съблякъл черното си яке си и го оставил
на задната седалка, тъй като имал друга връхна дреха под него. Подс. И. дал на
св. Я.банкнота от 50,00 лева, с която да зареди бензин. Св. Я.ги отвел до
казиното, в което влезли около 06:54 ч.. Там двамата започнали да играят
хазартни игри, като заплащали залозите с взетите от Д. пари.
На същия ден
около 10:30 ч. св. Д.Т. намерил брат си в дома му да лежи на земята неподвижен
и окървавен. Отишъл при св. Стоян Стоянов и му разказал какво се е случило,
който се обадил на телефон „112“ и съобщил за случилото се.
В резултата
на проведените оперативно - издирвателни мероприятия на 24.01.2019 г. в 23.45 ч.
подс. М.И. е установен в казино „Уинбет“ и задържан, а в 05.00 ч. на 25.01.2019
г. е задържан и подс. Д.В..
В рамките разследването
е назначена тройна СМЕ. От същата е видно, че при направения оглед и аутопсия
на върху трупа на Г. Д., съдебните лекари констатирали общо 7 /седем/
наранявания, от които четири прободно-порезни рани и три порезни рани по шията.
Установени са и кръвонасядания по меките черепни обвивки, счупване на носни
кости, кръвонасядания по лицето, ожулвания по лицето в областта на устата,
кръвонасядания по вътрешната лигавична
повърхност на устните, травматичен оток на устните, разкъсно-контузни рани, ожулвания
и кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош, счупване на 7-м до 10-то
ребра по предна мишнична линия, кръвонасядания по дясната предмишница, порезни
рани по двете длани, ожулване по дясното коляно, кръвонасядане по гърба на
дясното ходило. Вещи лица са приели че причината за смъртта на Г. Д. е остро
настъпила кръвоизливна анемия /обезкървяване/ в резултат на кръвоизлив от
прерязани шийни съдове по хода на раневия канал на прободно порезна рана по
лявата странична повърхност на шията. Между посоченото прободно-порезно
нараняване и настъпилата смърт е налице пряка причинно - следствена връзка.
Смъртта е настъпила бързо в рамките на минута след нанесеното нараняване.
Съдебните
лекари установили, че пострадалия Д. е с кръвна група 0 /алфа. бета/.
Назначена е и
допълнителна СМЕ с предоставяне на веществени доказателства - нож с черна
пластмасова дръжка, метална ножица и стъклена бутилка с етикет с надпис „Вlаск
Ram“ и материали от досъдебното производство.
От
заключението на двете експертизи се установява, че смъртоносното нараняване е
нанесено с предмет притежаващ две отделни остриета сключени под ъгъл и с
възможност за движение едно срещу друго, всяко от които притежава остър връх и
режещ ръб, с режещи ръбове насочени един срещу друг, какъвто е предоставената
ножица. Останалите шест наранявания в областта на шията, както и тези по
дланите на ръцете биха могли да бъдат получени от действието на предоставените
метална ножица и нож с черна пластмасова дръжка. Травматичните увреждания, в
резултата на удари с или върху твърди тъпи предмети, в областта на главата и
лицето на пострадалия могат да бъдат получени от удари с ръце и стъклена
бутилка.
Ожулванията
по лицето около устата, кръвонасяданията и травматичиния оток на устните,
счупването на ностните кости и кръвонасядането в областта на носа, биха могли
да се получат при притискане дихателните отвори на носа и устата.
Наличните
травматични увреждания в областта на гръден кош, дясно коляно, дясно ходила,
биха могли да се получат от удари с или върху твърди тъпи предмети, респективно
удари с ръце, крака, събаряне на земята и удари в околни предмети.
Със
значителна сила е нанесено травматичното увреждане в областта шията, докато
останалите порезни и прободно-порезни рани са нанесени с по-малка сила. Вещите
лица са посочили, че другите травматични увреждания са нанесени с различна
сила, която е по - значително изразена при удара причинил фрактура на 7-10 леви
ребра, реализиран в лява гръдна половина.
Иззетите
веществени доказателства по досъдебното производство са предадени и за
експертно изследване в БНТЛ при ОД на МВР - Варна с оглед наличие на биологични
следи /кръв/. Изготвена е Експертна справка № 7 / 2019 г., при която е
установено наличие на кръв от човешки произход по част от предоставените
веществени доказателства. По част от обектите, за които се установило, че е
налична кръв от човешки произход е определена кръвногрупова принадлежност 0
/алфа. бета/.
В хода на
разследването са назначени СМЕ на веществени доказателства и ДНК експертиза на
веществени доказателства.
От
заключението на ДНК експертизата е видно, че ДНК профилът на кръвта по
предоставени за изследване веществени доказателства - нож с черна пластмасова
дръжка с обща дължина 31см., с дължина на острието 17,5 см; метална ножица
сребриста на цвят с дължина на 17см; бутилка с етикет с надпис „Black Ram“ и
бяла капачка; черна на цвят запалка с надпис Football; синя ръкавица; долнище
на анцуг с бели кантове отстрани и черна ръкавица съвпадат напълно с ДНК
профилът на Г. Н. Д..
ДНК профилът
на клетъчния материал по черно яке, с етикет пришит от вътрешната страна „Yd
New Collection“ съвпада напълно с профила на Д.М.В.. По отношение на
изследваните обекти - фенерче синьо на цвят; синя ръкавица и черно яке е
определен ДНК профил, който представлява смес от клетъчен материал от Д.М.В. и Г.
Н. Д..
ДНК профилът
на клетъчния материал по изследвания обект горница на анцуг с надпис „Adidas“,
напълно съвпада с ДНК профила на М.В.И.. Спрямо същия обект /кръв по ляв ръкав/
и черна ръкавица е определен ДНК профил, който представлява смес от клетъчен
материал от М.В.И. и Г. Н. Д..
От
заключението на СМЕ на веществени доказателства се установява, че по
предоставените за изследване ВД от оглед на местопроизшествие в къщата в гр. Белослав
- парче от дунапрен с червеникавокафяви петна; три парченца в неправилна форма,
различни размери; парче от одеяло с червеникавокафяво петно; парче от губер с
петно в неправилна форма; парче от дунапрен с червеникавокафяви петна; парче от
олекотена завивка червеникавокафяви зацапвания и по дрехите на трупа на Д. -
тъмно сини боксерки, със сиви и сини елементи, черен потник, тъмносиня блуза е
доказано наличие на човешка кръв с кръвногрупова принадлежност 0 /алфа, бета/.
При изследването е доказано наличие на кръв от човешки произход по обекти -
обтривка от лява и дясна ръка на трупа на Д., както и по иззети при огледа на
къщата на пострадалия - калъфка от възглавница в лилав цвят с червеникави
петна; парчета от гипс в неправилна форма - 8 бр.; обтривка от червеникави
петна по и от областта на бравата на вътрешна врата; обтривка от дъговидно
червеникаво зацапване; ляво кранче на батерия в мокро помещение и обтривка от зацапване
по външен ръб на мивката.
По
досъдебното производство са назначени и СМЕ относно освидетелстване на Д.В. и М.И.
на 25.01.2019 г.
От
заключенията на същите се установява, че при освидетелстването на Д.В. не са
установени травматични увреждания по главата тялото и крайници го му.
При
освидетелстването на М.И. са установени следните травматични увреждания:
порезна рана по дясната длан в основата на първи пръст 0,5 см. и охлузване по
тръбната повърхност на трети пръст на лявата ръка, първа става. Порезната рана
е резултата от действието на предмет с остър връх и / или режещ ръб, евентуално
нож или друг подобен предмет с давност около денонощие преди освидетелстването.
Охлузването по кожата на трети пръст е от удар с или върху твърд и е получено в
най-изпъкналата част на междуфалангеалната става, вероятно в свита позиция на
пръста, с давност приблизително същата като тази на раната.
По
досъдебното производство са назначени и изготвени комплексни психологично -
психиатрични експертизи спрямо подс. В. и подс. И.. От заключението на
цитираните експертизи се установява, че двамата подсъдими не страдат от
психични заболявания, но са налице данни за психични и поведенчески
разстройства, дължащи са на вредна употреба на психоактивни вещества. Към
момента на извършване на деянието и двамата са се намирали под въздействието на
марихуана и психостимуланти от амфетаминовата група, които само са улеснили
действията им, но няма данни да са мотивирали психотично поведението им. Към
момента на деянието, И. и В. са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си. Физическото и психическото им
състояние позволява да възприемат правилно фактите от значение за делото и да
дават достоверни обяснения за тях.
Спрямо
записите от охранителни камери от игрална зала „Уинбет“ за период 06:50 ч. на
24.01.2019 г. до 02:10 ч. на 25.01.2019 г. е назначена видео-техническа лицево-
идентификационна експертиза. Видно от заключението на същата е, че по
записаната информация няма следи от манипулация/намеса. Видеофайловете съдържат
кадри, на които са заснети Д.М.В. и М.В.И..
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщщениете по делото доказателства по реда на чл. 283 от НПК, а именно
показанията на св. Г.М.Г., И.Г.Н., Д.Н.Т., П.Н.Д., Ст. К. СТ.в, С.ТС., В.М.
Т., Т.К.М., Т.Г.Т., Р.Д.М., Д.СЛ.Д. , Ат. А.Д. Ш, Я. П.М., Р.Д.ХР., Д.СВ.Я., Н.Р.КР.,
Д.Д.П., П.Я.М., свидетелство за съдимост на подсъдимите,
Протоколи за претърсване и изземване, доброволно предаване, обиск и
освидетелстване, както и заключенията на вещите лица по назначените СМЕ, СМЕ на
веществени доказателства, ДНК, СПЕ и идентификационна експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на
горепосочените свидетели, доколкото те са логични и последователни, в тях не се
откриват противоречия и са в унисон с останалата доказателствена съвкупност. С
оглед тяхната еднопосочност, съпоставката им е безпредметна.
Заключенията на изготвените по делото
експертизи, съдът възприе изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни,
пълни и относими към предмета на доказване в производството.
Останалите
събрани по ДП № 44 / 2019 г. по описа на
ОД на МВР гр. Варна доказателства и доказателствени средства, съдът
кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими
към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:
Доказателствената обезпеченост по
делото обосновава категоричния извод, че подсъдимите, в съучастие като
съизвършители са осъществили от обективна страна състава на чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, предвид на това, че на 24.01.2019 г. в гр. Варна отнели чужди движими вещи - парична сума в размер на 8000.00 /осем хиляди/
лева, от владението на Г. Н. Д., с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това сила и грабежа е придружен с убийството на Г. Н. Д.. Деянието е довършено, тъй като подсъдимите са осъществили и двата акта на
изпълнителното деяние - отнемането на вещите и упражняването на сила по
отношение на жертвата, вследствие на което са настъпили съставомерните
резултати - отнемане на парите и преминаването им във владението на подсъдимите,
както умъртвяване на Д..
Парите са отнети, с което е
прекъснато владението на собственика им върху тях, а излизайки от къщата и
отдалечавайки се от местопрестъплението, подсъдимите са установили своя трайна
фактическа власт върху предмета на посегателство, с възможност за разпореждане
и реално разпореждане в тяхна полза /покупки и залози/. Грабежът е извършен
чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимите спрямо Д., изразяваща
се в душене, удряне с ръце, пробождане с нож в различни части на тялото, а след
това и забиване на метална ножица в областта на врата на пострадалия. Без
съмнение, това насилие над Д. е насочено към прекъсване на фактическото държане
на парите и за преодоляване неговата активна съпротивата.
Налице е квалифициращото
обстоятелство на чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, тъй като грабежът е придружен с
убийството. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на подс. И. и
В. и упражнената от тях физическа сила спрямо пострадалия и получените от него
телесни увреждания, тъй като това е станало вследствие нанесените удари с метална
ножица в жизненоважен орган. От съдебно-медицинските експертизи по категоричен
начин са установени характера и механизма на телесните увреждания, причинени на
пострадалия и тези довели до неговата смърт, която е съставомерна за
квалификацията на деянието.
От субективна страна подсъдимите са
действали при пряк умисъл - съзнавали са общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са неговите обществено опасни последици и са целели настъпването им.
Основната
цел, залегнала в действията на подс. И. и В. е била да вземат парите на
пострадалия Д.. Установявайки, че същият не спи, те са предприели действия по неутрализиране на неговата съпротива и най-вече
отстраняването му като пречка по пътя им към парите. Подсъдимите са били
наясно, че проникват в чуждо жилище, както и че собственика му е вътре /както
впрочем е станало няколко дена по- рано/, въпреки това не са се въздържали от
извършване на престъплението. В изпълнение на този си замисъл, от субективна
страна подсъдимите са искали причиняването на телесни увреждания на пострадалия,
включително и неговата смърт, тъй като упорито и целенасочено са му нанасяли
множество удари в областта на тялото и врата с нож, а при липса на целения
резултат, са потърсили и намерили друга вещ - метална ножица, с която са
причинили и леталния резултат. Пряко преследвайки престъпния резултат - да
намерят парите на Д. и да установят фактическа власт върху тях, подс. И. и В.
са постигнали и другия съставомерен резултат -убийството на Г. Д.. При това
субективното им отношение към последното, се е изразило в умишленото и
целенасочено упражняване на насилие спрямо жертвата - възрастен мъж, в
собствения му дом, поради което грабежът извършен от подсъдимите е придружен с
убийство.
Престъплението е извършено в съучастие,
като двамата подсъдими са действали като съизвършители. Налице е и общия умисъл на съучастниците, тъй като всеки един от тях е съзнавал не само
общественоопасния характер на собствената си деятелност, но дейността и на
другия съучастник, както и е предвиждал, че резултата не би протекъл в исканото
направление без дейността на другия.
По горните
съображения съдът прие, че подс. И. и В. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 199, ал.
2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:
И по
отношение на това престъпление, съдът намери за безспорно установено, че подс. В.,
като е отнел чужди движими вещи – сумата от 900,00 от владението на Д., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои е осъществил състава на
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Безспорно по делото е, че подс. В. е прекъснал владението на Д. върху
посочените вещи и е установил трайна фактическа власт по отношение на тях, с
възможност за фактическо разпореждане. Установено по категоричен начин от
доказателствата е и факта, че предмета на престъплението е чужда вещ за подс. В..
Не битуват и съмнения относно авторството на деянието
на подсъдимия по възведеното му обвинение, разсейвайки се както от направеното
самопризнание в тази насока, така от обясненията на Г..
Същото е отношението на съда и към
квалифициращите елементи. Деянието е извършено чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот. Такава преграда е всяка вещ или съоръжение,
което е предназначено да изключи или ограничи достъпа на трети лица до хора или
вещи. Именно като такава вещ следва да приеме заключената врата на склада,
която безспорно е средство, имащо за цел да ограничи достъпа на лица до вещите,
които са се намирали в помещението.
Безспорен е и факта, че за реализиране
на престъпните си намерения, подсъдимият е използвал техническо средство –
неустановено по делото за улесняване преодоляването на ограничения достъп до помещенията
на къщата.
Обектът на престъплението е собствеността на гражданите.
Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат
незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи неприкосновеността
на чуждото право на собственост и стремежът му за получаване на имотни облаги
по неправомерен начин.
От субективна
страна деянието е извършено с предварително сформиран пряко насочен умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т.е. желаел е
неговото извършване, като и е предвиждал настъпването на съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване.
В
конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 197 от НК,
касаеща облекчаване на наказателната отговорност, доколкото вещите предмет
престъплението са върнати на наследниците на пострадалото лице и това е станало
преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Посоченото
връщане е инициирано от подсъдимия и Г., което от своя страна е обективирано в разписка
от 04.12.2019 г.. В тази връзка съдът прие, че престъплението следва да се
квалифицира по чл. 197, т. 1 от НК, респ. оправда подс. в. по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 от НК.
В този
смисъл съдът призна подс. В. за виновен в извършването на престъпление по чл.
197, т. 1, т. 3 от НК, вр. с чл. 195, ал. 1 от НК.
По отношение размера на наказанията:
Процесуалната съдба
на делото има отношение към определяне вида и размера на наказанията на
подсъдимите, с оглед на това, че поставената присъда по НОХД № 1212 / 2019 г.
на ВОС, с която са наложени на подс. И. и В. наказания лишаване от свобода в
размер на 15 г., не е протестирана или обжалвана от частните обвинители. При
това положение, настоящият състав на съда не разполага с възможност за налагане
на по-тежко наказание или добавяне на предвиденото наказание конфискация, с
оглед основния принцип, гарантиращ невъзможност за влошаване положението на
подсъдимите.
Това оказва се е и
ненужно, доколкото съдебния състав счете, че наказанието на подсъдимите следва
да се определи в предвидения в закона минимум поради следното:
При индивидуализация на
наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че
и двамата подсъдими са лица в младежка възраст и имат чистото им съдебно минало. В рамките на делото са направили признания,
които съдът кредитира и които са спомогнали за разкриването на престъплението -
начина му на извършване и откриването на оръжието, с което е осъществено.
Като такива съдът
прие и изразеното от подсъдимите искрено съжаление за извършеното. Това отношение
на И. и В. към извършеното от тях престъпление съдът намира, че няма
декларативен характер. Налични са доказателства, че двамата са направили опити
за реална интеграция в обществото, както и са демонстрирали желание и нагласа
да изградят трудови навици. Те очевидно са се провалили, но в основата на този
резултат най-вероятно е тяхната зависимост към хазарта и наркотичните вещества.
Констатират
се и отегчаващи вината обстоятелства, като интензитета на действията при
сломяване съпротивата на жертвата, изразени в множеството удари с предмет с
режещ ръб, мястото на извършване на престъплението – собствения дом на Д., користни подбуди и т.н.
Поради
изложеното съдът намери, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счете, че адекватно на престъпната деятелност на подс.
И. и неговата личност, както и удовлетворяване изискванията на превенциите в
чл. 36 от НК е наказание „лишаване от свобода” за срок от 15 /петнадесет/
години.
По
отношение на подс. В., съдът определи за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 15 /петнадесет/
години, а за престъплението по чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
Предвид
наличието на материалноправните предпоставки на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът на
посоченото основание определи подс. В. да изтърпи най-тежкото от двете
наказания, а именно „лишаване от свобода” за срок от 15 /петнадесет/ години.
С оглед
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС съдът постанови наложените на
подсъдимите наказания лишаване от свобода да бъдат изтърпени при първоначален
строг режим, както и зачете на основание 59, ал. 1 от НК времето през което са
били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По гражданските искове:
Предходният
състав на съда е приел, че разглеждането на гражданските искове е допустимо в
наказателния процес, доколкото правното
им основание се явява деянието предмет на обвинението. Признаването на
подсъдимите за виновни по възведеното
им обвинение, обуславя извод, че
предявените искове са доказани по своето основание. Настъпилата смърт на Д. е увредила необратимо психически
гр. ищец, който е син на убития. Установена по делото е тяхната близка
емоционална връзка. Поради горното и с оглед правомощията по чл. 52 от ЗЗД,
съдът прие, че подс. В. и подс. И. солидарно следва да обезвъзмездят И.Г. със
сума от 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Съдът уважи и
предявения от Г. иск за имуществени вреди в размер на 8000,00 лева, приемайки
го за доказан. Доказателствата по делото са еднопосочни, че подсъдимите са
отнели цитираната сума от покойния Г. Д..
Посочените суми
бяха присъдени в едно с компенсаторната лихва, в размер на законната такава от
дата на увреждането /24.01.2019 г./ до окончателното изплащане.
Веществените
доказателства по делото, съдът отне в полза на държавата и постанови тяхното
унищожаване.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски
както следва: подс. М.И. да заплати сумата
от 4 434,18 лв. в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Варна,
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1160,00 лв., както и
300,00 лева в полза на И.Г., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение;
подс. Д.В. да заплати сумата от 4 434,18
лв. в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Варна, държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 1160,00 лв., както и 300,00 лева в полза на
И.Г., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: