Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 09.08.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд, наказателен състав
На
шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД
№ 145 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от И.В.С., ЕГН **********,
против наказателно постановление № *** год. на Началник РУП- Царево, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на И.В.С.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата си, жалбоподателя не оспорва
фактическите констатации по АУАН и атакуваното НП. Иска от съда да отмени
атакуваното НП, алтернативно, да намали размера на санкцията.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Ангажира писмени доказателства и експертиза.
Ответникът по жалбата РУП-Царево, не изпращат представител. Явява се актосъставителя.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се
актосъставителя по установяване на нарушението.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2019 год. актосъставителя съвместно със свой
колега, били на работа в района обслужван от полицейското управление, гр. Царево.
По време на дежурството, служители на РУ- Царево спрели за проверка
жалбоподателя, който управлявал МПС, след което уведомили актосъставителя, да
отиде и да извърши проба за алкохол на същия. При извършената проба се
установило, че жалбоподателя управлява МПС с концентрация на алкохол в
издишания въздух 0,84 промила. Била назначена СМЕ, който установила съдържание
на етилов алкохол в кръвната проба на жалбоподателя от 0,81 промила. За
констатираното нарушение, срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, № *** в който
нарушението било описано ясно, точно и изчерпателно.
Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен
лично и получен от него без възражения. Наказващият орган- Началник РУП-
Царево, въз основа на съставения АУАН и заключението на СМЕ, издал обжалваното
наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия
както в акта начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и санкционирано по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него
е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали
деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В
конкретния казус, съда съобрази следното:
В
настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители
на РУП- Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУП-
Царево, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя
в жалбата си и пред съда, не оспорва фактическите констатации по акта. Пледира
се за намаляване на размера на санкцията.
Видно
от заключението на приетата от съда СМЕ, съдържанието на етилов алкохол във
втората проба на жалбоподателя е било 0,70 промила, което се явява
по-благоприятно за него.
След
внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при
съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените
в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени
различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани доказателства,
оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 5 от ЗДвП, като
нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него.
Вида
и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за
констатираното нарушение, намалянето на санкцията по което се иска, са
определени в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, където е посочено, че се наказва се
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително, за срок от 6 месеца и глоба 500,00 лв.
Това
налага извода, че в конкретния случай, са налице основания, които обуславят преквалифициране на деянието и намаляване
на размера на така наложената санкция.
Цитираното
до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му
относно размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** год. на Началник
РУП- Царево, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на И.В.С.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в частта му досежно размерите на определеното
административно наказание, като за извършеното
нарушение, НАЛАГА на И.В.С., ЕГН **********, наказание както следва: административно
наказание „глоба” в размер на 500,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му
част.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН ********** да заплати сумата в размер на
53.06 лева по сметка на ОД на МВР - Бургас,
представляваща направени разноски за извършена повторна
съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението
за неговото постановяване.
СЪДИЯ :