Р Е
Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 04.05.2022 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на единадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Павлина Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело №28/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Т.Х.Х.
от ***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се Решение № 305/ 26.11.2021 г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ), изх. № С210009-099-0081463/ 04.11.2021
г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали. Изложени са
доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения административен акт. Твърди
се, че директорът на ТД на НАП-Пловдив необосновано е възприел изводите на публичния
изпълнител в процесното ПНОМ за нуждата от
обезпечение, без да посочи конкретни мотиви как ще стане невъзможно или ще се
затрудни събирането на публичното задължение. Липсвало и обективирано
от органите на НАП недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, като
се твърди, че той е заплатил доброволно всички останали присъединени вземания
към изпълнителното производство. В тежест на органите на НАП било да докажат
поведение и обстоятелства, които да обосноват извършеното обезпечение като изключение.
Като следващо основание за незаконосъобразност на
обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив се посочва, че
наложеното обезпечение е прекомерно. Този довод се обосновава с твърдението, че
за дълг от *** лв. са наложени общо обезпечения
на стойност *** лв. в пет банки, което било в нарушение на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, тъй като надвишавало обезпечителната нужда.
Позовава се на влязло в сила съдебно Решение №189/
22.10.2021 г. постановено по адм. дело № 184/2021 г.
по описа на Административен съд – Кърджали, с което бил разгледан аналогичен
спор между същите страни.
На последно място, твърди се нищожност на ПНОМ, като
подписан с квалифициран електронен подпис от Михаела Табакова в качеството й на
физическо лице, а не като държавен орган.
Искането е да се отмени оспореното решение на
директора на ТД на НАП-Пловдив, с което ПНОМ е потвърдено. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище, в
което заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово и на
доверителя отсъствие, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез
пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В становище и в хода по
същество посочва доводи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е допустима – подадена е в 7-дневния срок по
чл. 197, ал. 2 ДОПК (решението е връчено на 20.01.2022 г., а жалбата е подадена
в АС – Кърджали по пощата с пощенско клеймо от 27.01.2022 г.), от адресат на
неблагоприятен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
За да се произнесе по същество на жалбата АС –
Кърджали приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на спора в настоящото производство е
законосъобразността на Решение № 305/ 26.11.2021 г. на директора на ТД на НАП –
Пловдив, с което е потвърдено ПНОМ изх. № С210009-022-0081463/ 04.11.2021 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, Офис Кърджали.
Не е спорно между страните, че в ТД на НАП – Пловдив е
образувано изпълнително дело срещу Т.Х.Х., с № ***/***
г., за събиране на публични държавни вземания, с изпълнителен титул Акт за
установяване на публично държавно вземане №01-090-6500/291#16/
25.09.2020 г. на
Държавен фонд „Земеделие“ – София. Съгласно отразеното в ПНОМ изх. № С210009-022-0081463/
04.11.2021 г. и в потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП, към
датата на издаване на постановлението общия размер на задълженията по горецитираното изпълнително дело е бил *** лв., от които
главница *** лв. и лихва *** лв. Тези размери на задълженията не се оспорват от
жалбоподателя.
Към административната преписка е приложен Протокол, с
дата 02.11.2021 г., ведно със съответните справки, за извършено проучване за
притежаваното имущество, доходи и активи на длъжника, към което да бъде
насочено принудителното изпълнение, като е установено, че такива липсват.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с
дата 04.11.2021 г., на публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали,
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както
и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми,
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: „Инвест Банк“ АД; ОББ, АД;
„Търговска банка Д“ АД; Банка ДСК АД и „Юробанк“ АД,
за сумата от *** лв. Към административната преписка е приложена справка за
банкова сметки и банкови сейфове на Т.Х.Х.
По жалба на лицето срещу ПНОМ е постановено оспореното
в настоящото производство решение на директора на ТД на НАП-Пловдив. За да
отхвърли жалбата срещу ПНОМ административният орган е приел за неоснователни
доводите в жалбата. Изложил е мотиви, че ПНОМ отговаря на изискванията на ДОПК –
съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл.196 от ДОПК и при
съществуване на обезпечителна нужда – обезпечава публични задължения по Акт за
установяване на публично вземане, който към настоящият момент не е платен, а и
длъжникът не е предложил начин на изпълнение, който да удовлетвори държавата. В
решението е цитирана разпоредбата на чл.195 от ДОПК, съгласно която подлежат на
обезпечение установени и изискуеми публични задължения, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичните задължения. Посочено е,
че актовете, които установяват вземанията и представляват изпълнително
основание, са изчерпателно изброени в чл.209 от ДОПК. Същите са и такива,
служещи като изпълнително основание за налагане на обезпечителни мерки. Горестоящият административен орган е приел, че към датата на издаване на оспорваното
постановление за налагане на обезпечителна мярка, няма данни за плащане по
изпълнителният титул, няма и налично имущество, което е наложило налагането на
обжалваната обезпечителна мярка. Принципът за съразмерност на обезпечението,
установен в чл. 195, ал. 7 от ДОПК, също е спазен от публичния изпълнител, тъй
като наложеният запор е до размера на установеното публично задължение.
При така установената фактическа обстановка АС –
Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ са
издадени от компетентни административни органа, съответно от директора на ТД на
НАП – Пловдив и публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, Офис Кърджали.
В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК се съдържат три
хипотези, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка, а именно: ако
длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжка; ако не съществува изпълнително основание;
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Понеже наложената обезпечителна
мярка не е от категорията на предварителните, то последната от посочените три
хипотези, е неприложима. Доказателства, за представени от Т.Х. пред решаващия
орган или пред съда обезпечения от категорията на изрично посочените по-горе
(пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжка),
липсват по делото, а и не се твърдят от жалбоподателя. Налице е обаче годно
изпълнително основание – АУПДВ, с което е установено публичното държавно вземане,
поради което съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на наложената обезпечителна мярка.
В жалбата се съдържат доводи за липса на мотиви на
публичния изпълнител за наличие на обезпечителна нужда. Предпоставките за
налагане на обезпечителни мерки са предвидени в чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
и според същия на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични
вземания, като обезпечението се извършва, когато без него събирането им ще бъде
невъзможно или затруднено. В случая, както в ПНОМ, така и в обжалваното решение
се съдържат фактическите основания, обосноваващи необходимостта от обезпеченията. Наличните по делото доказателства сочат, че
жалбоподателя-длъжник не е платил задълженията си в срока за доброволно
изпълнение, не разполага нито с имущество, нито с активи, които да обезпечат
задълженията, поради правилно публичния изпълнител е счел, че тези обстоятелства обосновават извод за
затруднено събиране на задължението и наложените обезпечителните мерки, чрез
налагане на запор на банкови сметки, се явяват единствено възможни и гарантират
обективната възможност за събиране на публичните задълженията. Относно
позоваването в жалбата на решение по адм.д. № 184/
2021 г. по описа на АС – Кърджали между същите страни следва да се посочи, че с
решение по това дело обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив е
отменено поради липса на доказателства дали публичният изпълнител е установил
наличие на друго имущество на длъжника, което да бъде обезпечено. С обжалваното
в настоящото производство решение на директора на ТД на НАП – Пловдив е
съобразено това обстоятелство, като е установено, че лицето не притежава друго
имущество.
Не се споделя и твърдението в жалбата за прекомерност
на наложените запори поради факта, че са запорирани
пет сметки на жалбоподателя в банки, всяка за сумата от *** лв. Както е прието
и в оспореното решение на директора на ТД на НАП-Пловдив, запорът по всяка от
тези сметки е наложен до размера на задължението. При установено изпълнение в
пълен размер, длъжникът може да поиска прекратяване на наложената обезпечителна
мярка, съответно – връщане на недължимо удържани суми.
Следващото твърдение в жалбата е за нищожност на
оспореното ПНОМ, обоснован с положен квалифициран електронен подпис на
физическо лице, а не на държавен орган. АС – Кърджали не възприема този
довод. Върху документа е налице означение за подписването му с електронен
подпис, като от приложената по делото извадка на сертификата на поставения
електронен подпис (л.69), визуализираща името на публичния изпълнител и
юридическото лице, с което е асоцииран подписа, както и от представената
справка за КЕП (л.68), се установява, че процесното
ПНОМ е подписано с професионален КУКУП (квалифицирано удостоверение за
квалифициран електронен печат), а не персонален, т.е. на физическо лице.
Предвид изложеното съдът приема, че оспореното решение
на директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено ПНОМ - налагане на
запор на банкови сметки, е законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането на
пълномощника ответника за присъждане на деловодни разноски. Същите следва да се
определят по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правна помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на
100 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на Т.Х.Х.
срещу Решение № 305/ 26.11.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив.
Осъжда Т.Х.Х. с
ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване – чл.197, ал.4 от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия: