№ 58
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка Николова
Членове:Кристина Ив. Т.а
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Елизабета Д. Николова
в присъствието на прокурора Ц. Б. И.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Т.а Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241800600077 по описа за 2024 година
С присъда № 9 от 16.03.2023 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 479/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият И. Б. Г., с ЕГН
**********, е признат за невиновен в това, че на 25.11.2017 г., около 02:00
часа, в град Д., обл.С., на ул.„******”, посредством неколкократни удари със
секира, повредил протИ.законно чужда движима вещ - лек автомобил марка
„БМВ” модел „116” с рег. № *****, собственост на С. Й. С., като насякъл
предния капак на автомобила и стойността на повредата възлиза на сумата от
591 /петстотин деветдесет и един/ лева – престъпление по чл.216 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
Със същата присъда подсъдимият И. Б. Г. е признат за невиновен в
това, че на 25.11.2017 г., около 02:00 часа, в град Д., обл. С., на ул.„******”,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл неколкократни удари
1
със секира по лек автомобил марка „БМВ”, модел „116”, с рег. № *****,
собственост на С. Й. С., докато И. Б.а К., М. А. Г. и С. Й. С. се намирали в
превозното средство – престъпление по чл.325 ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Срещу така постановената оправдателна присъда е постъпил въззивен
протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.С.. В протеста са въведени
оплаквания, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като
доказателствените материали не са преценени в съответствие с изискванията
на чл.14 ал.1 от НПК, поради което се претендира, че и решаващите изводи
на първия съд за невиновността на подсъдимия Г. в извършването на
инкриминираните му престъпления, се явява неправилен. Сочи се, че
районният съд е сторил неправилна оценка на доказателствата по делото и в
частност на показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите
експертни заключения. Освен това, в протеста се излагат и доводи, че
правните заключения на първостепенният съд за липса на извършено
съставомерно по чл.325 ал.1 от НК деяние, не съответстват на материалния
закон. Такива, според твърденията в протеста са и изводите на първата
инстанция за маловажност на престъпното деяние по чл.216 ал.1 от НК,
доколкото стойността на неговия предмет не е единствения правнозначим
факт. По изложените съображения, в протеста се предлага въззивния съд да
отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова такава, с
която подсъдимия Г. да бъде признат за виновен по повдигнатите му
обвинения за престъпления по чл.325 ал.1 и чл.216 ал.1 от НК
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от СлРП срещу
оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Счита, че при
постановяването й, първостепенният съд неправилно е преценил
доказателствата по делото. Според прокурора от СОП, несъответни на
материалния закон са и крайните правни изводи на първата инстанция за
несъставомерност на инкриминираните на подсъдимия престъпни деяния.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на
подсъдимия И. Г. в лицето на адвокат Г. Т. изразява становище, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли да
бъде потвърдена. Не излага конкретни доводи в подкрепа на това искане.
2
В последната си дума пред въззивният съд, подсъдимия И. Г. моли
атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в
хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира
за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 24.11.2017 г. свидетелите И. К., Е. Г., М. Г., С. С. и Н. А. се намирали
в заведение „Ловна среща” в гр.Д., където празнували рожден ден на
свидетелката Г.. Заведението било собственост на свидетелката К., която била
и негов управител.
Около 01,30 ч. след полунощ, в заведението пристигнал и подсъдимият
И. Г., заедно с негов приятел – свидетеля М. А.. Двамата седнали на бара и
започнали да консумират алкохол. Около 02,00 ч., в резултат на употребения
алкохол, на подсъдимият Г. му прилошало и той повърнал на бара. Това било
забелязано от свидетелката Г., която отишла при подсъдимия, направила му
забележка да не пие повече и му казала, че няма да му сервира повече
алкохол. Недоволен от това, подсъдимият започнал да буйства, станал,
насочил се към изхода на заведението и излязъл от него, ритайки външната
врата. Забелязвайки това, свидетелите Г. и А. последвали подсъдимия навън.
Пред заведението станало спречкване между тримата, при което подсъдимият
ударил с юмрук в лицето свидетеля Г., а след това ударил и свидетеля А., след
което си тръгнал към дома си, находяща се в близост до заведението – на
ул.”******” в гр.Д..
Междувременно пред заведението станала суматоха. Навън излезли
свидетелите И. К., М. Г. и С. С., които като разбрали какво се е случило,
решили да отидат до дома на подсъдимия, за да разговарят с родителите му за
стореното от сина им. Свидетелката К., заедно със свидетелите Г. и С.
потеглили с лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *****, собственост на
свидетеля С.. Автомобилът бил управляван от свидетелката И. К., като на
3
предната седалка до нея седяла свидетелката Г., а на задната седалка –
свидетеля С.. Когато посочените свидетели пристигнали пред дома на
подсъдимия, последният бил все още на входната врата. В този момент
подсъдимият взел подпряната на външната врата брадва, обърнал се и
започнал да нанася удари с нея по предния капак на лекия автомобил. През
това време тримата свидетели се намирали вътре в автомобила. Свидетелят С.
казал на свидетелката К. да тръгва и последната веднага потеглила. След като
се отдалечила от дома на подсъдимия, свидетелката К. съобщила за
случилото се на телефон 112. На място били изпратени служители на РУ С. –
свидетелите М. С. и С. В.. При пристигането си, свидетелката К. им обяснила
за случилото се и полицейските служители забелязали, че по предния капак
на лекия автомобил марка „БМВ” с рег. № ***** има вдлъбнатини, нанесени
от остър предмет.
В хода на образуваното досъдебното производство, била назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза /л.82, 83 от ДП/. Съгласно
заключението на същата, стойността на възстановяването на причинените на
процесния лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ***** щети, възлиза на
сумата от 591 лева, изчислена по пазарни цени към момента на деянието.
Вещото лице е посочило, че тази сума включва стойността на нов преден
капак, на демонтажните и монтажните работи за подмяна на предния капак и
стойността на боядисването му и използваните за това материали.
Според заключението на съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /л.49-55 от ДП/, подсъдимия И. Г. не страда от психично
заболяване, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, и да
ръководи постъпките си; по време на деянието се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване – лека степен.
Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани
по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд
фактически констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си
изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на
доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно
съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените
4
материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по делото
свидетели, писмените доказателствени средства и експертните заключения,
поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология
на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и от
настоящата инстанция.
За обосноваване решаващите си фактически изводи, относно
релевантните по делото обстоятелства, районният съд правилно е кредитирал
показанията на свидетелите И. К., С. С., М. Г. и Е. Г.. И според въззивният
съд, на показанията на тези свидетели следва да бъде дадена вяра изцяло, тъй
като същите са последователни, детайлни, логични, непротИ.речиви,
кореспондиращи изцяло както по между си, така и с останалия събран
доказателствен материал, каквито са показанията на свидетелите –
полицейски служители М. С. и С. В. участвали в действията по разкриване на
престъплението; заключението на съдебно-оценителната експертиза. В
показанията си, свидетелите К., С. и Г. /вкл. тези дадени от тях на
досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред чрез
прочитането им/ подробно изясняват обстоятелствата, относно възникналата
конфликтна ситуация между подсъдимия и свидетелката Г. във въпросното
заведение; последвалият физически сблъсък между свидетелите А. и Г. и
подсъдимия, при който последния им нанесъл удари с юмрук. Посочените
свидетели дават и преки сведения за обстоятелствата, случили се при
пристигането им с лекия автомобил с рег. № ******* пред къщата на
подсъдимия – действията му по нанасяне на удари с брадва по предния капак
на лекия автомобил.
Също както първата инстанция, настоящият съдебен състав не намери
основание да не кредитира показанията на свидетелите М. С. и С. В., тъй като
тези показания не се опровергават от останалия съществуващ по делото
доказателствен материал. В частност – показанията на тези свидетели, които в
качеството си на полицейски служители са се озовали на мястото на
престъплението, проверяват и потвърждават заявеното от свидетелите К., С.
и Г. за нанесени повреди на процесния автомобил и за участието на
подсъдимия в посоченото посегателство.
Въззивният съд се съгласява и с позицията на първия, който е решил да
цени частично показанията на свидетеля Д. Д.. В частта им, в която същите са
5
източник на информация за присъствието на свидетелите К., С. и Г. с
процесния лек автомобил пред къщата на подсъдимия въпросната нощ,
първостепенният съд с основание е кредитирал показанията на свидетеля Д..
Правилно, обаче на тези свидетелски показания не е дадена вяра от районният
съд в частта им, установяваща лисата на съпричастност на подсъдимия в
повреждането на процесния автомобил, доколкото същите категорично се
опровергават от всички останали, събрани по делото доказателства.
Въззивният съд напълно споделя и решението на първата инстанция да
кредитира приетите по делото заключения на съдебно-оценителната и
комплексната психологическа и психиатрична експертизи, като също намира,
че те са пълни, ясни и обосновани, както и, че са компетентно изготвени в
съответствие със специалните познания на вещите лица в съответната научна
област.
В обобщение следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно
дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото
доказателствен материал, а именно – че не се констатират съществени
протИ.речия и несъответствия в доказателствената съвкупност, и че
събраните гласни и писмени доказателства, и експертизи, в своята цялост
пресъздават непротИ.речИ., логично и последователно възприетите за
безспорно установени фактически обстоятелства по делото.
На базата на възприетите горепосочени фактически положения и въз
основа на логически издържания и безпротИ.речив анализ на
доказателствения материал, първоинстанционният съд правилно е заключил,
че с поведението си на датата 25.11.2017 г., около 02,00 часа, на ул.”******” в
гр.Д., С. област, подсъдимия Г. протИ.законно повредил чужда движима вещ
– лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *******, собственост на С. Й. С., като
причинил повреди на предния капак на същия, на стойност от 591 лева, като
случая е маловажен. В рамките на установените и възприети от първия съд
факти, правилно този съд е приложил материалния закон, като е приел, че
това деяние на подсъдимия Г. следва да се квалифицира по чл.216 ал.4, вр.
ал.1 от НК и съответно е преквалифицирал същото като престъпление по този
текст от НК.
Настоящата инстанция приема, че от обективна страна безспорно се
установява, че с поведението и действията си на процесните дата и място,
6
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние "протИ.законно
повреждане на чужда движима вещ" на престъплението по чл.216 от НК,
доколкото чрез нанесените от него удари с брадва по предния капак на лекия
автомобил марка „БМВ” с рег. № *******, е повредил същия /причинените от
ударите с брадвата прорези са пробили капака на автомобила/, т.е. извършил
е такова въздействие върху посочената движима вещ /процесния автомобил/,
че последната е станала временно негодна да бъде използвана по своето
предназначение. От субективна страна, подсъдимия И. Г. е извършил
посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че с действията си въздейства върху чужда движима вещ,
предвиждал е повреждането й, като последица от това въздействие, като във
волево отношение пряко е целял настъпването на този резултат.
Доводите, с които първостепенният съд е преквалифицирал деянието на
подсъдимия Г. по чл.216 ал.1 от НК в такова по ал.4 като „маловажен случай”
по смисъла на чл.93 т.9 от НК, също изцяло се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно чл.93 т.9 от НК, деянието представлява маловажен случай,
когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката на този въпрос се извършва на плоскостта на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.
Както многократно е подчертавано в съдебната практика, маловажността на
един случай следва да се преценява с оглед критериите, посочени в чл.93 т.9
от НК, като значение има не само ниската оценка на щетата, но преди всичко
и другите вредни последици от деянието, както и обстоятелствата,
характеризиращи деянието и дееца.
В случая, първата инстанция правилно е отчела времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние /ударите с брадва са били
нанесени от подсъдимия единствено по предния капак на автомобила, като
същия самоволно е преустановил тези си престъпни действия/, подбудите за
7
извършване на деянието /касае се не за предварително планиран престъпен
акт от страна на подсъдимия, а за инцидентно взето от него решение,
провокирано от поведението на свидетелите К., С. и Г., които са дошли късно
през нощта с автомобил пред дома му, за да се саморазправят с него/
настъпилите вредни последици /цялостната вещ – лекият автомобил е могъл
да бъде използван по предназначение, въпреки нанесените повреди по
предния му капак/. Именно тези обстоятелства са позволили изводите на
първият съд, че случаят разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други типични, обикновени случаи на престъпления от този вид.
Обстоятелствата, относно паричната стойност на причинените на автомобила
щети, определена по експертен път на сумата от 591 лева /сума под две
минимални работни заплати за страната към момента на инкриминираното
деяние/, характера на повредите /доведен до негодност по предназначение,
преден капак на автомобила/ и степента, в която те са засегнали възможността
за ползване на автомобила, също обусловят по-ниска степен на обществена
опасност на процесната проява на подсъдимия Г., в сравнение с типичната за
престъпление от съответния вид. В допълнение на това е и личностната
характеристика на подсъдимия Г., формирана от установените по делото
данни за необременено с криминални прояви съдебно минало на същия.
С оглед на изложеното, СОС напълно се солидаризира с позицията на
първият съд за наличието на основания за преквалифициране на деятелността
на подсъдимия по чл.216 ал.1 от НК в по-леко наказуемия състав по чл.216
ал.4 от НК, поради което счете не е налице твърдяното от прокурора във
въззивния протест, допуснато нарушение на материалния закон.
Въззивният съд намери, че липсата на произнасяне от първата
инстанция по отношение на извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК, което съгласно разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК
е от частен характер, не е съществено процесуално нарушение, както се
твърди във въззивния протест. Това е така, доколкото първостепенният съд е
имал възможност да го разгледа единствено след изрично искане на
компетентна страна по реда на чл.287 ал.5 от НПК. В случая свидетелят С. Й.
С. /който според обвинението е претърпял имуществено увреждане по чл.216
от НК/ не е бил конституиран като частен обвинител /дезинтересирал се е от
обвинението/, респ. е нямало как да направи искане за изменение на
обвинението по горния текст. Същият не е бил в безпомощно състояние или в
8
състояние на зависимост от подсъдимия, в който случай инициативата за това
е възможно да се поеме от прокурора. В този смисъл Р. № 271/14.07.2023 г., 1
н.о., Р. № 96/30.08.2021 г. на 2 н.о. на ВКС. Ето защо, за
първоинстанционният съд е било невъзможно след преквалифициране на
процесното деяние да се произнесе по обвинение, което е с предмет
престъпление от частен характер, поради което правилно е оправдал изцяло
подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение.
На следващо място, въззивният съд следва да сподели като правилни и
съображенията на първата инстанция, с които подсъдимия Г. е признат за
невиновен и съответно оправдан по второто му обвинение за извършено
престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
При така възприетата от анализа на горепосочените доказателства,
фактическа обстановка, този състав на СОС също достигна до правния извод
за липса на извършено от подсъдимия Г. деяние, което да е съставомерно, по
своето обективно и субективно проявление престъпление по чл.325 ал.2, вр.
ал.1 от НК. В частност, по мнение на СОС, инкриминираните в обвинителния
акт действия на подсъдимия Г. остават извън обхвата на престъплението
„хулиганство”.
Известно е, че хулиганските действия могат да се извършват в
разнообразни форми, една от които е свързана с посегателства върху
личността, нанасяне на обида или телесна повреда. Според ППВС № 2 от
29.06.1974 г., отправянето на обида, причиняване на телесна повреда или
други подобни действия по чисто личен мотив, могат да се квалифицират
като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо
нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Същото разбиране е застъпено и в решение № 65/2010 г. на 1 н.о. на ВКС,
където е упоменато, че хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто
личните, че тяхното съчетаване е психологически възможно, но и стоящо в
основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство.
В конкретният случай, за да бъдат окачествени като непристойни
действията на подсъдимия Г. по време на инкриминирания инцидент е
следвало да са неприлични и безсрамни, изразяващи се в буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото, т.е. чрез тях
подсъдимия да е изразил брутална демонстрация против установения ред и по
9
този начин да е засегнал важни държавни, обществени или лични интереси,
или съществено да е засегнал нормите на нравствеността. В никакъв случай,
изхождайки от безспорно установените по делото обстоятелства, не може да
се направи извод, че с действията си въпросната вечер, подсъдимия Г. грубо е
нарушил обществения ред. Подсъдимият и свидетелите И. К., М. Г. и С. С. се
познавали, като жители на едно населено място; повод за контакта между тях
въпросната вечер станало физическото спречкване между подсъдимия и
свидетелите Г. и А. пред заведението, предхождащ се от направената
забележка към подсъдимия от страна на свидетелката Г.; от своя страна
подсъдимия предприел въпросното посегателство спрямо автомобила на
свидетеля С., провокиран от него и свидетелите К. и Г., които дошли късно
през нощта с автомобил пред дома на подсъдимия, за да се разправят с него;
поведението на подсъдимия се изразявало единствено в нанасянето на удари с
брадва върху предния капак на лекия автомобил, в който пътували
свидетелите К., Г. и С. /не се установява между тях да е възникнал какъвто и
да било вербален конфликт/, късно след полунощ, пред къщата на
подсъдимия и съответно действията му не били възприети от други лица.
Всички тези обстоятелства убедително обуславят и изводите на въззивният
съд, че цялостното поведение на подсъдимия Г. не е надхвърлило
параметрите на протИ.правно проявена чрез въздействие върху чужда вещ,
лична неприязън към свидетелите К., Г. и С., т.е. че в случая от обективна и
субективна страна извършеното от подсъдимия по своето съдържание не е
било насочено към грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на
явно неуважение към обществото.
Поведението на подсъдимия Г. е било породено от личен мотив и се е
изчерпало с нанасянето на ударите с брадва върху предния капак на
процесния лек автомобил. Принос за тази подбуда очевидно има
съществуването на предхождащите конфликтни отношения между
подсъдимия и свидетелите К., Г. и С.. Несъмненият факт, че увреждането на
имуществото на посочените свидетели е извършено от подсъдимия Г. на
публично място, не изключва личното отношение на същия към пострадалия.
Това негово поведение не е целяло демонстрация на арогантна безнаказаност
и агресивно пренебрежение към обществените порядки, а действията му са
били персонално насочени към посочените свидетели, заради формираното в
подсъдимия негативно отношение към тях.
10
Не може да се приеме и, че действията на подсъдимия Г. са били
насочени и към изразяване на „явно неуважение към обществото”. Същите
ще изразяват такова неуважение, когато чрез тях се манифестира открито
висока степен на неуважение към обществения ред. Въззивната инстанция
намира, че и тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде отнесена
към действията на подсъдимия. Цялата деятелност на последният е била
движена единствено и само от личен мотив, била е насочена единствено
спрямо свидетелите К., Г. и С.. Безспорно е, че в случая е налице непристойна
проява от страна на подсъдимия, но тя е по повод инцидент между него и
изброените свидетели. Подсъдимият несъмнено е проявил оскърбително
отношение към свидетелите, чрез извършения акт на физическа интервенция
върху неприкосновеността на имуществото на свидетеля С. и целта му е била
причиняването именно на повреди на лекия автомобил на С., но не и да
изрази явно неуважение към обществото.
По всички тези съображения, настоящият състав на въззивната
инстанция прие, че въз основа на така установените фактически положения и
констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения
материал по делото, не може да се изведе правен извод, че инкриминираното
поведение на подсъдимия Г. сочи на обективните и субективни признаци на
неправомерното посегателство против обществения ред, визирано в
разпоредбата на чл.325 ал.1 от НК. След като не се установи подсъдимия да е
осъществил нито претендираното с обвинителния акт престъпление, нито пък
някое друго престъпление по НК /в рамките на фактите по обвинителния акт/,
то това е основание за оправдаване на същия по така повдигнатото му
обвинение. Поради това СОС намери, че подсъдимия правилно,
законосъобразно и обосновано от първостепенния съд е признат за невиновен
и съответно оправдан за това да е извършил и посоченото престъпление.
Съобразно това се налага и крайното заключение на настоящата инстанция,
че протестирания съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК,
С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 9 от 16.03.2023 г. на Районен съд –
11
гр.С., постановена по н.о.х.д. № 479/2022 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12