№ 647
гр. Бургас, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500697 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на М. И. В. от гр. Бургас ,подадена чрез процесуалния му
представител адв.Л. -ищец по гр.д. № 1035 /2022 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 391/21.02.2023 год.в частта ,с която е
отхвърлен иска на въззивника против ГД“Изпълнение на наказанията „ за
заплащане на разликата над уважената част от 265,97 лв. до предявената от
1989,40 лв./съгл.вариант втори на изготвената и приета съдебно икономическа
експертиза/-на осн.чл. 179 ал.1 ЗМВР вр.чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР вр.чл. 187 ал.
5 ЗМВР/отм./-представляваща възнаграждение за положен труд/103 часа/ от
ищеца извън определеното работно време за периода 21.02.2019 г. -
16.12.2021 г. ,ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
На първо място се изразява недоволство ,че съдът не е приел ,че преди
извършване на инструктажите на надзорно-охранителния
състав/НОС/ищецът не е намирал на територията на Затвора-Бургас поне 20
1
мин.по-рано-с цул запознаване със случилото се през изминалото
денонощие,което да осигури провеждането на пълноценен
инструктаж.Всичко това изисква ищецът да присъства на работното си място
поне 20 мин.по-рано,преди началото на инструктажа-а именно в 7,30 часа
,като времето от този час до провеждането на инструктажа /поне 10-15 мин
преди началото на работното време ./-8,00 часа следва да бъде зачетено като
допълнително положен труд,който да се компенсира със съответното
обезщетение.Неправилно съдът не е приел също ,че след провеждане на
инструктажа ищецът е оставал на работа до 8,30 часа –когато официално
започва работното му време и във времето от 8,00 часа до 8,30 часа е
изпълнявал служебните си задължения ,поради което това време също следва
да бъде зачетено като допълнително положен труд ,който да бъде
компенсиран с олбезщетение.
Затова този период от 1 час-от 7,30ч. до 8,30 часа ,включващ времето по
подготовка и провеждане на инструктажа ,както и изпълнение на служебните
задължения на ищеца /съобразно разпоредбата на ;1т.5 и т. 6 от ДР на
ЗМВР,както ичл. 143 ал. 1 КТ/следва да бъде зачетен като допълнително
положен труд и компенсиран със съответното обезщетение.
Неправилно е определена и присъдената сума от 265,97 лв. –като
обезщетение за положени 22,30 часа извънреден труд.При установено брукто
трудово възнаграждение от 142,10 лв. ,почасовото трудово възнаграждение е
в размер на 17,76 лв. и за приетите от съда 22,30 часа обезщетението следва
да е в размер на 396,10 лв.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважи претенцията и се присъдят разноски Алтернативно се моли да се
присъди дължимото обезщетение в размер на 396,10 лв. за установените и
приети от съда 22,30 час извънреден труд .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото ГД“Изпълнение на наказанията „,чрез
процесуалния си представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се,че съдът подробно е
изложил съображения защо не приема претенцията на ищеца за един час
2
извънреден труд по време на всеки инструктаж и на първо място е прието ,че
ищецът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на наведените
в исковата молба твърдения за положен извънреден труд при всеки един от
инструктажите и проверките .Затова и съдът приема ,че времето на
инструктажите е до размера ,признат от ответника – 15 мин. До27-10.2020 г. и
10 мин.-от 28.10.2020 г. до 16.12.2021 г.Всяка претенция ,описана и във
въззивната жалба , е следвало да бъде доказана ,а това не е сторено .
Оспорва се и искането за по-високо обезщетение ,тъй като съдът го е
изчислил погрешно.Всъщност съдът е обосновал изводите си и е изложил
точно начина на изчисление на обезщетението и то е правилно .Затова се
моли за отхвърляне на жалбата.
Всъщност в частта ,с която е уважена исковата претенция ответникът
също е обжалвал решението на районния съд,като счита в тази част
решението за неправилно ,включително и в частта относно разноските .
Сочи се ,че страните не спорят относно основните факти по делото –че в
процесния период ищецът е работил за ответника на сочената длъжност ,като
правоотношението е прекратено на 16-12-2021 г.;че съобразно дл.
Характеристика на ответника същият е следвало да извършва поне една
проверка и поне три инструктажа на месец и че през процесния период
ищецът е полагал труд на ненормиран работен ден .И в труте заповеди
,регламентиращи работното време в Затвора – Бургас ,приети като
доказателство по делото ,е регламентирано ,че положеният труд над
нормативно определеното работно време от държавните служители
,работещи на ненормиран работен ден ,следва да се отчитат в часове на
месеца,през който е положен,с протокол ,изготвен от прекия ръководител
,съгласуман с началника на сектор ФЛКР и утвърден от началника на затвора
,ведно с проект на заповед за компенсиране при условията и в размерите
,определени в ЗМВР .Становището на ответника е било ,че за отчитане и
изплащане на положен извънреден труд инициатива следва да има единствено
служителят,на когото се полага –което става чрез изготвяне на докладна
записка до началника на затвора и след полагане на резолюция същият да
издаде заповед за полагането му .Ако служителят не е изпълнил тази
процедура ,то не може да черпи права и да търси обезщетение от съда .Освен
това в затвора-Бургас няма практика да се изплаща извънреден труд на зам.-
3
началниците за дейности ,които са им вменени за изпълнение по закон .
Моли се за отмяна на решението в частта ,с която е уважена частично
исковата претенция и вместо него –същата да се отхвърли изцяло ,като се
присъдят на ответника направените разноски ,а в останалата отхвърлителна
част-да се потвърди решението .
В отговор на въззивната жалба на ответната страна ищецът я оспорва и
обосновава тезата си ,че съдът правилно е приел ,че ищцецът не е следвало
да уведомява с докладна записка началника за затвора за положения
извънреден труд.Освен това – съгласно сочените заповеди на началника
,отчитането на извънреден труд се извършва въз основа на протокол
,изготвен от прекия ръководител на служителя ,като в случая такъв се явява
началникът на затвора .
Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на ответника .
И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по
делото .
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС вр. с чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. В. за
осъждане на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" да му заплати сумата
от 2958 лв./впоследствие претенцията е намалена на осн.чл. 214 ГПК на
1989,40 лв. за 103 часа /, представляваща стойността на дължима
компенсация за положен труд извън работно време за 136 часа положен от
ищеца труд извън времето на дежурство през периода 21.02.2019 г. –
16.12..2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и
да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото.
Ищецът е твърдял, че през целия процесен период е държавен служител,
4
заемал е длъжност „****** „ в Затвора-Бургас, с регламентиран статут
съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Твърдял е, че със заповед № 453/
14.08.2014 г.,заповед № 631/28.10.2020 г.,заповед № 662/23.11.2020 г. и
заповед № 528/13.09.2021 г. началникът на затвора е определил за
надзирателите режим на работа при 24-часови смени с работно време от 08.
00 до 08. 00 часа на следващия ден, 12-часови смени от 08. 00 до 20. 00 часа и
от 20. 00 до 08. 00 часа, и 8-часови смени с работно време от 08. 30 до 17. 00
часа. Установява се, че началото на работното време на останалите служители
от НОС корпуса е 8,00 часа /т. 7.2 от заповедта/. Според т. 9 от заповедта
началото на инструктажите на наряда започват петнадесет минути преди
началото на работното време, определено в тази заповед, за конкретното
работно място. С последващите заповеди от 2020 г. и 2021 г. това време е
намалено на десет минути /т. 6 от двете заповеди/.
Ответникът е представил писмен отговор, в който е оспорил иска изцяло
по основание и размер, като е настоявал за отхвърлянето му. Твърдял е, че
времето за инструктаж, приемане, сдаване на дежурство и освобождаване от
наряд или дежурство са част от работното време съгласно чл. 16 е, ал. 1, т. 3
от ППЗИНЗС и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към
т. нар. "отработено време", а съгласно чл. 16 е ал. 5 от ППЗИВЗС почивките
при 12-часовите и 24-часови дежурства не представляват работно време и не
следва да се заплащат от работодател, като аналогична е уредбата и на
обедната почивка. Навел е довод, че искът би бил основателен само ако
ищецът докаже, че е бил служебно ангажиран през нормативно установеното
време за почивка и за това време не му е бил отчитан и заплатен извънреден
труд. Освен това е твърдял ,че инициативата за заплащане на допълнително
положен труд е на ищеца,който е следвало с докладна записка за уведоми
началника на затвора кога ,за какво и по кое време се налага да положи
извънреден труд .Освен това се сочи ,че по заповед на началника на затвора
инструктажите не могат да продължават повече от 30 мин.
БРС е обсъдил задълбочено всички събрани по делото писмени
доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на анализа е достигнал до
правилен и законосъобразен извод, че при част от провежданите
инструктажи и проверки ищецът е полагал труд извън работно време , което
време представлява извънреден труд и следва да се заплаща от работодателя.
Този извод е правилен и е в съответствие с практиката на СЕС по тълкуването
5
на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО, на които се е позовал
въззиваемият. Съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, работното време е всеки период, през
който работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с
националното законодателство и/или практика. Безспорно по смисъла на чл.
307 и 311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са
част от задълженията на служителя и следва да се извършват в работно време.
В случай, че те не се осъществяват в установеното за работника или
служителя време, тези дейности представляват извънреден труд по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от КТ.
Както е посочил и първостепенният съд,според чл. 187 ал. 5 от ЗМВР
/отм./ работата извън редовното работно време се компенсира със:
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни –
за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите, работещи
на смени. Според чл. 187 ал. 7 от ЗМВР /ДВ.,бр. 85 от 2.10.2020 г./, работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е
посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство е част от отработеното време. От гореизложеното и
доколкото ищецът е работил на ненормиран работен ден следва изводът, че за
периода от 21.02.2019 г. до отмяната на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР /отм./ - на
01.01.2021 г. за положената работа извън работно време на ищеца се е
дължала компенсация с допълнителен платен годишен отпуск, респ. при
прекратяване на служебното му правоотношение с ответника се дължи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. За периода от влизане в
сила на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР /ДВ.,бр. 85 от 2.10.2020 г./ - на 01.01.2021 г. до
16.12.2021 г. за положената работа извън работно време на ищеца се дължи
компенсация под формата на допълнително възнаграждение за извънреден
6
труд.
Въззивният съд споделя изцяло становището на БРС и не намира за
необходимо да излага повторно идентични мотиви досежно доказаността на
иска по основание. По гореизложените съображения искането във въззивната-
ищцова жалба за отмяна на решението на БРС в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция е неоснователно- въпреки указаната тежест на доказване
ищецът не е ангажирал нито писмени, нито гласни доказателства за
установяване на наведените в исковата молба твърдения, че при всеки един от
инструктажите и проверките е полагал труд извън работно време в размер от
един час. Затова правилно съдът е приел, че времетраенето на
инструктажа/проверката е петнадесет /по заповедта от 2014 г./, респ. десет
минути /по заповедите от 2020 г. и 2021 г./ преди 8,00 часа, което следва да се
признае за допълнително отработено, тъй като времето за подготовка и
привеждане във вид, което се твърди, че започва в 7,30 часа, не е сред
дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, освен
това не е изброено в хипотезите на чл. 16е ал. 1 ППЗИНЗС. Освен това, от
ищеца не са ангажирани доказателства установяващи, че
инструктажите/проверките са продължили за времето след 8,00 часа,както и
че след този час ищецът започвал да изпълнява служебните си задължения –
извън работното му време ,което започва в 8,30 часа .Затова правилно е
прието ,че времетраенето на инструктажите е до размера, признат от
ответника – 15 минути за периода от 21.02.2019 г. до 27.10.2020 г., респ. 10
минути за периода от 28.10.2020 г. до 16.12.2021 г. Така възнаграждението на
ищеца за извършени инструктажи по десет минути в рамките на 24 дни за
периода от 01.01.2021 г. до 16.12.2021 г. възлиза на 76,51 лева за отработени
извън работно време 240 минути, или 4 часа, изчислен на база посочените в
колона девет от Приложение № 1 от неоспореното от страните заключение на
вещото лице, размери на възнаграждение за този период преизчислен за десет
минути. Следователно дължимото допълнително възнаграждение за
извършени от ищеца в периода от 01.01.2021 г. до 16.12.2021 г. инструктажи
за общо 4 часа труд извън работно време възлиза на 76,51 лева.
С оглед на последното неоснователно е и искането за по-висок размер на
присъденото обезщетение,като се твърди ,че съдът го е изчислил погрешно.
Правилно е решението и в останалата част-относно претенцията за
7
възнаграждение за некомпенсирани проверки ,извършени извън работно
време .От заключението на вещото лице се е установило, че от общо 43
проверки, 39 са в работно време, една /от 19.03.2019 г./ е извършена в
периода от 8,00 до 9,30 часа и за две – не е посочено начало и край. Затова
правилно за тридесет и девет от проверките районният съд е счел,че
допълнителен платен годишен отпуск, респ. обезщетение за неползван
платен годишен отпуск на ищеца не се дължи, доколкото същите са
извършени в работно време, в каквато насока са и оспорванията на ответника,
направени с отговора на исковата молба. По отношение на проверката
извършена на 19.03.2019 г., от заключението се установи, че е продължила в
периода от 8,00 до 9,30 часа, от които като осъществени извън работно време
следва да се признаят 30 минути, доколкото работния ден на ищеца започва
от 8,30 часа. По отношение на двете проверки, за които липсват посочени
начало и край, съдът приема, че допълнително възнаграждение на ищеца не
се дължи, доколкото последният не е ангажирал доказателства за това, че
проверките са осъществени извън работно време, които твърдения се
оспорват от ответника. Така, осъществената 3 проверка на 19.03.2019 г. за 30
минути следва да бъде компенсирана с допълнителен платен годишен отпуск,
респ. с обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Не са наведени от ищцовата страна аргументи против решението в
останалите му част –относно обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск ,поради което следва да се заключи,че жалбата на ищеца се явява
неоснователна.
Що се отнася до въззивната жалба на ответната страна против
решението в уважителната му част,то настоящият съдебен състав счита ,че
изложената теза за отчитане на положения извънреден труд единствено по
инициатива на служителя ,не би могла да бъде възприета .
Верно е ,че на основание чл. 16 б и чл. 16 е от ППЗИНЗС, началникът на
затвора в град Бургас е издал заповед № 453/14.08.2014 г., в т. 14 от която е
посочено, че за отработените часове над установената нормална
продължителност на работното време за отчетния период се изготвя протокол
до 10 –то число на месеца, следващ отчетния период от началника на група и
утвърден от началника на затвора. Предвидено е, че работното време и
положеният труд над нормативно установеното работно време следва да се
8
отчита съгласно разпоредбите на заповед № ЧР-05-170/03.04.2014 г. на
министъра на правосъдието.И в трите ,цитирани по-горе заповеди
,регламентиращи работното време в затвора-Бургас , е регламентирано ,че
положеният труд над нормативно определеното работно време от
държавните служители ,работещи на ненормиран работен ден ,следва да се
отчита в часове за месеца,през който е положен ,с протокол ,изготвен от
прекия ръководител ,съгласуван с началника на сектор ФЛКР и утвърден от
началника на затвора ,ведно с проект на заповед за компенсиране .От друга
страна с цитираната заповед № 453/14.08.2014 г. е определено началото на
ежедневните инструктажи на нарядите в затвора да се провеждат 15 мин.
Преди началото на работното време /заповедта обхваща част от исковия
период /,а с последващата заповед от 28.10.2020 г. под № 631 е
регламентирано инструктажите да се провеждат 10 мин. преди началото на
работното време.След като по такъв начин е положен допълнителен труд
извън обичайното работно време ,няма причини той да се бъде заплатен от
работодателя ,независимо доли служителят е спазил ,или не процедурата да
заяви ,че претендира заплащане .Липсата на претенция от служителя за
заплащане на неизплатен извънреден труд,не означава ,че такъв не е положен
и не е следвало да бъде заплатен .
Затова съдът счита и тази въззивна жалба за неоснователна ,поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 391/21.02.2023 г. постановено по гр.д. №
1035/2022 г. по описа на Бургаския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9