Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение №/ 29.01.2013г., постановено по гр.д. № /2012г. великотърновският Районен съд е отхвърлил предявеният от С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. против Д. М. М. А. иск с правно основание чл. 422,ал.1 , вр. с чл. 415 ,ал. 1 от ГПК , вр. с чл. 21,ал. 4 вр. с ал. 1 и чл. 26 от ЗДФИ за приемане за установено съществуване вземането на С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. против Д. М. М. А. за сумата от 86 369,06лв. по Акт за начет № /04.07.2011г., от които 64995,89лв. главница и 21 373,17лв. законна лихва, считано от 01.06.2006г-. до 30.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 29.11.2011г. до окончателното й изплащане, за което по ч.гр.д. № /2011г. по описа на ВТРС е издадена заповед за незабаввно изпълнение №/22.12.2011г., като неоснователен и недоказан. Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че в производството пред първата инстанция били събрани достатъчно убедителни писмени доказателства в подкрепа на исковата претенция. Установено било, че за ревизирания период ответницата е била управител на болничното заведение, както и неправомерно е сключила сама със себе си втори трудов договор. Представените пи±мени доказателства ясно сочели, че било несъвместимо едно и също лице да е управител на дружеството и да заема длъжност по трудов договор в същото дружество. Принципалът на болницата-Общински съвет П. Т. не бил давал съгласие за сключване на трудов договор от управителя със самия себе си. Този договор довел до облагодетелстване на ответницата и неоснователно обогатяване от нейна страна с възнаграждението по него. Вредите били причинени умишлено- със знанието и желанието на дееца. Констатациите в акта за начет били истински, поради което жалбоподателят счита, че не е оборена материалноправната му доказателствена сила. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът по жалбата в подаден в законоустановения срок отговор на същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките за ангажиране на отчетническата имуществена отговорност, като развива подробни доводи в тази насока. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269, пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. С исковата си молба ищецът твърди, че ответникът Д. М. М. А. съгласно договор за възлагане на управление на общинско търговско дружество МОБАЛ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. е поела управлението на болничното заведение. Първоначално договорът е бил сключен с клауза, уреждаща срока му, до провеждане на конкурс. С решение на принципала на болницата управлението е възлагано на ответницата за срок от 3 години съгласно подзаконовата нормативна уредба и ЗЛЗ. При изпълнение на задълженията си управителят следвало да действа с грижата на добър търговец. Считано от 31.05.2010г. Д. А. била освободена от длъжността управител на болницата, без да е освободена от отговорност. След освобождаването й била назначена ревизия, обхващаща целия период, през който е управлявала болничното заведение. Ревизията приключила със съставянето на Акт за начет № 11040023/04.07.2011г. на АДФИ, като в акта подробно били описани финансовите нарушения на управителя на С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. Д. А.. За ревизирания период служителите установили финансови загуби за дружеството в размер на 64 995,85лв. , които били резултат на управлението на ответницата за периода от 01.06.2006г. до 30.06.2006г. Във връзка с установяване спорния характер на вземането си по акта за начет, С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и такава била издадена в негова полза от ВТРС за сумата от общо 86 369,06лв., от които 64 995, 85лв. главница и 21 373,17лв. мораторна лихва за периода от 01.06.2006г. до 30.06.2011, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-29.11.2011г. до окончателното й изплащане. С оглед подадено възражение от страна на ответника, ищецът претендира да бъде прието за установено, че индивидуализираното по – горе вземане съществува. В подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът я оспорва изцяло, като сочи, че е сключил трудов договор с дружеството-ищец след дадено съгласие от принципала за това. Подробно посочва причините, наложили сключването на този договор. Твърди, че за работата й като специалист по гастроентерологичните клинични пътеки и по тези, изискващи специалист по вътрешни болести, описани в сключените между болницата и РЗОК договори, ищцовата болница е получавала средства съгласно Националния рамков договор. Тези средства не биха били получени от болницата, ако ответницата не работела по трудов догоÔор. Макар да не оспорва получаването на посочените в акта за начет суми, ответницата заявява, че те са получени правомерно и не представляват вреда за дружеството-ищец. Аргументира липсата на каквото и да е неправомерно действие от своя страна, включително и разрешаването на незаконни плащания. Договорът за управление не бил нарушен, както не било допуснато нарушение и на чл. 38,ал. 1 от ЗЗД. Не било налице и нарушение на чл. 22,ал. 2 , т. 2 от Наредбата за упражняване правата на собственост на общината върху общинската част от капитала на търговските дружества на Общински съвет П. Т./ Наредбата/ Развиват се подробни доводи относно липсата на вина и умисъл за увреждане на болничното заведение. Твърди се и че не е налице вреда, липси също не били констатирани. Претендира се да бъде отхвърлен предявеният иск. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички събрани доказателства, като са направени правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. Въззивният съд изцяло възприема установената от първата инстанция фактическа обстановка, поради което не я възпроизвежда в настоящия си съдебен акт. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка се налагат изводи за неоснователност на предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК. В случая се иска установяване на вземане на ищеца, произтичащо от неправомерни действия на ответника при и по повод управление на дружеството, в качеството й на отчетник. Твърди се, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отчетническа отговорност на ответника съгласночл.21,ал. 4 ЗДФИ, като се сочи, че от конкретни, посочени в акта за начет, съставен от АДФИ, действия на ответника са произтекли вреди за болницата . Твърденията на ищеца са недоказани. Според настоящата инстанция ответникът в хода на първоинстанционното производство е оборил материалната доказателствена сила на акта за начет /чл. 22,ал.5 ЗДФИ/. Актът установява, че с начислените трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен отпуск на Д. А. за периода от 01.06. 2006г. до 31.05. 2010г. общо в размер на 64 995,89лв. е причинена вреда на С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. . За вредата според акта Д. А. следва да носи пълна имуществена отговорност, поради това, че като управител на дружеството незаконосъобразно е извършила разпоредителни действия в резултат на което са начислени и изплатени в повече трудови възнаграждения, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и осигурителни вноски и данък общ доход, от полагащите й се възнаграждения по договор за възлагане на управление на дружеството, ведно със законната лихва на основание чл. 26 от ЗДФИ в размер на 21 373,17лв., от деня на причиняването до 30.06.2011г./ датата на съставяне акта за начет/, както и законната лихва върху тази сума след тази дата до окончателното възстановяване на сумата. От събраните по делото доказателства се установява, че Д. А. е била управител на ищцовото лечебно заведение, като е изпълнявала тази длъжност съгласно договор за управление на Е. с общинско участие. Съгласно раздел ІV ,т. 9 от този договор в съответствие с цитираната по – горе наредба управителят няма право да бъде в трудово правоотношение. И договорът, и наредбата са актове, одобрени от Общински съвет П. Т., който е принципал на С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. Със свое решение № /27.04.2006г. Общинският съвет П. Т. е дал съгласие доктор М. А. да работи като специалист по вътрешни болести и гастроентерология в МБАЛ „Д. М. М.” Е. П. Т., като е възложил на Кмета Община П. Т. да сключи анекс към договора за управление на дружеството. С посочения анекс на управителя е разрешено „да работи като специалист по вътрешни болести и гастроентерология в МБАЛ „Д. М. М.” Е. П. Т. ”. Въз основа на цитираното решение на Общинския съвет и изменението в договора за управление е сключен трудовият договор от 31.05.2006г. , по силата на който ответникът Д. А. е получила процесните суми. Съгласно заключението на СИЕ , което съдът възприема като компетентно и обосновано, в резултат на дейността по посочения трудов договор през процесния период на С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. е изплатена от НЗОК сумата от 148 469лв. по клиничните пътеки, по които Д. А. е била носител като единствен специалист. По клиничните пътеки, по които тя е била изпълнител, са получени за същия период 1 006 164,00лв. Тези данни не сочат наличието на каквото и да е противоправно поведение на ответницата. Като такова от страна на жалбоподателя се обосновава сключването на трудов договор, който е посочен в жалбата като втори такъв. В случая е налице само един трудов договор- този с дата 31.05.2006г., по който Д. А. е полагала труд като лекар-специалист по вътрешни болести и гастроентерология в ищцовата болница. Договорът за възлагане управлението на търговско дружество няма характеристиките на трудов договор, а поетите от Д. А. задължения по него нямат нищо общо с работата й като лекар. В този смисъл не са налице два трудови договора. Що се касае до правомерността на сключването на въпросния трудов договор, настоящият състав намира, че и този аргумент на жалбоподателя е несъстоятелен. Ответницата не е сключила трудов договор сама със себе си, тъй като от една страна е действала в качеството си на управител на юридическо лице, а от друга страна в лично свое качество. Волеизявленията, дадени от нея в тези й две качества, представляват волеизявления на два отделни правни субекта и са валидни . Трудовият договор не е сключен и в нарушение на договора за управление на болничното заведение, нито пък в разрез с цитираната по- горе наредба. Налице е валидно решение на едноличния собственик на капитала на търговското дружество, с което се дерогира забраната за сключване на трудово правоотношение между управителя и болничното заведение, което той управлява . Възражението, че анализът на доказателствата, касаещи сключването на трудовия договор на ответницата сочи, че не е давано съгласие за неговото сключване, е неоснователно. От събраните доказателства се установява точно обратното- че е дадено съгласие именно за сключването на трудов договор. Това следва както от мотивната част на приетото решение на Общински съвет П. Т., така и от предхождащата го кореспонденция, разменена между Председателя на Общинския съвет и РЦЗ, Областен управител В. Т. и други институции. В правомощията на едноличния собственик на капитала на едно търговско дружество е да реши въпросите относно управлението на дружеството, респ. полагането на труд по трудов договор от управителя в същото дружество. Няма законова пречка да с едно и също лице да бъдат сключени договор за управление на търговско дружество и трудов договор. След като правомерно е сключила процесния трудов договор с болницата- ищец, ответницата е полагала труд по същия, което се установява от заключението на приетата СИЕ. Очевидно е, че сумите, които болницата е получила в резултат на извършваната от нея дейност по клинични пътеки многократно надвишават полученото трудово възнаграждение. С други думи, платените по трудовия договор суми са били дължими и получени съвсем правомерно. Те не може да бъдат охарактеризирани като вреда, както сочи актът за начет и както настоява ищецът- сега жалбоподател. Няма спор, че ако Д. А. не бе сключила процесния трудов договор, болницата не би получила посочените в експертизата суми, най- вече тези по клиничните пътеки, по които тя е била единствен носител. За да бъде ангажирана имуществената отчетническа отговорност на едно лице, следва да бъде доказано противоправно причиняване на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. В случая, освен че не се установява наличието на противоправно поведение на ответницата, не е налице и вреда. Не е осъществен нито един от съставите, предвидени в Глава 3 на ЗДФИ. Ищецът твърди, че е налице съставът на чл. 21, ал.4 от ЗДФИ, а именно- че ответницата е допуснала и разпоредила незаконни плащания в качеството си на управител на С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т.. Цитираната разпоредба е пряко свързана с разпоредбата на ал. 3 на чл.21 от ЗДФИ, като за да е налице незаконно плащане, следва то да бъде или без правно основание, или по дарение. Сумите, които Д. А. е получила като лекар в ищцовата болница, са за реално положения от нея труд по законосъобразно сключен трудов договор, който се явява и валидно основание за получаването им. В този смисъл не е налице и разпореждане на незаконно плащане от страна на ответницата в качеството й на управител на дружеството-ищец. Възражението на жалбоподателя, че ответницата се е облагодетелствала, като неоснователно се е обогатила с изплатеното й трудово възнаграждение, също се явява несъстоятелно. Както по-горе бе посочено, налице е конкретно валидно правно основание за получаване на трудовото възнаграждение. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд и обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. То не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и с оглед обстоятелството, че С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т. при подаване на въззиввната жалба е внесъл само половината от дължимата се за разглеждането на делото пред ВТОС държавна такса, следва да бъде осъден да заплати и другата половина от тази такса в размер на 863,69лв. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № /29.01.2013г., постановено по гр. д. № /2012г. на Великотърновския Районен съд. ОСЪЖДА С. по ВБ „Д. М. М.”Е. гр. П. Т., ЕИК да заплати в полза на Великотърновския Окръжен съд сумата от 863,96лв./ осемстотин шестдесет и три лева 96ст/, представляваща държавна такса за разглеждане на делото пред този съд, както и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |