Р Е Ш Е Н
И Е № ….
Гр. София, 04.10.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д с - в в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мария Богданова
при
участието на секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 8752/2016 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
196 и сл. ГПК (отм.), във вр. с пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
С решение от 11.11.2014 г. постановено по гр. д. № 5869/2005 г. СРС, 60 с - в, във фазата по
извършването на делбата (ІІ фаза) е постановено изнасяне на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК
(отм.) следния недвижим имот : апартамент, на
трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ - 7, кв. 33 по плана
на гр. София, м. „******“, със застроена площ от 116 кв. м., състоящ се от две
стаи, директен хол, черно антре, входно антре, баня, клозет, при граници:
отдолу- жилище на Л.Г., от четири страни - двор, заедно с две мазета - едното
южно под хола, другото ъглово югоизточно, при граници на мазетата- от двете
страни - двор, мазето
на Л.Г. и мазето на П.Д., заедно с 30 % ид. части от общите части на сградата и
1/3 ид. част от дворното място при равни
делбени квоти на съделителите Л.Г.Г. и П.Г.Д..
С решението П.Г.Д. е осъдена да заплати Л.Г.Г., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 591 лв. - обезщетение за ползване на две мазета - едното южно под хола, другото ъглово югоизточно, при граници на мазетата - от двете страни - двор, мазето на Л.Г. и мазето на П.Д., които са прилежащи към апартамента, на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******“, със застроена площ от 116 кв. м., за периода от 31.05.2010 г. до 09.11.2011 г., като иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 09.11.2006 г. до 31.05.2010 г. и за разликата над 591 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв.
Също така е отхвърлен иска на П.Г.Д. срещу Л.Г.Г., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата от 10 823, 50 лв., претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на апартамента, на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******", със застроена площ от 116 кв. м., за периода от 31.11.2005 г. до 09.11.2011 г. Отхвърлен е и иска на Л.Г.Г. срещу П.Г.Д., с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за сумата от 3 555 лв. - претендирана като 1/2 ид. ч. от стойността на извършени подобрения в процесния имот, както следва: в стая (дневна и хол) - 1. вътрешна изолация и шпакловка на стените с материали на 32 кв. м.; 2. шпакловка с теракол и мрежа на стените с материали на площ от 32 кв. м.; 3. обръщане на прозорци над 5 см. - на площ от 5 кв. м.; 4. боядисване с латекс на стените на площ от 32 кв. м.; 5. боядисване таван с бял латекс, двукратно на площ от 20 кв. м.; в коридор - 1. боядисване таван с латекс на площ от 8 кв. м.; облепване стените с тапети на площ 12 кв. м.; монтаж на ключове 3 бр.; монтаж на осветително тяло 1 бр.; подмяна на електромер (демонтаж, монтаж и ел. тръби) – 1 бр.; в баня - 1. монтаж на бойлер 1 бр.; монтаж на моноблок 1 бр.; монтаж на тоалетно казанче; монтаж на умивалник 1 бр.; монтаж на душ батерия 1 бр.; монтаж на обикновена батерия; монтаж на водомер 1 бр.; демонтаж и преправяне на радиатор; монтаж на ключове 1 бр.; монтаж на осветително тяло 1 бр.; в кухня - 1. обръщане на врати и прозорци над 5 см. на площ от 3 кв. м.; боядисване с латекс, с материалите на площ от 30 кв. м.; монтаж на шкаф - мивка; монтаж на ключове 4 бр. и монтаж на 3 бр. контакти; доставка и монтаж на дървен парапет на обща стойност 125 лв. на тераса; монтиране на осветително тяло на тераса; монтаж на поли/пластмасови/подпрозоречни/4 л. м.
С решението е оставено без уважение искането на П.Г.Д. срещу Л.Г.Г. по реда на 282, ал. 2 от ГПК (отм.)
Решението се оспорва от ищцата Л.Г.Г., чрез представителя й, в частите, в които съдът е постановил изнасяне на
имота на публична продан, както и в частите, в които е отхвърлил исковете на
ищцата за заплащане на подобренията в имота с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, както и исковете
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на мазетата към имота, по
чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 09.11.2006 г. до 31.05.2010 г. В оспорените
части се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и производствените правила. По
претенцията за възлагане, с правно основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), счита,
че неправилно съдът е приел, че не са реализирани предпоставките за възлагане
на имота в полза на ищцата. Ищцата е живяла в имота към момента на откриване на
наследството и продължава да живее в него със семейството си, като е направила
и множество подобрения. Неоснователно е прието и че ищцата притежава друго
жилище. По претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС съдът неправилно е приел, че
претенцията е погасена по давност за част от претендирания период, тъй като е
налице спиране на давностния срок и претенцията следва да се уважи от момента
на изпращането на нотариалната покана до ответницата. Неоснователно и без да
съобрази събраните доказателства съдът е приел, че ищцата не е доказала изцяло
извършване на претендираните подобрения в имота. От съдебно – техническата
експертиза се установяват извършените в имота подобрения, които са били
заплатени от ищцата, за което свидетелстват събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Моли да се решението
в оспорените части, да се уважат изцяло исковете на ищцата. Претендира разноски
за въззивното производство.
Ответникът П.Г.Д., чрез представителя си, оспорва
жалбата, като поддържа, че решението е мотивирано и законосъобразно в оспорените
части. Съдът основателно е постановил изнасяне на имота на публична продан,
като е приел, че не са налице основанията по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) за
възлагането му в полза на ищцата. Въпреки, че се установява, че имотът е
неподеляемо жилище, придобито по наследство, не са ангажирани безспорни
доказателства, че ищцата е живяла заедно с общата наследодателка в това жилище
към момента на откриване на наследството. Отделно е доказано, че ищцата
притежава друг имот - жилище на втория етаж в същата сграда. Правилно СРС е
отхвърлил претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 09.11.2006 г. - 09.11.2011 г.
Основателно е прието, че вземането е погасено по давност, която започва да тече
от момента на получаване на нотариалната покана от ответницата на 31.05.2005 г.
Законосъобразно е отхвърлена и претенцията за заплащане на 1/2 част от
подобренията в имота до пълния претендиран размер по чл. 30, ал. 3 ЗС. Основателно съдът е приел, че ищцата е
извършила само освежителен ремонт – поставяне на тапети, боядисване с латекс и
то в помещенията, обитавани от дъщеря й. Не са ангажирани безспорни
доказателства, че подобренията са заплатени от ищцата или от съпруга й. Липсват
доказателства, че са закупувани строителни материали, които са вложени именно в
процесния апартамент при положение, че семейството на ищцата живее на втория
етаж в сградата. Претенциите на ищцата представляват разходи за поддържане на
имота в нормално за обитаване състояние, а не са подобрения, които увеличават
стойността на имота. Не е доказано съгласие на ответницата с извършените
подобрения, тъй като тя изрично е оспорила претенцията. Моли да се остави без
уважение въззивната жалба и да се остави в сила решението. Претендира разноски
в производството.
Съдът, след преценка
доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното
обжалване, намира за установено следното от фактическа страна :
Решението е постановено по иск за
делба във фазата на извършването й.
С влязло в сила на 16.08.2011 г. решение № 5979 от
14.12.2010 г., постановено по гр. д. № 3924/06 г. по описа на СГС, IV - Г състав е допуснато
извършване на делба върху следния имот : апартамент на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в
УПИ ІХ - 7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******“, със застроена площ от
116 кв. м., състоящ се от две стаи, директен хол, черно антре, входно антре,
баня, клозет, при граници: отдолу- жилище на Л.Г., от четири страни - двор,
заедно с две мазета - едното южно под хола, другото ъглово югоизточно, при
граници на мазетата - от двете страни - двор,мазето на Л.Г. и мазето на П.Д.,
заедно с 30 % ид. части от общите части на сградата и 1/3 ид. част от дворното
място, между Л.Г.Г. и П.Г.Д. при равни делбени квоти за съделителите – по 1/2 ид. част.
Въззивната жалба на ищцата се отнася
единствено до оспорване на решението относно изнасянето на имота на публична
продан и относно претенции по сметки, предявена по реда
на чл. 286 ГПК (отм.) във
втората фаза на делбеното производство – по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 3
ЗС.
Относно изнасянето на имотът,
предмет на делбата на публична продан, като
не е уважена претенцията за възлагане на имота в полза на ищцата Л.Г.
по чл. 288,
ал. 3 ГПК (отм.) и във връзка с доводите на страните по въззивното обжалване,
съдът намира следното :
Настоящият съд споделя изводи на СРС, че за да се уважи искане за
възлагане на имота, предмет на делбата, в полза на ищцата, следва да са налице
кумулативно няколко основни предпоставки, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК : съсобствеността между страните да е възникнала
в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо жилище,
съделителят при откриване на наследството да е живял в него и същият да не
притежава друг жилищен имот.
Видно от съдебното решение по допускане на делбата
съсобствеността върху процесния имот е възникнала в резултат на наследяване –
след смъртта на общият наследодател на страните В.О.В.на 23.01.1997 г. От
приетите пред СРС заключения на СТЕ се установява непротиворечиво, че имотът е
неподеляем.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) при установена неподеляемост на делебния недвижим имот - жилище, визира изискването претендиращият възлагане съделител да е
наследник, който е живял в имота при откриване на наследството - т. е. към момента на смъртта на наследодателя. (В
този смисъл Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. по
гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС).
Пред СРС, а и при настоящото разглеждане на делото, не
са ангажирани доказателства, че към момента на откриване на наследството през
1997 г. ищцата Л.Г. е живяла в процесния имот – апартамент на ІІІ -ти етаж в
сградата. Напротив, по делото е установено, че след подялбата на сградата през
1974 г. всяка от страните е получила етаж, като тяхната майка и наследодател В.В.е
получила в дял третия етаж на сградата – предмет на делбата.
Според гласните доказателства третият, т. н. тавански
етаж се ползва от дъщерята на ищцата, както и от ответницата през годините,
след смъртта на общата наследодателка. Свидетелят И.З., съсед на страните, дава
показания, че дъщерята на ищцата ползва една стая от таванския етаж, а
ответницата П.Д. ползва две стаи от същия. Според свидетеля А.И., Р.(дъщерята
на ищцата) ползва стая, кухня, баня и тоалетна от таванския етаж. Свидетелят посочва
още, че е виждал в друга врата на процесното жилище да влиза многократно П.Д.. Твърди,
че от 5-6 години посещавал ежеседмично дъщерята на ищцата в жилището й на
таванския етаж и виждал П.Д. да влиза сама на етажа.
Свидетелката С.С.посочва, че за първи път е влязла в
жилището на таванския етаж през 1990 г. и оттогава през 2-3 години извършвала
освежителни ремонти в помещенията, в които живее дъщерята на Л.Г. - боядисване
с латекс и поставяне на тапети. Според тази свидетелка, дъщерята на ищцата
ползва самостоятелна стая, кухня и баня с тоалетна, а другите две помещения от
процесния имот - две стаи, едната от които преходна и балкон, се ползва от
ответницата П.Д., която ги е заключвала. Свидетелката твърди, че е виждала П.Д.
да си отключва вратата за таванския етаж през лятото на 2011г., както и да
влиза в заключените от нея стаи на таванския етаж през 2010 г., 2011 г., 2012 г.,
а и преди това. Същите
показания дава и свидетелката Иванка Иванова, според която в края на 2006 г.,
когато била командирована в гр. София и две вечери спала в стая, в процесния
имот, като достъп до нея й бил осигурен от ответницата. Свидетелката Иванова също
поддържа, че на таванския етаж живее
дъщерята на ищцата Л.Г.. Същите твърдения прави и свидетелката М.К., която живее
при сина на ответницата като негова приятелка.
Независимо дали част от процесния етаж са ползва от
дъщерята на ищцата или от ответницата, очевидно той не се е ползвал от ищцата.
При това следва да се приеме, че не е установено ползване на имота на третия
етаж от ищцата нито към момента на откриване на наследството, нито към
настоящия момент.
След преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че не са ангажирани безспорни
доказателства съделителката Л.Г. де е живяла в процесния имот при откриване на
наследството на общата наследодателка В.В.. Основателно СРС е приел този факт
за недоказан.
По делото е установено, че ищцата е притежавала и друг
жилищен имот на втория етаж в същата сграда, в която се намира процесното
жилище, който е получила след подялбата на сградата през 1974 г. Действително,
пред настоящият състав се представят нотариален акт № 135, т. І, рег. 2769,
дело № 059/24.06.2005 г., с които Л.Г.Г. и Т.А.Г.са дарили на сина си Г.Т.Г.недвижим
имот – апартамент № 40, в груб строеж, находящ се в гр. София, ж. к. Овча Купел
2 част, находящ се на 10 етаж, бл. 2 а, със застроена площ от 96, 31 кв. м.,
както и нотариален акт № 70, т. ХХХ, дело № 4999/24.10.1986 г., с който Л.Г.
Георгиев е дарила на дъщеря си Р.Т.А., чрез законният й представител Т.А.Г.ев,
апартамента на втория етаж на жилищната сграда находяща се в гр. София, кв. ******,
ул. *-****. Видно от констативният протокол от 20.04.2017 г. ищцата и съпругът
й са предали на дъщеря си Р.А.ключовите от посочения имот едва на тази дата.
Този факт и свидетелските показания, събрани пред СРС, на посочените по – горе свидетели, сочат, че ищцата и
съпругът й са продължили да ползват имота, въпреки направеното дарение. Предвид изложеното, макар с посочените разпореждания ищцата да е дарила жилищните си
имоти на своите деца и формално да не разполага с друг жилищен имот, както се
посочи и по – горе, не се установява тя да е живяла в имота към момента на
откриване на наследството, поради което не са променя изводът на СРС, че не са
реализирани в цялост кумулативно изискуемите предпоставки имотът да се възложи
в неин дял.
Претенцията на ищцата Л.Г. за възлагане в неин дял на
процесния имот основателно е била отхвърлена. Затова и делбеният имот, който е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете, поради липса на една от предпоставките за това, следва да се изнесе на публична
продан, като единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността –
чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.).
Както е приел и СРС, в процесният случай съдебната
делба следва да се извърши реално чрез изнасяне на процесния имот на публична
продан - на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) и от получената сума от
проданта, страните следва да получат паричната равностойност на дяловете си от
вещта в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
По жалбата в отхвърлителната част на претенцията по сметки на ищцата, съдът
намира следното :
Претенцията
на ищцата Л.Г. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на две мазета - едното южно под хола, другото
ъглово югоизточно, за
периода от 09.11.2006 г. - 09.11.2011 г. в размер на общо 6 000 лв. С оспореното решение
искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на две мазета - едното южно под хола,
другото ъглово югоизточно, (прилежащи
към апартамента на третия етаж, предмет на делото) е
уважен само за сумата от 591 лв. и за периода от 31.05.2010 г. до 09.11.2011
г., като за периода от
09.11.2006 г. до 31.05.2010 г. и за разликата над 591 лв. до пълния
предявен размер от 6 000 лв. искът е отхвърлен. Предмет на въззивно
обжалване е частта от решението, в която искът е отхвърлен до пълният предявен
размер и период.
С оглед диспозитивното начало в
процеса, съдът е обвързан само с предмета на оспорване заявен във въззивното
производство. Следва да се отбележи, че решението в частта, в която искът по
чл. 31, ал. 2 ЗС е уважен срещу ответницата, като неоспорено от нея, е влязло в
сила и вече не може да бъда предмет на инстанционен контрол.
Въззивният съд споделя изводът, до
който е достигнал и СРС, че за да се ангажира отговорността на
съсобственик по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, е необходимо да се установи на първо място, че вещта е съсобствена, че се ползва от съсобственик и че неползващият
съсобственик е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен.
Доколкото се касае за правопораждащи факти, ищецът е този, който носи тежестта
за доказването им - чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.).
Според
доказателствата за собственост обсъдени пред СРС, към апартаментът, допуснат до
делба – на трети, тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ - 7, кв.
33 по плана на гр. София, м. „******“, ул. „*-****“ № 17, прилежащите помещения
са две мазета - едното южно
под хола, другото ъглово югоизточно. По
делото е установено, че макар и да се ползват за живеене (преустроени са за
живеене) двете зимнични помещения не са променили характера си и същите
съставляват принадлежност към процесния тавански етаж, доколкото не отговарят
на изискуемата за жилище светла площ и височина – те са под кота 0.
С решение № 5979 от
14.12.2010 г., постановено по гр. д. № 3924/06 г. по описа на СГС, IV Г с - в, с
което е оставено в сила решението от 18.08.2006 г. на СРС, 60 с - в, по гр. д.
№ 5869/2005 г. в частите, в които искът за делба е отхвърлен за сутеренният
етаж на жилищната сграда, находяща се в УПИ, парцел ІХ - 7, в кв. 33, по плана
на София, м. ******, ул. „*-****“ № 17, е прието по категоричен начин, че т. н.
сутеренен етаж, който се състой от зимнични помещения, има обслужващо
предназначение за сградата, тъй като помещенията са разпределени като прилежаща
част към всеки от етажите. Сутеренният етаж не отговаря на изискванията за
самостоятелно жилище, нито по изискванията на ЗТСУ (отм.), нито по тези на ЗУТ
и Наредбите по прилагането им. Този извод не се променя от факта, че
помещенията се ползват за живеене.
Според Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и
последователната практика на ВКС по въпроса (в този смисъл решение
№ 74 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 4695/2014 г., ГК, ІІ ГО на ВКС), обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи
както когато съсобственикът или член на неговото семейство непосредствено си
служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но препятства другия
съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е допуснал на безвъзмездно
основание трето лице да ползва вещта.
Следователно е ирелевантно по какъв начин ползващият
собственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на семейството му или чрез трето лице, на което той
безвъзмездно е предоставил вещта.
От доказателствата в съвкупност, в това число
свидетелските показания подробно обсъдени от СРС, не е установено в периода 09.11.2006
г. - 09.11.2011 г. ищцата Л.Г. да е имала достъп до процесиите мазета, респ. да
ги е ползвала съобразно правата си. От гласните доказателства се установявя, че
сутеренния етаж от сградата, в който се намират процесните мазета, се ползва от
сина на ответницата - Владимир (така според показания на свидетелите Захариев и
Курдова).
На следващо място, пред СРС е установено и не се
спори, че с нотариална покана peг. № 4021, том I, № 78 по описа на
нотариус В.И.с peг. № 271 на НК, връчена на ответницата
на 31.05.2005 г. е направено писмено
искане от предявилата претенцията срещу ответницата - за заплащане на обезщетение
за ползване на мазетата в сутеренния етаж.
Следователно СРС законосъобразно е приел, че
претенцията на ищцата по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна. Тъй като ответницата П.Д.
е направила възражение за погасяване на обезщетението по давност, съдът е
намерил възражението за основателно, като е приел, че претенцията на ищцата Л.Г.
по чл. 31, ал. 2 от ЗС е погасена по давност за периода от 09.11.2006 г. до
31.05.2010 г. и сумата от 4 405, 16 лв. и я е отхвърлил в тази част.
Относно течението на погасителната давност за
вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, настоящият състав намира следното :
Въпреки, че обезщетението за лишаване от ползване се изчислява на база пазарната наемна цена на имота, то не представлява задължение за
наем или за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ГПК. Приложимата погасителна давност относно обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС е общата петгодишната такава по
чл. 110 ЗЗД.. (в този смисъл е последователната практика на ВКС : решение
№ 74 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 4695/2014 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, решение
№ 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, решение
№ 335 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 1369/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС и т. н.
по реда на чл. 290 ГПК).
Неоснователен е довода на въззивника – ищец, че давността е прекъсната с
предявяването на иска за делба. Разпоредбата на чл. 116, б. „Б“ ЗЗД има предвид не принципно наличие на съдебен спор между страните по
облигационното правоотношение, а предявяване на иск, касаещ конкретното
вземане, респ. задължение. Такъв е предявен, но в първото съдебно заседание след допускане на
делбата (т. е. в първото заседание по втората фаза на делбата),
което е проведено на 09.11.2011
г., с което давността
може да се приеме за прекъсната. (така според решение № 57 от 22.02.2012 г.
по гр. д. № 463/2011 г., ГК, ІІ ГО на ВКС).
Вземането
за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, при неограниченото действие във времето
на писменото поискване, възниква за всеки следващ поискването ден на
неправомерно лично ползване на имота в смисъла, посочен по - горе. Предвид
изложеното, за разлика от СРС настоящият състав намира, че вземането за обезщетение за
лишаване от ползване за периода от пет години преди предявяването
на иска в първото по делото заседание във втората фаза на делбата - 09.11.2011
г. е погасено по давност –
т. е. вземането е погасено за периода 09.11.2006 г. - 09.11.2011 г. - за целия период, за
който е предявено.
Както се посочи вече и по - горе, доколкото съдът не
може да влошава положението на необжалвалата решението страна, решението в
оспорената отхвърлителна част следва да се остави в сила, така както е
постановено.
По жалбата
на ищцата Л.Г.Г. срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете й с правно основание
чл. 30, ал. 3 от ЗС – за заплащане на
сумата от 3 555 лв. - претендирана като 1/2 ид. ч. от стойността на извършени подобрения
в процесния имот, въззивният съд намира следното :
Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота в качеството си на владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако
подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителя отговаря съразмерно дела за реално извършените
разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС. а ако е нямало съгласие - отговорността е по правилата на водене на чужда работа без пълномощие чл. 61, ал. 2 ЗЗД – отговаря за увеличената
стойност на имота, вследствие на тези СМР (пак според дела му), а ако изрично се е противопоставил на ремонтите -
в размер на по - малката стойност измежду направените от страната разходи и увеличената стойност на имота (чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 59 ЗЗД).
Предвид твърденията на ищцата, че претендираните от
нея подобрения са извършени със знанието и съгласието на ответницата, следва да
се приеме, че правното основание на предявената претенция по сметки е чл. 30,
ал. 3 от ЗС- съделителят отговаря съразмерно дела за реално извършените разходи за
имота.
При тези данни, в правилно приложение на материалния
закон СРС е приел, че за да бъде уважена тази претенция в тежест на
съсобственика, който я е предявил е да докаже : извършване на претендираните
разходи и съгласие на останалите съсобственици за извършването им.
Като прецени свидетелските показания изслушани пред
СРС, в това число показанията на свидетелите С.С.(която е разпитана и пред
настоящата инстанция) и А.И., настоящият състав също намира, че по делото се
установява извършването на освежителни ремонти в процесния имот – находящ се на
третия етаж на сградата - поставяне на тапети и боядисване с латекс, шпакловка,
но тези дейности са извършени само в помещенията, ползвани от дъщерята на
ищцата. От разпита на свидетелите, в това число на свидетелката Спиридонова,
разпитана и пред СГС, се установява, че на т. н. тавански етаж дъщерята на
ищцата е използвала една самостоятелна стая, кухня и баня с тоалетна, а другите две преходни стаи са
използвани от ответницата.
За установяване на твърденията относно вложени в имота
материали и извършване на претендирани ремонти, ищцата се позовава на
представени от нея пред СРС фактури, стокови разписки за закупуване на
материали. На първо място, настоящият състав както и СРС, констатира, че всички
фактури, разписки и касови бонове за направени разходи са издадени на името на
трето за спора лице Р.А., която се установява, че е ползвала имота (дъщеря на
ищцата). Отделно от това не се установява по категоричен начин, че материалите,
закупувани с описаните в решението на СРС фактури, разписки и касови бонове за
вложени в ремонта на помещения на третия етаж в сградата. Обосновано СРС е
заключил, че дори да се установява закупуване на материали, недоказан остава
факта, че тези материали са реално вложени в поддръжката на общият за страните процесен имот. Обстоятелството, че ищцата е
възложила на свидетелката С.С., според показанията й и пред настоящата
инстанция, извършването на ремонти в помещенията, ползвани от дъщеря й, не
съставлява пряко доказателство, че именно ищцата е заплащала разходите за
закупуването на материалите, които претендира. Съгласно неопроверганите писмени
доказателства, материалите за СМР не са заплащани от нея, както е приел и СРС,
а от дъщеря й. Не са представени преки доказателства, че ищцата е направила
разходите за закупуване на осветителни тела, бойлер, батерии, моноблок,
кухненски шкафове, дограми мивки, контакти, душ батерия, декоративен дървен парапет на
тераса и т. н., които претендира да й бъдат възстановени.
Единственото обстоятелство, което би могло да се
приеме за доказано посредством показанията на свидетелката С.С., разпитана и
пред настоящата инстанция, е че извършените на таванския етаж ремонти като –
шпакловки, обръщане на прозорци, замазки, боядисване с латекс и поставяне на
тапети в съответните помещения, ползвани от ищцата чрез дъщеря й (стая, кухня,
баня и коридор), са извършени от нея и заплащани от ищцата. Свидетелката
потвърждава, че изброените ремонтни дейности са възлагани от ищцата Л. и
заплащани от нея на свидетелката и партньора, с който е работила. Тя заявява
освен това, че подмяната на прозорци - дограми, врати, електрически кабели и
инсталация, не са извършвани от нея. Свидетелката също така дава показания, че не
е забелязала ответницата П. да се е противопоставяла на ремонтите на тавана или
да не е била съгласна с тях. Тази свидетелка е извършвала и ремонтни дейности в
имота на П.. Съобразявайки посочените показания и доколкото не се установява
нищо различно, съдът намира че се установява ответницата да е била съгласна с
извършените ремонти на третия етаж на сградата.
Като съобрази изложеното до момента,
въззивният съд приема, че по делото се установява ищцата да е направи част от
разноските, чиято стойност претендира, а именно : в стая (дневна и хол) - вътрешна
изолация и шпакловка на стените с материали на 32 кв. м.; 2. шпакловка с
теракол и мрежа на стените с материали на площ от 32 кв. м.; 3. обръщане на
прозорци над 5 см. - на площ от 5 кв. м.; 4. боядисване с латекс на стените на
площ от 32 кв. м.; 5. боядисване таван с бял латекс, двукратно на площ от 20
кв. м.; в коридор - боядисване таван
с латекс на площ от 8 кв. м.; облепване стените с тапети на площ 12 кв. м.; и в кухня - боядисване
с латекс, с материалите на площ от 30 кв. м.
За определяне размера на посочените
СМР съдът съобразява заключението на тричленната СТЕ, съгласно разбивката на
отделните видове СМР по пера, както са посочени в таблицата на стр. 3 от
заключението по общата им цена към момента на извършване. При пресмятането им
се получава обща сума на цитираните по – горе СМР в размер на 1 345, 68 лв. От тях, съдът определя размера на дължимите
на ищцата разноски за поддържане на вещта, на основание чл. 130 ГПК (отм.), съобразно
квотата й в съсобствеността – 1/2 ид. част – в размер на 672, 84 лв. До този
размер искът по чл. 30, ал. 3 ЗС следва да се уважи. Решението на СРС следва да
се отмени за тази сума и искът да се уважи, като над този размер до пълния
претендиран размер от 3 555 лв. искът е недоказан и от там – неоснователен
и законосъобразно е бил отхвърлен. В тази част решението следва да се остави в
сила, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален
закон.
По разноските пред СГС :
При поддържане висящността на производството чрез въззивно обжалване се
прилагат общите правила за възстановяване на направени разноски по чл. 78 ГПК. С оглед изхода от спора и направените искания, страните имат право на
разноски в размерите, за които има данни да са направени за производството пред СГС и съобразно уважената и отхвърлена част от исковете
(жалбата).
В полза на ищцата, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), съобразно
уважената част от исковете, съдът присъжда разноски пред тази инстанция в размер
на 67 лв. от платената държавна такса, както и 30 лв. от платеният адвокатски
хонорар.
Ответникът също има право на разноски за това производство съразмерно отхвърлените искове (жалба) по чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.). Той е представил доказателства за реално заплатен пред СГС адвокатски
хонорар от 840 лв. Като съобрази, че отхвърлената част от жалбата (респ. от
исковете) е по – голяма от уважената, съдът намира, че в полза на ответника
следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 776 лв., съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение
от 11.11.2014 г. постановено по гр. д.
№ 5869/2005 г. СРС, 60 с - в, в частта, в която е отхвърлен
иска на Л.Г.Г., с ЕГН ********** срещу П.Г.Д.,
с ЕГН **********, с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС - за заплащане на
следните подобрения в имота : в стая
(дневна и хол) : вътрешна изолация и шпакловка на стените с материали
на 32 кв. м.; 2. шпакловка с теракол и мрежа на стените с материали на площ от
32 кв. м.; 3. обръщане на прозорци над 5 см. - на площ от 5 кв. м.; 4.
боядисване с латекс на стените на площ от 32 кв. м.; 5. боядисване таван с бял
латекс, двукратно на площ от 20 кв. м.; в
коридор - боядисване таван с латекс на площ от 8 кв. м.; облепване стените
с тапети на площ 12 кв. м.; в кухня : боядисване с латекс,
с материалите на площ от 30 кв. м., на
стойност от 672, 84 лв. - съставляваща 1/2
ид. ч. от стойността на посочените подобрения в процесния имот, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА П.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес на представителя : ***, ул. „******, офис 3, чрез адв. В. Д. да заплати на Л.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, с
адрес на представителя : гр. София, ул. ******ап. 7, чрез адв. Д. К., на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, следните подобрения в имота : в стая (дневна и хол) : вътрешна
изолация и шпакловка на стените с материали на 32 кв. м.; 2. шпакловка с
теракол и мрежа на стените с материали на площ от 32 кв. м.; 3. обръщане на
прозорци над 5 см. - на площ от 5 кв. м.; 4. боядисване с латекс на стените на
площ от 32 кв. м.; 5. боядисване таван с бял латекс, двукратно на площ от 20
кв. м.; в коридор - боядисване таван
с латекс на площ от 8 кв. м.; облепване стените с тапети на площ 12 кв. м.; в кухня : боядисване с латекс, с материалите на площ от 30 кв.
м. на обща стойност 672, 84 лв., съставляваща
1/2 ид. ч. от стойността на посочените
подобрения в процесния имот.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.11.2014 г. постановено по гр. д. № 5869/2005 г. СРС, 60 с – в в частта, в която е постановено изнасяне на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) на следния имот: апартамент, на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ - 7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******“, със застроена площ от 116 кв. м., състоящ се от две стаи, директен хол, черно антре, входно антре, баня, клозет, при граници: отдолу- жилище на Л.Г., от четири страни - двор, заедно с две мазета - едното южно под хола, другото ъглово югоизточно, при граници на мазетата- от двете страни- двор, мазето на Л.Г. и мазето на П.Д., заедно с 30 % ид. части от общите части на сградата и 1/3 ид. част от дворното място, допуснат до съдебна делба между съделителите Л.Г.Г., с ЕГН **********, и П.Г.Д., с ЕГН **********, при равни делбени квоти, в частта, в която е отхвърлен иска на Л.Г.Г. срещу П.Г.Д. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 09.11.2006 г. до 31.05.2010 г. и за разликата над 591 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 30, ал. 3 ЗС над сумата от 672, 84 лв. до предявеният размер от 3 555 лв., съставляваща 1/2 ид. ч. от стойността на посочените подобрения в процесния имот и за следните подобрения : в коридор - монтаж на ключове 3 бр.; монтаж на осветително тяло 1 бр.; подмяна на електромер (демонтаж, монтаж и ел. тръби) – 1 бр.; в баня - 1. монтаж на бойлер 1 бр.; монтаж на моноблок 1 бр.; монтаж на тоалетно казанче; монтаж на умивалник 1 бр.; монтаж на душ батерия 1 бр.; монтаж на обикновена батерия; монтаж на водомер 1 бр.; демонтаж и преправяне на радиатор; монтаж на ключове 1 бр.; монтаж на осветително тяло 1 бр.; в кухня - 1. обръщане на врати и прозорци над 5 см. на площ от 3 кв. м.; монтаж на шкаф - мивка; монтаж на ключове 4 бр. и монтаж на 3 бр. контакти; доставка и монтаж на дървен парапет на обща стойност 125 лв. на тераса; монтиране на осветително тяло на тераса; монтаж на поли/пластмасови/подпрозоречни/4 л. м.
РЕШЕНИЕТО от 11.11.2014
г. постановено по гр. д. № 5869/2005
г. СРС, 60 с - в, не е оспорено и е влязло в сила в
цялата останала част, в която П.Г.Д. е осъдена да заплати Л.Г.Г.,
на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 591 лв. - обезщетение
за ползване на две мазета - едното
южно под хола, другото ъглово югоизточно, при граници на мазетата - от двете
страни - двор, мазето на Л.Г. и мазето на П.Д., които са прилежащи към
апартамента, на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-7,
кв. 33 по плана на гр. София, м. „******“, със застроена площ от 116 кв. м., за периода от
31.05.2010 г. до 09.11.2011 г., както и в частите, в които е отхвърлен иска на П.Г.Д. срещу Л.Г.Г., с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от 10 823, 50 лв., претендирана
като обезщетение за лишаване от ползване на апартамента, на трети тавански етаж
от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******",
със застроена площ от 116 кв. м., за периода от 31.11.2005 г. до 09.11.2011 г.
и е
оставено без уважение искането
на П.Г.Д. срещу Л.Г.Г. по реда на 282, ал. 2 от ГПК
(отм.).
ОСЪЖДА П.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес на
представителя си : гр. София, ул. „******, офис 3, чрез адв. В. Д. да заплати Л.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. София, ул. ******ап.
7, чрез адв. Д. К., съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.)
разноски пред въззивната инстанция в размер на 67 лв. от платената държавна
такса, както и 30 лв. от платеният адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Л.Г.Г.,
с ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. София, ул. ******ап. 7,
чрез адв. Д. К. да заплати на П.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. София, ул. „******, офис 3, чрез адв. В.
Д., съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК
(отм.), възнаграждение за адвокат за въззивното производство в размер на 776 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в
частта относно способа за извършване на делбата по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.), пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по претенциите по сметки по чл. 31,
ал. 1 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС, при съобразяване на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.