Разпореждане по дело №87/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 890
Дата: 7 март 2013 г.
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20131200200087
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 40

Номер

40

Година

15.3.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.25

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Владимир Балджиев

дело

номер

20104100600056

по описа за

2010

година

Производството е по реда на чл. 313 - 340 от НПК.

С решение №450 от 14.12.2009г. по наказателно административен характер дело №476/2009г., С. р. с. е признал обвиняемия И. Д. И. от гр. С. за виновен в това, че на 21.05.2009г. на път II-.., при км. 47,950 при управление на микробус „П. Б.” с рег. №ВТ.., съзнателно се ползвал от подправен официален удостоверителен знак - цветно ксерокопие на винетен стикер - престъпление по чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., и го е осъдил да заплати разноските по делото.

Срещу решението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, в която се излага становище за неговата неправилност поради несъответствие със събраните по делото доказателства. Изтъкват се доводи, че обвинението не е доказано по безспорен начин, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и обвиняемият следва да бъде признат за невинен. Алтернативно се иска обвиняемият да бъде признат за невинен поради наличие на обстоятелства по чл. 9, ал. 2 от НК.

Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура оспорва жалбата. Излага становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Защитникът поддържа жалбата като заема становище, че обвиняемият следва да бъде оправдан.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди изложените доводи в жалбата‚ становищата на страните‚ и провери изцяло правилността на атакуваното решение съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка се установи, че на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на постановеното решение на това основание.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемият И. Д. И. работел като шофьор във фирмата на съпругата си, която осъществявала транспортна дейност по превоз на пътници в качеството си на „З. – Р. И.”. На ...г. около ... часа същият управлявал микробуса на фирмата „П.Б.” с рег. №ВТ..., движейки се по път II-.. в посока от с. В.за гр. С.. На предното панорамно стъкло на превозното средство обвиняемият бил поставил цветно копие на закупения от съпругата му годишен винетен стикер за 2009г. с №... При км. 47,950 той бил спрян за рутинна проверка от служителите на РУ на МВР – гр. С. Д. К. и .К. В.. В хода на проверката последните констатирали, че поставеният на автомобила винетен стикер изглежда като неистински, тъй като няма необходимите холограмни елементи. След съставянето на акт за установяване на административно нарушение на обвиняемия, той предал ползваното от него копие на винетния стикер на полицейските служители. В хода на разследването на същото била извършена техническа експертиза, от заключението на която било установено, че е изготвено чрез ксерографиране от винетен стикер и не представлява оригинален удостоверителен знак.

Посочената фактическа обстановка се установява от всички гласни и писмени доказателства по делото и потвърждава извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд.

Районният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че обвиняемият И. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна на 21.05.2009г. обвиняемият И. И. при управление на микробус „П.Б.” с рег. №ВТ.., се ползвал от цветно ксерокопие на винетен стикер. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата, винетният стикер представлява официален удостоверителен знак. В него абстрактно е изразено изявление на държавен орган в клиширана форма, удостоверяващо правото на собствениците или ползвателите на пътни превозни средства да ползват републиканските пътища. Ползваното от обвиняемия копие на винетен стикер представлява подправен официален удостоверителен знак тъй като е изготвено чрез ксерографиране от оригинален такъв, поради което носи и неговите белези. Обективирането на подправения удостоверителен знак на предното панорамно стъкло на пътното превозно средство от страна на обвиняемия, свидетелства за неговата употреба тъй като същият е поставен съгласно изискванията на чл. 100, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата с оглед удостоверяване правото на ползване на републиканската пътна мрежа.

От субективна страна се установява, че обвиняемият е действал при условията на пряк умисъл, като е предвиждал, че с поставянето на копие на валиден винетен стикер на управляваното от него превозно средство, ще създаде представа, че е изпълнил изискванията на чл. 100, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата и че има право да ползва републиканските пътища, съзнавал е, че управлява превозно средство с поставено копие, а не оригинал на валиден винетен стикер, и е искал това. Обстоятелствата свързани с подмяната на предното панорамно стъкло на микробуса и поставянето върху него на оригинален винетен стикер не изключва умисъла за извършване на престъплението, тъй като в чл. 10а, ал. 5 от Закона за пътищата е регламентирал изрÞчна процедура за издаване на безплатен винетен стикер при такива обстоятелства. От друга страна, конструктивните особености на управляваното от обвиняемия превозно средство са налагали необходимостта от заплащането на винетна такса в много по-голям размер, обуславяща издаването и на друг вид винетен стикер. С поставеното копие на винетен стикер за леки автомобили, обвиняемият както бе посочено по-горе е искал да създаде впечатление, че реално е заплатена дължимата винетна такса от 524 лв. за управляваното от него превозно средство. Неоснователни се явяват възраженията относно приложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в разглеждания случай. С оглед отрицателното въздействие на деянието върху обществените отношения свързани с дейността на държавните органи относно издаването на официални удостоверителни знаци, същото не е малозначително. Увреждането на тези обществени отношения с оглед периода от време, през който е ползван подправеният удостоверителен знак, функцията му относно удостоверяване правото да се ползва републиканската пътна мрежа и реалната стойност на винетната такса, която е следвало да бъде заплатена за превозното средство свидетелстват, че обществената опасност на деянието не е и явно незначителна. В случая е налице реално избягване заплащането на държавна такса свързана с ползването и поддържането на пътната инфраструктура в размер на 524 лв., чрез прикрепянето на подправен винетен стикер, който да обективира действителното изпълнение на това задължение.

Поради изложеното, настоящата инстанция споделя правните изводи на районния съд относно съставомерността и авторството на деянието.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и е освободил обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Правилно са приложени и разпоредбите на чл. 54 и чл. 78а, ал. 5 от НК, с оглед на които е определен и размера на административно наказание „глоба” от 300 лв.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, районният съд правилно и законосъобразно е осъдил обвиняемия да заплати и разноските по делото.

По изложените съображения и при липсата на основания за отмяна или изменение на решението, същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

Потвърждава решение №450 от 14.12.2009г. по наказателно административен характер дело №....г., по описа на С. районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

322C5483475C09A9C22576E7004967C4