Р Е Ш Е Н И Е №260490
01.11.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Близнакова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1524/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Сикретс
смарт“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**“
№ **, ет. * ап. *, чрез адв. П.Т. против
Наказателно постановление № 117 от 03.02.2020 г., издадено от Й.А.С. – *** в ***,
с което на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред
(приложение № 1 към Решение № 198, взето с протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм.
и доп. с Решение № 290, взето с протокол № 15 от 17.09.2019 г. на Общински
съвет Пловдив) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди)
лева за нарушение по чл. 11, ал. 2 вр. ал. 4 от Наредба за осигуряване на
обществения ред (НООР).
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди да е предприел действия за издаването на разрешение за
удължено работно време преди изтичането на срока на предходно действащото, но
поради забавяне на администрацията да не е получил същото към датата на
деянието. Поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение чрез
прилагането на погрешна санкционна норма от страна на административнонаказващия
орган (АНО). Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на
евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Т., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се
представлява от *** Д.П., която оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а възраженията на жалбоподателя да са неоснователни.
Поддържа извършването на нарушението да е доказано по делото. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Сикретс
смарт“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция,
следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 11.02.2020 г.,
установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 18.02.2020
г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Сикретс Смарт“
ООД стопанисвал кафе-бар „Сикретс“, находящо се в гр. Пловдив, бул. „България“
№ 97, парк-хотел „Санкт Петербург“. Дружеството имало издадено разрешение за
удължено работно време № 04-0667/25.10.2018 г. от 00:00 до 24:00 часа за
периода от 25.10.2018 г. до 24.10.2018 г.
На 07.10.2019 г. жалбоподателят
подал заявление пред Началника на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив с УРИ
433000-10876/07.10.2019 г. с искане за издаване на становище за удължено
работно време на търговския обект.
На 24.10.2019 г., когато изтичал
срокът по издаденото разрешение, жалбоподателят подал заявление с вх. №
3-7000-9589/24.10.2019 г. до кмета на район „Северен“ при Община Пловдив с
искане за издаване на ново разрешение за удължено работно време. Тъй като все
още не било получено становище от Началника на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив към
искането не било приложено нито такова становище, нито писмено становище от РЗИ
относно спазване на граничните стойности на показателите за шум.
През следващите дни обектът
продължил да функционира, въпреки че все още нямал издадено разрешение за
удължено работно време.
На 08.11.2019 г. в 03:30 часа
била извършена проверка в кафе-бар „Сикретс“, находящо се в гр. Пловдив, бул. „България“
№ 97 и стопанисвано от жалбоподателя „Сикретс Смарт“ ООД. В хода на проверката
свид. Й.Г.Г. – *** към ***, установил, че в заведението се обслужвали клиенти,
продавали се напитки, озвучавало се с музика и въпреки че разрешеното работно
време било изтекло, не била прекратена дейността по почистване, зареждане и
обслужване. Към този момент жалбоподателят нямал издадено разрешение за
удължено работно време.
С Определение № 2384/25.11.2019
г. по адм. дело № 3608/2019 г. Административен съд – Пловдив оставил без
разглеждане жалба от „Сикретс смарт“ ООД против мълчалив отказ на Началника на
03 РУ при ОДМВР – Пловдив.
На 09.12.2019 г. било издадено разрешение
за удължено работно време № 04-0721/09.12.2019 г. за обект кафе-бар „Сикретс“,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „България“ № 97, в полза на „Сикретс смарт“ ООД,
с работно време от 00:00 часа до 24:00 часа и за периода от 09.12.2019 г. до
08.12.2020 г.
На 29.01.2020 г. свид. Г.
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) против
дружеството жалбоподател, в присъствието на негов представител и на свидетел.
На представляващия дружеството бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. Й.Г.Г.. От тях се установяват времето и мястото на извършената проверка –
на 08.11.2019 г., след полунощ, в гр. Пловдив, както и че към този момент е
имало клиенти, които са били обслужвани и са консумирали продукция, предлагана
от заведението. Установява се още от свидетелските показания, че не е било
представено разрешение за удължено работно време или друго доказателство за
това обектът да е имал разрешение да работи към времето на извършване на
проверката. Показанията на свид. Г. се ползват с доверие от съда, тъй като са
подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел. Също така те са проверени, като изцяло
намират подкрепа в писмените доказателства, които служат за тяхната проверка.
Дава се вяра и на показанията на
свид. П.Д.Д.. От тях се установяват предприетите от дружеството жалбоподател
действия за снабдяване с разрешение за удължено работно време. Свидетелят
подробно и последователно възпроизвежда случилите се събития до момента на
получаването на разрешението с № 04-0721/09.12.2019 г., като в тази им част
показанията му се подкрепят и от писмените доказателства по делото. Свидетелят Д.
изяснява още, че заведението е продължило да работи и след изтичането на срока
на предходно действалото разрешение за удължено работно време. Посочва, че през
този период били извършени няколко проверки, при които били съставени
предупредителни протоколи и актове за установяване на административни
нарушения.
От разрешение за удължено работно
време № 04-0721/09.12.2019 г. (лист 46 от делото) се установява, че за
процесния обект кафе-бар „Сикретс“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България“ №
97, в полза на жалбоподателя е издадено разрешение за работно време от 00:00
часа до 24:00 часа за периода от 09.12.2019 г. до 08.12.2020 г.
От разрешение за удължено работно
време № 04-0667/25.10.2018 г. (лист 8 от делото) се изяснява, че предходно действащото
разрешение за работно време от 00:00 часа до 24:00 часа за обект кафе-бар „Сикретс“,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „България“ № 97 е обхващало периода от
25.10.2018 г. до 24.10.2019 г.
От заявление за издаване на
разрешение за удължено работно време на търговски обекти, осъществяващи
стопанска дейност на територията на община Пловдив с вх. №
3-7000-9589/24.10.2019 г. (лист 50 от делото) се установява, че жалбоподателят
е подал искане за издаване на разрешение за удължено работно време за обект кафе-бар
„Сикретс“ на дата 24.10.2019 г.
От заявление с УРИ
433000-10876/07.10.2019 г. (лист 103 от делото) се изяснява, че жалбоподателят
на дата 07.10.2019 г. е отправил искане до Началника на 03 РУ при ОДМВР –
Пловдив за издаване на становище за удължено работно време за обект кафе-бар
„Сикретс“.
От Заповед № 19ОА-1407/18.06.2019
г. и Заповед № 19ОА-1401/18.06.2019 г. - и двете на кмета на Община Пловдив, се
установява, че наказателното постановление и актът за установяване на
административно нарушение са издадени от надлежно оправомощени лица, действали
в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето
на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на представител нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените
факти и правни изводи в АУАН и НП.
В тази връзка неоснователно е
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради неправилно
приложена санкционна норма. В случая имуществената санкция е наложена на
основание чл. 32, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред. Същата в редакцията ѝ към датата на извършване на деянието –
08.11.2019 г., гласи, че: „за нарушение
на разпоредбите на чл. 11, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, чл. 12, чл. 20 и чл. 23
на физическите лица се налага глоба в размер на 500 до 5000 лв., а на
юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000
лв. до 12 000 лв.“. Жалбоподателят твърди за нарушението, за което е
санкциониран, наказанието да е предвидено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от
Наредбата, както и последната да се явява специална спрямо правилото по чл. 32,
ал. 1 от НООР, на основание на което е наложена имуществената санкция с НП.
Възражението е неоснователно, защото жалбоподателят се позовава и тълкува отменени редакции и на двете разпоредби,
които са неактуални и неприложи към датата на извършване на
деянието. С Решение № 290, взето с протокол № 15 от 17.09.2019 г. е приета
Наредба за изменение и допълнение на Наредба за осигуряване на обществения ред,
с която са изменени и допълнени както разпоредбата на чл. 26, ал. 2, така и
тази на чл. 32, ал. 1 от НООР. Така към датата на извършване на процесното деяние
– 08.11.2019 г., разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НООР гласи, че: „за нарушения
на чл. 11, ал. 8, свързани с превишаване на граничните стойности на шум,
определени с наредбата по чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната
среда, собствениците/ползвателите на заведения за хранене и развлечение се
наказват с имуществени санкции в размер от 3 000 лв. до 6 000 лв., а при
повторно нарушение с имуществени санкции в размер от 5 000 лв. до 12000 лв.“.
Следователно към интересуващия делото момент разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от
НООР нито вече се явява специална спрямо чл. 32, ал. 1 от НООР и така
изключваща приложението на последната, нито въобще в хипотезата ѝ попадат
случаите на извършени нарушения по чл. 11, ал. 2 вр. ал. 4 от НООР. Въпросът за
това дали има колизия между двете санкционни разпоредби също се явява загубил
значение към момента на извършване на нарушението. Последното, доказа се по
делото, е осъществено на 08.11.2019 г. Към този момент нарушението по чл. 11,
ал. 2 вр. ал. 4 от НООР се явява обявено за наказуемо деяние с разпоредбата на
чл. 32, ал. 1 от Наредбата. Именно на това основание е наложена имуществената
санкция с НП, поради което правилно е приложен материалният закон. В
наказателното постановление ясно е посочена и приложимата редакция на Наредбата
за осигуряване на обществения ред (приложение № 1 към Решение № 198, взето с
протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм. и доп. с Решение № 290, взето с протокол №
15 от 17.09.2019 г. на Общински съвет Пловдив). По този начин в пълнота е охранено
правото на защита на жалбоподателя, а възражението му е неоснователно.
За пълнота на изложението съдът
обръща внимание, че от показанията на свид. Г. се установява той да е съставил
АУАН още по време на проверката от 08.11.2019 г., но същевременно актът, с
който е образувано настоящото производство, е съставен на дата 29.01.2020 г. Не
е налице хипотеза на съставени два различни акта против жалбоподателя за едно и
също деяние. Това е така, защото издаденият от свид. Г. АУАН от 08.11.2019 г. е
насочен срещу съвсем различно лице от жалбоподателя, а именно против
физическото лице Д.Ж.Е., за когото се установява да е бил салонен управител.
Той обаче не се явява субект на отговорността за извършеното от търговското
дружество нарушение, тъй като е единствено негов служител. При тези факти
правилно е преценено, че АУАН следва да бъде съставен именно против търговеца,
който неправомерно е осъществял дейността си. Първоначално съставеният от свид.
Г. АУАН е приложен на лист 94 и лист 95 от делото.
По приложението на материалния
закон настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е санкциониран с наказателното
постановление. От обективна страна времето и мястото на извършването му – на
08.11.2019 г. в 03:30 часа в кафе-бар „Сикретс“, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„България“ № 97, са доказани от показанията на свидетеля очевидец Й.Г.Г., който
е участвал в извършването на проверката. От показанията на същия свидетел се
установи и че по време на проверката в обекта са били обслужвани клиенти, които
са консумирали напитки, продавани в заведението. Тези факти ясно сочат, че по
време на проверката в обекта не е била прекратена дейността по обслужване на
клиенти. Съгласно правилото по чл. 11, ал. 4 от НООР след изтичане на
разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и
обслужване. В чл. 11, ал. 1 от НООР е регламентирано, че не се изисква
разрешение за работно време за заведения за хранене и развлечение и други
търговски обекти, издадено от районната администрация, когато функционират в
интервала от 08:00 часа до 23:00 часа. Доказа се по делото обаче, че
жалбоподателят е извършвал търговската си дейност в 03:30 часа, следователно
извън периода по чл. 11, ал. 1 от Наредбата, което налага извод, че за
правомерното осъществяване на дейността в тази част от денонощието
жалбоподателят се е нуждаел от разрешение за удължено работно време. Доказано е
на следващо място и че с такова разрешение за процесния обект „Сикретс смарт“
ООД не е разполагало към 08.11.2019 г. Това е така, защото срокът на издаденото
разрешение № 04-0667/25.10.2018 г. от кмета на район „Северен“ при Община
Пловдив е изтекъл на 24.10.2019 г. /лист 8 от делото/. Началният момент на
следващото издадено разрешение за удължено работно време с № 04-0721/09.12.2019
г. /лист 46 от делото/ е дата 09.12.2019 г. Следователно за периода от
25.10.2019 г. до 08.12.2019 г. жалбоподателят не е имал разрешение за удължено
работно време. Именно в този период е извършено процесното деяние – на
08.11.2019 г., поради което то представлява съставомерно нарушение на
изискванията на Наредбата за осигуряване на обществения ред. Нарушението е
формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на
изпълнително му деяние, без необходимост от настъпването на определен
вредоносен резултат. С наказателното постановление е наложена имуществена
санкция на юридическо лице, поради което въпросът за вината не подлежи на
изследване в процеса. С имуществената санкция се ангажира
административнонаказателната отговорност на юридическите лица за неизпълнение
на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността
им. Тази отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Жалбоподателят също не оспорва факта на извършеното нарушение, а възраженията
му са срещу приложената санкционна норма и извода на АНО деянието да не е маловажен
случай.
Отново за пълнота и макар да
липсва такова възражение съдът намира за необходимо да изясни и че правната
квалификация на деянието е правилна. В случая задължението за определено
поведение, което не е изпълнено от жалбоподателя и така е осъществено
изпълнителното деяние на нарушението, е описано в разпоредбата на чл. 11, ал. 4
от НООР – задължение след изтичането на работното време в обекта да е прекратена всякаква дейност по почистване, зареждане и
обслужване. Правилно е направена привръзка с разпоредбата на ал. 2 на чл. 11 от
Наредбата. Това е така, защото както беше изяснено, режимът на работа на
заведенията за хранене и развлечение и другите търговски обекти е диференциран
от гледна точка на работното време с хипотезите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 11 от
НООР. Така възможно е краят на обявеното работно време на едно заведение за
хранене и развлечение да предхожда предвидения най-късен час по чл. 11, ал. 1
от НООР, който е 23:00 часа в редакцията към 17.09.2020 г. Например обявеното
работно време може да е до 20:00 часа, но в интервала между 20:00 и 23:00 часа,
когато обектът не се нуждае от разрешение за удължено работно време, дейността
по почистване, зареждане и обслужване да не е приключила. Не такава е
процесната хипотеза, при която проверката е извършена в 03:30 часа, т.е. период
от денонощието, когато обектът може да работи законосъобразно само ако
притежава разрешение за удължено работно време. Именно заради това привръзката
с ал. 2 на чл. 11 от НООР е наложителна, за да бъде описано едно съставомерно
деяние и от гледна точка на правната си квалификация. В този смисъл е и
актуалната практика на касационната инстанция, като в Решение № 61 от 10.01.2020 г. по к.а.н.д. № 3363/2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 2536 от 29.11.2018 г. по к.а.н.д. № 3046/2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив изрично е прието за неоснователно възражение срещу правната квалификация
на същото по вид нарушение. Относими тук са още Решение № 199 от 14.02.2017 г. по к.а.н.д. № 2964/2016 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2134 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2032/2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Следва да се има предвид и че с
измененията в Наредбата за осигуряване на обществения ред с Решение № 290,
взето с протокол № 15 от 17.09.2019 г. с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НООР не се урежда самостоятелен състав на
административно нарушение, а се регламентира самата процедура – задължените
лица, редът за издаване на разрешението и комплектуването на заявлението в
някои особени хипотези. Освен това във всички случаи, когато лице по чл. 11,
ал. 2 от НООР осъществява дейност във време, когато му е необходимо разрешение
за удължено работно време, но без да има такова, то конкретните действия, чрез
които е осъществявана дейността – а следователно и изпълнителното деяние,
отново ще се явяват описани в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НООР. По тези
съображения настоящият състав приема, че двете разпоредби са свързани и се
допълват при описанието на нарушението от правна страна, поради което
административнонаказващият орган е дал надлежна правна квалификация на
нарушението. Този извод се подкрепя и от съдебната практика.
При доказано извършване на
административното нарушение съдът намира за правилен извода на АНО, че
извършено деяние не представлява маловажен случай. Действително от
доказателствата по делото се установява, че преди изтичането на срока по
последното разрешение за удължено работно време жалбоподателят е предприел
действия за снабдяване с положително становище от Началника на 03 РУ при
ОДМВР-Пловдив, като подал заявление с УРИ 433000-10876/07.10.2019 г. (лист 103
от делото), както и заявление с вх. № 3-7000-9589/24.10.2019 г. (лист 50 от
делото) до кмета на район „Северен“ при Община Пловдив. Същото е подадено в
последния ден от изтичането на срока по предходното разрешение и не е било
комплектувано в пълнота нито съгласно изискванията по стария ред, който е бил
приложим към случая, но и нито в съответствие с установените нови правила. Съдът
отчита и обстоятелството, че жалбоподателят по своята правно организационна
форма е търговско дружество и същото е създадено именно с цел участие в
гражданския оборот и реализиране на печалба. Тази си дейност обаче дружеството
е трябвало да извършва в рамките на установения в страната правов ред.
Категорично се доказа по делото, че за времето от 25.10.2019 г. до 08.12.2019
г. „Сикретс смарт“ ООД не е имало разрешение за удължено работно време за
процесния обект. Този факт е бил съзнаван от лицата, участващи във
волеобразуващите органи на дружеството, но въпреки това напълно съзнателно и
целенасочено те са решили да продължи да бъде осъществявана дейността и след
края на разрешеното работно време. Следва да се обърне внимание, че проверката
не е извършена по време, близко до края на разрешеното работно време, а в 03:30
часа, но въпреки това обектът е продължавал да работи. От показанията на свид. Д.
пък се установи, че поне 10 дни след изтичането на разрешението за удължено
работно време обектът е работил във времевия интервал, за който е нямал
разрешение. Всичко това сочи на едно трайно незачитане от жалбоподателя на
установения правен ред и демонстриране на желание да продължава да осъществява
дейността си на всяка цена, дори и това да е в противоречие с установените
правила за осигуряването на обществения ред на територията на Община Пловдив. В
тази връзка издаването на разрешение за удължено работно време не се
осъществява по заявителен режим и независимо от подаденото заявление издаването
на разрешението не е било бъдещо сигурно събитие, тъй като и по отменения, и по
действащия ред е било необходимо получаването на положително становище от
Началника на съответното РУ, респ. от РЗИ. По тези съображения осъществяването
на дейността само въз основа на подадено заявление, но без получено разрешение
за удължено работно време, е в нарушение на НООР и по никакъв начин не може да
се приеме за извинително.
В тази връзка дори и да е налице
забавяне в действията на компетентната администрация, от което жалбоподателят
да е търпял вреди, то той е имал правомерен път за защита, тъй като държавата и
общините отговарят за всички вреди, причинени на юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на свои органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По този начин в
правовата държава е осигурен действащ механизъм за обезвреда на реално
причинени вреди. Вместо това жалбоподателят при напълно съзнавания факт за
липса на валидно към датата на нарушението разрешение за удължено работно време
е приел, че може да игнорира нормативните изисквания за осигуряване на
обществения ред и е предпочел да продължи да извършва дейността си дори и в
нарушение на нормативната уредба. Какви са били конкретните причини за това
решение на лицата, формиращи волята на дружеството, е ирелевантно по делото
(например може да са приели, че това е икономически по-изгодно за търговеца).
При всяко положение деянието е осъществено с формирана ясна представа за
възможните неблагоприятни последици, с които жалбоподателят, чрез своите
органи, се е съгласил и е приел да носи този риск. Интензитетът на увреждане на
защитаваните обществени отношения в случая категорично не е по-нисък от
обикновените хипотези на нарушения от този вид, което изключва квалификацията
на процесното деяние като маловажен случай. Изясни се, че обектът е
функционирал в продължение на дни в нарушение на изискванията за спазване на
работното време, а и конкретната проверка от 08.11.2019 г. е извършена значителен
период след края на разрешеното работно време. Не на последно по значение място
поведението на дружеството жалбоподател категорично не следва да бъде
толерирано, тъй като правните спорове между органите на държавна власт и
юридическите лица следва да бъдат уреждани по установения за това ред. В
случая, когато ЮЛ не е получило желания индивидуален административен акт, то не
е привело дейността си в съответствие с промяната в правното положение и до
решаването на правния спор, а вместо това е приело да не се съобразява с
нормативните предписания и да функционира така, както счита за най-изгодно за
себе си, съзнавайки, че така нарушава установения правен ред. Следва да се има
предвид, че обектът не е бил изцяло лишен от възможност да функционира, тъй
като това е можело да става в рамките на работното време по чл. 11, ал. 1 от
НООР. Досежно дейността на администрацията, макар да е имало забавяне при
издаването на разрешението, то според настоящия състав не е налице
недобросъвестно поведение на администрацията. Установява се от водената
кореспонденция, че забавянето е продиктувано от затруднения и противоречия при
тълкуването на нормативната уредба, но в крайна сметка исканото разрешение е
издадено на жалбоподателя. Посочи се, че за вредите от това забавяне той би могъл
да претендира обезвреда. Вместо това жалбоподателят е решил съзнателно да
игнорира правния ред в държавата в преследване на друга цел, която е намерил за
по-важна, поради което възражението за маловажност на случая е неоснователно.
За така извършеното административно
нарушение от жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. 1 от НООР е предвидена имуществена санкция в размер от 5 000 до 12 000
лева. Съдът вече изложи аргументите си, по които приема, че е приложена
относимата санкционна разпоредба. В конкретния случай АНО е наложил имуществена
санкция в размер на 5 000 лева, т.е. в предвидения минимум. Настоящият съдебен
състав намира, че санкцията е правилно индивидуализирана в минималния предвиден
размер с оглед обществената опасност на деянието, дееца и установените
смекчаващи обстоятелства. Същевременно настоящото производство е образувано по
жалбата на нарушителя, поради което положението му не може да бъде влошавано
със съдебното решение.
По тези съображения съдът приема,
че не е допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на
имуществената санкция, жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски
се дължат единствено на административнонаказващия орган. Съгласно чл. 63, ал. 5
от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва
да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална горна
граница. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени искания,
проведените открити съдебни заседания и материалният интерес по делото, намира,
че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 100
лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски
следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят „Сикретс смарт“
ООД. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на Община Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 117 от 03.02.2020 г., издадено
от Й.А.С. – *** в ***, с което на „СИКРЕТС СМАРТ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*** № **, представлявано от П. Д.
К., ЕГН: ********** на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба за осигуряване на
обществения ред е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди)
лева за нарушение по чл. 11, ал. 2 вр. ал. 4 от Наредба за осигуряване на
обществения ред.
ОСЪЖДА „СИКРЕТС
СМАРТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***“
№ **, представлявано от П. Д. К., ЕГН: ********** *** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ