Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 04.01.2019 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седми юни, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Нина Светославова,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10342 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./.

Ищцата Е.З.А. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат от загубата на майка си З.А.А., която загинала в резултат от получените травми при настъпване на ПТП на 11.02.2016г. Самото произшествие било реализирано поради виновното противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ******, който при движение на пътен участък от път ІІІ-8402, разположен между с. Варвара и ханче „Септември“ и при управление на автомобила в тъмната част от денонощието, на къси светлини и при движение със скорост от 78 км/ч. ударил движещата се по пътното платно срещу него пешеходка З.А.А., като по непредпазливост причинил смъртта й. Тези обстоятелства били установени с влязъл в сила акт на наказателния съд – Присъда № 11/17.03.2017г. по НОХД № 23/20017г. съгласно описа на ОС Пазарджик. Понеже загиналата била близка родственица на ищцата, която помагала при отглеждането на собствените за ищцата деца и двете живели в едно домакинство при настъпването на трагичния инцидент – размерът на вредите бил значителен. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира да бъде осъден ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредите -              да й заплати застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, в размер на сумата от 160 000 лева, заедно със законната лихва върху присъдения размер на обезщетението, считано от причиняването на вредите – 11.02.2016г.а, до датата на окончателното плащане. С оглед очаквания изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати направените съдебни разноски, като представя и списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът З. „Б.и.“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и по размер. Не оспорва установените с присъдата на наказателния съд фактически положения, нито твърдението на ищцата за съществуване на валидно застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за собственика и водача на МПС, с което се твърди да са били причинени вредите. Релевира обаче доводи за съпричиняване на вредносния резултат от страна на пострадалото лице, поради допуснати от него груби нарушения на разпоредбите на чл.108 от ЗДвП и моли обезщетението да бъде редуцирано на това основание, поради значителния обем на този принос, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Претендира за определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение, като се отчита приноса на пострадалата и действителния обем на вредите. Претендира и за присъждане на направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приетата като доказателство по делото Присъда № 11/17.03.2017г. по НОХД № 23/20017г. съгласно описа на ОС Пазарджик, която е влязла в сила на 28.07.2017г. се установява, че П.А.П.е бил признат за виновен, за това, че на 11.02.2016г. около 18 часа, при управление на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ****** по пътен участък от път ІІІ-8402, разположен между с. Варвара и ханче „Септември“, със скорост от 78 км/ч., на къси светлини и в тъмната част от денонощието, блъснал движещата се по пътното платно срещу него пешеходка З.А.А., като по непредпазливост причинил смъртта й.

Съдът е обвързан по силата на разпоредбата на чл. 300 от ГПК в доказателствените си изводи относно деянието, неговата противоправност и настъпилите последици от пътния инцидент, поради което кредитира споменатите крайни изводи в присъдата на наказателния съд.

От представената справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд и от съдържанието на представения препис от Застрахователна полица № 05112001754284 е видно наличието на  договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с покритие за собственика и водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ****** към 11.02.2016г.

Като доказателства по делото са приобщени преписи от Протокол за оглед на местопроизшествие, скица, фотоалбум, в които са описани констатираните при огледа на процесното ПТП данни за механизма му и за поведението на участниците в него. Тези данни са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза /изготвена от вещо лице Х.И./ изследва механизма на настъпване на процесното пътно– транспортно произшествие, мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно и посоките на движение на двамата участници в движението.

Становището на вещото лице сочи, че в момента на удара с автомобила, пострадалата пешеходка се е движила по пътното платно, на разстояние от около 1,60 до 1,80 метра, считано от края - към средата на пътното платно, точно в лентата за движение на автомобила, с който по- късно е настъпил сблъсъка. При това, вещото лице отбелязва изрично, че около платното – от двете страни има изграден банкет. Скоростта на движение на автомобила, в момента на удара, изчислена по метода Apple, е не по-малка от 76 км/ч. Тъй като преди мястото на удара не са описани отложени спирачни следи, може да се приеме, че скоростта на движение на лекия автомобил преди удара е не по-ниска от скоростта му в момента на удара, или автомобилът се е движел със скорост не по-ниска от 76 км/ч.

В заключението си, вещото лице анализира възможни хипотези, като обсъжда варианти на поведение на пешеходката и на водача на автомобила.

При варианта, в който пешеходката се е движила срещуположно на посоката на движение на автомобила (това е именно възприетата от наказателния съд теза, която се поддържа и от процесуалния представител на ищцата)- вещото лице счита, че пешеходката е имала обективна възможност да забележи светлините от приближаващия се срещу нея автомобил и е имала видимост към автомобила на разстояние, не по-малко от 100 метра, понеже не се намира информация за препятствия или други особености на платното за движение, които биха могли да ограничат видимостта на пешеходката към автомобила.              В този вариант, при видимост към автомобила не по-малко от 100 метра: автомобилът изминава разстоянието до мястото на удара за 4,74 секунди; при наличие на опасност, на пешеходката е необходимо време за реакция от 1 секунда. Следователно, според анализа на вещото лице, може да се направи категоричен извод, че в адекватно състояние, пешеходката е имала реална обективна възможност да избегне настъпването на удара, като възприемайки приближаващия автомобил с включени фарове, да измине със спокоен ход разстоянието до края на платното за движение - до 1,80 метра (източния край на платното за движение, считано по посоката на движение на автомобила) за не повече от 1,32 секунди или като измине със спокоен ход сравнително по- голямото разстояние до източния край на платното за движение - 2,20 метра, с което би навлязла в щирокия около 2 метра крайпътен банкет за време от 1,62 секунди. Във всеки случай, според вещото лице, пешеходката е имала възмооност да избегне удара с движещ се срещу нея автомобил, заради по- малкото време за реакция в сравнение с времето, необходимо на движещия се със 78 км/ч автомобил да достигне до пешеходката и да я удари.

В дадените пред съда /по делегация/ показания, свидетелят Ф.Е.Р.заявява, че живее в с. Ветрен дол и по този повод е възприела непосредствено близките лични отношения между починалата при пътния инцидент Златка А. и ищцата, както и субективните емоционални преживявания на последната, произтичащи от причинената смърт на майка й. Свидетелката имала впечатление, че родителите на ищцата били разведени и тя била отгледана от майка си, поради което отношенията помежду им се запазили много близки. Фактически, Е. разчитала за помощ само на майка си. Пострадалата приживе помагала на ищцата при отглеждане на децата й. Двете живеели в общо домакинство. След смъртта на пострадалата, ищцата ограничила социалните си контакти, при разговори заявявала, че майка й много и липсва и по мнение на свидетелката, трудно преживявала загубата.

Приетия като доказателство препис от Удостоверение за наследници № 74/05.05.2016г. изд. от Кметство на с. Ивайло, общ. Пазарджик, установява, че ищцата Е.З.А., с постоянен адрес в с. Ветрен дол е наследник по закон /дъщеря/ на починалата на 12.02.2016г. З.А.А., с постоянен адрес в с. Ивайло.

Прието като доказателство писмо с изх. № 1111/19.04.2018г. на АПИ- ОПУ- Пазарджик сочи, че по протежението на републикански път ІІІ-8402 от двете страни на пътя има банкет и пътен изкоп /канавка/.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм/;

Съдът е сезиран със субективно съединени искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” - ответника дължи изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахования при него водач на МПС. 

Влязлата в сила Присъда № 11/17.03.2017г. по НОХД № 23/20017г. съгласно описа на ОС Пазарджик е задължителна за настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.  Събраните в хода на делото писмени доказателства установяват по категоричен начин всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача  на този автомобил П.А.П.. Важно е да се отбележи, че в доказателствените си изводи, настоящият състав на съда възприема два отделни факта от механизма на настъпването на процесното ПТП, тъй като те са част от установената от наказателния съд фактическа обстановка и са посочени в диспозитива на присъдата – това са фактът, че преди удара автомобила и пешеходката са се движили един срещу друг, фактът, че скоростта на автомобила е била 78 км/ч, както и факта, че този автомобил се е движил в тъмната част от денонощието, на къси светлини на фаровете.

Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредите - водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № ****** и ответника З. „Б.и.“ АД. Този факт не се установява от приетата като доказателство справка от Информационния регистър при Гаранционен фонд. Следователно, за ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на вредите, възниква уреденото от чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Ищцата попада в кръга от лицата, които имат право да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради установената непосредствено близка родствена връзка връзка с пострадалата. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищцата се явява легитимирана да получи застрахователно обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че настъпването на процесното пътно произшествие е било предпоставено от  противоправното поведение както на водача на процесното МПС, което е установено от наказателния съд, така и в резултат на неправомерните действия на пострадалата  пешеходка З.А.А.. Водачът на лекия автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № ******, който е осъден за извършеното деяние, без съмнение е отговорен за настъпването на процесното ПТП и за последвалия вредоносен резултат, тъй като е нарушил изискванията на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Пострадалата пешеходка обаче, също има твърде съществен принос за настъпване на удара, довел до смъртта й. Този принос се изразява в неизпълнение на няколко от най- съществените задължения на пешеходците, гарантиращи тяхната безопасност.

Първото от тях е изрично предвиденото в закона задължение на пешеходците - да се движат по тротоара или по банкета, вместо по пътното платно, което дефинитивно е предназначено за движение на автомобили. Пострадалата не е спазила уреденото в на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП задължение за пешеходците, като непосредствено преди настъпването на инцидента се е движила върху платното за движение, близо до средата му /на разстояние от 1,6 до 1,8 метра/, вместо да се движи по съществуващия на мястото банкет извън пътното платно или поне по платното, но на най- близко разстояние до лявата му граница. 

Движението в средата на пътното платно, при това е осъществено по доста нетипичен начин и извън населено място, в условия на силно ограничена видимост, а всички тези обстоятелства способстват за по- значителна степен на непредвидимост и изненада за водачите. Няма данни пострадалата да е била облечена в дрехи със светлоотражателни елементи, които биха способствали за това - да бъде забележима от преминаващите по пътното платно автомобили.

Вменените конкретни задължение по чл.113 и чл.114 от ЗДвП на пешеходците  определят в общ план задължението им да бъдат особено внимателни, както при хипотеза на пресичане, така и изобщо при движение по пътното платно, защото по дефиниция, пътното платно е място, предназначено за движение на ППС, а не място за движение на пешеходци. За да възприеме извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, съдът кредитира заключението на съдебната авто- техническата експертиза, касателно движението на пострадалата пешеходка и възможността й да избегне удара с насрещно движещия се товарен автомобил, ако положи дори елементарна грижа и се отдръпне към края на пътното платно и навлезе на съществуващия банкет.

Пострадалата не е положила дори елементарна грижа за своята собствена безопасност, допускайки грубо нарушение на всяко едно от посочените по- горе правила и по този начин е допринесла пряко и твърде много за настъпването на процесното ПТП. Анализирайки събраните доказателства, настоящият състав на съда е категоричен в разбирането си, че пострадалата и водачът на лекия автомобил чиято наказателна отговорност е вече реализирана - са допринесли  в еднаква степен за настъпването на пътния инцидент и на вредите, за които се претендира обезщетение. Всички изложени по-горе изводи обосновават становището на съда, че пострадалата са допринесла с 1/2 (една втора)  за настъпването на вредоносния резултат.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.

Доказването на обема на вредите е в доказателствена тежест на ищцата, те не се презумират и се установяват въз основа на доказателствената сила на събраните доказателства.

Вредите от загубата на родител са значителни от социална и емоционална гледна точка. За установяването им съдът допусна свидетелски показания, които бяха събрани по делегация, след като бяха допуснати всички пожелани от ищцата въпроси към свидетеля.

Макар да са твърде оскъдни и общи, показанията на разпитаната свидетелка способстваха да се установи естеството на вредите, мотивирайки извод, че пострадалата е преживяла трудно и тежко загубата на майка си.  

В много по- малка степен обаче и с много резерви следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаната свидетелка относно обема на вредите, в частност, относно факта, че ищцата и майка й са живели в едно домакинство преди настъпването на трагичния инцидент.

От житейска гледна точка, действително може да се направи предположение, че пострадалата Златка може да е помагала на дъщеря си в отглеждането на децата й (впрочем наличието на такива деца изобщо не се установява по никакъв друг начин), но сам по себе си, този факт никак не означава, че двете са живели в едно домакинство, че са имали общо жилище и с други думи са били във фактическа икономическа общност. В контекста на този факт, който има правно значение, заслужава да се посочи, че е посочен от свидетелката просто като факт, но никак не е аргументиран. Поне един косвен факт от събраните доказателства опровергава това твърдение - това е фактът, че ищцата и майка й са били регистрирани адресно в различни населени места. При това няма никакви преки, нито косвени данни двете да са осъществявали постоянно някаква обща трудова или друга дейност. От друга страна обаче, не може да не се отчита факта, че ако ищцата, която е навършила пълнолетие, в действителност има вече свои собствени деца (както твърди същата свидетелка), това означава, че има и собствено, отделно семейство (фактическо съжителство). Всичко това идва да покаже, че ищцата не би могла да бъде така социално и материално свързана и дори зависима от майка си, без естествено да се отрича емоцианална привързаност на навършило пълнолетие лице към неговия родител.  

Споменатите факти има значение за определяне на размера на платимото обезщетение.

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, следва да бъдат съобразени също и обществено икономическите условия в страната, като се отчита момента на причиняване на увреждането. При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за отправен критерий официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата които определят адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението, както и лимитите на отговорност по задължителната застраховка, но към момента принастъпване на събитието т.е. в края на 2015г. и началото на 2016г.

Обобщено отчитайки естеството и обема на доказаните вредоносни последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати икономическите критерии за справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи - съдът приема за справедлив размер на обезщетение сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/.

Така определеният справедлив размер на обезщетението за вреди, следва да бъде редуциран с ½ , на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД и поради вече обсъдения в мотивите на настоящото решение значителен принос на пострадалата - за настъпването на вредоносния резултат. Следователно, размерът на обезщетението следва да бъде редуциран с една втора до 40 000 лева и предявените искове следва да бъдат уважени до размера на сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/.

За горницата над посочената сума и до пълния размер на претенциите на ищцата следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищцата и законната лихва, изчислена върху присъдения размер на обезщетението, но считано от датата на настъпване на вредоносния резултат, до деня на окончателното плащане.

По претенциите на страните за разноските:

До приключване на последното съдебно заседание  е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от двете страни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска. Но доколкото ищцата е освободена от задължението за заплащане на разноски в хипотезата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК – в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати по сметка на бюджета на съда следващата се държавна такса, съразмерно с уважената част от иска и първоначално поетите от бюджета на съда разноски. Сумата, която ответникът следва да заплати на бюджета на съда, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК възлиза на 1600 лева.

На процесуалния представител на ищцата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38 от ЗА, вр. с чл. 7 от НМРАВ общо сумата от 1730 лева, като възнаграждение за процесуално представителство на ищеца.

Ответникът също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК /стр.62 и 69/. Размерът на разноските следва да бъде съобразен с отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за процесуално представителство, които ответникът претендира, следва да бъде уважено. Въпреки факта, че ответникът е бил представляван от висококвалифициран специалист, чието възнаграждение се определя на пазарен принцип, то заплатената сума от 10 000 лева възнаграждение за процесуално представителство в процес с цена на иска от 100 000 лева е прекомерно, като се отчитат сравнително ниската правна и фактическа сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания. По изложените съображения, размерът на разноските за процесуално представителство следва да бъде редуциран до размер от 6 000 лева. По този начин, размерът на разноските, на базата на които следва да бъде извършено изчислението за съразмерност възлизат на 6 360 лева и съразмерно с отхвърлената част от иска - ответникът е легитимиран да получи от ищцата сумата от общо 3816 лева за съдебни разноски.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда и дължимата държавна такса, от заплащането на която ищцата са били освободени.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.З.А. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. М.И.Д.,***,  офис 215, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на З.А.А., причинена от водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № ******, при ПТП от 11.02.2016г.а, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2016г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума на обезщетението, като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 100 000 лева.

Изпълнението на паричното задължение за изплащане на присъдените суми на ищцата, може да бъде изпълнено чрез превод по посочена от ищцата банкова сметка ***: *** „Юробанк България“ АД.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление *** да заплати общо на адв. М.И.Д.,***,  офис 215, на основание чл.38 от ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 1730  (хиляда седемстотин и тридесет лева) за процесуално представителство на ищцата в настоящото производство.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 1600 лева (хиляда и шестстотин лева), представляваща държавна такса съразмерно с уважената част от иска, от заплащането на която ищцата е била освободена.

 

ОСЪЖДА Е.З.А. ***” АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК – сумата от 3816 лева (три хиляди осемстотин и шестнадесет лева), представляваща съдебни разноски.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                       

СЪДИЯ: