РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507165 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „Й.Б.“ ЕАД, чрез
адв. В. Г., срещу решение № 20049122 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 42844/2018 г. на СРС, 82
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството против И. Д. Т. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал. 1 ТЗ, за присъждане на
сумата 247,50 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. –
м.03.2016 г. по договор за лизинг от 22.04.2014 г.
Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение, тъй като към момента
на сезиране на районния съд с предявения иск и към настоящия момент претендираните от
ищеца лизингови вноски са падежирали. Ищецът претендира падежирали, а не предсрочно
изискуеми лизингови вноски, поради което е без значение дали договорът е бил обявен за
предсрочно изискуем от лизингодателя. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и присъждане на сумата 247,50 лв., включваща неизплатени лизингови
вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. (пет вноски по 49,50 лв.) Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника по иска И. Д. Т. и същият не
е взел участие във въззивното производство.
Решението е влязло в сила в останалите части, като необжалвано.
1
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
Фактическият състав на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД, пораждащ правото на лизингодателя да иска от лизингополучателя
изпълнение на задължението за заплащане на дължими лизингови вноски, включва следните
елементи: 1) наличие на сключен действителен договор за лизинг, пораждащ за страните
права и задължения; 2) изпълнение от страна на лизингодателя на задължението да
предостави за ползване на лизингополучателя съответната вещ, в състояние годно за
ползването й по предназначение; 3) виновно неизпълнение от лизингополучателя на
задължението му за плащане на дължимото възнаграждение за ползване на веща, по
уговорения начин и в уговорените срокове; 4) установен размер на дължимите неплатени
лизингови вноски.
В случая, от приетия като писмено доказателство договор за лизинг от 22.04.2014 г.
се установява, че между страните е имало сключен действителен договор за лизинг на
мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S5 Black“. Според същия договор
мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната за временно и възмездно
ползване описаното устройство срещу заплащане от страна на ответника на 23 месечни
лизингови вноски по 49,50 лв. всяка и с право на лизингополучателя да придоби
собствеността на основание чл. 342, ал. 3 ТЗ.
С молба от 23.11.2020 г. ответникът е оспорил автентичността на процесния договор
за лизинг, но това възражение не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд като
преклудирано - направено след предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок, с протоколно
определение от 24.11.2020 г. В тази връзка следва да се посочи, че исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника на 08.08.2020 г., по настоящия му адрес в с.
Голяма желязна, мах. ******* № 28А, при отказ, удостоверен по предвидения в чл. 44, ал. 1
ГПК ред. Индиция за наличие на договорно правоотношение е, че ответникът е получил
мобилния телефон и е заплатил 18 бр. месечни лизингови вноски.
Неоснователни са възраженията на ответника, направени пред първата инстанция, че
относно лизинговия договор не е бил предварително запознат с офертата на търговеца, на
основание чл. 26 ЗЗП, както и че не му е била предоставена информацията по чл. 4, ал. 1, т.
3, т. 6 и т. 11 ЗЗП. Видно от декларация-съгласие от 18.09.2014 г. ответникът е декларирал,
че мобилният оператор му е предоставил информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗП.
Налице е изправност на ищеца - не се спори, че лизингодателят е изпълнил
задължението си да предаде на лизингополучателя мобилното устройство, годно за употреба
съобразно предназначението му.
2
Налице е виновно неизпълнение от ответника на произтичащо от договора за лизинг
задължение за заплащане на претендираната сума от 247,50 лв., включваща неизплатени
лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. (пет вноски по 49,50 лв.). По делото
не са наведени твърдения, нито е доказано плащане на същата.
Към подаване на исковата молба на 28.06.2018 г. (процесните суми не са били
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и на заявлението за
издаването й, поради което за пръв път са претендирани с исковата молба, с осъдителен иск)
процесните лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. са били с настъпил
падеж и е поискано присъждането им като падежирали такива. Поради това е без значение
дали в предходен момент дали ищецът е упражнил надлежно правото си по чл. 12, ал. 2 от
Общите условия към договора за лизинг за обявяването им за предсрочно изискуеми. В тази
връзка, за пълнота, следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо (приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция) подлежат на присъждане, дори ако вземанията са основани
на предсрочна изискуемост, която не е била обявена на длъжника преди подаване на
исковата молба, тъй като преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния
съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният
от „Й.Б.“ ЕАД против И. Д. Т. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и
чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 247,50 лв., представляваща
неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. по договор за лизинг от
22.04.2014 г., е отхвърлен, вместо което бъде постановено решение, с което същият бъде
уважен.
С оглед изхода на делото въззиваемият И. Д. Т. следва да бъда осъден, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на въззивника „Й.Б.“ ЕАД разноските, направени при
разглеждане на делото пред въззивната инстанция – 50 лв. държавна такса и 180 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20049122 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 42844/2018 г. на СРС, 82
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството против И. Д. Т. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал. 1 ТЗ, за присъждане на
сумата 247,50 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. –
3
м.03.2016 г. по договор за лизинг от 22.04.2014 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН **********, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата 247,50 лв.,
представляваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. по
договор за лизинг на мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S5 Black“ от
22.04.2014 г.
В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК , на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 230 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4