Решение по дело №2306/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1329
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Димо Цолов
Дело: 20213110202306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1329
гр. Варна, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110202306 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от
Г. Х. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0819-001711 от
13.05.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, с
което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, на въззивника е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.
Въззивникът оспорва визираната в НП фактическа обстановка. Твърди, че вмененото
му нарушение не е извършено от него. Изтъква също, че твърдяното място на нарушението е
означено с хоризонтална маркировка като отредено за превозни средства, обслужващи хора
с трайни увреждания или приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания,
няколко дни след посочената дата на нарушението. Претендира отмяна на оспореното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
В началото на м. февруари 2021 г., въз основа на заявление от свид. С. С., на паркинг
пред бл.14, срещу вх.Г на ул. „Св. Ирина“ в гр. Варна бил поставен знак Д21 "Място за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания".
1
На 08.03.2021 г. с вх.№819000-12341 в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна
бил регистриран получен по електронна поща сигнал от електронен адрес albenaavto@abv.bg
с посочен подател А. С.а, за неправомерно паркиран на 04.03.2021 г. на инвалидно място л.
а. „Ф*“, рег.№*, пред бл.14, вх.Г на ул. „Св. И. в гр. Варна, ведно с прикачени 3 бр. снимки
и посочено лице за контакт С. С..
На 10.03.2021 г. в участъка пред поставения знак Д21 била положена пътна
маркировка, обособяваща 2 бр. паркоместа за ППС, превозващи хора с трайни увреждания
от двете страни на знака, под който била поставена указателна табела с надпис „2 места“.
На 11.03.2021 г. до електронния адрес на подателя на сигнала било изпратено писмо
рег.№819000-13179 с указване за необходимост от представяне на допълнителна
информация за имена, точен адрес и ЕГН с оглед призоваване и вписване като свидетел
очевидец в АУАН, при което с №819000-13459 от 12.03.2021 г. бил регистриран отговор от
електронен адрес albenaavto@abv.bg с посочване на съответни данни за свид. С. С..
На 17.03.2021 г. материалите по преписката били разпределени на свид. А. К. – мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, който след устно снемане на
сведение от свид. С. С. и установяване на въззивника като регистриран собственик на л. а.
„Ф. Б.“, рег.№В*, на 26.03.2021 г., в присъствие на свид. П. Г. провел среща с въззивника,
при която го запознал с информацията по образуваната преписка и му представил за
попълване декларация по чл.188 ЗДвП, в която въззивникът декларирал, че не се сеща, кой е
управлявал автомобила му на 04.03.2021 г.
Непосредствено след това, свид. А. К. съставил спрямо въззивника АУАН №401503
от 26.03.2021 г., в който, наред с колегата си П. Г., посочил като свидетел и С. С. и описал за
установено, че на 04.03.2021 г. в 14.30 ч. в гр. Варна, ул. „Св. И.“ пред бл.14, вх.Г,
въззивникът Г. Д. е паркирал собственият си л. а. „Ф. Б.“, рег.№В, на място, определено за
хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак Д21, без да има право за това и
стикер, поставен на предното автомобилно стъкло, видно от снимковия материал по
преписка №819000-12341 от 08.03.2021 г. и декларация по чл.188 ЗДвП от 26.03.2021 г.,
попълнена от собственика на автомобила, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Така съставения акт бил подписан от свидетелите А. К. и П. Г. и бил връчен на въззивника.
Срещу съставения му АУАН въззивникът подал възражение рег.№819000-16284 от
29.03.2021 г., с което оспорил процесуалната законосъобразност и констатациите по АУАН.
По повод на подаденото от въззивника възражение, до Началник на сектор „Пътна
полиция“ била изготвена справка от служебна комисия, съдържаща становище за
правомерност и законосъобразност на оспорения АУАН.
На 13.05.2021 г., въз основа на съставения АУАН и изготвената от служебна комисия
справка, било издадено и оспореното НП №21-0819-001711, срещу въззивника Г. Д., за това
че на 04.03.2021 г. в 14.30 ч. в гр. Варна, ул. „Св. И.“ като собственик на л. а. „Ф. Б.“, рег.
№*, който, при попълване на декларация по чл.188 ЗДвП не може да посочи водачът,
управлявал и паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с
2
пътен знак Д21 от ЗДвП, без да има това право, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.4
ЗДвП, и на основание чл.178д ЗДвП въззивникът бил санкциониран с наказание „глоба“ в
размер 200.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите А. К., П. Г. и С. С., така
и от приобщените документи по процесната административно-наказателна преписка – НП
№517 от 03.11.2021 г., АУАН №0005469 от 22.10.2021 г., Глоба с фиш №********** от
29.09.2021 г., писмо рег.№ЗК21001696ВН от 08.10.2021 г., извлечение №365000-41136 от
30.09.2021 г. от ССЕВ – система за сигурно ел. връчване, докладна записка от Г. Г.а,
докладна записка от М. П., известие за доставяне от 01.02.2022 г., Заповед №0506 от
07.02.2020 г., Заповед №4129 от 05.11.2018 г., а също така и от приобщената съдебно-
техническа експертиза вх.№18696 от 21.05.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда
за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, съобразно Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г.
и чл.189, ал.12 ЗДвП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
При съставяне на процесния АУАН не са изпълнени изискванията по чл.40, ал.1 и
ал.3 ЗАНН, тъй като не е присъствал свидетел на извършването или на установяването на
твърдяното нарушение, доколкото за свид. С. С. само са посочени лични данни, но същият
не е участвал лично при съставяне на АУАН и не е подписал този документ, а от друга
страна, няма данни за някаква обективна невъзможност свид. С. С. да присъства при
съставяне на АУАН и същевременно – не са налице и задължително изискуемите по чл.40,
ал.3 ЗАНН участие на втори свидетел (наред със свид. П. Г.) и изрично удостоверяване от
двамата други свидетели, че поради невъзможност за присъствие на свидетеля-очевидец,
АУАН се съставя в негово отсъствие.
При така констатираната нередовност на АУАН, съдът намира процесното НП за
издадено при допуснато от наказващия орган нарушение по чл.53, ал.2, вр. ал.1 ЗАНН.
Разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН допуска възможност, НП да се издаде и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. И доколкото всички основни
обстоятелства по установяване на конкретното твърдяно нарушение са възприети
единствено от посочения от подателя на сигнала свид. С. С. и само той е бил в състояние да
3
удостовери категорично посоченото в АУАН нарушение, при издаване на НП, без това лице
да е участвало като свидетел по АУАН, наказващият орган определено не е могъл да приеме
извършването на нарушението за установено по безспорен начин. Това е така, защото,
независимо, че снимковия материал визуализира паркираното в периметъра на знак Д21
МПС, собственост на въззивника, само свидетелят-очевидец би могъл да потвърди основно
обстоятелство като датата на установяване на нарушението, доколкото в преписката липсват
обективни данни за датата, на която са направени приложените към сигнала снимки, а
наличното в сигнала твърдение за осъществяване на неправомерното паркиране именно на
04.03.2021 г. е от неидентифициран подател и не изхожда от единствения свидетел-очевидец
С. Стоянов. При това, за твърдяното в АУАН и в НП нарушение, конкретната дата на
установяване на нарушението има твърде съществено значение, тъй като деянието не
констатирано при неговото извършване, в присъствие на водача, осъществил паркирането
на автомобила, а в последствие, при отсъствие на извършителя и отговорността на
въззивника е ангажирана съобразно чл.188, ал.1 ЗДвП, в качеството му на собственик, който
не е посочил лице, комуто да е предоставил превозното средство именно на съответната
дата. А информация за това, дали автомобила е предоставен на трето лице на друга дата не е
търсена и не е проверена.
При така изтъкнатите съображения, като издадено в нарушение на разпоредбата на
чл.53, ал.2, вр. ал.1 ЗАНН, процесното НП подлежи на отмяна поради съществено
нарушение на процесуалните правила.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:
Приложените снимки към сигнала, въз основа на който е образувано процесното
административно-наказателно производство, определено визуализират осъществено
паркиране със собствения на въззивника автомобил в периметъра на наличен знак Д21.
Както бе изтъкнато, доколкото нарушението не е установено непосредствено при неговото
извършване и в присъствие на водача на автомобила, а в последствие, като отговорността на
въззивника е ангажирана съобразно чл.188, ал.1 ЗДвП, от съществено значение за
правилната и законосъобразна констатация на твърдяното нарушение, е конкретната дата на
неговото установяване. В цялата административно-наказателна преписка единствено
изпратения от неидентифициран подател сигнал сочи 04.03.2021 г. като дата на
неправомерно паркиране на л. а. „Ф. Б.“, рег.№* пред бл.14, вх.Г на ул. „Св. И.“ в гр. Варна
като други, потвърждаващи тази информация данни, не са приобщени. А за това
обстоятелство, при проведения разпит в хода на съдебното производство, свид. С. С.
посочва: „Не мога да си спомня датата, на която направих тези снимки, но в деня на
заснемането съм пращал снимките.“ Това твърдение определено не се потвърждава от
приобщените документи по АНП, доколкото, от една свид. С. С. не е подател на сигнала от
електронен адрес albenaavto@abv.bg, а от друга страна, първоначалния сигнал е регистриран
едва на 08.03.2021 г. като липсва удостоверяване, той да е изпратен на 04.03.2019 г. Наред с
това, при проведения разпит свид. С. С. посочва също, да е възприел, че съответния
автомобил не паркира там за пръв път, както и че, понеже неколкократно преди това го бил
4
виждал, при този пореден случай решил да го заснеме и да изпрати снимки. Тези изявления
на свид. С. С., доколкото сочат неколкократни повтарящи се идентични възприятия, без
конкретен спомен за дата на процесния случай, по никакъв начин не са в състояние да
формират категоричен извод, че той е възприел и заснел именно на 04.03.2021 г.
изображенията, приложени към регистрирания на 08.03.2021 г. сигнал, изпратен от
електронен адрес albenaavto@abv.bg.
При тази констатация не може да се приеме за установено, че визуализираното в
снимковия материал към сигнала до Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна
неправомерно паркиране на място за ППС, обслужващи хора с увреждания, е осъществено
на твърдяната в АУАН и в НП дата 04.03.2021 г., поради което и с оглед липсата, както на
наведено в АУАН и в НП твърдение, нарушението да е осъществено на друга дата или в
ясно посочен друг времеви период, така и на доказателства, именно въззивника Г. Д. да е
ползвал тогава съответния автомобил, процесното НП се явява и материално-правно
неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК е налице
основание за присъждане на разноски в полза на въззивника, но при липса на съответно
отправено искане и на доказателства за сторени от същия разноски в производството, такива
не следва да се отсъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №21-0819-001711 от 13.05.2021 г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна, с което за
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, на Г. Х. Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.
ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5