О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1932 /2.7.2018г.
02.07.2018 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХV - ти граждански състав
На 02.07 2018 година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Марина Х.
като разгледа докладваното от
съдия Х.
гр.д.№ 676 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Ф.Х.А.
*** , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество част от сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4592/2017 г. на ЯРС, а именно – 74,68 лв.-
главница, представляваща потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга, както и осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 158, 28 лв., представляваща начислена договорна неустойка. Представят
се писмени доказателства. Правят се искане за прилагане на ч.гр.д.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на
ответницата особен представител.
Съдът,
като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове- допустими, намира, че делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от ищцовата страна писмени
доказателства са относими и необходими и следва да
бъдат допуснати. Основателно е искането за прилагане на ч.гр.д. № 4592/2017 г.
по описа на ЯРС.
С оглед
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 18.09. 2018 г. от 10,10 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА
представените от ищцовата страна писмени
доказателства, под опис.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 4592/2017 г. по описа на
ЯРС.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
по делото:
В исковата молба се посочва, че
по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., срещу която е
депозирано възражение в срок от страна на ответницата, което поражда правният
му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че в последствие се
установили, че от общата претенция
сумата от 74, 68 лв. представлявала незаплатена услуга, а останалата част от
158, 28 лв. – начислена неустойка , което и пораждало правния интерес на ищеца
да предяви осъдителен иск за тази сума.Между страните съществувал валиден
договор за предоставяне на мобилни услуги , сключен на 19.08.2015 год., по
силата на който на ответницата бил предоставен мобилен номер и съответна
програма резерв стандарт 8,99 лв. Въз основа на посочения договор
ответницата ползвала предоставяни от
дружеството услуги под клиентски номер на абонат *********. За потребени от абоната услуги за периода 01.08.2015 –
31.12.2015 г. ищецът издал общо три фактури, като след извършена корекция
останал незаплатен дължим баланс на стойност 74, 68 лв. Поради неизпълнението и
на осв. чл. 75, вр. чл. 19
б от ОУ мобилния оператор прекратил едностранно договора, като била издадена
крайна фактура за сумата от 232, 96 лв., от които 158, 28 лв. – неустойка з
предсрочно прекратяване. Развиват се подробни съображения за основателност на
исковете. В молба – уточнение се посочва, че неустойката била начислена
съобразно договореното, а именно – дължимите абонаменти за периода на
неизпълнението от 24.11.2016 год. – датата на спиране на ползване на услугите
до 19.08.2017 год. – крайния срок на действие на договора. Иска се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
С депозирания отговор исковете се
оспорват по основание и размер.Оспорват се данните по фактура от 01.09.2015
год. по подробно изложени съображения. Твърди се, че ответницата не е
използвала услуги в обема, посочен във фактурата.
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК и чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Липсват ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си
– а именно, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение
,при посочените условия , че ищецът е изправна страна по договора, включително
размера на претенциите си – главница и неустойка.
В тежест на ответника е да
доказва плащане, респ. наличие на основания за недължимост
на сумите.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса),
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи
препис от отговора , а на ответника препис от молбата- уточнение.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: