О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2020 година
гр. В.
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
ДИМОВ
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №843 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
В рамките на настоящото производство е постановено Решение №1108/05.08.2020 г. по силата на което по жалба на М.И.С. е отменено Решение №2153-03-15/12.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ В., с което са отхвърлени жалбите ѝ против Разпореждане №Д-03-01365479/30.01.2020 г. и Разпореждане №Д-03-000-00-01365481/30.01.2020 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – В.. ТП на НОИ е било осъдено да заплати на процесуалният представител на жалбоподателката – Я.Д.К. (адвокат) сумата от 80 лв., за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3 , пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита.
Впоследствие след подадена молба за това съдът е постановил Определение №2137/08.10.2020 г. по силата на което е изменил на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК Решение №1108/05.08.2020 г. в частта му за разноските, като вместо постановения абзац “ОСЪЖДА ТП на НОИ В. да заплати на Я.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.“ е постановил друг,с който е осъдил ТП на НОИ В. да заплати на жалбоподателката М.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 700 (седемстотин) лева, дължими като възнаграждение за адвокатска защита на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
От страна на представител на ТП – В. на НОИ е постъпила молба с вх. №13333/28.10.2020 г., с която се иска изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, но този път на постановеното от съда Определение №2137/08.10.2020 г., с което е допуснато изменение на Решението по делото в частта му за разноските на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Сочи се, че така постановеното Определение е необжалваемо, тъй като според нормата на чл.248, ал.3 от ГПК определенията за допълнение или изменение на решенията в частта им за разноските подлежат на обжалване по реда на обжалване на решенията във връзка с които са постановени, а решението постановено в настоящото производство е необжалваемо. Твърди, че по делото няма списък на разноските, като това водело до недопустимост на искането. Освен това намира искането за неоснователно без да сочи я. мотив защо. Намира, че присъдените с определението разноски са прекомерни, тъй като съобразно правилото на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би следвало по административно дело без определен материален интерес по КСО възнаграждението е 350 лв. Моли процесното определение да бъде изменено и да бъде определено възнаграждение на адвокатска защита по справедливост.
От насрещната страна в производството – жалбоподателката М.И.С. е постъпил отговор по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, в който е посочено, че подобно искане е недопустимо, като мотивация извлича от нормата на чл.248, ал.3 от ГПК според която редът за обжалване на определение по чл.248 от ГПК е обвързан със срок1, в който подлежи на обжалване решението по делото. Намира, че това изключва възможността да се иска поправка на разноските определени с определението по чл.248 от ГПК. По отношение на довода за прекомерност на адвокатското възнаграждение намира, че е следвало ТП на НОИ – В. да прояви активност в рамките на преди това протеклата процедура по размяна на книжа във връзка с производството по чл.248 от ГПК, а в даденият му срок ТП на НОИ – В. не е депозирал отговор. Моли да бъде оставено искането без разглеждане като недопустимо.
Искането не отговоря на процесуалните изисквания на закона и се явявя недопустимо. След постановяване на гореописаното решение №1108/05.08.2020 г. по настоящото административно дело №843/2020 г. по описа на Административен съд В. от страна на представител на жалбоподателят е постъпила молба по смисъла на чл.248 от ГПК. Във връзка с тази молба съдът е изменил на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК Решение №1108/05.08.2020 г. в частта му за разноските, като вместо постановения абзац “ОСЪЖДА ТП на НОИ В. да заплати на Я.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.“ е постановил друг, с който е осъдил ТП на НОИ В. да заплати на жалбоподателката М.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 700 (седемстотин) лева, дължими като възнаграждение за адвокатска защита на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Поисканото с настоящата молба по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК изменение на Определение №2137/08.10.2020 г., с което е допуснато изменение на Решението по делото в частта му за разноските на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е в противоречие с нормативните изисквания. Според нормата на чл.248, ал.1 от ГПК може да се иска изменение на решението в частта за разноските. Така използваната дума „решение“ не може да бъде абсолютизирана, предвид практиката на съдилищата, които допускат изменение по чл.248, ал.1 от ГПК и на други актове, с които приключва един правен спор, напр. определенията, с които се прекратява производството. Въпреки това съдът намира, че изменение по чл.248, ал.1 от ГПК е допустимо по смисъла на закона именно на актове, с които съдът приключва разглеждането на един правен спор пред себе си по окончателен начин – това са именно решенията или определенията, в производства, които по смисъла на закона приключват с такива или прекратителните определения. Съдът намира, че недопустимо е изменение по чл.248 от ГПК на определения, с които е допуснато изменение или допълнение на акт в частта за разноските. Причина за това е не само липсата на подобен съдопроизводствен ред, но и обстоятелството, че ако постановеното по чл.248, ал.1 от ГПК определение е обжалваемо то следва да се обжалва, а ако е необжалваемо то може да бъдат ползвани други способи – например поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, като в противен случай би се дала възможност на страните да водят нескончаема верига от производства по чл.248 от ГПК чрез подаване на последователни молби. Що се отнася до възражението за прекомерност на възнаграждението – страната е имала възможност да го направи в срока даден и по смисъла на чл.248, ал.2 от ГПК за отговор на депозираната от другата страна в производството молба за допълване на решението.
Предвид
изложените мотиви подадената молба за допълване на Определение №2137/08.10.2020
г. в частта за разноските следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №13333/28.10.2020 г. на ТП на НОИ – В., с която се иска изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК на постановеното от съда Определение №2137/08.10.2020 г., с което е допуснато изменение на Решението по делото в частта му за разноските на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: