Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.03.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На седми март две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 15808 по описа за 2018 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.
„ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена „Р./.”
ЕАД ЕИК *********, с адрес ***, с която
претендира да бъдат осъдени С.Д.Л., ЕГН **********
и Д.И.Л., ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес ***, да му заплатят солидарно сумите от
15867,63лв., представляваща сбор от редовно падежирали
вноски в размер на 1420,86 лв. за периода 20.03.2018 г. – 20.06.2018 г. и
предсрочно изискуема главница в размер на 14 446,95 лв. по Договор за
потребителски кредит от 29.11.2011 г. и Анекс № 1/29.07.2013 г.; възнаградителна лихва в размер на 213,87 лв. за периода
20.03.2018г. – 21.06.2018 г.; наказателна лихва/неустойка/, начислена върху
вноски с настъпил падеж, в размер на 21,91 лв. за периода 20.04.2018 г. –
05.07.2018 г.; наказателна лихва, начислена върху предсрочно изискуема
главница, в размер на 87,06 лв. за периода 22.06.2018 г. – 05.07.2018 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявление по чл. 417 ГПК – 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че на 29.11.2011г. между
страните бил сключен договор за потребителски кредит,
съгласно който
ищецът предоставил на С.Д.Л., ЕГН **********
сума
в размер на 36039,50 лв., която била
усвоена на 29.11.2011г. Другият ответник встъпил като съдлъжник
за вземането по договора. С анекс от 29.07.2013г. заемателят потвърдил задълженията си към банката към
момента на подписването му за главница и лихви,
като било уговорено да бъдат
върнати на 89 равни анюитетни вноски по 541,31 лв., дължими до
20-то число на всеки месец до
06.2021г. Твърди се, че към датата
на входиране на заявлението по чл. 417 от
ГПК, ответниците
не са погасили четири падежирали месечни вноски – изискуеми в периода от 20.02.2018г. до
20.06.2018г. Поради
забавата в плащането им, остатъка от
кредита е обявен за предсрочно изискуем
на осн. т. 12.2 от анекса към
договора. За обявената предсрочна изискуемост длъжниците били уведомени по пощата с писма
с обратна разписка. За вземането си
банката подала заявление по чл.
417 ГПК, което било отхвърлено от съда,
поради което предявеният иск е на основание чл.
415 ал. 1 т. 3 ГПК за вземането посочено по-горе, като са
приспаднати плащания извършени на 10.07. и 10.08.
2018г. в общ размер от 580 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не
е постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник. В проведеното
по делото на 07.03.2019г.
открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено
от него лице
не се е явил,
като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от
съда, предвид наличието на всички
предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото
по делото заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните
са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от
приложените към исковата молба и приети по делото
писмени доказателства – копия от Договор за банков кредит от
29.11.2011г.; Анекс №1/29.07.2013г. и погасителен план към него; писмо
с изх. № ИЗХ-001-47761/20.06.2018г.; известие от 22.06.2018г.; писмо с изх. № ИЗХ-001-47762/20.06.2018г.;
известие от 22.06.2018г.; извлечение от счетоводните
книги на банката за размер
на дълг на
С.Л. към 06.07.2018г., се установява
съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно
основание чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79. ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат
осъдени да заплатят
на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им
извършване - вносна
бележка за държавна такса
са в общ размер от 674,71 лв. Следва
съобразно нормите на чл.
78 ал. 8 ГПК /в ред.
ДВ бр. 8
от
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79. ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД С.Д.Л., ЕГН ********** и Д.И.Л., ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес
*** да заплатят солидарно на „Р./.”
ЕАД ЕИК *********, с адрес *** сумите от: 15867,63лв., представляваща сбор от редовно падежирали вноски в размер на 1420,86 лв. за периода
20.03.2018 г. – 20.06.2018 г. и предсрочно изискуема главница в размер на
14 446,95 лв. по Договор за потребителски кредит от 29.11.2011 г. и Анекс
№ 1/29.07.2013г.; възнаградителна лихва в размер на
213,87 лв. за период 20.03.2018г. – 21.06.2018 г.; наказателна
лихва/неустойка/, начислена върху вноски с настъпил падеж, в размер на 21,91
лв. за период 20.04.2018 г. – 05.07.2018 г.; наказателна лихва, начислена върху
предсрочно изискуема главница, в размер на 87,06 лв. за период 22.06.2018 г. –
05.07.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
заявление по чл. 417 ГПК – 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.Д.Л., ЕГН **********
и Д.И.Л., ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес *** да заплатят на „Р./.”
ЕАД ЕИК *********, с адрес *** сумата от 774,71 лева, представляващи разноски по настоящото дело за държавна такса.
Решението на основание чл.
239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: