№ 138
гр. Русе, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20244500500022 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
И. И. Й. от гр.Русе чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва
Решение № 1395/11.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2017/2023 г. по описа на РРС в частта,
в която е признато за установено, че дължи на „Е.С.“ АД сумата от 4919.35 лв. с ДДС–
представляваща неплатена служебно начислена ел. енергия за периода 13.04.2020 г. -
23.06.2022 г., и мораторна лихва в размер на 158.35 лв. за периода 11.08.2022 г. - 05.12.2022
г. Излагат се оплаквания за неправилност, недопустимост и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да отмени
решението на първоинстанционния съд в тази му част и да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
„Е.С.“ АД-гр.В., чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва
Решение № 1395/11.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2017/2023 г. по описа на РРС в частта,
в която е отхвърлен иска му против И. И. Й. за признаване за установено, че ответника му
дължи сумите над 4919.35 лв. до 10883.75 лв.- главница за неплатена служебно начислена
ел. енергия за периода 30.03.2017 г.-13.04.2020 г., за мораторна лихва над 158.35 лв. до
350.70 лв., както и в частта за разноските. Излагат се оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част поради неправилно приложение на
материалния закон. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния
съд в тази му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски.
1
Съдът констатира, че жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са
допустими.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по предявения от „Е.С.“
АД-гр.В. против И. Й. иск с правно основание чл.422 ГПК- за установяване на вземане в
размер на 10883.75 лв. -главница, представляваща неплатена електроенергия за периода
30.03.2017 г.- 23.06.2022 г. по фактура № **********/22.07.2022 г.и 350.70 лв.-лихва за
забава за периода 11.08.2022 г. - 05.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 6374/2022 г. по описа на РРС.
Районният съд е приел, че е налице неправомерно въздействие, в резултат на което
СТИ не отчита цялата потребена ел. енергия и че ищцовото дружество има основания да
извърши корекция на сметките на ответника. Предвид това е уважил предявения
положителен установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 4919.35 лв. с ДДС- неплатена
служебно начислена ел. енергия за периода 13.04.2020 г. - 23.06.2022 г., и мораторна лихва
в размер на 158.35 лв. В останалата част до горницата от 10883.75 лв.- главница и 350.70 лв.-
мораторна лихва, искът е отхвърлен поради изтекла погасителна давност на осн.чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя наличие
на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение на парично задължение,
която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК или същата е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Подаването на възражение, респ. връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК поражда правния интерес за кредитора
да предяви иск в преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземането и да стабилизира изпълнителната сила на
заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането
срещу длъжника / арг. от чл.416 ГПК/. В конкретният случай е налице издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу която длъжника
е възразил в срок. Този факт поражда правния интерес от търсената искова защита. Искът е
предявен в законоустановения срок, същият е допустим и правилно е разгледан по същество
от първоинстанционния съд. Това обуславя валидността и допустимостта на обжалваното
решение.
И. И. Й. е абонат на „Е.С.“АД за доставка на ел.енергия за битови нужди за
недвижим имот, находящ се в гр.Русе, *** с аб.№ *** /факт, който се признава в отговора
на ИМ/.
При техническа проверка на СТИ, съгласно съставения протокол от 23.06.2022 г., са
2
констатирани показанията на дисплея на електромера в имота, същият е бил демонтиран и
на негово място е поставен нов. Протоколът е съставен и подписан от служители на „Е.С.“,
както и от свидетел-Р.В. Й.а, за която е отбелязано в протокола, че е член на домакинството
на клиента. На демонтирания електромер е извършена метрологична проверка в БИМ,
регионален отдел гр.Русе, при която при софтуерно четене е установено наличие на
преминала енергия в тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. В съставения
констативен протокол на БИМ № 93/20.07.2022 г. е отразено и че електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. Преминалата енергия в
тарифа Т3 е 53960.885 KWh. Въз основа на този протокол е съставено становище за
начисление на допълнително общо количество ел.енергия от 22.07.2022 г. за периода
30.03.2017 г.-23.06.2022 г. на основание чл.55 ПИКЕЕ. Издадена е фактура №
**********/22.07.2022 г., за сумата 10883.75 лв. с ДДС, представляваща стойността на
количеството неотчетена ел.енергия за този период.
Пред районният съд е разпитан свид.В.Борисов-служител на „Е.С.“АД. Същият сочи,
че по време на извършената проверка на процесното СТИ е установена енергия в тарифа,
която не се визулиазира, предвид което същото е заменено с ново, запечатано е в торба и
предадено за проверка в БИМ.
От приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза се
установява, че е налице неотчетена електрическа енергия от 53960.885 kWh, регистрирана
от тарифния регистър на тарифа ТЗ. Вещото лице е посочило, че този регистър не се
визуализира на дисплея на електромера и че енергията е отнесена за периода от монтажа до
демонтажа на електромера от 30.03.2017 г. до 23.06.2022 г. Установено е и че
разпределението на начисленото количество енергия е пропорционално на броя дни от
съответния под период и че няма информация за момента на настъпване на евентуалната
софтуерна намеса. Количеството електрическа енергия - отчетеното и определеното в
справката за корекция е преминало през процесното СТИ и може да бъде доставено да
абоната, в съответствие с пропускателната способност на присъединителната линия и
присъединителните съоръжения. По методологията на чл. 55 ПИКЕЕ е извършена
корекция, като допълнително е начислена електрическа енергия от 53960 kWh. Тази енергия
е отнесена за периода от монтажа до демонтажа на електромера /от 30.03.2017 г. до
23.06.2022 г./ и е на стойност 10883.75 лв. с ДДС. Паричното остойностяване е по
подпериоди с различна цена на електрическата енергия, определена със съответни решения
на Комисията за енергийно и водно регулиране
Съгласно трайната практика на ВКС, в настоящото въззивно производство е
назначена и изготвена комплексна техническа експертиза с участието и на съдебен експерт
софтуерен специалист- доц.д-р инж. В. С. Р.. Видно от приетото заключение на в.л., в трета
тарифа на СТИ, по която не следва да има показания, тъй като за битовите абонати
електроенергията се отчитат само по две тарифи, са отчетени показания, което се получава
чрез промяна на конфигурационните настройки / препрограмиране / на СТИ – умишлено
3
действие, т.е. не е възможно измерените количества електрическа енергия в невизуализиран
регистър на процесното СТИ да бъдат натрупани без софтуерна намеса в тарифната му
схема или да са резултат на друга причина, при която обективно да не са потребени от
абоната. В.л. са посочили и какъв е механизмът на действие на използваната софтуерната
програма -специализирания софтуер MeterView върху записите на електромера за разчитане
на показанията му - софтуерът, с който се работи със статичен електромер ME162-DIA42-
MЗКО е производство на словенската фирма, произвеждаща електромерите –
ISKRAEMECO и за да се препрограмира СТИ е необходимо да има софтуeр на
производителя – MeterView, оптична сонда за достъп до оптичния интерфейс на СТИ и
компютър, като при препрограмирането на СТИ се извършва промяна на времената на
отчитане в съответния регистър, и така отчитането на част от консумираната електрическа
енергия става в регистри, които не се използват и не се визуализират. Служителите на „Е.С.„
имат права само да четат данните, а пълните права за достъп до конфигурацията на СТИ има
само чрез софтуeра, който се използва от завода-производител или официален дистрибутор.
Относно разпределянето на консумираната ел.енергия по регистри / тарифи/, се
установява, че при препрограмиране на СТИ се променя времето, през което става
натрупването на енергия в съответния регистър и отчитането й става в друг невизуализиран
регистър. На въпроса дали цялото количеството, начислено по процесната фактура, е
преминало през електромера на абоната към момента на проверката, заключението е, че
електрическата енергия, натрупана в Т3, може да бъде доставена до абоната за периода от
датата на монтажа на СТИ – 30.03.2017 г., до датата на демонтажа му – 23.06.2022 г., като се
вземат предвид пропускателната способност на присъединителната линия и използваното
СТИ.
При така установеното от фактическа страна въззивната инстанция намира,че
обжалваното решение е частично неправилно, по следните съображения:
Проверката на СТИ е извършена на 23.06.2022 г. - при действието на Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г. за извършване на корекция при преминала електроенергия по невизуализирана
тарифа в СТИ, когато това е установено при проверка, извършена след 30.04.2019г.
Съставеният констативен протокол съответства на чл.49 ПИКЕЕ. При последваща проверка
в БИМ-Регионален отдел –Русе при софтуерно прочитане на СТИ е установена преминала
енергия по тарифа Т 3 от 53960.885 KWh, която не е визуализирана на дисплея. Съгласно чл.
55, ал.1 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези
регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Видно от заключението на назначената от
въззивната инстанция експертиза, налице е реално потребена, но неотчетена, поради
софтуерната намеса, електроенергия. Намесата е умишлена, чрез използване на
специализиран софтуер, който извършва препрограмирането на СТИ - извършва се промяна
4
на времената на отчитане в съответния регистър, и така отчитането на част от
консумираната електрическа енергия става в регистри, които не се използват и не се
визуализират.Тъй като ел.енергията е реално преминала през електромера, т.е. е доставена,
но не е заплатена от абоната поради неправилното й отчитане, същият дължи нейното
заплащане – след като е заплатил по-малка цена от реално дължимата, следва да доплати
дължимата сума. От писмените доказателства по делото е видно, че процесното СТИ е
монтирано на 30.03.2017 г., т.е е установен периодът по чл.55 ПИКЕЕ, за който следва да се
начисли потребената, но неотчетена електроенергия.
Предвид изложеното жалбата на И. И. Й. се явява неоснователна и решението на
РРС, в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателя дължи на „Е.С.“ АД
сумата от 4919.35 лв. с ДДС– представляваща неплатена служебно начислена ел. енергия за
периода 13.04.2020 г. - 23.06.2022 г., и мораторна лихва в размер на 158.35 лв., за периода
11.08.2022 г. - 05.12.2022 г. следва да се потвърди.
Основателно е обаче оплакването на „Е.С.“ АД изложено в подадената от него
въззивна жалба относно изтекла погасителна давност за част от вземанията, приета от
първоинстанционния съд. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая, съдът приема, че вземането е станало
изискуемо на 22.07.2022г. с издаване на Фактура № **********. От този момент е било
установено наличието на вземане и размерът му от страна на кредитора, след което е
станало възможно и плащането му. Давността не би могла да тече за периоди преди
съставянето на констативния протокол, тъй като вземането на кредитора възниква на осн.
чл. 55 ПИКЕ след констатация на отчетено в невизуализирания регистър количество ел.
енергия и издаването на фактура за нея. От този момент следва да се изчислява
погасителната давност тъй като давността не е три годишна /вземането е за корекция на
сметка, а не периодично в смисъла по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага чл. 110 ЗЗД/- в
т.см. Решение №50017/27.03.2023 г.на ВКС по гр.д.№720/2022 г., IV г.о.
С оглед горното съдът намира, че вземането не е погасено по давност, тъй като от
22.07.2022г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК от „Е.С.“ АД на 15.12.2022 г. е
изминал срок дори по-кратък от три години.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен
иска на ищцовото дружество против И. Й. за признаване за установено, че ответника му
дължи сумите над 4919.35 лв. до 10883.75 лв. – главница за неплатена служебно начислена
ел. енергия за периода 30.03.2017 г.-13.04.2020 г., за мораторна лихва над 158.35 лв. до
350.70 лв., както и в частта за разноските следва да се отмени, като исковете се уважат
изцяло.
Предвид изхода на спора на „Е.С.“ АД следва да се присъдят направените от него
разноски по производствата в размер на: 274.69 лв. по ч.гр.д.№6374/2022 г. на РРС, 2384.66
лв. по гр.д.№2017/2023 г на РРС и 1848.29 лв. по настоящето дело, за които е представен
списък по чл.80 ГПК/л.54/.
5
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1395/11.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2017/2023 г. по
описа на Районен съд-Русе в частта, с която са отхвърлени предявените от „Е.С.” АД, ЕИК:
***, против И. И. Й., ЕГН: ********** искове за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумите над 4919.35 лв. до 10883.75 лв. – главница за неплатена служебно
начислена ел. енергия за периода 30.03.2017 г.-13.04.2020 г., за мораторна лихва над 158.35
лв. до 350.70 лв. за обект с аб.№ ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 16.12.2022 г. , по ч.гр. д.№ 6374/2022 г. по описа на Районен съд-Русе, както
и в частта му за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. И. Й., ЕГН: ********** от гр. Русе, ***
дължи на „Е.С.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., ***, сумата от
още 5964.40 лв. – главница за незаплатена ел. енергия за обект с аб.№ *** по фактура №
**********/22.07.2022г., сумата от още 192.35 лв.-мораторна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.12.2022 г. , по ч.гр. д.№ 6374/2022 г.
по описа на Районен съд-Русе.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1395/11.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2017/2023
г. по описа на Районен съд-Русе в останалата му част.
ОСЪЖДА И. И. Й., ЕГН: ********** от гр. Русе, *** да заплати на „Е.С.” АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр.В., *** сумата от 274.69 лв.-разноски по ч.гр.д.
№6374/2022 г. по описа на Районен съд-Русе, сумата от 2384.66 лв. –разноски по гр.д.
№2017/2023 г. по описа на Районен съд-Русе и сумата от 1848.29 лв.-разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1- месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6