№ 141
гр. Плевен , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир Ив. Петракиев
при участието на секретаря Петър Ил. Петров
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20214400500321 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №260054 от 19.01.2021г.,
постановено по гр.д.№3374/2020г.по описа на същия съд е признато за
установено на основание чл.124 ал.1 ГПК,че АНТ. В. С.,ЕГН ********** не
дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“***“№140,ЕИК *** сума в размер на 867,66лв.главница за
ползвана и незаплатена ел.енергия за периода 17.03.2018г.-15.03.2019г.и
лихва в размер на 102,83лв.за периода 15.04.2018г.-19.02.2020г.Със същото
решение на ПРС на осн.чл.78 ал.1 ГПК „ЧЕЗ Електро България“АД със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. “***“ №140,ЕИК *** е осъдено
да заплати на АНТ. В. С.,ЕГН ********** деловодни разноски в размер на
100лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът пред
ПРС-„ЧЕЗ Електро България“АД гр.София,който чрез своя пълномощник –
юрисконсулт С.Т. го обжалва изцяло като неправилно ,
незаконосъобразно,необосновано,постановено в нарушение на материалния
1
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила . Изложени са
доводи ,че съгласно приложената справка за процесния период ищецът А.С. е
бил собственик на имота и има качеството на битов потребител на
ел.енергия,съгласно ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ
Електро България“АД и ЗЕ.По отношение на договора на Н.Б. С. ,който не е
прекратен до м.март 2020г.е посочено,че дружеството няма правомощията да
извършва проверка кой фактически ползва имота,че са подавани многократно
искания за прекъсване на доставката до посоченото място на измерване и са
предприемани действия по принудително събиране.Твърди се,че ищецът А.С.
не е уведомявал дружеството,че е собственик на имота с представяне на
съответните документи.Посочено е,че последният е във валидна
облигационна връзка с „ЧЕЗ Електро България“АД по силата на чл.4 ал.2 от
ОУ на договорите за продажба на ел.енергия,цитирана е разпоредбата на чл.4
ал.3 от ОУ,като се твърди,че дружеството не е надлежно уведомено за
промяната на обстоятелствата.Твърди се ,че съдът е допуснал вътрешно
противоречие в мотивите си,че с оглед приетата техническа експертиза от ВЛ
електроинженер е установено,че се касае за реално консумирана ел.енергия ,
отчетена от СТИ,отговарящо на съответните технически и метрологични
характеристики,а въпреки това съдът е приел,че не са доказани доставените
количества ел.енергия и реалният им консуматор.Посочено е,че
електроразпределителното дружество има законово делегирани правомощия
да достави ел.енергия до границата на електроснабдения имот,респ.до СТИ,но
не извършва проверка как е разделена тази ел.енергия,като не са постъпвали
заявления за откриване на допълнителна партида за имота, собственост на
въззиваемия.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени
решението на ПРС изцяло,вкл.и в частта за разноските ,като постанови
друго,с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съд.заседание на 19.06.2021г.въззивникът чрез своя пълномощник
юрисконсулт С.Т. подържа подадената въззивна жалба и моли съда да я
уважи.
Въззиваемият АНТ. В. С. чрез своя пълномощник адвокат ИВ. Н. от
ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето
2
становище,че въззивната жалба е допустима,но неоснователна.Изложени са
доводи,че между ищеца А. С. и ответното дружество липсва валидна
облигационна връзка , доколкото не е представено заявление от името на
ищеца А.С. или от лицето Н.С. за присъединяване към
електроразпределителната мрежа.Посочено е,че дори да се приеме,че има
договор,обвързващ ищеца, по делото е установено,че са всички имоти на
ул.“***“№48 е имало само един общ електромер ,а ищецът е собственик само
на един от тях.Твърди се,че за процесния период той не е бил изключителен
собственик на целия имот/втори етаж на една от трите сгради в имота/,а е
придобил пълната собственост едва впоследствие,че независимо от това
дружеството третира ищеца като солидарен длъжник за цялата сума. В
заключение моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба като
неоснователна .Претендират се и направените разноски за въззивната
инстанция.В съдебното заседание на 19.05.2021г.въззиваемият чрез своя
пълномощник адвокат ИВ. Н. от ПАК поддържа доводите в писмения
отговор.Подробни съображения в тази насока са изложени и в депозираната
писмена защита.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от АНТ.
В. С. срещу „ЧЕЗ Електро България“АД ,като претенцията е да бъде признато
за установено спрямо ответника,че ищецът не дължи сумата 867,66лв.-
главница за ползвана и незаплатена ел.енергия за периода 17.03.2018г.-
15.03.2019г.и лихва в размер на 102,83лв.за периода 15.04.2019-19.02.2020г.
За да уважи така предявения иск ,ПРС е приел ,че ищецът е собственик на
втори етаж от двуетажната сграда ,находяща се в гр.Плевен, ул. “***“ №48,
заедно с ½ от мазата и тавана и ¼ ид.ч.от построената стара къща,долепена до
3
двуетажната къща.Прието е,че имотът е бил електрифициран ,че партидата се
е водила на чичото на ищеца Н. С.,на чието име са издавани и фактурите за
ползваната ел.енергия. Съдът е позовал на разпоредбата на чл.4 ал.2 от
ОУ,съгласно която собственик или ползвател на имота се явяват потребители
на ел.енергия,че ОУ са общоизвестни, публикувани са в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а ЗА обвързват всички абонати на
енергийния снабдител,без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите,че ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
ел.енергия за процесния период.Съдът е изложил доводи,че от данните по
делото не става ясно,че именно ищецът е потребител на ел.енергията за
процесния период,тъй като Цонка/баба на ищеца/ си е запазила правото на
ползване на имота и няма данни да е починала,а чичото на ищеца ,който също
е бил собственик е починал през 2019г.Позовавайки се на приетата
техническа експертиза,ПРС е приел,че за имотите на ул.“***“№48 има само
един общ електромер,а на адреса има още два имота,съответно първия етаж в
сграда №1 и сграда №2,че не може да се приеме с категоричност какво
количество ел.енергия е потребено за процесния имот –ет.2 .Фактическата
обстановка правилно е изяснена от ПРС с оглед събраните по делото
доказателства,но неправилни според въззивната инстанция са изводите на
съда за основателност на предявения отрицателен установителен иск за
недължимост на сумите за незаплатена ел.енергия-главница и лихви за
процесния период.Тези правни доводи и съображения не се възприемат от
Окръжния съд.
Безспорно по делото е установено,с оглед представените по делото
писмени доказателства,че към настоящия момент ищецът А.С. е собственик
на ¼ от дворното място,в което е изградена двуетажната жил. сграда с
административен адрес гр.Плевен,ул. “Бенковски“№48, представляващо ПИ с
идентификатор 56722.650.540; на целия втори етаж от двуетажната жилищна
сграда ,изградена в имота,представляваща сграда с идентификатор
56722.660.540.1.2 и на ¼ ид.ч. от построената в имота стара къща, долепена
до двуетажната къща,понастоящем сграда с идентификатор 56722.660.540.3.
Горепосочените имоти са били собственост на дядото на ищеца Б.Н. С.
,съгласно констативен нотариален акт за собственост №39/1990г.на нотариус
при ПРС.Наследодателят Б. С. е починал на 10.06.2004г.,като е оставил за
4
наследници съпруга Ц.Т. С.а и двама сина В. Б.ов С. поч. на 13.01.2019г.и
Н.Б. С. ,поч.на 23.02.2019г.Ищецът А.С. е син и единствен наследник на В.
С..Ищецът е станал собственик на 4/6 ид.части от гореописаните имоти
,придобити чрез дарение от неговата баба Ц.Т. С.а ,съгласно договор за
дарение от 19.01.2006г.,обективиран в нотариален акт №43/2006г.,на
нотариус Ж.М..След смъртта на баща си В. С. на 13.01. 2019г. ищецът е
придобил 1/6 ид.ч.от имотите по наследство,а останалата 1/6 ид.ч.е придобил
на основание сключения на 11.06.2019г. договор за доброволна делба ,с
нотариална заверка на подписите и вписан в СВ Плевен.
Не се спори с оглед представените преписи от лицензии №Л-135-
11/29.11.2006г. и Л-135-07/13.08.2004г.,изд. от ДКЕВР,че с първата е дадена
лицензия на въззивника „ЧЕЗ Електро България“ АД за срок до 13.08.2039г.
за обществено снабдяване с електрическа енергия,а с втората е дадена
лицензия на“ЧЕЗ Разпределение България“АД за срок от 35 години за
дейността „разпределение на електрическа енергия.
С две решения на ДКЕВР №ОУ-059 и №ДУ-056 от 07.11.2007г.са
одобрени общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ
Електро България“АД и договорите за пренос на ел.енергия през
разпределителната мрежа на „Електроразпределение-Столично“АД.Общите
условия на двете дружества са публикувани във в-к “Телеграф,бр.927 от
26.11.2007г.и във в-к“Посредник“,бр.229 от 26.11.2007г.
По делото са представени доказателства,че за процесните суми главница и
лихви за незаплатена ел.енергия са издадени фактури на името на Н. С./чичо
на ищеца/,а впоследствие за същите суми са издадени фактури на името на
ищеца А.С..
От заключението на ВЛ Т.И. ,което не е оспорено и като обективно и
компетентно,съдът възприема изцяло се установява,че за процесния период
м.03.2018г.-до м.04.2019 са издадени фактури на името на Н. С. ,впоследствие
са сторнирани с кредитни известия и на 16.03.2020г.са издадени фактури на
името на А.В. С. за кл.№310251899609,подробно описани.По фактурите
задължението за главница е в размер на 867,66лв.,а за лихва в размер на
45,81лв.Съгласно заключението стойностите на фактурите по приложената
5
справка от 02.11.2020г.за консумирана ел.енергия съответстват на отчетените
данни от отчетник при „ЧЕЗ Разпределение България“АД и са определени по
действащите към периода цени .Посочено е,че фактурите ,описани в
справката за задължения са включени от въззивното дружество в дневниците
за продажба за м.03.2020г.
По делото е назначена и техническа експертиза.От заключението на ВЛ
Симеон Михайлов,което не е оспорено от страните и като обективно съдът
възприема изцяло се установява,че количествата ел.енергия и стойностите им
по фактури и справка за задължения от 02.11.2020г.съответстват на
отчетените данни подадени от отчетник „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Посочено е,че ел.енергията през процесния период е отчитана чрез
електромер,отговарящ на техническите изисквания за обекта по параметри
ток,напрежение и мощност, като СТИ в процесния период е бил годен и е
отговарял на метрологични и технически изисквания.Според експертизата
фактурираните количества ел.енергия за процесния период ,включени в
справката за задължения от 02.11.2020г.са действително изразходвани.
При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа
обстановка,съдът приема,че ищецът като собственик на електроснабден
имот-втори етаж на двуетажна жил.сграда,находяща се в гр.Плевен , ул.
“***“№“8 е имал качеството на потребител на ел.енергия за битови
нужди,съгласно чл.4 ал.2 от Общите условия на въззивното дружество.
Разпоредбата на чл.98а ал.1 ЗЕ предвижда,че крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия,които съгласно
ал.3 следва да публикува най-малко в един централен и един местен
всекидневник.Съгласно чл.98а,ал.4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В
конкретната хипотеза общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Електлро България " АД са публикувани в един
централен /вестник "Телеграф" бр. 927 от 26.11.2007 г. / и един местен
всекидневник /вестник "Посредник" бр. 229 от 26.11.2007 г.Между страните
са възникнали договорни отношения по продажба на електрическа енергия ,
съгласно императивната разпоредба на чл.98а ал.4 ЗЕ ,по силата на
публикуваните общи условия, без да е необходимо изрично писмено
съгласие на потребителите,респ.на ищеца.Към момента на публикуване на
6
ОУ ищецът вече е бил собственик на 4/6 ид.ч.от втория етаж. В чл. 98а, ал. 5
ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение.Ищецът не твърди и не установява да е
заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил
специални такива съобразно дадената от закона възможност.Изложените в
тази насока твърдения в ИМ за липсва на облигационна връзка,поради
факта,че ищецът не е подал заявление до дружеството за включване към
мрежата са неоснователни.Наличието на облигационна връзка между
страните задължава дружеството да достави ел.енергия ,а потребителят да
заплаща нейната стойност,в който смисъл е и чл.13 от ОУ.
Установено е по делото,че за процесния период въззивното дружество
е доставило електрическа енергия за имота на ул.“***“№“48,че доставените
количества ел.енергия са реално потребени,че са измерени и отчетени с
електромер,отговарящ на всички изисквания и метрологично годно СТИ ,че
стойностите на дължимата ел.енергия по фактурите са правилно изчислени и
определени, сумите са осчетоводени като дължими в дружеството-
доставчик,като няма данни да са изплатени от ищеца.
Обстоятелството ,че в процесния имот има само един електромер,че
ищецът не е единствен собственик на електроснабдения имот не обуславят
извода за недължимост на стойността на доставената ел.енергия.Самият ищец
също не е изпълнил задължението си,съгласно чл.13 ал.5 от Общите условия
и не е уведомил въззивника за промяната в собствеността,при положение,че
притежава права на собственост още от 2006г. Установено е,че партидата се е
водила на името на Н. С./чичо на ищеца/,който също е бил собственик на
ид.ч.от процесния имот.Основателни са изложените в жалбата възражения,че
електроразпределителното дружество има задължение да достави ел.енергия
до електроснабдения имот,но няма правомощията да извършва проверка как
тази ел.енергия се разпределя между отделните собственици на имоти в
сграда с един общ електромер.Не е предмет на спора в настоящото
производство какво количество ел.енергия е доставено на първи и на втори
етаж от двуетажната жилищна сграда,след като самите собственици не са
7
уредили отношенията си и не са предприели съответните действия да сезират
дружеството доставчик за поставяне на повече електромери, които да отчитат
ел.енергията за всеки обект на собственост.В чл.4 ал.3 ОУ е предвидена
възможност правата и задълженията на потребител на ел.енергия да се
упражняват и от друго лице,при условие,че собственикът или носителят на
вещното право на ползване представят пред продавача изрично писмено
съгласие с нотариална заверка на подписа,че това друго лице ще е потребител
на ел.енергия за определен срок,в която хипотеза задължението е
солидарно.Няма данни тази процедура да е осъществена,за да се приеме,че
друго лице е потребител на ел.енергия за процесния период.
По изложените съображения,съдът приема,че ищецът като потребител
дължи на ответника стойността на ел.енергията по издадените фактури в
размер на 867,66лв./главница/за периода 17.03.2018г.-15.03.2019г.,както и
лихва за забава в размер на 102,83лв.за периода 15.04.2018г.-19.02.2020г.
Искът с правно основание чл.124 ал.1 ГПК ,с който се претендирла да бъде
признато за установено,че горепосочените суми не се дължат на „ЧЕЗ
Електро България“АД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.След като
е стигнал до други правни изводи,ПРС е постановил едно неправилно
решение ,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени,а въззиванта
инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият следва
да заплати на въззивното дружество направените разноски за настоящата
инстанция в размер на 150лв./ДТ за въззивно обжалване в размер на 50лв.и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв./В
производството пред ПРС представител на дружеството ответник не се е
явявал в съд.заседания и не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
Искът е с цена под 5 000лв.и на основание чл.280 ал.3,т.1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ГПК решението на Плевенски Районен съд
№260054 от 19.01.2021г.,постановено по гр.д.№3374/2020г.по описа на същия
съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНТ. В. С. ,ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.“***“№4,вх.Б,ет.3,ап.5 със съдебен адрес за призоваване:адвокат
ИВ. Н. от ПАК срещу „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1784 ,Столична Община,район Младост
,бул.“Цариградско шосе“№159, БенчМарк Бизнес Център иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК ,с който се претендира да бъде признато за
установено спрямо ответника,че ищецът не дължи сума в размер на
867,66лв.,главница за ползвана и незаплатена ел.енергия за периода
17.03.2018г.-15.03.2019г.и лихва в размер на 102,83лв. за периода
15.04.2018г.-19.02.2020г.КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК АНТ. В. С. , ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.“***“№4,вх.Бе,ет.3,ап.5 със съдебен адрес за призоваване:
адвокат ИВ. Н. от ПАК ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро България“АД,ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.София,п.к.1784 ,Столична
Община,район Младост ,бул.“Цариградско шосе“ №159,БенчМарк Бизнес
Център деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 150лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9