Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №2656/2022 г. на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от зам. - директор на
ТД на НАП – Варна, срещу Решение № 1379/21.10.2022 г. постановено по АНД
№20223110203186/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
отменено Наказателно постановление № 11-364/20.01.2011 г. на
заместник-директор на Териториална дирекция гр. Варна на Националната агенция
за приходите, с което на Р.Д.А. ЕГН ********** на основание чл.104 ал.4 от
Закона за здравното осигуряване е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева за нарушение на чл.3 ал.4 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Жалбоподателят
чрез процесуален представител сочи, че давността по чл. 81, ал.3, вр. чл. 80,
ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН е приложима, когато нарушителя не може да
бъде намерен, за да му бъде връчен АУАН, с оглед последващо издаване на НП. В
настоящия случай е издадено НП. Обстоятелството че НП не е връчено четири
години и половина, след извършване на нарушението не води до приключване на
административнонаказателното производство. Относно изпълнението на наказанието е приложим чл. 82 от ЗАНН, но
тази давност е от влизане в сила на НП. Счита че административнонаказателната
отговорност не е погасена по давност. Отправено е искане за отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответник
– Р.Д.А.
не е изразила становище по спора и не се явява в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и
моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за
установено следното:
Давността е обстоятелство, изключващо наказателната
отговорност /чл.11 от ЗАНН/, като се изключва преследването и изтърпяването на
наказанието. Давността намира приложение и при двете хипотези: погасяване на
възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира
нарушителя преди влизане в сила на правоохранителен акт /чл.34 от ЗАНН/ -
погасителна давност и погасяване на възможността администрацията да реализира
правомощията си по изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на
правоохранителния акт /чл.82 от ЗАНН/ - изпълнителска давност. В случая
наказателното постановление не е влязло в законна сила и е преценено, че на
основание чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, давността е четири години и половина. Деянието е осъществено на
01.04.2010 г., от която дата е започнала да тече давността за
административнонаказателно преследване, тоест на 01.10.2014 г. е изтекла
абсолютната давност за такова. Прието е че е налице основание за отмяна на НП.
Решението
е правилно и законосъобразно.
РС – Варна е изложил подробни мотиви относно
характера, действието и видовете давностни срокове, които настоящата инстанция
изцяло споделя.
Абсолютната погасителна давност за
административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН /Тълкувателно постановление
№ 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително по смисъла
на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/ е четири
години и половина, считано от датата на извършване на нарушението – 01.04.2010
г. В случая абсолютната погасителна давност е изтекла,
поради което административнонаказателната отговорност е погасена по
давност на 01.10.2014 г. С изтичане на посочената давност се погасява
възможността да се реализира административнонаказателната отговорност на лицето
независимо, че спрямо него е издадено НП преди да изтече давностния срок. Това
се извежда от нормата на чл.81, ал.3 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН, с която е предвидено, че независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Съгласно чл.162,
ал.2, т.7 от ДОПК влезлите в сила наказателни постановления са публични
държавни вземания. НП е годно
изпълнително основание, след влизането му в сила, на основание чл.165 от ДОПК.
Предвидено е с чл. 82, ал.1, б. “а“ от ЗАНН, че административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Този давностен срок е приложим в
изпълнителното производство при наличие на влязло в сила НП, с което е наложено
наказание „глоба“. В случая не е налице влязло в сила НП, за да се приложи
срока по чл.82 от ЗАНН. Отделно от това при наличие на влязло в сила НП, но при
изтекъл давностен срок по чл.
81, ал. 3 във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН отново е недопустимо
провеждане на изпълнително производство, поради това, че
административнонаказателната отговорност е погасена. В този смисъл доводът на
жалбоподателя, че е следвало да се прецени законосъобразността на НП е
неоснователен, защото относно извършеното деяние е недопустимо реализиране на
админисративнонаказателна отговорност след 01.10.2014 г.
РС – Варна
законосъобразно е приел, че абсолютната давност за административнонаказателна
отговорност е изтекла и е отменил НП.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 63д,
ал.1 и 4 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1379/21.10.2022 г., постановено по АНД
№20223110203186/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.