Решение по дело №3092/2019 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2019г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на пети декември 2019г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                            РОМЕО СИМЕОНОВ

            при секретаря Светлана С.,

с участието на прокурора Александър Атанасов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 3092 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН от АПК.

 

Образувано е по жалба на Териториална дирекция на НАП Варна срещу Решение № 1791/07.10.2019г. постановено от ХХІХ състав на Варненски районен съд по нахд № 3718/2019г.. С оспорения съдебен акт е отменено №447775-F492044/12.07.2019г. на Директор на дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна, с което на Е.П.Ж. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 11228,25 лева на основание чл.180 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.

В жалбата и в писмено становище се иска отмяна на оспорения акт и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1791/07.10.2019г. постановено от ХХІХ състав на Варненски районен съд по нахд № 3718/2019г., с което е отменено  отменено №447775-F492044/12.07.2019г. на Директор на дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна, с което на Е.П.Ж. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 11228,25 лева на основание чл.180 ал.2 от Закона за данъка върху  добавената стойност.

За да постанови оспорения акт, районният съд е констатирал, че на 15.03.2019г. в ТД на НАП, гр.Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 128 при извършена на Е.П.Ж. проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС, възложена с Резолюция №032691900084361/15.01.2019г. и приключила с Акт за регистрация по ЗДДС с №030421900661898/15.03.2019г. (връчен на 26.03.2019г.) е установено следното: Е.П.Ж. е с адрес по чл. 8, ал. 1 от ДОПК - с. Шкорпиловци 9112, ул. "Хан Аспарух" №6 и е вписан в Търговски регистър на Агенция по вписвания като ЕТ "ЧЕРНОМОРЕЦ - Е.Ж." с ЕИК ***на 10.03.2009г. Осъществяваната от лицето дейност е свързана с търговия на дребно със стоки, хотелска и ресторантьорска дейност в обекти: Парк-хотел "Черноморец" и магазин за дрехи, с.Шкорпиловци. Приходите от дейността постъпват в брой и са отчетени чрез регистрирани в НАП 3 бр. фискални устройства (ЕКАФП). Предвид представените от задълженото лице документи и извършения анализ на събраните доказателства, при проверката е установено, че през проверявания период (01.08.2016г. - 28.02.2019г.) лицето има реализиран облагаем оборот (отчетен в ЕКАФП) за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС, достигнат към31.08.2017г. в размер на 72353,32 лв., във връзка с което е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл.9б, ал.1 от ЗДДС в срок до 14.09.2017г. Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС /в сила до 01.01.2018г./, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е достигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12 месеца. Проверяваното лице е регистрирано по ЗДДС на 2б.03.2019г. - датата на връчване на Акта за регистрация по ЗДДС № 030421900661898/15.03.2019г. Съгласно разпоредбите на чл.102, ал.З, т.1 от ЗДДС за периода от изтичане срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, до датата на фактическата регистрация, лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки т.е. от 29.09.2017Г. до 25.03.2019г,, за който период съгласно Протокол №899/12.06.2019 г. е установен реализиран облагаем оборот от извършване на дейност, свързана с търговия на дребно със стоки, хотелска и ресторантьорска дейност, в общ размер на 80918,96 лв. Реализираният от лицето оборот от дейност по настаняване в хотел за периода от 29.09.2017г. до 25.03.2019г. е отчетен чрез ФУ с инд.№ DT549220 и е в размер на 26852,51 лв. (в т.ч.: м.10/2017г. -195,00 лв., м.3/2018г. - 260,00 лв., м.4/2018г. - 30,00 лв., м.6/2018г. - 5407,00 лв., м.7/2018г. - 12567,51 лв., м.8/2018г. - 7749,00 лв. и м.9/2018г. - 644,00 лв.). Съгласно чл.бб, ал.2 от ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто. Неначисленият ДДС по осъществените облагаеми доставки е в размер на 2217,18 лв. Реализираният от лицето оборот от търговия на дребно със стоки и ресторантьорска дейност, за който лицето е следвало да начисли ДДС с данъчна ставка 20 на сто, е отчетен чрез ФУ с инд.№ DT548443 и ФУ с инд.№ DT384288, и е общо в размер на 54066,45 лв., съответно от ФУ с инд.№ DT548443 - 915,30 лв.(в т.ч.: м.5/2018г. - 27,90 лв., м.6/2018г. -16,10 лв., м.7/2018г. - 272,80 лв., м.8/2018г. - 404,90 лв., м.9/2018г. - 189,70 лв. и м.10/2018г. - 3,90 лв.), от ФУ с инд.№ DT384288 - 53151,15 лв. (в т.ч.: м.10/2017г. - 719,55 лв., м.11 2017-11,20 лв.м.4/2018г. - 88,20 лв., м.6/2018г. - 3494,10 лв., м.7/2018г. - 21907,60 лв., м.8/2018г. - 24646,00 лв., м.9/2018г. - 2168,75 лв. и м.10/2018г. -115,75 лв.). Неначисленият ДДС по осъществените облагаеми доставки е в размер на 9011,08 лв. Общо неначислен ДДС чл.102, ал.З, т.1 от ЗДДС за периода от 29.09.2017г. до 25.03.2019г. за осъществените облагаеми доставки в размер на 11228,25 лв.

Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган изцяло е възприел изцяло описаната фактическа обстановка.

Въззивният съд в хода на съдебното производство е разпитал свид.С., чиито показания е кредитирал изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и при анализизът в съвкупност не налагали различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът е направил следните правни изводи: 

1.      Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е преценена като основателна.

2.      Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР -17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.

3.      Образуваното административнонаказателното производство е проведено законосъобразно.

4.      Извършеното нарушение е безспорно установено, тъй като съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко лице с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Доколкото е установено, че този оборот е бил достигнат към 31.08.2017, въззивникът е следвало до 14.09.2017г. да подаде такова заявление. С бездействието си, той е извършил нарушение на разпоредбите на ЗДДС.

 

             Въззивният съд направил извод, че НП следва да бъде отменено тъй като е било допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно разпоредата на чл.180 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.  Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В конкретния случай АУАН е съставен на физическото лице Е.П.Ж. с посочено ЕГН, като подробно е написано, че именно физическото лице не е изпълнило задължението си. От диспозитива на обжалваното наказателно постановление, се констатира, че е санкционирано физическото лице - Е. П. Ж., като му е било наложено адм. наказание – „Имуществена санкция“. Въззивният съд е посочил, че в административно наказателното производство административно наказателната отговорност е различна за физическите лица и ЮЛ.  Така наказващият орган вместо да наложи глоба в предвидените в санкционната разпоредба предели е санкционирал жалбоподателя с имуществена санкция. Същата се определя в предвидените за това случаи единствено на юридически лица и еднолични търговци / чл.83, ал.1 от ЗАНН/. Съответно и правният режим на имуществената санкция е различен от този на глобата, като налагането на такава санкция има и по-различни последици за съответното санкционирано лице. В тази насока е правилно и позоваването на ТР 3/2014 г. на ВАС, което прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция конкретно във връзка с приложението на давностните срокове за изпълнение на административното наказание глоба, които се считат за неприложими по отношение на имуществената санкция, именно поради това, че тя е самостоятелен правен институт.

        В разглежданото от въззивният съд НП неправилно административно - наказващият орган е наложил на физическо лице  имуществена санкция, вместо предвиденото в закона административно наказание глоба.  Въззивният съд е посочил, че нормата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към задължителното съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които наказващият орган счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание. В конкретния случай видът на санкцията е изписан с думи като "имуществена санкция". Некоректното посочване на вида на санкцията за извършено административно нарушение  не може да бъде поправяно в процеса на съдебното обжалване на наказателното постановление доколкото за съда не съществува правомощието да измени наказателното постановление по отношение на този негов императивно изискуем реквизит. Допуснатото противоречие в наказателното постановление, представляващо несъответствие на определената административна санкция към субекта на административната отговорност, е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

На изложените съображения съдът е отменил като незаконосъобразно НП,  поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния и процесуалния закон. Видно от съдържанието на НП същото е издадено срещу Е.П.Ж., с посочено ЕГН. В обстоятелствената част на НП е посочено, че г-н Ж. има регистриран едноличен търговец с посочени „фирма“ и ЕИК. Съгласно чл. 8 от ЗГР,  основните данни за регистрацията на лицата са посочени в пет точки, между които име и ЕГН. Гражданите на Р България се индивидуализират с три имена и ЕГН. Съгласно чл.7 от ТЗ, Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Съгласно чл. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Съгласно чл.23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел Агенцията по вписванията определя единен идентификационен код, наричан "ЕИК", задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра. От цитираните разпоредби следва, че едноличния търговец се индивидуализира при извършване на търговска дейност с фирма и ЕИК. Въпреки, че съгласно определението за едноличен търговец извеждано от разпоредбата на чл.56 от ТЗ едноличният търговец е физическо лице с разширена правоспособност, санкционните разпоредби в ЗДДС въвеждат различни по вид и размер административни наказания за физическите лица и за едноличните търговци. За физическите лица предвиденото от ЗДДС административното наказание е глоба, а за едноличните търговци е имуществена санкция.

В Административнонаказателната преписка е приложен Акт за регистрация по ЗДДС № 030421900661898/15.03.2019г., видно от който, регистрацията по ЗДДС е на едноличния търговец индивидуализиран с фирма и ЕИК. Налага се извод, че в НП неправилно е посочен вида на наложената санкция. Правилни са изводите на въззивния съд за допуснато съществено нарушение при определяне на административното наказание, влечащо отмяна на НП. Като е стигнал до тези изводи съдът е постановил материално законосъобразен съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1791/07.10.2019г. постановено от ХХІХ състав на Варненски районен съд по нахд № 3718/2019г.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.