Решение по дело №11712/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1577
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110211712
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1577
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110211712 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 11712 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Механик О.“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/
№ 517956-F539932 от 15.06.2020 г. на началник на отдел в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, като сочи, че се касае
за пропуск на друго лице, който е отстранен веднага след установяването, поради което
нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай. Претендира разноски.
1
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира
разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 29.02.2020 г. Л.Д. –инспектор по приходите в НАП, след извършена проверка,
съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за извършено на 26.02.2020 г. нарушение на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ в присъствие на един свидетел. Представител на нарушителя подписал
АУАН без възражения. Такива били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
като било посочено, че се нарушението вече било отстранено.
Въз основа на АУАН на 15.06.2020 г. Л.Х. – Началник на отдел в „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и
представените заповеди на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 26.02.2020 г. служители на НАП извършили проверка на търговски обект на
жалбоподателя, магазин, находящ се в гр. София, ул "Тодор Джебаров", №43. В обекта
имало монтирано фискално устройство, модел DASY COMPACT S, като била извършена
контролна покупка и издадена фискална бележка, която не съдържала реквизити:
наименование на стоката / услугата.
Същият ден представител на дружеството-жалбоподател се свързал с "Консулт
Сервиз" ЕООД – дружеството, което настройвало и поддържало софтуера на фискалните
устройства, които констатирали, че поради недоглеждане са пропуснали да въведат
наименования на различните групи продажби в апарата. На 26.02.2020 г. пропускът бил
отстранен, като жалбоподателят представил на АНО касови бележки с въведени
наименования на стоките.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. Л.Д. и В.О. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3
НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Реквизитите на издадената от ФУ на
жалбоподателя касова бележка се установяват от приетите по делото писмени доказателства
–протокол за извършена проверка с наличната в него констатация и приложена фискална
касова бележка. Отстраняването на пропуските в издаваните от ФУ на жалбоподателя
фискални бонове се установява от свидетелските показания и представените писмо от
"Консулт Сервиз" ООД и фискален бон.
2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
формално е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., независимо
от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална
касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание
чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Реквизитите на фискалната касова бележка са регламентирани по
императивен начин в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата, като т. 7 изисква посочване
на наименование на стоката / услугата, код на данъчна група, количество и стойност по
видове закупени стоки или услуги. Задължението за използване на фискално устройство,
което да издава бележки с изискуемо съдържание е за търговеца, който ползва ФУ, а не за
техническото лице, което извършва поддръжката му.
Съгласно § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., същата се издава на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв за
юридическите лица и едноличните търговци, които нарушат или допуснат извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи.
По делото се установи от обективна страна, че ФУ на жалбоподателя е издавало
фискални касови бонове, в които е липсвало наименование на стоката/услугата. С оглед на
това съдът приема, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на посочената
нормативна разпоредба, като това е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Съдът обаче намира за основателни доводите на жалбоподателя за приложение на чл.
28 от ЗАНН към описаното в НП нарушение. Съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално
определение на понятието "маловажен случай", затова на основание чл. 11 от същия закон
субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 НК, съотнесен към ЗАНН,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Макар и формално да има извършено административно
нарушение, от него не се установява настъпване на вредни последици - не се установява
нанесена вреда на бюджета, нарушението не води до неотразяване на приходи, като същото
е отстранено непосредствено след констатирането му в деня на проверката. Както бе
посочено отговорността на юридическите лица е обективна, поради което въпросът за
вината няма отношение към съставомерността на нарушението, но същият е релевантен за
обществената му опасност, като в настоящия случай се установи, че нарушението е
следствие на пропуск в дейността на обслужващо жалбоподателя дружество, което
безспорно намалява обществената опасност на поведението на жалбоподателя.
Разгледани в съвкупност тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения, респективно е
следвало да намери приложение чл. 28 от ЗАНН и на жалбоподателя да не се налага
наказание дори и само на това основание, като съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. №
3
1/2005 г. на ОСНК – ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а"
ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е и прознасянето на АССГ по идентичен
казус с Решение № 5741 от 13.10.2021 г. по к.д. №6141/2021 г., І к.с.

По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав
приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира такива, като въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от
300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:


ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 517956-F539932 от 15.06.2020 г. на
началник на отдел в ЦУ на НАП, с което на „Механик О.“ ЕООД на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.
26, ал. 1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Механик О.“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.


СЪДИЯ:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4