Решение по дело №226/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

С решение №15/15.03.2024г., постановено по АНД№179/2023г., Районен съд-Берковица е отменил наказателно постановление №18/ 07.07.2023г. на Директора на РИОСВ-Монтана ,с което на инж. И. М. Л., в качеството му на кмет на община Вършец е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лв., на основание чл.166,т.3 във вр. с чл. 165,ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ ,за нарушение на чл.166,т.3,във вр. с чл.165,ал.1 от ЗООС.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от Директора на РИОСВ-Монтана,чрез юрк.И. Х., с искане да бъде отменено решението на БРС ,като неправилно и незаконосъобразно,респ. да се потвърди издаденото НП.В съдебно заседание, чрез пълномощника си ,юрк.Хумбаджиев поддържа жалбата си и иска да се отмени оспореното решение и вместо него да се постанови друго ,с което да се потвърди издаденото наказателно постановление..Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касацията – И. М. Л. не се явява ,не се явява и надлежно упълномощения адв.И. С..

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

Настоящият състав на Административен съд -Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №УОма-11/30.05.2023г. и наказателно постановление №18/ 07.07.2023г. за това ,че на кмета на община Върщец е дадено предписание от директора на РИОСВ-Монтана ,изх.№413/ 03.02.2023г./л.22 от въззивното дело ,със срок на изпълнение-20.03.2023г., да предприеме мерки за почистване и недопускане на наличие на нерегламентирани замърсявания /сметища/, вкл. речните легла и прилежащите им територии, попадащи в границите на община Върщец ,което същият не е изпълнил. С КП№УОма-мм,бг-ад46/16.05.2023г.при извършена теренна проверка от експерти на РИОСВ-Монтана в присъствието на представители на община Вършец на населените места и преминаващите през тях реки и принадлежащите им земи и граници на населени места в община Вършец е установено ,че кмета на община Вършец не е предприел мерки за почистването и недопускането на наличие на нереглементирани замърсявания в границите на населените места на община Вършец ,като констатациите са визирани в т.ІV от протокола, при което отново е дадено предписание със срок на изпълнение до 16.06.2023г.С КП№УОма-мм,бг-49/30.05.2023г./на л.15 от въззивното дело/ е констатирано отново неизпълнение и на второто предписание ,при което на кмета на община Върщец е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000лв. ,на основание чл.166,т.3 във вр. с чл. 165,ал.1 Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ ,за нарушение на чл.166,т.3,във вр. с чл.165,ал.1 от ЗООС. Установено е също, че кмета не е оспорил предписанието по административен ред , но е направил писмено възражение срешу АУАН, в което е изложил факти,че е изпълнил предписанието от 03.02.2023г., но проверката е направена на 16.05.2023г., а не непосредствено до изтичане срока на изпълнение на предписанието-20.03.2023г.,като това възражение не е обсъждано от АНО в НП.Така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните.

Решението на РС-Берковица е неправилно и незаконосъобразно. За да отмени издаденото наказателното постановление,въззивният съд е приел ,че АУАН и НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност ,като за установяване на този факт касационната инстанция установи ,че не са представени по делото нарочни заповеди за оправомощане.Според въззивния съд ,нарушението не е доказано в частта по т.1,2 и 3 от НП за конкретизирани места в землището на [населено място] Речка ,т.к. за тези места кмета е делегирал задължението си по чл.112,ал.1,т.1 от ЗУО във вр. с чл.59 от ЗООС ,на кметския наместник , при което не носи отговорност за неизпълнението на предписанието в тази част от НП. Освен това според съда в кориците на делото липсва заповед на директора на РИОСВ-Монтана, от която да е видно кои експерти са оправомощени да извършват текущ контрол, да съставят КП и да издават АУАН.Приел е, че липсват съществени процесуални нарушения ,които да накърняват правата на нарушителя,при издаване на НП ,но е отменил НП ,поради факта ,че липсва бездействие от страна на кмета на община Вършец по отношение изпълнение на предписанията.Тези негови изводи не се споделят от настоящия касационен състав.Установено е безспорно по делото ,че кмета на община Вършец е задължено лице по чл.112,ал.1,т.1 ЗУО.Следователно,същият отговаря за неизпълнение на предписания дадени му от контролните органи на РИОСВ-Монтана ,като в случаи на оправомощаване на други длъжностни лица на това свое задължение по почистване и недопускане на наличие на нереглементирани замърсявания в границите на населените места на община Вършец,следва да бъде представена нарочна заповед за такова оправомощаване от кмета -на кметския наместник на [населено място] Речка ,като тежестта на доказване на тези обстоятелства е негова.Голословното твърдение ,че не носи отговорност, т.к. я е делегирал на друго лице не е доказано.Същият не е доказал и , че е изпълнил и двете предписания –първото от 03.02.2023г. със срок на изпълнение до 20.03.2023г. и второто от 16.05.2023г.-със срок на изпълнение до 16.06.2023г..Представени са на касационна инстанция като нови писмени доказателства, на основание чл.219,ал.1 от АПК, заповед №РД-13/02.02.2023г. на директора на РИОСВ-Монтана за оправомощаване на длъжностни лица, които на основание чл.148,ал.3 ЗООС имат правомощие да осъществяват превантивен ,текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда, да съставят протоколи за проверка и констативни протоколи ,както и да съставят актове за нарушения по ЗООС,както и представена е заповед№РД-15/02.02.2023г. на директора на РИОСВ-Монтана за оправомощаване на длъжностни лица от дирекция“Контролна и превантивна дейност“ на РИОСВ-Монтана ,издадена на основание чл.157,158 и 159 ЗУО ,като тези две доказателства са представени едва на касационна инстанция и не са обсъждани от въззивния съд,при което на основание чл.226,ал.2 АПК , съдът следва да отмени решението на въззивния съд ,като неправилно и да върне делото на същия съд, но на друг състав,който да направи разбор на доказателствата в тяхната съвкупност ,включително и на новопредставените такива ,и да постанови решение по същество на спора,като изложи подробни мотиви относно законосъобразността на издаденото НП. Според настоящата касационна инстанция изложените мотиви от въззивния съд са непълни,бланкетни и визират само допуснати процесуални нарушения ,няма изводи по същество на спора, при което настоящата касационна инстанция не може да постанови решение по същество, а е длъжна да върне делото на първоинстанционния съд за излагане на подробни мотиви по същество на спора ,с оглед да не се лиши страната от една инстанция по същество. Да се съобрази от въззивния съд при новото разглеждане на делото и необсъждането на възражението в НП от АНО ,и доколко този пропуск е съществен/ .т.е.дали води до различни фактически установявания спрямо установената фактическа обстановка изводи досежно законосъобразността на издаденото НП/. Освен това ,мотивите на въззивния съд са взаимно противоречащи,от една страна, въззивния съд приема, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната материална и териториална компетентост ,но без да са представени на първа инстанция ,и без да са изискани от съда съответни заповеди за оправомощаване за тези правомощия.Твърди и, че са спазени всички срокове по ЗАНН при издаване на АУАН и НП,а впоследствие твърди ,че нарушението е открито на 16.05.2023г., актът е съставен на 30.05.2023г.,а НП-на 07.07.2023г. -повече от месец след съставяне на АУАН,с което е нарушен чл.52 ,ал.1 от ЗАНН ,който визира едномесечен срок за произнасяне от наказващия орган ,който тече от получаването на преписката.Не на последно място,въззивния съд твърди, че липсват съществени процесуални нарушения,които да накърняват правата на нарушителя ,при издаване на НП ,но отменя НП именно пренебрегвайки този извод ,приемайки ,че при наличните процесуални нарушения ,не би могъл да направи извод по същество на спора.Взаимно противоречащите мотиви в решението на съда го правят необосновано, като основание за неговата отмяна по чл.209,т.3 АПК.

Съгласно чл.226,ал.3 АПК първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222,ал.2,т.1 АПК, касационната инстанция

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №15/15.03.2024г., постановено по АНД№179/2023г. по описа на Районен съд-Берковица и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда ,при спазване указанията на настоящата касационна инстанция по тълкуване и прилагане на закона.

РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.