№ 614
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110210909 по описа за 2024 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „Б. И.” АД срещу НП № Р-10-
135/17.07.2024 г., издадено от изпълняващ правомощията на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Застрахователен надзор” – В. С., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000 (три
хиляди) лева на основание чл. 647, ал. 2, и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1 т. 2
от КЗ, във връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ за извършено нарушение на
чл. 496, ал. 2 във вр. ал. 1 от КЗ.
ЗД „Б. И.” АД не била изпълнила задължението си по чл. 496, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от КЗ, в тримесечния срок от предявяване от З. В. Т. /увредено лице/
на застрахователна претенция /щета № **********/ 26.07.2023г./ за изплащане
на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите – 26.07.2023г., но не по-късно от
26.10.2023г., окончателно да се произнесе по нея, като определи и изплати
размера на обезщетение, или даде мотивирано становище по предявената
1
претенция, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на
вредите не са били напълно установени.
С горното ЗД „Б. И.” АД нарушила разпоредбата на 496, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от КЗ, поради което, на основание чл. 647, ал. 2, и чл. 644, ал. 2, предл. 2
вр. ал. 1 т. 2 от КЗ, във връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ на дружеството е
наложено наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди)
лева.
Нарушението е извършено на 27.10.2023г. в гр. С..
Постановлението е обжалвано в срок от ЗД „Б. И.” АД чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
релевират доводи, че при установяване на нарушението и съставянето на
АУАН са допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на НП,
алтернативно – приложение на чл. 28 от ЗАНН или преквалифициране на
наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ, на такава по чл. 644, ал.
1, т. 1 от КЗ в минимален размер.
Административно наказващият орган изпраща представител, който
твърди, че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването и
връчването на АУАН и НП, като моли НП да бъде потвърдено като доказано и
законосъобразно, като излага подробни мотиви за това в депозирани писмени
бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз
основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице
съществени нарушения на процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са
достатъчно пълни и точни описания на нарушението; актът и наказателното
2
постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са
от компетентни за всяко от действията съответни органи; описаните
нарушения са правилно квалифицирани и наказанията за тях са наложени по
съответстващи норми на КЗ; АУАН и НП са издадени в рамките на
давностните срокове по чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН; тоест не се констатират
нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено следното:
В КФН, управление „Застрахователен надзор” постъпила жалба с вх. №
91-02-144/16.02.2024г., депозирана от З. В. Т.. Жалбата касае заведена
претенция №********** в дружеството –жалбоподател, на основание
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Жалбоподателят останал недоволен от липсата на
изплащане на обезщетение по претенцията.
Във връзка с извършване на проверка, с писмо на КФН. изх. № 91-02-
144/ 20.02.2024г., от ЗД „Б. И.” АД били изискани писмени обяснения и
заверено копие на цялата документация, съдържаща се в преписката по
щетата. Отговорът на застрахователя, ведно с изисканите от същия
доказателства постъпил в КФН с писмо вх. № 91-02-144/28.02.2024г.
След проверка и анализ на цялата документация по случая се
установява, че на 26.07.2023г. е заведена в ЗД „Б. И.” АД застрахователна
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ за ЗД „Б. И.” АД е възникнало задължение,
в тримесечен срок от предявяване на претенцията по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – 26.07.2024г., но
не по-късно от 26.10.2023г. включително, окончателно да се произнесе по нея,
като определи и изплати размера на обезщетение, или даде мотивирано
становище по предявената претенция, когато отказва плащане или когато
основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.
3
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на
съдебното следствие гласни доказателства – показанията на актосъставителя
В. Р. Ш.. Показанията на актосъставителя са изчерпателни, последователни и
логични, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка
се доказва и от приложените по преписката писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Посочените писмени доказателства, напълно кореспондират на гласните
такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата
обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито
едно писмено или гласно доказателство.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е
доказано, че ЗД „Б. И.” АД с бездействието си, е извършила нарушение
на императивната разпоредба на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ
/„Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
(2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да:
1. определи и изплати размера на обезщетението, или
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато:
а) отказва плащане, или
б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или
в) размерът на вредите не е бил напълно установен./.
Касае се за формално нарушение на императивната разпоредба на
чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършеното
нарушение съобразно разпоредбата на чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2
КЗ, която предвижда при "повторност" налагането на имуществена санкция в
размери от 2000 до 40 000 лева. В случая е налице "повторност" на
извършеното нарушение по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на КЗ, доколкото
4
настоящото нарушение е извършено в 1-годишен срок от наказването на ЗД
„Б. И.” АД за същото нарушение с НП № Р-10-299/14.12.2022., влязло в сила
на 02.06.2023г. Следва да се посочи, че извършването на нарушението в
условията на "повторност" касае определяне размера на наказанието по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, поради което и не е необходимо това
обстоятелство да е посочено в АУАН по смисъла на разпоредбата на чл. 42, т. 4
ЗАНН. С оглед на това по никакъв начин с непосочването на признака
"повторност" в АУАН не е било ограничено или нарушено правото на защита
на наказаното лице, тъй като са му били вменени всички съставомерни
признаци на процесното административно нарушение по чл. 496, ал. 2, вр. ал.
1 КЗ.
В случая административното наказание на дружеството-жалбоподател
е било определено като му е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, който размер е близко до минимално предвиденият в разпоредбата на чл.
644, ал. 2 КЗ.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от
дружеството-жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
"маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ е формално
такова, на просто извършване, се явяват ирелевантни съображенията на
жалбоподателя за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че
законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на
такива.
При преценка характера на извършеното нарушение и неговите
обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се касае за по-
5
ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. На първо място следва да се отчете
значимостта на регулираните обществени отношения в сферата на
застраховането и презастраховането. На следващо място разпоредбата на чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ се явява гаранция за защита интересите на
потребителите, чрез осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне
по застрахователните претенции. Съобразно изложеното съдът счита, че с
неизпълнението на задължението си по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗД „БУЛ
ИНС” АД е засегнало в значителна степен обществените отношения, обект на
защита от разпоредбата на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
Обобщавайки гореизложеното, АНО правилно не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не
представлява маловажен случай.
По изложените аргументи съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5
от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото
производство се изразява в явяване пред съда и участие в едно съдебно
заседание; депозиране на писмени бележки от името на въззиваемата страна,
касателно законосъобразността на издъденото наказателно постановление и
основателността на депозираната жалба, намира, че в полза на КФН следва да
бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
Предвид изхода по делото
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № Р-10-135/
17.07.2024 г., издадено от изпълняващ правомощията на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Застрахователен надзор” – В. С., с което на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3
000 (три хиляди) лева на основание чл. 647, ал. 2, и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр.
ал. 1 т. 2 от КЗ, във връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ за извършено
нарушение на чл. 496, ал. 2 във вр. ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за
финансов надзор сумата 150/сто и петдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – С.-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7