Р Е Ш Е Н И Е
№ 299/12.4.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николинка Попова
2. Христина Юрукова
При
секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия
Юрукова касационно административно дело № 12, по описа на съда за 2021 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В.П.Б. и
касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София против решение № 943/25.11.2020 г., постановено по адм. дело № 996/2020
г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Б. обжалва решението в частта
му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му
неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв,
като от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като
постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорената
част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи
предявения от него иск в претендирания размер. Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков
обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения против нея иск за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сумата над 500 лева до
присъдения размер от 1200 лева като неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска
отмяната му в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Юрк. Р.,
поддържа жалбата пред касационната инстанция и твърди, че има ремонт в
помещенията на Затвора гр. Пазарджик, в следствие разрушаване на материалната
база от самите затворници.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба
на ГДИН и счита, че присъденото обезщетение следва да бъде намелено.
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което
са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на В.П.Б.,
с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв. за
причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора Пазарджик -
пенитенциарно заведение под юрисдикцията на ответника, за периода от 14.11.2017
г. до 08.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията са, че вредите са породени от пребиваването му през цялото време в
пренаселени килии с площ, по-малко от 3,00 м² на човек. Не му бил осигурен
санитарен възел с течаща топла и студена вода. Килиите били мръсни, имало
дървеници, хлебарки и гризачи. Твърди, че с горното му са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, притеснения, битови
неудобства, внушаване на чувство за малоценност и незначителност. Тези вреди
оценява на сумата от 50 000 лв. С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 1200
лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 50 000
лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по
време на престоя си в Затвор – Пазарджик през исковия период от 14.11.2017 г. до 08.01.2020 г.липсват данни в
представената справка по периоди в какви килии и с колко други лишени от
свобода е пребивавал ищецът. Правилно съдът е указал на ответника, че при липса
на такава информация и при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при
неизпълнение на тези задължения от ГДИН, може да приеме за доказани съответните
факти, заявени от ищеца. Ответникът не е представил доказателства в тази
насока, поради което първоинстанционният съд е приел, че исковата молба за този
период е основателна по отношение на пренаселеност и минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода е била по-малка от 4 м². Това
обстоятелство е било достатъчно, за да се приеме, че в този период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание Б. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
От
събраните по делото доказателства съдът установява, че твърденията на ищеца за липса
на санитарен възел с течаща топла и студена вода в затвора, са неоснователни и
недоказани. Първоинстанционния съд приема от събраните доказателства по делото,
че помещенията, в които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му
наказание, са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни
тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване, както и че в Затвора гр. Пазарджик се извършва дезинфекция,
дератизация и дезинсекция
С
оглед на установеното съдът е счел, че нарушението на стандартите за жилищна
площ в процесния период представляват нечовешко и унизително отношение в разрез
с разпоредбата на чл. 3.
Съдът
счита, че обезщетение в размер на 1 200 лв. представлява адекватно
овъзмездяване за претърпените от него неимуществени вреди, като се отчитат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на
физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Неоснователни
са възраженията на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е
дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в
исковата молба факти. Последиците от недоказването също са правилно приложени,
съобразявайки се с нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
В
случая е установено неизпълнение на законови задължения - липса на достатъчно
жилищна площ, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие
на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора –
Пазарджик, където е изтърпявал наказание ищеца.
Неоснователни
са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Естеството
и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила. Решението на Административен съд - Пазарджик следва да
бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.
При
този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски от
касационните жалбоподатели е неоснователно.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 943/25.11.2020 г., постановено по адм. дело № 996/2020 г. по
описа на Административен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/