№ 10635
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110112993 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. И. Ж. срещу „Т. С.“ ЕАД, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и
ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на
нови клиенти“ въз основа на трудов договор № 112/29.10.2015 г., изменяно с
допълнителни споразумения, като със Заповед № 12/10.01.2022 г. трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ. Поддържа, че
уволнението е незаконно на следните основания: трудовото правоотношение е
прекратено без отправяне на писмено предизвестие по реда на чл. 326, ал. 2 КТ,
заповедта за уволнение не е мотивирана, съкращаването на щата не е реално, като
трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност продължават да се осъществяват
от други служители на ответното дружество, както и че не е извършен подбор. Сочи, че
ответникът е предлагал на ищцата преназначаването й на нова длъжност, а след нейния
отказ – и прекратяване на правоотношението на основание чл. 331 КТ – срещу
обезщетение, което тя също не приела. Оспорва правото на работодателя при
възникнало трудово правоотношение да приема промени в длъжностната
характеристика и излага съображения относно целта на намаляване на щатните бройки
в два отдела и сливането им в един, свързани с намаляване и в крайна сметка
заличаване на обособени звена и възлагане на дейността им на външен за дружеството
изпълнител, за което била обявена обществена поръчка. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата, да
възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 7080 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за
периода от 11.01.2022 г. до 11.07.2022 г.
1
В депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата.
Сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е
законосъобразна, като изискването за мотивираност на заповедта било относимо само
към дисциплинарните наказания. Излага довод, че неспазването на предизвестието не
се отразява на законността на уволнението, а единствено поражда отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че вследствие
на приети структурни промени в дружеството звеното, в което работела ищцата –
отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“ в
дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, било обединено с още два отдела –
„Проектиране на ТПМ и АС“ и „Геодезия и подземен кадастър“ в ново структурна
обособено звено, а именно – „Развитие на мрежата кадастрално обслужване и нови
клиенти“, но при запазване на досегашния числен състав, като се предвиждало
единствено съкращаване на незаетите щатни бройки. Твърди се, че отделът, в който
работела ищцата, бил закрит, като всички щатни длъжности в него преминали в новото
обособено звено, включващо щатни длъжности със същите трудови функции като тази,
заемана от ищцата, но с ново различно наименование. Сочи, че на ищцата било
предложено преназначаването й на новата длъжност, но тя отказала, поради което
трудовото й правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата. Поддържа, че
подбор действително не е извършван, но такъв не бил и необходим, тъй като се
съкращавали всички щатни бройки за съответната длъжност. Въз основа на
гореизложеното счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
В първото съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г. ищцата навежда
фактическо твърдение, че тя е била член на синдикална организация и отношенията
между нея и ответника има действие сключен колективен трудов договор, с оглед на
което навежда още един довод за незаконност на уволнението. В писмена защита,
депозирана след приключване на устните състезания, навежда и довод за
незаконосъобразност на уволнението поради подписване на заповедта за уволнение от
неоправомощено лице.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени
обстоятелствата, че страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение,
по което ищццата е заемала длъжност „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в
дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната
мрежа и присъединяване на нови клиенти“ въз основа на трудов договор №
112/29.10.2015 г., както и че същото е прекратено със Заповед № 12/10.01.2022 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Същите се подкрепят и
от представените писмени доказателства.
Не се спори между страните, а и се установява от приложените по делото
писмени доказателства, че след възникване на трудовото правоотношение с ищцата в
ответното дружество са осъществени структурни промени. В тази насока са
ангажирани Доклад от 05.11.2021 г. относно предложение за преструктуриране на
дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“ в ресор „Експлоатационна и ремонтна
дейност“, ведно с органиграма на предлаганите реформи, Доклад от 17.11.2021 г.
относно предложение за промени в структурата и длъжностното разписание на „Т. С.“
ЕАД и Протокол № 49 от заседание на управителния съвет на „Т. С.“ ЕАД, проведено
2
на 18.11.2021 г., на което единодушно е взето решение във връзка с приемане на
предложените структурни промени с доклада. От тази група писмени доказателства се
установява, че съществуващият до 18.11.2021 г. отдел „Инвестиционна дейност,
реконструкции и модернизация на топлоизточниците“ в Дирекция „Инвестиционна и
ремонтна дейност“ с прилежащите му две звена се трансформира в отдел
„Реконструкции и модернизация на топлоизточниците“ в Дирекция „Управление на
стратегически проекти“. С решението е предвидено длъжностите „експерт,
присъединяване на нови обекти“, „експерт изкупуване на нови обекти“ и „специалист
присъединяване на нови обекти“ да се обединят в една обща длъжност „специалист,
благоустройство на мрежата“. Прието е още при промяна на длъжността и
изпълняваните основни задължения в сключените допълнителни споразумения да се
предвиди срок за изпитване 3 месеца в полза на работодателя.
Реализиране на така приетото решение се доказва от представените по делото
длъжностно разписание на персонала към 17.11.2021 г. и към 15.12.2021 г., като
последното включва под т. II.6 новосформираната дирекция „Управление на
стратегически проекти“ с подразделението му – отдел „Реконструкции и модернизации
на топлоизточниците“.
Не се спори още, че след така осъществената структурна реорганизация на
ищцата е предложено да заеме щат на новосъздадената длъжност „специалист,
благоустройство на мрежата“, като е представено за подписване допълнително
споразумение от 03.12.2021 г., съгласно което да заеме новата длъжност, което тя е
отказала да подпише.
Като писмени доказателства по делото са ангажирани длъжностна
характеристика за длъжността „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ (л. 11 и сл.)
и такава за длъжността „специалист, благоустройство на мрежата“ (л. 16 и сл.). От
същите се установява, че длъжностната характеристика за „специалист,
благоустройство на мрежата“ включва по-широк набор от трудови функции, като от 9
на брой за старата длъжност, функциите в новата са се увеличили на 20. Разликата не е
само количествена, но и съдържателна, като наред с организиране на преговори с
инвеститори и/или етажни собственици за съгласуване на цена за изкупуване,
приемане, разглеждане и подготовка на документи във връзка с изкупуване на
енергийни обекти, участване в попълването и поддържането на картотека на обекти за
изкупуване и изграждане, каквито задължения са предвидени и за първата длъжност, в
характеристиката за втората се включват и допълнителни същностни различни
функции, сред които проучване и съгласуване на строителни визи и работни проекти
на външни инвеститори, подготовка на документи и проучване на техническата
възможност за присъединяване на нови потребители, проверка на годността на сграда
за присъединяване, проучване и подготвяне на изходни данни за геодезическо
измерване, организиране на място и пряко участие при геодезическо измерване на
топлопреносната мрежа, предоставяне на геодезическа информация за
топлопреносната мрежа и топлофикационните съоръжения, архивиране на
кадастрални листове, като всяка от тези дейности изисква специализация.
По делото е приложена и декларация от 10.01.2022 г., подписана от ищцата, в
която декларира, че не се ползва от закрила при уволнение съгласно чл. 333 КТ.
Представен е колективен трудов договор със срок на действие до 01.09.2022 г. и
служебна бележка, издадена от Председателя на Синдикална организация на КНСБ-
НСФЕБ в Централно управление на „Т. С.“ ЕАД, в уверение на това, че ищцата е била
неин член за периода от март 2016 г. до 11.01.2022 г.
От извършена в съдебно заседание на 11.07.2022 г. констатация на трудовата
книжка на ищцата и приложено писмени доказателство – копие на трудовата книжка,
3
се установява, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, няма вписано ново такова. Същото се установява от твърденията на ищцата
и представения нов трудов договор, съгласно които, считано от 14.02.2022 г. тя е
постъпила на нова работа.
Останалите ангажирани писмени доказателства – длъжностна характеристика за
длъжността „инженер, производство“, сигнал и отговор на същия от ИА ГИТ, решение
за определяне на изпълнител по обществена поръчка, като неотносими към предмета
на спора, не следва да бъдат коментирани.
От прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 11.01.2022 г. до
11.07.2022 г. е в размер на 5983,20 лв., а съобразно устното уточнение в съдебно
заседание от 20.09.2022 г. в случай, че се приеме изплащаните допълнителни
възнаграждение да имат постоянен характер, то към размера на същото следва да се
прибави и сумата от 1950 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение, което е
било прекратено, а в тежест на ответника работодател е да докаже предпоставките,
обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и
надлежното му упражняване, а именно: 1) съкращаване на заеманата от ищеца
длъжност, което да е реално, т.е. трудовите функции на съответната длъжност да са
премахнати или преразпределени на други длъжности, които се различават съществено
от съкратената; 2) длъжността да е съкратена с акт на компетентен орган, който 3) да
предшества по време прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и 4)
работодателят да е извършил подбор, в случаите, в които такъв е необходим.
В процесния случай по делото е установено наличието на акт на компетентен
орган, с който е взето решение за реорганизация на дружеството ответник, при което
заеманата от ищцата длъжност отпада, като се трансформира в нова длъжност,
обединяваща 3 съществуващи преди това такива, като при това е представено
предхождащо и актуално към релевантния момент трудово разписание, което
позволява извършването на преценка за формално отпадане на длъжността, така и се
установява това решение да е взето и реализирано на практика преди прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца.
По убеждение на настоящата инстанция процесната Заповед № 12/10.01.2022 г.
(л. 111), с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, отговаря на съдържателните
изисквания за мотивираност на същата, доколкото цифром и словом назовава
основанието за прекратяване на правоотношението. Ясното и конкретно посочване в
заповедта на основанието представлява запознаване на служителя с причините за
прекратяване на трудовото му правоотношение, което е необходимо за упражняване на
правото му на защита.
Неоснователен е и доводът за незаконност на уволнението поради неспазване
срока за предизвестие, като както правилно сочи представител на ответника, в този
случай в полза на работника възниква правото да получи обезщетение за неспазен срок
на предизвестие, което е и отразено и в процесната заповед.
Следващият спорен по делото въпрос е налице ли е съкращаване на щата.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращаване на щата“ възниква тогава, когато
премахването на трудовата функция е реално - преустановява се съществуването й в
4
единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала или в няколко от
определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да
настъпи този резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които
засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/,
с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от
което промените се считат релевантни. Следователно, възникването на фактическия
състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ към определен момент преди уволнението е обусловено
от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същия орган
на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на
щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата. В този
смисъл например Решение № 163 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2011 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията С. Ч..
За да е налице реално съкращаване на щата не е достатъчно формалното
длъжността да е отпаднала от щатното разписание на работодателя, но е необходимо
още трудовата функция на съкратения служител да е премахната или да е запазена,
изцяло или частично преминавайки към други длъжности по начин новосъздадените
или запазените в новото щатно разписание длъжности да имат съществено различна
трудова функция в сравнение със съществувалите по старото щатно разписание. При
извършване на преценката за запазване или отпадане на трудовата функция релевантно
е не наименованието, а съдържанието, т.е. конкретните задължения, съставляващи
нейни елементи.
По делото не е спорно, че трудовата функция на съкратената длъжност е
запазена, като твърдението на ищеца в този смисъл се подкрепя от изричното
изявление и на работодателя, както в отговора на исковата молба, така и в хода на
цялото производство. С оглед съвпадащите изявления на страните за преразпределение
на трудовата функция на съкратената длъжност, при което досегашните функции се
запазват, като преминават към нова длъжност, необходимо е да се изследва сходството
между двете длъжности, доколкото липсата на съществено такова би обусловило
извода за доказано наличие на реално съкращаване на щата.
В процесния случай заеманата до уволнението от ищцата длъжност е премахната
изцяло, като функциите, които тя е изпълнявала са преминали към новосъздадената
длъжност, съществено различаваща се от съкратените, в частност тази, заемана от
ищцата, за което свидетелстват представените по делото и обсъдени във фактическите
изводи на настоящия акт длъжностни характеристики. В тази връзка не намират
подкрепа в материалите по делото, в частност приложените длъжностни
характеристики, доводите на самия ответник, че при обединяване на структурите
ищцата е щяла да запази същите трудови функции, като в резултат на промяната се
изменя единствено наименованието на длъжността. Промяната е не само в
наименованието, но и в обема и съдържанието на възложените на длъжността трудови
функции, като промяната е от такова качествено и количествено естество, което не
може да я характеризира като несъществена. С оглед на това се налага изводът да е
осъществено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата.
Конкретиката на случая сочи, че съкращаването на щата е резултат от
предприетите от работодателя структурни промени в предприятието. Съгласно
задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 5/2019 г. от 26.10.2021 г. по
т.д. № 5/2019 ОСГК на ВКС, вътрешна реорганизия е налице, когато дейността на
предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане,
вливане, отделяне или разделяне. При нея дейността на съответното поделение или
звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с
някои съществуващи звена. Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо
5
основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване
на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе до
цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така
и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е
налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от Кодекса на труда – „съкращаване на
щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, който
заемат съкращаваната длъжност. Съкращаването на щата означава намаление,
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците
или служителите. При премахване на определено звено в едно предприятие и
дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за
прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това
звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 от
Кодекса на труда – „закриване на част от предприятието“ или на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“, като изборът на
предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен
контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността,
извършвана в него.
Извършването на вътрешна реорганизация, структурни промени, както и
запазването или отпадането на някои длъжности е в дискреционната преценка на
работодателя, който сам взима управленските решения за осъществяваната от него
дейност. В случая предприетите промени, довели до отпадане на някои длъжности и
обединяването им в една, предполага заетите до момента служители да не могат да
продължат да полагат труд при работодателя без да се измени трудовото
правоотношение с тях чрез назначаването им на новосъздадената длъжност.
Последното обаче не може да бъде наложено от работодателя предвид забраната за
едностранно изменение на трудовото правоотношение съгласно разпоредбата на чл.
118, ал. 1 КТ, доколкото и процесният случай не попада във визираните в нормата
изключения, което налага прилагане на процедурата по чл. 119 КТ – промяната да е
възможна само при постигнато писмено съгласие между работодателя и служителя.
Предложение за това е било отправено от работодателя, но не е било прието от ищцата,
при което работодателят не е разполагал с друга възможност освен да прекрати
трудовото правоотношение с нея.
На следващо място, при доказано наличие на реално съкращаване на щата, на
разглеждане подлежи и доводът за незаконосъобразност на уволнението поради
липсата на извършен подбор. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване
на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават,
за да останат на работа тези, които имат по – висока квалификация и работят по –
добре. В случаите на съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата
няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на
работа, извършването на подбор е не само субективно преобразуващо право на
работодателя, но и вменено в негова тежест задължение. Когато се касае за закриване
на част от предприятието, съкращаване на единствената или на всички щатни бройки
за съответната длъжност, подбор се извършва по преценка на работодателя, без това да
е задължително. В този смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 3/2011 от
16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2019 г. от
26.10.2021 г. по т.д. № 5/2019 ОСГК на ВКС. В тежест на работодателя не възниква
задължение за извършване на подбор и когато трудовите функции на съкратената
длъжност се различават съществено от тези на длъжността, към която са преминали,
тъй като то се поражда само когато трудовите функции на различните длъжности не се
6
различават съществено (Решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2013
г., IV г. о., ГК, Решение № 168 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5342/2013 г., IV г. о.,
ГК).
В случая заеманата от ищцата до преди уволнението длъжност е премахната
изцяло с извършените реорганизационни промени, от което следва, че подборът остава
като субективно право на работодателя, което той да упражни по своя преценка, без да
е задължен. Не се спори между страните, че част от назначените преди
реорганизацията служители на съкратените длъжности са били преназначени на новата
длъжност „специалист, благоустройство на мрежата“. Доколкото обаче тази длъжност
е съществено различаваща се по включените в нея трудови функции от тази, от която
ищцата е уволнена, подбор отново не е задължителен. Ето защо съдът намира за
неоснователен доводът на ищеца за незаконосъобразност на уволнението поради липса
на извършен подбор.
Ирелеватни за законосъобразността на уволнението и обуславящите го
извършени структурни изменения в предприятието на ответника са причините, поради
които те са предприети. Поради това изложените доводи във връзка с намеренията на
работодателя, обявена обществена поръчка и твърденията, че с обединението на
функциите в една длъжност работодателят цели да прекрати правоотношенията с
преназначените работници при улеснената процедура чрез прекратяване в
изпитателния срок, не следва да се коментират. Отделно от това последните твърдения
представляват предположения за мотиви и евентуално бъдещо поведение и
основаването на съдебното решение на тях е недопустимо и поради това, че то не може
да почива на предположения. Само за пълнота следва да се посочи, че ако
действително това е била целта на работодателя, той е могъл изцяло да закрие тези
части от предприятието, без да прибягва до преназначаване на старите служители, при
което щеше да се стигне до по-скорошно прекратяване на правоотношенията с всички
заети в тези звена служители.
Доводите за незаконосъобразност на уволнението поради членство на
синдикален орган и нарушаване на приложимия поради това колективен трудов
договор, както и за извършването му от некомпетентен орган не следва да бъдат
разглеждани, доколкото не са наведени в исковата молба, а впоследствие и то след
размяна на книжата и изтичане срока за отговор на исковата молба за ответника,
съответно в първо съдебно заседание и в писмената защита – и в двата случая след
очертаване на спорния предмет след излагане доводите и възраженията на двете
страни. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба следва да
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В проявление на
принципа на диспозитивно начало (чл. 6 ГПК), приложим и в съдебните производства
по трудови правоотношения между равнопоставени субекти, съгласно който съдебната
защита е ограничена в рамките на наведените от ищеца факти, и принципа на
концентрационното начало, въвеждащ поетапна преклузия с цел концентриране на
действията, насочени към изясняване на спора откъм фактическа страна, недопустимо
е съдът да разгледа обстоятелства, на които се основава искът, наведени след
очертаване предмета на спора, рамкират от доводите на двете страни, без тези
обстоятелства да имат характера на такива по чл. 147 ГПК – нововъзникнали или
новоузнати. Това правило е установено и с оглед предприемане на процесуални
действия от ответника по осигуряване защитата му срещу иска. Съгласно разпоредбата
на чл. 360, ал. 1 КТ правилата на общото гражданско съдопроизводство се прилагат,
доколкото в КТ не са въведени отклонения. Такива специални правила относно
навеждането на правопораждащи факти в КТ не са предвидени в отклонение от общите
разпоредби на ГПК. В този смисъл е константната практика на касационната
инстанция, като мотиви във връзка с произнасяне по основанията за
7
незаконосъобразност на уволнението в рамките на заявените в исковата молба
твърдения са изложени например в Решение № 55 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2161/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Г.; Решение № 14 от 4.02.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 2590/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В. Р.; Решение №
169/21.07.2014 г. по гр. д. № 5769/2013 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 47 от
28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
Светла Бояджиева, Определение № 54 от 24.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3008/2017
г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р. и др. Ето защо съдът не следва да се произнася
по така изложените нови основания за незаконосъобразност на уволнението. Отново
само за пълнота се сочи, че от доказателствата по делото не се констатират сочените
основания за незаконност на уволнението.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
С оглед резултата по този иск, на отхвърляне подлежат и исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т. 2 КТ и чл. 344 ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал.1 КТ предвид
акцесорния им характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Той е претендирал
такива за юрисконсултско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, което съдът на основание чл. 23, т. 1, предл.
второ от Наредба за заплащане на правната помощ определи като възлизащо на 150 лв.,
като така посоченият размер съобрази с извършените процесуални действия и броя на
проведените съдебни заседания.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. Ж., ЕГН ********** срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
********* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на извършеното със Заповед №
12/10.01.2022 г. уволнение за незаконно и за неговата отмяната и за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в
дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната
мрежа и присъединяване на нови клиенти“ при ответното дружество, и за присъждане
на обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода
за периода от 11.01.2022 г. до 11.07.2022 г. в размер на 7800 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК И. И. Ж., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 150 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8