О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 600
гр. Добрич, 12.07.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 470/2019
г. по описа на Добричкия окръжен съд:
Производството е по
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 470/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД гр. София
срещу Заповед № 847 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.05.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1171/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.
С
атакуваният съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „***“
ЕООД гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу Асие Сали Али за следните суми: 1 116.25 лв. ,
представляваща договорно задължение и 2 751.10 лв., представляваща
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
Кредиторът
обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата
отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да
се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните
вземания за договорно възнаграждение и за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната
жалба е подадена от длъжника в
установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от
съобщаването на разпореждането.
Частната
жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждана
по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Съображенията
на Съда са следните:
В
решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска
правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в
заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от
производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде
възражение.
В
хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. №
974 - 2011- II ТО – ВКС.
При
тази преценка, съдът изследва фактите, от които произтичат субективните права,
предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното
действие.
Възнаградителната
лихва по договора е уговорена в размер
четирикратно по-висок от размера на законната лихва, като противоречаща на
добрите нрави се явява нищожна и не е произвела правно действие.
Клаузата
за възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на
чл. 10а, ал. 2 и чл. 21 ЗПК и с оглед констатираната нищожност не поражда
правно действие.
Кредиторът
може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит - чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Таксите и комисионните
трябва да са пропорционални със сумата
по кредита, за чието обслужване тя се дължи, отчитайки естеството на
действията, в които тези услуги се изразяват фактически. Разходите за такси и
комисионни не биха могли да са на стойност, надхвърлящи или равни по стойност
на главницата на задължението.
С оглед
на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния
съд, се явява правилен и
законосъобразен, поради което следва да
бъде потвърден.
С оглед
гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Заповед № 847 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 10.05.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1171/2019 г. по описа на
Районен съд – Добрич, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираните вземания за
следните суми: 1 116.25 лв. , представляваща договорно задължение и 2 751.10
лв., представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.