Определение по дело №728/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 936
Дата: 3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20223200500728
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 936
гр. гр. Добрич, 03.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Анна Великова
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500728 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл.
129, ал. 3, изр. второ от ГПК въз основа частна жалба с вх.№ 3246/13.09.
2022г. по регистратурата на Районен съд - Б., изпратена по пощата на
08.09.2022г., подадена от М.Д.М., като председател на Управителния съвет на
Етажна собственост на комплекс „***“, с. Р., общ. Б., чрез упълномощения
адвокат К. Н., срещу определение № 248 от 11.07.2022г. по гр.д.№ 517/2021г.
С обжалваното определение производството по делото е прекратено, на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК – поради неотстраняване в указания от съда
срок на нередовност на исковата молба – посочване на адрес за призоваване
на ответника (по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК) и е обезсилена заповед за
изпълнение № 260082 от 18.03.2021г. по ч.гр.д.№ 728/2020г. по описа на
съдия съд.
В частната жалба се поддържа, че исковата молба е съответствала на
изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като в нея е бил посочен адрес
на ответника – чужд гражданин, вписан в Регистър БУЛСТАТ и съдът е
пристъпил към връчване на съобщение именно на този адрес. В този случай
съдът следвало да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК и връчването
да се извърши чрез залепване на уведомление. Вместо да процедира по този
начин, съдът задължил ищеца да посочи адрес за призоваване на ответника.
Не била налице хипотезата на чл. 48, ал. 1 от ГПК - при завеждане на делото
ответникът да няма регистриран постоянен или настоящ адрес . Съгласно чл.
53 от ГПК връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на
адреса, заявен в съответните административни служби. Такава била
Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ и
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, б. „б“ вр. чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б“ от Закона за
регистър БУЛСТАТ вписаните адреси на чуждестранни физически лица,
1
притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция на
територията на страната с всички държавни институции, което обуславяло
правното значение на вписания в регистъра адрес като адресна регистрация
по смисъла на ГПК. Жалбоподателят счита, че определеният от съда ред за
призоваване на ответника е в нарушение на процесуалните правила,
респективно прекратяването на производството по делото поради
неотстраняване на указаната му нередовност на исковата молба е
незаконосъобразно и настоява за отмяна на атакуваното определение.
Насрещната страна няма право на отговор, съгласно чл. 129, ал. 3, изр. 2
от ГПК.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице (ищец),
чрез надлежно упълномощен адвокат (пълномощно на л. 12 от приложеното
ч.гр.д.№ 726/2020г. по описа на БРС), с правен интерес да иска отмяна на
обжалваното от него определение по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Правото на частна
жалба е упражнено редовно в законовия едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1
от ГПК, считан от 01.09.2022г.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
Предявени са искове по чл. 415, ал. 1, т . 2 вр. чл. 422 от ГПК за
установяване съществуването на парични вземания в полза на собствениците
в етажна собственост на комплекс „***“, с. Р., общ. Б., против Д. З. Б.,
гражданин на Руска федерация, роден на 24.04.1970г. в гр. Томск, с номер от
регистър БУСТАТ на чужд гражданин ********* и адрес в България - с. Р.,
общ. Б., обл. Добрич, к-с „***“ бл. 7, ап. 6, за които е издадена заповед 260082
от 18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 726/2020г. на Районен съд – Б..
Преписи от исковата молба и приложенията с указания за подаване на
отговор в едномесечен срок по чл. 131 от ГПК са изпращани на ответника на
посочения в исковата молба адрес. Първото съобщение с номер 202132103453
е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че по информация от
управителя на комплекса лицето не е посещавало адреса от 3-4 години, а
жилището е продадено. Съдът е разпоредил да се залепи уведомление по чл.
47, ал. 1 от ГПК. Съобщение № 202132103706 е върнато в цялост с
отбелязване, че в двуседмичен срок от залепване на уведомлението (с номер
202132103707) лицето не се е явило в кметството на с. Р., за да получи
книжата. В уведомлението не са посочени обстоятелствата, при които то е
залепено, такива не са изложени и в разписката към съобщението. Съдът е
разпоредил отново да се изпрати съобщение, което да се връчи при спазване
на чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК. Изпратени са още две съобщения – с номер
202232100389 от 28.01.2022г., което е върнато в цялост, отново с отбелязване,
че лицето е продало имота през 2020г. и от тогава не го е посещавало и с
номер 202232100506 от 03.02.2022г. с аналогични записвания. Към второто
съобщение е приложено уведомление, което обаче е върнато по делото в
2
цялост (не е залепено), без каквото и да било удостоверяване. В нито едно от
съобщенията не са посочени имената на „управителя на комплекса“, който е
дал сведения на връчителя, че ответникът е продал имота и не го е посещавал
от няколко години.
На 25.02.2022г. съдът е извършил справка в Регистър БУЛСТАТ, от
която е установил, че ответникът е регистриран като собственик на недвижим
имот с адреса, посочен в исковата молба. Съдът е изискал справка от СлВп –
Б., от която се е установило, че с договор от 31.05.2021г. (по приложен
нотариален акт) ответникът е продал на трето лице.
С разпореждане № 269 от 24.03.2022г. съдът е оставил производството
по делото без движение и на основание чл. 129, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 от
ГПК е дал указание на ищеца в едноседмичен срок да посочи адрес за
призоваване на ответника.
За да постанови връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото с обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК с атакуваното сега определение № 248 от 11.07.2022г., съдът е
приел, че и в продължения срок (съгласно определение № 200 от 02.06.2022г.)
ищецът не е изпълнил даденото му с разпореждане № 269 от 24.03.2022г.
указание да отстрани нередовността на исковата молба – да посочи адрес за
призоваване на ответника, след като съдът е констатирал, че в разписката към
върнатото съобщение до ответника, изпратено на посочения в исковата молба
адрес, е върната в цялост с отбелязването, че лицето не пребивава на адреса,
продало е апартамента, като последното е установено и със справка в СлВп
при съда.
Предявената искова молба отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2
от ГПК, защото съдържа адрес на ответника - с. Р., общ. Б., обл. Добрич, к-с
„***“ бл. 7, ап. 6. Неправилно съдът е приел в разпореждането по чл. 129, ал.
4 вр. ал. 2 от ГПК, че ищецът дължи да посочи адрес за призоваване на
ответника – такъв е посочен в исковата молба и той съвпада с регистрирания
за ответника адрес в регистър БУЛСТАТ. На този адрес съдът следва да
извърши редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея.
Такова към настоящия момент не е осъществено, защото нито едно от
изпратените до ответника съобщения не е оформено съобразно изискванията
на процесуалния закон.
Според чл. 53 от ГПК връчването на съобщения на пребиваващи в
страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните
административни служби. Съдебната практика по приложението на чл. 53 от
ГПК приема, че разпоредбата предвижда наличието на заявен адрес в
съответна административна служба, каквато е Агенцията по вписванията, в
която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен
централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и
юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна
дейност на територията на Република България (в този смисъл решение №
3
60275 от 3.12.2021г. на ВКС по гр. д. № 3645/2021г., III г. о., ГК; решение №
181 от 09.07.2018г. по т. д. № 918/2018г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 144 от
02.01.2019г. по гр. д. № 6741/2014г. на ВКС, І г. о.). По делото е установено,
след извършена от съда справка, че заявеният от ответника в регистър
БУЛСТАТ адрес е този, който и ищецът е посочил в исковата молба. С
разпореждане № 269 от 24.03.2022г. на ищеца е дадено указание да посочи
адрес за призоваване на ответника, какъвто в исковата молба вече е посочен и
който съвпада с този по регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б“
от ЗРБ в регистър БУЛСТАТ се вписват чуждестранните физически лица,
които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец
и притежават недвижимо имущество в страната. Съгласно чл. 8а от ЗРБ,
когато е посочен код по БУЛСТАТ, съдът, държавните и местните органи,
лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и
организациите, предоставящи обществени услуги, включително банките,
нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в регистър
БУЛСТАТ. Служебната справка в регистър БУЛСТАТ, извършена от
първоинстанционния съд (л. 39 от делото на БРС), е установила, че за
ответника е отразено състояние "развиващ дейност", с адрес за
кореспонденция, който съвпада с посочения в исковата молба адрес. Това е
адресът, на който съдът следва да осигури редовно връчване на ответника на
исковата молба и приложенията към нея по способите от глава VI-та на ГПК,
в т.ч. и по чл. 47 от ГПК. Указанието за отстраняване на липсваща
нередовност на исковата молба е незаконосъобразно и неизпълнението му не
е от естество да обоснове връщане на исковата молба с прекратяване на
производството по делото.
В обобщение, неправилно при проверката за редовност по чл. 129, ал. 1
вр. ал. 4 от ГПК районният съд е приел, че исковата молба не е приведена от
ищеца в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК и е
постановил прекратяване на производството по делото с последица –
обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Това
налага отмяна на обжалваното определение с връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
с извършване на редовно връчване на исковата молба и приложенията на
ответника на посочения в исковата молба адрес.
По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 248 от 11.07.2022г. по гр.д.№ 517/2021г. по
описа на Районен съд - Б., с което производството по делото е прекратено и е
4
обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№ 260082 от 18.03.2021г. по ч.гр.д.№ 728/2020г. по описа на съдия съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия с извършване на редовно връчване на
исковата молба и приложенията на ответника на посочения в исковата молба
адрес.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на
чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5