Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в
публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 7212/2019 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба на Агенция
„П.И.“, чрез Областно пътно управление ***, представлявано от директора,
надлежно оправомощен и юриск. Г.Н., с надлежно учредена представителна власт по
делото, срещу Решение от № 49212 от 23.02.2019 г. постановено по гр.д. № 41337/2017
г. на СРС, 43 състав, с което е уважен предявения от ЗАД “Б.В.И.Г.” АД осъдителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 453,88 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско” по щета № 470416171707374, за вредите настъпили при ПТП от 28.02.2017 г. на
републикански път І- 3, в посока София,
на 3-4 км. преди Ботевград., следствие на преминаване през необозначена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази
сума от 26.06.2017 г. до окончателното й изплащане на сумата .Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650,00 лв.,
представляващи разноски в производството пред СРС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че в конкретния случай липсва Протокол за процесното ПТП,
издаден от компетентните органи, а увреденото лице не било уведомило органите
на СДВР, а и не се установявали конкретни обстоятелства във връзка с ПТП-то. Оспорва
достоверността на свидетелски показани, сочейки че от разпита на свидетеля по
делегация се констатират съществени противоречия между неговите показания и
представените по делото писмени доказателства, което разколебавало механизма на
произшествието, респективно наличието на причинно-следствена връзка. Изтъква,
че ПТП-то не е посетено от длъжностното
лице, което да изготвило снимков материал, съобразно изискването на Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. Сочи още, че
не било установено и правомерно поведение на водача на увредения автомобил, включително и евентуални злоумишлени действия
на същия свързани с увреждане на застрахования автомобил, като същият не бил
тестван и за алкохол, което изключвало задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение Изтъква, че изслушаната САвТЕ не би следвало да се
използва за установяване механизма на ПТП, доколкото в основата на същата
стояли частни свидетелстващи документи, а и в конкретния случай не били
установени всички елементи от фактическия състав на претендираното регресно
вземане. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение като отхвърли
предявения иск и присъди разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – ищец ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Излага
доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно
решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Противно но
поддържано в жалбата от представената застрахователна полица № 4704160500001670
от 20.10.2016 г. се установява, че към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие за л. а. марка „Ауди А 8“ е имало валидно
сключена имуществена застраховка „Пълно Каско“, като в раздел
"Изключение" от ОУ на ищеца не фигурират повреди по гуми, настъпили в
резултат на ПТП, поради което по аргумент на противното следва да се приеме, че
събитие като процесното, при което следствие на попадане в дупка на пътното
платно е увредена гумата и джантата по застрахования автомобил представлява
покрит риск.
По отношение на оплакванията във въззивната жалба на
ответника, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че за процесното
ПТП не е необходимо издаване на Протокол за ПТП следва да се отбележи, че такъв
се издава задължително само в случаите посочени в чл. 125 ЗДвП, като в
конкретния случай не е налице нито една от хипотезите на цитираната разпоредба.
Нещо повече, съгласно чл. 9 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС за ПТП, които не
са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието. Ето защо в конкретния случай не е било задължително
издаването на Протокол за ПТП от компетентния контролен орган.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, касаещи
достоверността на показанията на свидетеля Николай Тодоров- водач на увредения
автомобил. В тази връзка следва да се отбележи, че същите са житейски логични, последователни
и непротиворечиви, като същият като очевидец дава детайлна информация за пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, следствие на попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно при движение в прохода Витиня в близост
до Ботевград, марка и модела на управлявания автомобил и получените по същия
увреждания. Показанията на свидетеля се подкрепят и от заключението на
изслушаната по делото САвТЕ, което настоящият състав намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие. Ето защо упражнявайки суверенното право
на преценка на свидетелските показания, кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното
ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици, а именно - че вредите по автомобила са настъпили вследствие
попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, за чиято
изправност отговоря АПИ чрез своите служби и органи.
Между страните не се спори по отношение на обстоятелството,
че пътят, на който е реализираното процесното
ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата,
поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция „П.И.”.
Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно при движение в прохода Витиня в близост
до Ботевград и вземе
мерки по отстраняването й от пътното платно, е довело до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което и на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето
защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахованата при него собственик на увреденото МПС срещу ответника
причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното
платно.
Обхватът на суброгационното право е ограничен от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования,
съответно е до размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД
дължи на застрахования. Видно от кредитираното от съда заключение на вещото
лице по изслушаната и приета без възражения САвТЕ действителният размер на
причинените вреди е в размер на 454,38лв., поради което предявения иск следва
да бъде уважен за пълния предявен размер от 453,88 лв.
Недоказани по делото, а доказатествената тежест е на ответника
по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, наведените във въззивната жалба оплаквания за
наличието на неправомерно поведение на водача на увредения автомобил, включително и за евентуални злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на
застрахования автомобил, съответно че не са били налице
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.
Други възражения по правилността на обжалваното решение не
са заявени с въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на въззивното производство на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди
претендираното по представения списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 360,00 лв.
С оглед
на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от № 49212
от 23.02.2019 г. постановено по гр.д. № 41337/2017 г. по описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.”, БУЛСТАТ *******,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата
от 360,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.