РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Варна, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110201686 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ФОР-МОКО“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.Т.А. против
Наказателно постановление № 03-014176 от 21.07.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр.
чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса
на труда.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е
издадено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушението е
осъществено при липса на умисъл, няма негативни последици за работника, тъй като за
всичките месеци, в които работникът е работил в дружеството са подавани декларации
за задължителните осигурителни вноски. Моли се да бъде приложен съставът на
чл.415в от КТ.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована не се явява процесуален
и законен представител.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О.,
която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е
1
доказано. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.07.2021 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.М. М.-Ж.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „Фор –Моко“ ЕООД.
Поводът за проверката бил постъпил на 06.07.21г. сигнал в Дирекция „ИТ“-Варна от
работника Г.Б. за това, че работи в дружеството без да и е представен договор за
разписване. В хода на проверката било установено, че на 06.04.2021г. между възз.
дружество и работника Г.Б. е бил сключен трудов договор, по силата на който Б. била
назначена в дружеството на длъжността пекар. Съгласно договора работничката
следвало да постъпи на работа на 07.04.21г., като уведомлението за сключения договор
по реда по чл.62, ал.5 от КТ било подадено към органите на НАП още на 06.04.21г.
При проверката било установено, чрез депозирани писмени обяснения от управителя
на дружеството, че Б. е постъпила на работа на 07.04.21г., като договорът бил подписан
от работодателя, но предвид смяната на служителите, които се занимавали с персонала
било пропуснато договорът да бъде представен за подпис от Б.. В хода на проверката
св.М.-Ж. установила, че са налице документи, които отразявали действителното
постъпване на работника на работа във въззивното дружество. Горният извод тя
направила от приложените от въззивното дружество присъствена форма , ведомост за
заплата за м.04.21г. и от извършената справка за регистрация на договора в НАП От
страна на въззв. дружество в хода на проверката бил приложен и трудов договор
№00105/06.04.21г. между дружеството, в качеството си на работодател и работника
Г.Б.. В този ТД било посочено, че работникът се задължава да започне работа на
07.04.2021г. В представения при проверката ТД се съдържал подпис на управителя на
възз. дружество като работодател, но липсвал подпис на работника.
С оглед горните констатации, на 16.07.2021г. св.М.-Ж., на длъжност ст. инспектор
в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда, като приела, че същото се състои в това, че дружеството е допуснало
до работа лицето Г.Б. на длъжност „пекар“ , в пекарна в гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ № 100, преди да е сключен трудов договор с лицето, тъй като по време
на проверката били представени писмени обяснения от управителя на дружеството,
видно от които трудовият договор не бил подписан от не бил подписан от Г.Б..
Приела още, че нарушението е извършено на 07.04.2021г. в пекарната на дружеството
в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 100 към който момент следвало да бъде сключен
трудов договор между страните. АУАН бил предявен и връчен на управителя на
дружеството, който го подписал без вписване на възражения с отбелязване, че ще се
създаде ред за подписване на договорите преди постъпване на работа на работниците.
В законовия срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, писмени възражения не постъпили в Д“ИТ“.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил в „Фор –Моко“ ЕООД. административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Съдът напълно кредитира показанията на св. св.М. М.-Ж., депозирани в с.з., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие съдът приобщи справка за регистрираните трудови
договори по партидата на лицето Г.Б., от която е видно, че трудовият договор е
2
регистриран чрез подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на 06.04.21г.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по
реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от
показанията на св.М. М.-Ж., дадени с.з., АУАН, идентификационна карта, ТД,
ведомост за заплати, присъствена форма, обяснения, протокол от извършена проверка,
справка за регистрирани трудови договори за Г.Б. и от останалите писмени
доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. АУАН също е съставен от компетентен
орган- инспектор в Д“ИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
3
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа. В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че
трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1,
ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са
трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други
отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички
отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови
правоотношения.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 61, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор.
Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на
определени общественоопасни последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
4
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай не е
спорно между страните, че фактически е било налице трудово правоотношение между
работодателя „Фор –Моко“ ЕООД и работника Г.Б., тъй като на 07.04.2021 г.
последната е постъпила на работа във въззивното дружество и престирала работната си
сила за посоченото по-горе ЕООД, като е получавала трудово възнаграждение за това.
Горното не се оспорва и от възз. дружество, видно от обясненията на неговия
управител. Налице са и писмени доказателства за това –бланка на ТД в писмена форма,
присъствена форма, ведомост за заплати.
От всички събрани по делото доказателства е видно, че „Фор –Моко“ ЕООД е
изготвило и бланка на трудов договор №00105/06.04.21г. между дружеството, в
качеството си на работодател, подписан от работодателя и с предвиден графа за подпис
от работника Г.Б.. Спазена е изискваната от закона писмена форма /чл.62, ал.1 от КТ/,
но в ТД липсва подпис на работника. Действително и съгласно чл.61, ал.1 от КТ
трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, като доказателството за неговото сключване е именно
полагането на подпис в ТД от двете страни по съглашението. Принципно за
нарушаване разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ
е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от
1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000
лв., за всяко отделно нарушение. Принципно и субективна страна на нарушението не
следва да се обсъжда в случая, тъй като административнонаказателната отговорност е
реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината
при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.
Действително, в случая е налице нарушение, до колкото дружеството не е
представило за подпис на работника ТД, но административнонаказващият орган не е
извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН определяне и индивидуализиране на
наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че се касае за „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което издаденото наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
5
бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма
следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК”. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6
ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие
върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция
не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана
възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен
способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е формално, респ.
от него не настъпват вреди. Съдът обаче намира, че в случая и съобразно конкретиките
на настоящия казус са били охранени всички права на работника- налице е
уведомление до НАП за сключен ТД от деня преди постъпване на работника на работа
06.04.2021г., налице е начислено и изплатено трудово възнаграждение. При тези
обстоятелства, съдебният състав приема, че обществената опасност на деянието е
надценена от наказващия орган. Нарушението не е следствие от целенасочено
поведение, което би могло да увреди по съществен начин спазването на трудовото
законодателство, което санкционните разпоредба на КТ са призвани да бранят , а е
резултат от допуснат пропуск , поради обстоятелството, че мястото на работа е извън
територията на страната, респективно отдалечено от седалището на дружеството, с
оглед на което понасянето на административна санкция за него, макар и в минимален
размер, би било прекомерно тежко, и по никакъв начин не би съдействало за постигане
на целите в чл.12 от ЗАНН. В този смисъл е налично произнасяне и на
Административен съд-Варна по к. адм. нак. дело № 2333/2019г., като решението е
постановено по идентичен казус.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено с оглед неправилно приложение на материалния закон, а наказаното лице се
предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
6
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разноски се претендират от процесуалния представител на наказващия орган.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.2 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-014176 от 21.07.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „ФОР-МОКО“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Е.Т.А. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, на основание чл. 416, ал.5
вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „ФОР-МОКО“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
7
управителя Е.Т.А., че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8