РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Плевен, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430103749 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д. П. АНТ. от *** против Й. ТР. Р. от ***.
В молбата се твърди, че ищцата е сдобила с документи относно нейното
осиновително дело, в което има вписана информация, която не отговаря на
истината. Твърди се, че от декларацията за отказ от родителски права и от
протоколите на ищцата е станало известно обстоятелството, че нейният
биологичен баща е напълно известен, казва се ***, роден на *** год. в ***.
Твърди се, че същият е починал на *** год. в ***. Твърди се, че ответницата е
вписала невярна информация в официални документи, поради което
вследствие на тези нейни действия ищцата не може да заведе дело за
произход- 3 години след като е навършила 18 години. Твърди се, че на
ответницата е бил известен факта, че биологичният баща на ищцата *** е бил
с диагноза „***“- заболяване на *** и поради това ответницата е била
убедена, че се отказва от *** бебе. Твърди се, че ищцата през целия си живот
е имала здравословни проблеми, свързани с *** и продължава да боледува и
1
се нуждае да се сдобие с документация на биологичния си баща *** относно
историята на неговите заболявания, за да може да се лекува адекватно, т. е. да
може да има фамилна анамнеза. Твърди се, че ответницата съзнателно е
поставила подписа си под информация, която не отговаря на истината. Твърди
се, че вследствие на това поведение на ответницата ищцата е претърпяла
имуществени вреди, тъй като е била лишена от наследството на биологичния
си баща и била принудена да направи разходи за детективски услуги, а от
друга страна е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и емоционално- психическо натоварване. В заключение ищцата
моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и да й
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
С оглед направените уточнения на исковата молба следва да се приеме,
че нейното правно основание е разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. За да се
реализира предвидената в тази разпоредба деликтна отговорност следва да са
налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място
трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което
да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е
свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага
до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да
доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност.
Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на
чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ съществен
елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена
и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване
само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
В конкретния случай основното твърдение на ищцата е, че нейната
биологична майка Й. ТР. Р. е вписала невярна информация в официални
2
документи и по- конкретно посочила е, че бащата на ищцата е неизвестен. В
хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, че ответницата
умишлено е прикрила определени факти и е станала причина да се внесат
неверни обстоятелства в официални документи, с което е осъществила
състава на посредствено лъжливо документиране по чл. 314 от НК. По делото
липсват данни към момента на зачеването на ищцата в какви отношения е
била ответницата с лицето ***, б. ж. на ***, роден на *** год. в *** и починал
на *** год. в гр. П., и има ли основания да се счита, че същият е биологичен
баща на ищцата. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел ***,
който е живеел на съпружески начала със сестрата на ответницата, но твърди,
че не знае за връзка на последната с *** в периода ***- *** год., нито, че
ответницата е била бременна. При това положение не може да се направи
изводът, че именно *** е биологичният баща на ищцата, че ответницата е
знаела този факт и че същата съзнателно е осуетила вписването му в
съставените впоследствие официални документи. В тази връзка основателно е
възражението на особения представител на ответницата, че дори и при
установяване на обратното /наличието на биологична връзка между ищцата и
***/ ищцата не може да претендира имуществени вреди от ненаследяването
на биологичния й баща, доколкото същата е осиновена при условията на
пълно осиновяване по чл. 54 от СК от 1968 год. /видно от приложения препис
от решение по гр. дело № *** по описа за *** год. на *** районен съд/. При
пълното осиновяване правата и задълженията с роднините по произход се
прекратяват, а възникват права и задължения между осиновения и
осиновителя и неговите роднини. Наследствените правоотношения при
пълното осиновяване се развиват между осиновения и осиновителя и
неговите роднини и тези отношения се прекратяват с рождените родители.
При смърт на осиновителя същият се наследява от осиновения, а при смърт
на осиновения той се наследява от своя осиновител. Рождените родители не
наследяват осиновения и обратно- осиновеният при режим на пълно
осиновяване не наследява рождените си родители. Горните правни положения
опровергават доводите на ищцата за осуетяване на възможността за
наследяване, а оттам и за претърпени имуществени вреди. По отношение на
неимуществени /морални/ вреди, техния вид и обем доказателства не са
ангажирани, поради което и в тази й част исковата молба се явява
неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно константната
3
практика на ВКС на РБ, обективирана в редица актове /срв. напр. решение №
670- 2010- ІV г. о., решение № 724- 2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г.
о. и др./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи
доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, и следва да проведе главно и пълно доказване на тези
факти- за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При
липса на такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в
обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на
това да постанови решението си.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не се установи
извършено от ответницата Й. ТР. Р. деяние, което да е виновно и
противоправно и което да е довело до настъпването на определен вредоносен
резултат. Поради това не са налице условията за реализиране на
отговорността на ответницата за заплащане на обезщетения за непозволено
увреждане на ищцата и предявените обективно съединени осъдителни искове
следва да се отхвърлят изцяло.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. П. АНТ. от ***, ЕГН
**********, против Й. ТР. Р. от ***, ЕГН **********, иск по чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаване на ищцата от
наследството на ***, б. ж. на ***, роден на *** год. в *** и починал на ***
год. в гр. П., и направени разходи за детективски услуги.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. П. АНТ. от ***, ЕГН
**********, против Й. ТР. Р. от ***, ЕГН **********, иск по чл. 45 във вр. с
чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5