Решение по дело №731/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 30.09.2020 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                 

                                                            председател: Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №731/ 2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №20-0284-001244/ 02.06.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.                  

                   Д.А.С., недоволна от наложеното й наказание, моли съда да отмени цитираното наказателно постановление като незаконосъобразно и  неправилно. В с.з. същата не се явява, но изпраща свой процесуален представител, който поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.         

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

                   Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния акт, наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

                   Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.       

                   Административно-наказващият орган, позовавайки се на АУАН серия АA №625113/ 20.05.2020г., приел за установено, че на 20.05.2020г. около 13.45 часа в с.П. на ул.„Б.“-пред дом №**, в посока север-юг, като настойник/баба/ съзнателно е допуснала непълнолетния й внук С.З.С.с ЕГН ********** да управлява МПС- лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ****, собственост на  **** от Кралство Великобритания, като водача не е притежавал свидетелство за управление на МПС и не носил свидетелство за регистрация на МПС. АУАН бил подписан без възражения.   

Началникът на РУ към ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък, счел, че деянието не е маловажно, както и че нарушителя е управлявал ППС без да е правоспособен водач и не е носи свидетелство за регистрация на МПС, което е управлявал. 

                   АНО приел, че Д.А.С. виновно е нарушила разпоредбите на чл.150 и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177,ал.1,т.2 и чл.183,ал.1,т.1,предл.3 от ЗДвП й наложил административно наказание- глоба общо в размер на 110/сто и десет/ лева.       

          Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство, бе доказано по безспорен начин, че непълнолетния С.З.С.на 20.05.2020г. около 13.45 часа в с.П. на ул.„Б.“-пред дом №**, в посока север-юг, е управлявал МПС- лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ***, собственост на A. S. от Кралство Великобритания, като водача не е притежавал свидетелство за управление на МПС и не е носил свидетелство за регистрация на последното. 

           От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, а и не се оспорва от страните, че в хода на процесната проверка на 20.05.2020г. било констатирано, че С.З.С.с ЕГН ********** не е правоспособен водач, предвид възрастта му- 15-годишен. При тази фактология, и след като актосъставителя и АНО приели и описали като нарушение, това, че Сашев е управлявал МПС без да е правоспособен водач,  бабата на същия била наказана за нарушение по чл.150 от ЗДвП, в качеството й на негов настойник. Съобразно тази правна норма, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152,ал.1,т.3 и при провеждане на изпит за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152,ал.1,т.4. За това нарушение на жалбоподателката била наложена санкция по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е било отнето по реда на чл.171,т.1 или т.4. При анализа на цитираните материално-правни норми става ясно, че „съответното свидетелство за управление“, съгласно санкционната разпоредба на чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП е „свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство“ по см. на чл.150а,ал.1 от ЗДвП.

Безспорно установено е по делото, че С.З.С.не не притежава СУМПС не само за съответната категория, в случая „В“, а изобщо, поради възрастта си. Следователно санкционната норма не кореспондира на дадената правна квалификация за извършено деяние по чл.150 от ЗДвП. Това е така, защото за такова нарушение приложимата санкционната разпоредба е тази на чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП, а нормата на чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП касае нарушения по чл.150а,ал.1 от ЗДвП. Поради това и законодателят използва различни термини в чл.150 и в чл.150а, ал.1 от ЗДвП.  

Съобразно чл.188,ал.1 от Закона за движението по пътищата „собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“. Цитирана разпоредба съдържа две алтернативни хипотези- в единия случай деецът е собственика, а в другия лицето, на което е предоставено МПС. В  конкретния случай, след като собственикът на автомобила е установен, а по делото липсва спор относно обстоятелството, че той не е управлявал МПС на датата и мястото, отразени в АУАН и че всъщност това е било сторено от С. З. С., будят недоумение заключенията на актосъставителя и на АНО, относно това като нарушител да бъде санкционирана бабата на Сашев.  Като не е достигнал до аналогичен извод наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. 

От друга страна нарушенията по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП и чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП се намират в конкуренция помежду си и съответно лицата няма как да бъдат отговорни едновременно за деяние и по двата текста на закона.  Щом лицето няма редовно свидетелство за управление, което да може да удостовери някакъв правновалиден факт, то той и няма никакво задължение да носи документи, свързани с управляваното от него МПС. Носенето на документи се вменява на лицата с оглед установяването на техни качества, каквито невалидното свидетелство за управление е неспособно да стори.       

В изпълнение на задължението да следи служебно за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство съдът констатира, че актосъставителя и наказващия орган са изготвили административни актове в нарушение на принципа по чл.24,ал.1 от ЗАНН,че административно-наказателната отговорност е лична. Така незаконосъобразно е издадено наказателно постановление  срещу Д.А.С., само защото същата е баба на С. З. С.. Принципът по чл.24,ал.1 от ЗАНН, че административно-наказателната отговорност е лична, изключва възможността за приемане на всички негативи от С., свързани с управлението на МПС от непълнолетния неин внук.

Посочените допуснати процесуални нарушения са особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.  

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление- отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

В този смисъл са налице и основанията за заплащане, от страна на наказващия орган, на направени от жалбоподателката  разноски в размер на 300/триста/ лева за упълномощаване на процесуален представител.  

Предвид горното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН

 

                                                 Р   Е   Ш   И :

        

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №20-0284-001244/ 02.06.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Д.А.С. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в общо в размер на 110/сто и десет/ лева.   

 

ОСЪЖДА началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, да заплати на Д.А.С. ***, ЕГН **********, сумата 300 /триста/ лева,заплатена от последната за упълномощаване на процесуален представител- адв.П. П. от АК-Стара Загора по АН дело №731/ 2020г. по описа на Районен съд-Казанлък.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                          

 

Районен съдия: