О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 07.02.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на седми
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 242 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Д.Ц.П. срещу Решение № 4496 от 06.11.2017г. по гр.д. № 16682/2016г. по
описа на ВРС, ХXIV-ти
състав, с което на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявения от
въззивника срещу Община Варна отрицателен установителен иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово”, кв. „Галата”, местност „Зеленика”, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5545.3263 по КККР,
одобрени със Заповед РД – 18 – 73/23.06.2008г., с площ от 936 кв.м. и при граници:
10135.5075.51, 10135.5545.3264, 10135.5545.9538, 10135.5545.9540.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, необоснованост
и за постановяване в нарушение на процесуални норми. Развитите доводи са за наличие
на хипотеза, разрешена с т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. на ОСГТК, че правен
интерес от отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът би могъл да
придобие процесния имот на оригинерно основание ако отрече правата на
ответника. Имота в случая е актуван като общински, а с оглед мораториума по § 1
от ЗС /обн., ДВ, бр. 46/06.06.2006г./ давност по отношение на такъми от не тече
до 31.12.2017г. До отричане със СПН на правото на общината, ищецът не може да
се позове на придобивна давност. Релевантните факти, обуславящи правния интерес
в случая са установени – владение като фактическо състояние продължило в с
срока по чл. 79 от ЗС, при прилагане презумпцията на чл. 69 от ЗС. От друга
страна, ответникът е доказал единствено актуването на имота като общински с
АЧОС № 8049/11.11.2014г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗОС. Този акт няма
правопораждащо действие съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, а по делото не е
установено на какво придобивно основание Община Варна е придобила правото на
собственост върху имота. Позоваването на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е
неоснователно, доколкото визираната хипотеза не представлява самостоятелно
придобивно основание, такова е основанието по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Необоснован в
тази връзка е извода на ВРС, че имота попада в терен по § 4 и че е бил
коопериран. Липсват доказателства за проведена процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
както и за коопериране или одържавяване, нито че подлежи на възстановяване.
Налага се извод, че имота е запазил статута на частна собственост и е владян в
реални граници. Имота не е общинска собственост, нито би могъл да се
трансформира в такава по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което не е налице
хипотезата на чл. 25 от ЗСПЗЗ. Моли обжалваното решение да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен.
В отговор Община Варна оспорва доводите
в жалбата и развива такива, обосноваващи правилност и законосъобразност на
обжалваното решението. Твърди, че е безспорно установено попадането на имота в
терен по § 4 от ЗСПЗЗ, съответно в хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е
придобит от общината по силата на закона. Моли в тази връзка то да бъде
потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
19.02.2018г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.